Какво мислите за позитивното мислене...?

Аха, пак не разбрах какво е правилното, нали? Ужас! По-малко досадна ли ще съм, ако и аз пея в хора на поклонниците на позитивното мислене?  

Мисля, че позитивното мислене ни помага да се справяме с проблемите в живота.
Дори и да ми е мъчно, гледам да мисля позитивно!

Живяла съм достатъчно дълго и в осъзната възраст. Зная за какво говориш.
Мисля, че неразбирането ти произтича основно от това, че така и не успя да се освободиш или пък избягаш от неприязанта си по отношение на това комерсиално в момента течение. Съмнението и твоята мнителност се превърнаха в пречка да поставиш черта между простото споделяне, което правим тук и теориите в книгите по сергиите.
Работата е там, че аз, подозирам и останалите, през цялото време имахме предвид собствените си изживявания, пречупени през собствените ни възприятния, без да имаме за цел да "проповядваме".
Нима е трудно да повярваш, че сме искрени? Ако да - съгласи се поне с онова, което написах три страници назад. Че хората сме различни. И ако съществува някой или нещо, различно от теб, мен, нас - това не го прави непременно незначимо, измислено, фалшиво или повърхностно.
Толерантност също е хубава думичка /е, и модерна все пак  / 

Додо,

От по-малко от година чета в този форум и съм с впечатлението, че има моменти и теми, в които хората не просто споделят, а се опитват да демонстрират, че са в крак със съвременните тенденции и течения в мисленето, дрехите, парите, колите и т.н.. За мен твоята тема се превърна в нещо като "сега е моментът да покажа колко позитивно мисля, защото така ще ме харесат повече". Възможно е някои от писалите да са искрени, но други едва ли.

Успяла съм да оцелея за 18 години демокрация и съм се научила, че щом едно нещо започне да се продава вече не се знае къде му е смисълът. Още повече, ако започне някакво подобие на масова истерия по нещо ново, вносно и модерно. Много се пазя от такива неща, да, мнителна съм. Не искам да пренебрегна комерсиализацията, защото това ме държи нащрек и ми напомня, че модата може да е много нездравословна. 

Разбира се, че сме различни. И е чудесно да сме различни.
Вярно, че в един момент започнах да се заяждам, но се задейства инстинктът ми за самосъхранение.

Вярно, пълно е с теми за коли, дрехи, къщи, бани и тоалетни - не ги разбирам, не ги гадая и не пиша по тях. Нямам време, всъщност не ме интересуват.
За щастие правото ми на избор ми позволява да имам своите предпочитани места, в които да пребивавам понякога. Тази тема не би била сред тях, ако не бе ме провокирала именно ти с позицията си. За което, възпитанието, но основно честността изискват да го призная. Но и поради което твоята констатация се явява неправилна.
Ако ме познаваше достатъчно добре щеше да знаеш, че не суетата, а предизвикателството на спора ме провокират да продължавам да пиша по темата.

Пазарът е на път да превърне всяка наша интимнна ценност в комерсия. Как в такъв случай ще съумееш да съхраниш онова, което е значимо за теб?

Като го пазя от комерсиализацията. По-точно, като не позволя на комерсиализацията да нахлуе в точно това пространство и ценност.
Например, като не купувам червени сърчица на Трифон зарезан.

И какво, да не би написаното от мен в постовете да е лъжа? Не се ли случва подмяна и комерсиализация на ценностите? Да не би това да не ги обезценява? Или може би изобщо не трябваше да пиша в тази тема, защото мисля по различен начин?

Борбата е проводник на еволюция и от тази и страна я намирам за полезна и необходима. Но борбата на всяка цена / самоцелната/  може да бъде разрушителна и опасна. А безсмислената борба е най-вредна, защото е израз на безразсъдна и най-вече ненужна самоувереност.
Да спра да мисля позитивно, защото някой е съзрял възможност да превърне позитивизмът в продукт, може би да печели? Прилича на бягство от инат.
Личните ми загуби ще бъдат несъизмеримо по-големи ако се откажа от себе си /и позитивизма  си прим./ пред компромиса да отмина случващата се мода, която като всяка такава притежава едно основно качество - твърде преходна е.
Всеки има свободата да избере начина по който сам ще възприема себе си - дали като последовател на поредния гуру или като самостоятелна единица. Въпрос на увереност и независимост е.

