Тема за момчетата.

Дона-абсолютно съм съглана за модела,но това си става спонтанно. Не ми харесват наложени неща като "мъжете не плачат" или "момче с кукли на играе" или "това е на баща ти работа" ; децата чудесно си намират пътя ако зорлем не ги тикаме по измислени от нас пътеки ,които сме преценили за правилни..

Приемам ролята на бащата като се започне от биологичния принцип и психиката на мъжете и жените. Склонна съм до голяма степен да възприема възгледа за половите различия във всеки смисъл. Това не означава малоценност или превъзходство на единия или другия пол. Мъжете и жените очевидно са различни и в анатомичен и в биохимичен смисъл, най-малкото, защото хормоните, които действат при двата пола са в различно съотношение и това оказва сериозно влияние върху психиката и поведението. И като се прибавят социалните и културни особености, ето ти превръщането на момчето в мъж, а момичето става жена. Не мисля, че има смисъл да се бяга от "хардуера" и само да се слага нов "софтуер" според личните възгледи на родителите или възгледите на времето. Съмнявам се дали една жена може да направи от сина си мъж просто, защото жената и майката мисли по различен начин от бащата или който и да е друг мъж.
 За себе си мога да кажа, че не мога да си представя как майка ми и другите жени около мен не са имали влияние и не са ме "научили" до известна степен да бъда жена. На мен може да ми харесва и доста добре да се справям с отверката, клещите и някои строителни дейности (смятани за типично мъжки), но това не ме прави по-малко жена като самоосъзнаване и оттам и поведение. В този смисъл приемам, че мъжете са по-различни и самоопределянето на едно момче като мъж може да стане по-лесно и по-естествено когато момчето е достатъчно много време (количествено и качествено) заедно с баща си или друг мъж от семейството. Мисля, че на някои неща само бащата може да научи и да покаже на сина си и да му помогне да се самоутвърди като мъж. И на мен някои от забавленията на моя син и баща му ми изглеждат твърде грубовати, дори опасни, но също така разбирам, че те се разбират чудесно помежду си и така малкият се учи и се доказва като мъж. И наистина предпочитам да има някакво време ако не всеки ден, то поне през почивните дни, когато двамата мъже в семейството са заедно, без аз и щерката да им се мотаем наоколо. Впрочем, същото важи и за мен и дъщеря ми - предпочитам да си имаме нашите моменти по женски, защото виждам и зная, че тя ме копира, подражава ми, а в същото време се опитва да ми се докаже и дори да оспорва авторитета ми. Но това тя го прави с мен по начин, който се получава между майките и дъщерите.

ПП. Не съм чела въпросната книга.

Баш това исках да кажа, РадостинаХЗ,само дето ми е рано и нямам толкоз думи преди кафето. Но описаното от теб,за мен,трябва да идва отвътре на всички участници,а не "иди сега играй с баща ти че нали сте мъже" ако на детето му се играе на кукли със сестра му. Зорлем само вреди съм видяла аз,това и за спорта важи,макар да е чудесно средство ако се ползва правилно.Изобщо моята мисъл е че биологията си знае работата,нашата роля е да не и пречим защото видиш ли на съседа детето на 5 играе ръгби,а моят син предпочита да оцветява..
*
Как самотна майка прави от сина си мъж?-ми не прави,той си става, защото това е ген; в този смисъл бих избягвала генерализации за вездесъщата роля на този или онзи..

права си - зависи от детето 
само "рекламирах" моя метод, на някого може и да пасне. 

Съгласна съм. В нашата къща мъжът ми отглежда цветята - харесва му, доставя му удоволствие и това не го прави по-малко мъж. Очаквам обаче ако някой или нещо ни заплаши или нападне, той да ни защити безусловно. Ей такива неща, базисни, които не се променят толкова във времето.

Не е по-малкото дете, по-голямото е 
И може би тук идват в потвърждение думите на Каспър, че едва ли ласките са основна причина за начина на формиране в посока по-голяма чувствителност. Защото малкият ми син не е по-малко гушкан и целуван. Но той си е момченце от където и да го погледнеш. Вярно, че също е гальовник, но е много по-устойчив и самостоятелен, дори е и по-силов, бих казала.
Разликата между двамата е малка и може би това е една от причините големият да не може да се почувства като закрилник. Между тях съществува повече противоборство и конкурентност, а доскоро и голяма ревност. Може би ако разликата им беше малко по-голяма, тогава наистина щеше да има предпоставки Дени да се изяви като баткото закрилник.
Въпреки това, не спирам да му втълпявам, че той е онзи, който трябва да се грижи за брат си, да го пази и поучава, да му служи като положителен пример. Не съм сигурна обаче, че думите ми достигат до него 

Да, възможно е... ако се чувства застрашен от това, че брат му може да го измести, да отказва да "порасне", да иска да си бъде "бебето на мама". Може би ако се опиташ да го привлечеш като "съзаклятник", така че грижата за по-малкия да се превърне в привилегия, занимание, което да споделя с теб, а не в нещо, което да го ограбва...
Знам ли, говоря си наизуст  Моят син също е болезнено привързан към мен, надявам се това да отшуми с времето... Междувременно по-добре да чета тук, отколкото да ръся акъли 

Отлично казано,Dona 
Ние със съпруга ми мислим по абсолютно същия начин!
И мисля,че за сега се справяме много добре с нашите двама палавници!

