БисИри и прЪвУписТни кУнсОлтациЙ- 21

Ти на леглото на дядо си ли спиш? Изхвърлете го това легло! И никога не лягай на легло, на което е починал човек! Или принадлежи на починал. То си носи неговата енергетика.

енергетика....

Заради енергетиката.

... Отваряйте книги и се ограмотявайте!

Парички падат ли от енергетиката в леглото? Икономика има ли под дюшека?
 Защо се сърдиш, че не сме чели окултна литература? Ние не искаме да бъдем натоварени, като теб  .

П.п. Сега се сетих, че може да няма грешка  . Може леглото да е било светещо  .

Е, това вече не трябваше да го казваш   Вземи ти сега една книга и виж за какво иде реч.

...
Ще си ги мерим ли?  Не можеш да ме обориш по количество прочетени книги. Специализирана научна литература.

Хич не ти личи. Даже не успяваш да загрееш защо си в бисерите, което е много странно за човек с такова количество прочетени книги. Дано учителката ти по български език в средното училище да не чете тук.
Както и да е, няма да спамя повече заради теб.

От същата авторка:

Мери , Мери- ко е туй вашто чудо , бреййй , ама върна ли ви парите в крайна сметка , щото тя историйката и сувсем прозрачна , а мъжо ти вярва ли и , че те милите от либов все им вярват или извиняват

А мойта говореща си на три гласа Тота нещо не е добре , за месец отслабна драстично , параво измършавя и нещо да яде и пие , нямала апетит - верно е много злояда , а и кръвното и все ниско и и се спи Най-лошото е , че личната и я тъпче с лекарства , тя ги пие на гладно и става още по-зле
В чудо се видяхме , не е шега работа , много и посиняха устата и не ще да яде и това е
Лоша работа
Че е странна , вярно е , че е злобничка и туй е вярно , ама що така са оставя - мъчно ми е , жив човек все пак , макар и свекърва
И зле , зле , ама пак щипка , хапка с подхвърлени приказки
Най се притеснявам как ще плача ако      нали , да не го казвам , щот на село много се държи на тез неща
А да ви кажа тя как сърцераздирателно ореваваше свекъра , а то стуууууууууд януарски
и нарежда , щото беше дошла по - ранко една комшийка  Но жената тихичко отстъпи на зад и си излезе без Тота да я види След десетина минути кат ми смръзна хептен мозъка отивам и я побутвам да се приберем в кухнята на топло  , а тя надвесена над ковчега нарежда гръмогласно - обръща се , поглежда , пита ме ледено спокойно сами ли сме и бързичко поттичвайки с ух, въй студено брей , потривайки ръце се прибра - паднах , такова чудо лицемерно не бях виждала
Не ми идват отвътре такива работи - някой има ли идеи като как да са направя , че  съм много омъчнена , щото ми се свива сърцето , ама до сълзи ни мох го дукара