Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

Да, детето живак не винаги е проблемно...но самата Ники Фин среща проблеми с поведението на децата си...колкото и да им се радва...или поне оставам с впечатлението , че не им смогва....може би и преумората си оказва не малко влиание....може би сама тя е малко по-нервак....

За мен моето дете макар и буйно също не ми е проблемно... поне за сега...дано така бъде и занапред...

Е, хайде сега, кротките направо да ги наречем рискови. Това за наркоманите вече е прекалено. Не може едно нещо е хубаво да си остане хубаво докрай, нали? Сякаш непременно трябва да има някаква скрита заплаха, защото хубавото не е много на хубаво. Още малко ще излезе, че кротките  и възпитаните са бомба със закъснител. И непременно ужасното поведение в ранното детство ще се промени изведнъж в пубертета и това е имунитет от наркотиците и други отклонения.

За пубертета - никога нищо не се знае. В пубертета може да са отключат всякакви болести заради сериозните хормонални промени. Същото важи и за психическото състояние. И няма значение дали детето е било кротко или не, ако ще търсим отклонения.
Ако ще сравняваме кротките и възпитаните и агресивните и шумните ще намерим достатъчно критично количество примери, в които ще има наркомани. Но в повечето случаи какъвто е бил човек като дете, такъв си остава и като възрастен.

На мен ми писна. Едва ли не трябва да се защитавам, защото децата ми са от сравнително уравновесените. И като бяха на по 2-3 години пак си бяха такива. Занимавала съм се с тях през почти цялото време. Не ме е срам да го кажа - това, което са в момента е до известна степен и плод на моите усилия и време. Който иска да ги мисли за каквито си ще. Животът на децата ми е добър и спокоен. Не ми се налага да водя войни с тях за едно или друго нещо. Гледам да се съобразявам с тях, а и те правят същото с мен. Според мен е справедливо. А който иска да ги мисли и за будали.
 И вече ми писна от опрравдания всякакви детски изблици да се приписват на бебешки пубертет и прочее. Колкото и да са големи промените при 2-годишните те не са причина за всичко. И не е само от характер или възпитание. Като гледам масово децата на 2 години се тъпчат с всякаква боклучава храна, получават невъобразимо количество калории и после защо били невъздържани и не се спирали на едно място. Вече имам усещането, че децата с проблеми в поведението са страшно много и тяхното поведение вече се превръща в толерирана норма. Все повече родители изобщо не искат да носят отговорност за това как се държат децата им и какво правят, а само вдигат рамене. Ако едно дете има някакви дефицити и родителите са с акъла си, те правят всичко възможно да намерят подходящия начин и терапия. Тях не искам да ги коментирам тук. В повечето случаи става въпрос за проблеми във взаимоотношенията между родителите и децата и във възпитанието.

Изобщо не съм казала подобно нещо, ако визираш моя пост.
Отговорих така, защото беше сложена пряка връзка между буйните деца, наречени "проблемни" и пубертетите наркомани.

Аз отрекох тази зависимост. Нищо повече.
При това говорех за тихи и "свити" тийнейджъри, станали наркомани. Изобщо не ги зная какви са били като деца.

Просто не е казано, че като е буйно в детството си едно дете ще стане наркоман, нито това, че щом е било кротко/не казвам възпитано, защото и буйните са възпитани/, задължително ще бъде ученолюбиво и няма да се вълнува от алкохол и т.п.

Темпераментът на детето няма абсолютна никаква зависимост и закономерност за проблеми в по-късна възраст. Всичко е въпрос на възпитание, любов, съпричастност, съчувствие, търпение и отдаване на детето, възпиремането му като личност и уваженето му, без да се изкусккат границите на възпитание. Ценностната система няма пряка връзка с нравът. Има просто понякога налагащи се малко повече усилия. 

 [/quote]

А аз на твое място точно обратното щях да направя - да си дръпна детето, да си тръгна и да оставя всички онези деца, които също са отишли с цел да се забавляват, да го направят на спокойствие.
Осъзнаваш ли каква мечешка услуга правиш на интересните си деца?