Додо,при моите деца разликата е по-голяма,но въпреки това аз  и на двамата повтарям непрекъснато,че трябва да се подкрепят, да се пазят взаимно,да се уважават и да се обичат Имахме една случка в кварталната градинка,когато малкият ми син беше тръгнал да се бие с друго,по-голямо от него дете,защото не искаше да върне играчката на батко му.Не казвам,че да се бият е хубаво нещо.Просто ми стана хубаво,че както големия ми син пази малкия,така и малкия се мъчи да защити големия.
Ако не ги делиш на "ти си големият-ще пазиш и ти си малкият-ще слушаш" може би нещата ще потръгнат/или поне аз така си мисля/
При нас поне този вариант действа засега.

Чела съм книгата и ми хареса. Най-вече това, че децата се нуждаят от любов, нежност и внимание, независимо от пола. И това, че разбива някои от лъжливите митове за възпитанието на момчетата.

Като малък не съм гушкала много сина ми, но то по-скоро се дължеше на неопитност и неумение да изразявам чувствата си. Той се научи да се гушка, когато се появи сестра му.  След един месец ще стане на 10 год. и все още не е започнал да отбягва нежности. Изглежда ми да има точно толкова нужда от внимание и прегръдки, колкото и сестра му. Не му натрапвам вниманието си, но винаги усещам, когато е в настроение и му се иска да се гушне в мен. Гушка се и с баща си- не толкова често, колкото с мен, но отношенията им са доста близки. Когато вървим навън, понякога ми подава сам ръка да вървим заедно. В такива моменти не се дърпам. Не му подавам ръка първа, но ако той го направи, значи има нужда и му е приятно, защо да го отблъсквам нарочно?

Това, което повече ме притеснява, е непризнатата дискриминация на момчетата в детските градини и училищата. Никой учител няма да го каже направо, но опитът ми показва, че момичетата са предпочитани, защото се смята, че момчетата създават повече проблеми, по-буйни са, по-палави, по-малко им се учи. Според мен за опитния и добър педагог не може да има такава разлика в отношението към учениците. Не може недостатъците на момчетата да се гледат през лупа, а момичетата да бъдат хвалени само затова, че създават по-малко проблеми с дисциплината.

Така беше при нас в детската градина- едната учителка се справяше чудесно с децата и много рядко се оплакваше от сина ми, докато другата постоянно беше недоволна от него. Бях стигнала дотам, че отивах да го взема с ужас, защото не знаех от какво е намислила да ми се оплаче днес. И това при положение, че не ставаше дума за някакви сериозни провинения, а и синът ми е спокойно и дисциплинирано дете.

Сега подобно нещо се повтаря в училище. Първите две години нямахме никакви проблеми- класната им ги държеше много здраво, но справедливо. Тази година я замества друга учителка, по-неопитна, за която целият клас и особено момчетата, са една обща маса, с която тя не може да се справи. Изведнъж успехите му започнаха да се омаловажават, а на преден план излязоха провиненията.

Избягвам да споделям тези впечатления, защото иначе съм много, даже прекалено критична към сина си и не искам да звучи така, все едно целият свят ми е крив. Напротив- обикновено винаги съм настроена да търся първо неговото провинение, но тъй като и в една друга училищна тема прочетох подобни мисли, реших, че има отношение към темата.

Има го това нещо, да. И аз съм го забелязала. За щастие, не всички учители го допускат, но го има достатъчно често.
По мои лични наблюдения, добрите педагози даже имат предпочитания към по-трудните или по-буйните деца - приемат го като професионално предизвикателство.
Също ми е правило впечатление, че анти-момчешки са настроени тези учителки, които имат само дъщери. Естествено, това са груби мои наблюдения и изводи, не твърдя, че съм права или че няма изключения. 

Много интересна тема. Аз като майка на момче и момиче трябва да кажа, че отглеждам децата еднакво - много ги гушкам, непрекъснато ги целувам и двамата, прегръщам ги, галя ги и им повтарям, че ги обичам. И двете ми деца (8 г. момичето и 2 г. момчето) са много привързани към мен и смятам, че това е чудесно. Мисля, че когато децата са отглеждани с много любов и обич и те ще са способни да дараяват обич и тук полът няма значение. Иначе двамата са много различни. Момичето от малко се кичи с гердани и обици, а момчето все налита на инструменти и коли, макар, че все се опитвах да го науча да играе и с куклите на сестра му (така или иначе имаме много в къщи). Нежността към момчето, не означава, че то ще загуби мъжкото в себе си.

Страхотна тема,благодаря ви и за споделените впечатления и опит!

Ще продължавам да ви чета,много полезни неща открих и си отговорих на доста въпроси.

Страхотна тема!   

Много интересна тема. Да се запиша като майка на момче, силно пристрастено към мама и все още не само, че не се отдръпва от ласките ми, ами даже му се струват недостатъчни. Постоянно иска да му доказвам обичта си, и навън дори като сме идва да ме прегръща, целува, дори мои познати като го гледат как ме гледа ми казват - ле ле той направо влюбен в теб. Ама какво да правя, от бебе си е такъв. На 6 месеца имам снимки с него с каква страст ме прегръща и целува. Искам да подчертая, че това е израз само към мен, не и към баща си или други хора.Дори мога да кажя, че не дава да го целуват други и се бърше винаги, ако някоя баба се опита да го нацелува. Не съм се опитвала да се държа по хладно с него, защото имаше проблем , много късно проговори и по съвет на невролог сме се държали с него без излишна строгост и много зрителен контакт.Така, че сега рязко да се отдръпна ми се струва лошо.Ще следя вашите коментари по темата.