Тема за момчетата.

Точно както каза Кака Сийка, когато момчето ми стана на седем и тръгна на училище, забелязах едно леко отдръпване. Не ми даваше дори да го прегърна през раменете, когато сме навън, за целувки да не си и помислям. Та в този ред мисля, че Никол е права - водя се по детето си, т.е. не го отблъсквам съзнателно, а ласките ни са колкото той позволи. Обикновено вечер за "лека нощ" си разменяме целувки, а прегръдките ни са, когато се боричкаме заедно с малката му сестра.

А ако детето е болезнено привързано към майката и не може само да се отдръпне? Подчертавам, говоря за големи деца вече, такива, които ходят на училище и средата, в която са попаднали, също става важен фактор в развитието им. Как майката да не отблъсне  и нарани емоционално детето си от една страна, а от друга да го предпази от подигравките и тормоза на съучениците? Още повече, че когато детето навлезе в пубертета, такава силна привързаност към майката не е много нормална...
Мисля, че това е дилемата на Додо додо - дали и до каква степен инициативата да дойде от нейна страна.

А бащата къде е в цялата картинка? Той трябва да привлече сина си и така да насочи вниманието му към себе си и мъжкия свят и детето по-лесно ще се откъсне от майка си и нейния свят.

Ето една полезна тема и за мен.
Моят син(5г.) също е много привързан към мен,да не говорим за гушкането и целувките--по цял ден,с повод и без повод.
Но на мен не ми е проблем,защото от известно време започна да не иска да го целувам навън(не че съм го правила редовно,де).И се съобразявам с това му желание.
Пораства ми момчето явно и само се опитва да се откъсва от мен...може би?!

Това е много съществен аспект от проблема. 

Да много точно казано,наистина ролята на бащата е да въведе детето в обществото и да го откъсне от модела майка-дете.

Додо ти имаш правилен подход според мен.Трябва да продължиш да го гушкаш и да спреш в момент, в който самото ти момче те отхвърли.Смятам,че твоята обич му дава самочувствие и ако го отблъснеш ще се почуства по слабо.
Защо не направиш консултация с детски психолог,как е правилно да постъпиш.Аз самата ходих на психоанализа объркана дали се грижа правилно за моето дете и не мисля,че е срамно или не редно.

Без изобщо да ми се налага да влизам там да чета, опасението именно от подобна переспектива прави темата така важна за мен.
За нищо на света не желая сина ми да се превърне в мамино синче или пък муньо.
Ако детето само прояви желание да не бъде милвано и прегръщано навън, никога не бих настоявала. Но е тъкмо обратното и точно това буди тревоги в мен. Правилно си разбрала насоката на идеята ми по темата.
Ако той по-късно почувства момента в който да се отръпне, как аз да направя така, че това да не му навреди сред връстниците му и не го превърне в обект на подигравки. Но това да се случи и без да нараня детето си, по начин по който той няма да усети хладнина и отръпване от моя страна - което е също толкова опасно, според мен.

В момента, в който пиша този постинг, Станислав и баща му са на Южния и беснеят. Както те си знаят. Умишлено не ходя с тях, Додо, и знаеш ли защо?
Защото като една закъсняла майка на почти 100% единствено дете прекалено много му треперя (хем го осъзнавам, хем трудно мога на моменти да се спра. Затова съм ги оставила двамата да беснеят, да падат, да стават, а не да се спира, внезапно сепнат от пронизителния ми писък "Ще паднееееш...слез оттам".
Същевременно ласки и нежност не му липсват. Та той си спи с нас, по-точно-с баща си, и нямаме намерение скоро да го местим. Така компенсираме, макар частично, часовете , когато не сме с него.
Не знам дали ти помогнах с моя постинг. Получи се нещо-някакво-такова.
П.С. У дома център на вниманието е САМО баща му. Той да го изпиша, той да го нахрани, да спи с него....аз се научих ДА НЕ ревнувам.

Да, съгласна съм. Но при мен ласките не са колкото той позволи - защото той само това иска да правим. Което на мен не ми тежи, напротив / да не решиш, че ми е неприятно/. Всъщност се страхувам от мисълта, когато няма да мога да го правя. Но не мога да не призная, че едно леко притеснение започва да ми се прокрадва. Ако беше "мъжко" момче - може би изобщо нямаше да ми хрумне да се тревожа. Но той от малък е изключително чувствителен и раним, изисква специален подход, бих казала, че сам по-себе си е специален. Което прави мисията ми още по-тежка....

Книгата е "Как се възпитават момчета", нейн автор е Стив Бидълф.