[/quote]


Абсолютно съм съгласна.Все пак,когато си на обществено място,където не си сам, а има и други хора ,се спазват някакви правила.Независимо дали на другите хора им харесва или не, те спазват правилата и е съвсем нормално от теб и твоите деца да се очаква същото.Ако това обаче на теб не ти харесва,то мястото ти не е сред хора.Не можеш да кажеш "той си е такъв",защото тпой не е такъв, а ти така го учиш,НикиФин.
И моето дете е искало да пие от чужди чаши,но аз съм го спирала и съм му обяснявала,че това не е хубаво,че хората не искат да пие от техните чаши, че той си има своя и от неговата никой друг не пие.
Не искам да бъда груба, но твоите деца, по това,което пишеш изобщо не са интересни.Те са просто невъзпитани.И ако на теб това ти харесва-Ок.Но колкото по-големи стават, толкова по-невъзможно ще ти е да се справяш с тях.В един момент учителите,приятелите,съучениците на децата ти ще вдигнат ръце от твоето безразличие и това може да се отрази пагубно на децата ти.А проблемът е в теб.
В никакъв случай не ти написах всичко това,за да те обидя, нямам такава цел.Но се замисли-ако ти полагаш усилие децата ти да се научат да се държат добре сред други хора ,как би се чувствала в компанията на майка, която очаква всички родители да се възхищават на ужасното поведение на нейния дивчо?
Аз бих си тръгнала,ако детето ми се държи като Давид.Тържеството е за всички деца, не само за него и той трябва да се съобразява с това,както и ти.

Нямах предвид да има зависимост между това какво е детето  като малко и в пубертета....питах дали и в тийнейджърството децата , които са буини, неовладяни и с проблеми в поведението според авторката са интересни деца и нямат нужда от опити за помощ на преодоляване на това си състояние, нямат нужда от възпитание и намеса защото са си такива, дори когато определени навици могат да ги унищожът...дали ако нейните са такива тя ще казва както сега - ми такива са си - да се оправят както знаят, той опита от грешки се гради, каккто прави всъщност с малкото си дете по част от думите й тук...просто не мога да разбера как може хем да съзнаваш че до извесна степен детето ти има някакъв проблем и да казваш, че не е нужно да го насочваш как да се справи, защото всъщност пазиш индивидуалността му и не искаш да го превърнеш в роботче....
хем в друга част от постовете си, да сподля, че все пак явно детето й има проблеми и го води по доктори....т.е. той си е такъв става просто оправдание за безсилие и безисходица в ситуацията на този етап....което обаче авторката отрича да изпитва...

Няма да е зле данапуснем темата за пубертета и наркоманията, защото ако тръгнем в тази посока, ще се изгубим.

Ако трябва да обобщя своето мнение по въпроса, то е, че всяка крайност е нездравословна - както прекалено фриволното поведение, стигащо до степен на непонасяне от другите и клонящо към диагностициране, така и прекаленото подчинение, спазване на правилата и липсата на каквато и да било агресивност, граничеща с апатия и можеща да се разчете като флегматичност.

Добре ще е да се въздържаме от квалификации "добри" и "лоши" , защото всичко извън крайното отклонение от нормата е добро.

Най-добре ще е да сме умерени в оценките си, защото иначе майките, които назовават едно активно, емоционално дете "невъзпитано", "невъздържано", "агресивно", като нищо могат да чуят от майка му за своето спокойно, послушно и търпеливо дете квалификации от рода "темерут", "флегматик" и т.п.

Никога не съм била и няма да бъда привърженик на крайните оценки и едностранния поглед.

Е, то цялата тема и "спор" тръгнаха именно от крайните оценки, които авторката си позволи да постави за непознатите деца около нея,  само защото били кротки и спокойни....ако тя самата беше по-умерена в изказа си за заобикалящите я хора изобщо нямаше да стане проблем в темата....

И в допълнение последно от мен.Радостина тук е много права, споделяйки едно наблюдение, че днес всяко второ хлапе бива охарактеризирано от родителите си като хиперактивно, а то не е.Кой както иска да го разбира.Имам близка с наистина хиперактивно дете.Тя действа, не се жалва по форуми едновременно как изнемогва, същевременно да се хвали в стил "циганкатаи умря" как друг не би издържал, а тя издържа, и в заключение, че всъщност детето и е по-по-най, а останалите нещо не са...И действа сама, не с детегледачка под ръка.Излиза сама с две деца, не с детегледачка за разкош.Така че-мен тия нещо не ми минават.

Аз, пък, леко се дразня, като почнат да слагат диагнози на деца само защото не приличат на техните или защото не се вместват в собствените им представи.

