Кръстих сина си на баща ми . По това време не бяхме в добри отношения със свекърва ми. А тя толкова настояваше да бъде кръстено точно на тях. Не дойдоха на изписването . Видяха го към 2 -рия месец . Явно името е най -важно за нея .Когато родих второто дете го кръстих на свекъра ми .Той заслужава човека, но първия път заради нея не го кръстих на него . За съжаление детето почина на 5 -тия ден . Дано е разбрала че името не е най- важното.
- Публикувана: 3 май 2008, 21:52 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 16:59 ч.
Историята на една старица, или какво да мислим, когато даваме име на детето си
. На моите родители не би им хрумнало подобно поведение.
Доста са хората наистина за които има значение дали внучето им ще е кръстено на тях.И моите свекър и свекърва бяха сърдити ,че не е кръстено на тях и доста дълго като ги питаха как се казва внучето им отвръщаха , че е със странно име и не им ставаше приятно , а за племенника с гордост казваха как се казва (на свекър ми е кръстен).
На моя приятелка малкото и дете е на 9 месеца и свекър и все още не е дошъл да го види детето , защото не било на него кръстено и другото не е (а това е човек , чиито деца не са кръстени на никого).
За мен това е пълна простотия !Ще си кръстя детето както аз и съпругът ми сме решили.Като се сърдят да се сърдят за тяхна сметка си е.
На моя приятелка малкото и дете е на 9 месеца и свекър и все още не е дошъл да го види детето , защото не било на него кръстено и другото не е (а това е човек , чиито деца не са кръстени на никого).
За мен това е пълна простотия !Ще си кръстя детето както аз и съпругът ми сме решили.Като се сърдят да се сърдят за тяхна сметка си е.
Имам познати които трябваше да кръстят дъщеря си на свекъра,но те не я кръстиха.
Свекъра се разсърди и ги накара да напуснат дома му/те живееха у тях/.Познати те ми отидоха да
живеят в родителите на момичето.Този дядо и до днес не иска да види внучето си.Кажете ми това на
какво прилича?Как може да има все още такива хора?Толкова ли е важно това име?Как може да има
такива хора,но явно съществуват.
Свекъра се разсърди и ги накара да напуснат дома му/те живееха у тях/.Познати те ми отидоха да
живеят в родителите на момичето.Този дядо и до днес не иска да види внучето си.Кажете ми това на
какво прилича?Как може да има все още такива хора?Толкова ли е важно това име?Как може да има
такива хора,но явно съществуват.
ох простотията няма край
аз още като забременях казах че името избирам АЗ иникой няма да ми се меси
Е накрая тъй като се чудех между две имена които много ми харесват все пак ги обсъдих с мъжа ми но слава Богу той е разбран и нямаше нищо против да кръстя сина ни на баща ми Е имаше такива които се опитваха да ми кажат как би трябвало да кръстя детето но много бързо бяха скастрени я от мен я от мъжа ми Но пък майка ми навремето милата е била "принудена" да ме кръсрти на дядо ми (на бащами баща) и до ден днешен съжалява че се е отказала от името с което е искала да ме дари:) Та историята на възрастната жена ми е до болка позната.
аз от малка искам да кръстя дъщеря си на мама
име за момче не съм мислила, защото не съм искала момче
още преди да започнем да правим бебето знаех, че, ако е момче, ще е кръстено на таткото
впоследствие разбрах, че баща ми тайно си е мечтаел, ако е момче да е кръстено на него
но пък от друга страна Йордан не ми харесва като име, а и баба ми и братовчедка ми се казват така
та викам стига с толкова Йордановци в родата
натиск обаче не бих допуснала
тъжно ми става, като се сетя, че им ахора, които въобще живеят под натиск, не само при избора на името на детето
име за момче не съм мислила, защото не съм искала момче
още преди да започнем да правим бебето знаех, че, ако е момче, ще е кръстено на таткото
впоследствие разбрах, че баща ми тайно си е мечтаел, ако е момче да е кръстено на него
но пък от друга страна Йордан не ми харесва като име, а и баба ми и братовчедка ми се казват така
та викам стига с толкова Йордановци в родата
натиск обаче не бих допуснала
тъжно ми става, като се сетя, че им ахора, които въобще живеят под натиск, не само при избора на името на детето
за второто съм казала от сега, че аз избирам името и ще го кръстя както аз чувствам. доста трудно се навих за името на дъщеря ми- кръстена е на свекър ми-обещал му мъжа ми и въобще не можах да споря дълго, а и бременна просто не ми се занимаваше с тези контракции, които получавах......но принципно нямах желание за това име.
Още като разбрахме,че съм бременна с мъжа ми решихме бебето да си има негово име и да не е кръстен на никой.
Слава Богу,никой не се е сърдил,но на мен хич не би ми пукало,де!
Ако някой беше изкарал претенции,никакво внимание нямаше да обърнем и двамата със съпруга ми.
Детето е наше и ние двамата решаваме как да се казва!Никой друг няма абсолютно никакво право на глас,според мен.
Слава Богу,никой не се е сърдил,но на мен хич не би ми пукало,де!
Ако някой беше изкарал претенции,никакво внимание нямаше да обърнем и двамата със съпруга ми.
Детето е наше и ние двамата решаваме как да се казва!Никой друг няма абсолютно никакво право на глас,според мен.
Препоръчани теми