аз не мисля, че проблемът, ако има такъв, идва от ласките.
Може би от подхода, гена, знам ли.
Но е факт, че моето момче е галено, прегръщано, целувано, самият той прегръща и целува много, но същевременно е истински мъжкар, доколкото може да бъде едно 4год дете.
От ден първи му говоря "ти си мъж", че е силен, че няма право да хленчи. Да, чувала съм и мъжете могат да плачат, но предпочитам моето момче да не е чак толкова показно чувствително. Отделно си мисля, че той копира поведение от мен и баща му.
Относно страха - преодолявала съм страховете му с него, много ми е важно да няма страх от нищо... Племениците ми изпитват ужас от хлебарки и прочие гадни насекоми, той беше започнал да попива от тях. Когато го видях и разбрах, взех една хлебарка и започнах да си играя с нея, после му я дадох. Край със страха.
Когато разбрах, че ще имам момче ми беше криво, защото си мислех, че няма да знам как да го възпитавам, исках момиченце, да бъде умна, силна, но и дама. Знаех как да я направя.
И изведнъж това момче. Беше ми криво. Сега обаче си мисля, че знам точно какво да правя...
Може би съм го разглезила малко повече от необходимото, моите критерии за разглезеност са много чувствителни, но сега работя по тази тема.
Исках да кажа, че според мен не е от ласките в никакъв случай. Те му дават сигурност и самочувствие, поне на моето, дори в излишък има...
Но всяко дете е различно и рецепта за съжаление няма.

Според мен "муньовщината" не е резултат от прекалено обсипване с любов и ласки, а по-скоро от властно, задушаващо майчино присъствие, комбинирано с бащина незаинтересованост. Възможно е дори майката да е била строга и пестелива на нежности и прояви на любов и порасналото вече момче отчаяно да се стреми да получи одобрението й (защото не го е получавало като малко). Мисля, че най-важното в случая е присъствието на бащата - като модел на поведение, като човекът, който ще възпита основните ценности у момчето. Майката задоволява физическата и емоционалните потребности, но изграждането на момчето като личност и като мъж, е работа на бащата, според мен. Не е лошо за един мъж да е чувствителен, грижовен и обичлив, стига да развие и другата си част - уверената, безстрашната, рискуващата. Затова е много важно и бащата да го насърчава, да му показва одобрението си, да го включва в "мъжки" занимания (дори и да изглеждат неразумни и опасни в очите на майката). Може би е по-добре и бащата да е този, който да помогне за преодоляване на страховете. Той е моделът, с когото момчето ще се идентифицира, а майчиният топъл скут не може да е утеха за цял живот.

От гушкане и целуване муньо не се става (виж,от обратното може да има повече вреда).
Не намирам че"това е работа на бащата", изобщо имам проблем аз с традиционните роли във време в което,реално,такива няма и татковци взимат майчинство,а майки карат тирове. Ритам топка и се катеря по дървета както баща им играе на кукли,не мисля че вредим на децата
ПС.У нас мъжете плачат,и големите,и малките и Слава Богу..

Е, и аз ритам топка и се катеря по дървета, просто съм по-добра от баща му в тези неща  Но разлика между майчино и бащино присъствие има, не може да няма, тя е чисто... енергийна, да го кажем. И ако за нас самите краят на традиционните роли е ок, детето има нужда от модел, от идентификация, иначе ще израстне объркано... така смятам.

и аз четох (по-скоро попрегледах набързо, но е интересна и ще я прочета задълбочено) същата книга.  Казах ти. 
Аз я четох, защото моят син постоянно пък претупва нещата. Но пък не мога да не му призная факта, че сам си ги прави - не знам кога пише домашни (докато питам какво стана с домашните - той ги носи), не знам кога учи - а като го проверя нещо от сорта "Ти подготви ли се?" - "Да!" - "Я, да те проверя" и ми "скрива направо шапката". Не мога да разбера как го прави този номер - уж е неглиже, а всичко завинаги е влязло в мозъчето му. Затова прегледах книгата - според мен, просто мъжете не се впрягат много - така не губят излишно време и се концентрират над конкретната задача, за да я "отметната" по-бързо и да дойде забавлението. И така е при сина ми по-скоро "отмята задачите", за да си освободи времето. Другият проблем - все нещо му "изчезва" - последно учебник по английски изчезна, не е вкъщи и в у-ще го няма (дори пуснах тема откъде мога да купя нов). Едно яке му беше "изчезнало", а той докато играл футбол в у-ще го зарязал някъде, после се намери. Най-често, почти всяка седмица, му "изчезват" гумички, моливи... Третият ни проблем - фината моторика, но определено съм наясно и там защо уж не му е наред.
Прегледах книгата информативно. Наясно съм с характера и не ме притеснява. Затова в началото на темата писах, че ще ми е интересно да обсъдим въобще момчешките характери в тази приятна женска компания. 

Та така, додо, според мен, всички момчета/мъже са раними и чувствителни само, че повечето добре го прикриват, при други избива в агресия, трети - говорят за това, четвърти - търсят близък човек...
Мисля, че разбирам за какво говориш. Наистина едва ли самото гушкане те притеснява, а по-скоро някаква неувереност. Моята рецепта за всичко е много спорт. Спортът дава самочувствие. Опитвали ли сте да спортува нещо?