Около мен няма ни едно дете, което да е обявено за хиперактивно. А буйните са бол. Сума майки сме, децата ни са различни, но досега нито съм чула някоя да си хвали своето, съпоставяйки го с друго, нито да критикува някое дете. Все гледаме да похвалим чуждото дете - ако е прекалено свито, да кажем, че е много сладко, нежно, добро. Ако е по-буйно, да кажем, че е смело, пъргаво, игриво.
Ей такива неща.

Изглежда ми много по-нормално, отколкото да очакваме всички да са еднакви, че и да отговарят на определени изисквания.

А то е ясно, че всеки си харесва неговото. Каквото и да е то.
И слава богу, че е така!

Именно, и се радвам, че съм обградена с такива хора.
Но имам наблюдение за наистина просто буйни деца, на които не им се обръща особено внимание с вдигане на рамене се констатира-ами-той е такъв-хиперактивен е.О, чудеса.Споделих с една такава майка съвсем случайно, че моето дете не иска да спи следобяд от много малко, че сънят нощем му е достатъчен.И тя констатира-ами да-хиперактивна е...

Е, то на принципа със споделянето моят е с диагноза възпалена трета сливица, защото не яде супи.

Както и да е, не знаех, че сега е модно всички да са с някаква диагноза, за да се оправдае липсата ни на енергия и търпение да се справим с някои неща.
Лично аз предпочитам да бъда обявена за некадърна майка, отколкото да лепна "оправдателна диагноза" на детето си.
Има и такива случаи.
Едно дете се напишкваше и майката разказваше за някакви умопомрачителни фамилни диагнози/по бащина линия /, за да го води до 5 години с памперс.
Най-накрая самото дете си го махаше.
И "спонтанно" се излекува

 

Клонка, благодаря ти    Какато казах избягвам да пиша по такива теми, защото повечето хора просто не могат да видят по-далеч от собственото си семейство и деца. Абсолютно непонятно им е как се живее, как се възпитава едно темпераментно дете. Ако нямаш такова или не си виждал в близкото си обкръжение просто не можеш да си представиш и тогава ми е почти забавно да чета и слушам компетентните мнения на мами за това колко са невъзпитани тези деца, как родителите им не се справят. Пък видите ли те са толкова по-добри родители, защото техните деца така не правят. Ами много хубаво, ето аплодирам ви  Но недейте да съдите с лека ръка и да лепите етикети на децата, които не могат да спрат да се движат, врят и кипят непрекъснато, трудно чуват, трудно влизат в рамки, трудно спазват норми. Тук отново искам да подчертая, че не защитавам позицията на дистанциране на НикиФин, и преди писах, че темперамента не е оправдание за неприемливо поведение. Но че е в пъти по-трудно едно темпераментно дете да се научи да спазва правила и норми, в това няма как да ви убедя освен, ако не сте го изпитали. Трябват огромни количества търпение, здрави нерви, способност на компромиси на вечно търсене на приемливи варианти, бърсане на сълзи и успокояване на разстроено дете по десет пъти на ден и т.н. и т.н. Затова само се включих. Защото като чете повечето мнения тук те просто са ми арогантни към цинични. Съжалявам, но е така. Разбирам, че НикиФин ви провокира, но при нея просто е крайност. Аз говоря за себе си и някои приятелски деца, които познавам добре от както са се родили. И повярвайте ми последното, което са е невъзпитани и разглезени Нищо, че го чувам или виждам в погледите на околните поне 1 път на седмица-две. А аз и близка приятелка и до момента не се отлепваме много от площадката, на която играят децата ни. Моите специално не са агресивни, други са им особеностите. И все пак съм наблизо.
Много се разписах. Но бях провокирана от "любимото" ми изказване с гордост в гласа, че "моите деца не правят така, щом вашите правят значи сте несправили се родители". И преди апелирах към търпимост и не бях разбрана. Знам, че и сега ще стане така. Но не можах да се стърпя, защото това отношение в огромна част от обществото става причина да искам да живея на друго място. Жалко.

И чия е тази реплика: "моите деца не правят така, щом вашите правят значи сте несправили се родители"?
Не помня да съм прочела нещо, в което да има и най-малък намек за цитираното от теб. Поне имай смелостта да посочиш от кого е цитатът.