Участието ти по темата е интересно, макар и да се увличаш на моменти, я поддържаш жива. Спорът е приятно занимание, стига да има култура в него 

Най-вероятно си мислила позитивно много преди да знаеш, че има такъв израз или понятие. Мисля, че всеки нормален психически човек се възприема като мислещ по-скоро за хубави неща, отколкото за лоши и има добра самооценка, отколкото лоша, освен ако не е в някаква много тежка ситуация, депресия или животът му е пряко застрашен. Затова и ми се струва странно как се появява такова понятие, което "окупира" нещо, което е присъщо за хората. За сравнение се сещам за рекламите, които наблягат на типичното в един продукт, на очевидните му всеобщо известни характеристики и не обръща внимание на нищо уникално. Все едно да гледаш реклама, в която ти обясняват, че водата е мокра, прозначна течност и като се пие оводнява организма. Та и така с позитивното мислене в днешно време.
Нито ти, нито аз ще престанем да мислим и да се надяваме на хубави неща в нашия и на семейството си живот, независимо дали някой нарича тези мисли позитивни, свещени, сбъдващи се, уникални, розови или каквито там на някого му дойде на ума.

Моят позитивизъм не ми е изначално зададен. Помня времена, когато виждах основно разрушителното, а не умеех да съзирам позитивното. Когато загубих много, се научих да ценя малкото, но и да се надявам и боря за него - стъпка по стъпка. Научих, че много по-удобно е да се скриеш зад вероятността да се случи нещо лошо, не трябва воля. Докато да се случи нещо градивно, изисква труд, усилия и носи отговорност. Иска се и вяра, а да вярваш понякога е адски болезнено занятие.
Мисля, че това е светоусещане и колкото и книги да се прочетат, не е като сам да стигнеш до тази точка на възприятие. Опитах преди време да чета тази книга, подари ми я един човек, когото познавах, но не успях да прехвърля и началото. Вярно е, звучи като мантра някаква. Вярвам повече в силата на молитвата, тази от сърце.
Защо се окупират присъщи и ценни за хората неща? Защото са близо до тях, защото са разбираеми и лесно смилаеми, за това.
Прилича на кражба, вярно, но истината е, че не може да бъде откраднато нещо от нас ако не го възприемаме като своя собственост.

Aмиииии, тя  просто се опитва"позитивно" да ни обори всичките.   Радостина има отговор за всичко.

Хващам се първо за това. По принцип съм съгласна с теб в темата, по напред вече писах два-три поста. Също така като Дона се поуплетох като ви чета и ми се размиха границите на понятията. Но понеже явно държиш да коментираш типа книги за самопомощ и пропагандирането на мислене в знак плюс. Прочети си това, което съм ти подчертала в поста. Струва ми се, че нямаш реална представа за хората и за това колко много от тях действитлно живеят с ниско самочувствие и самооценка, всякакви страхове за дреболии и ежедневно главите им са пълни с не чак дотам хубави неща...Тоест хич не им е присъщо да са весели и вътрешно отворени и позитивни. Въпросните мисли на всичкото отгоре си ги преекспонират.. И всичко това е защото така са научени горе долу, от деца са мачкани за щяло и нещяло. И въпросните литератури и филми се оказват добро решение/спасение на тези хора за справяне с фобиите им, с това като ходят по улицата да не са непрекъснато мрачни и със забит в земята нос, тревожни. И не говоря за това да не страдаш и да не си тъжен, ако ти се е случило нещо наистина гадно. Нито пък казвам, че човек не трябва да следва инстинктите си и да си преболедува тъгата. Просто въпросното "позитивно мислене", което се учи и е въпрос на техники и самовнушения, помага на доста хора да се почувстват по-добре, да се осмелят да правят положителни промени в дребничките си животчета, да се опитват да преборват болести и т.н. 

Така е. Ако повечето хора бяха щастливи нямаше кабинетите на психолозите и психотерапевтите да са пълни с хора постоянно. Според мен въпросът е точно в това, че хората се чувстват самотни и неразбрани, не могат да разчитат на близки, приятели, пък дори и на съвсем непознати. Отвсякъде им се казва и показва, че трябва да са не на 100, а на 200%, трябва да са щастливи, да пърхат от удоволствие като отиват на работа, а ако започнат да се карат на децата си веднага им бива внушавано чувство за вина, защото една майка не може да се държи така. И накрая какво да направят хората като се чувстват изгубени и някак не в крак с очакванията около себе си - хващат се за такива книги, защото поне книгата е неутрална, тя няма да им размаха пръст или да ги изклюкари, ако споделят нещо. Със сигурност има книги, които си заслужават вниманието. Но на мен някои от тях ми приличат на поредното хапче антидепресант, което може да има, може и да няма ефект. Все пак вярвам, че всеки си минава през своята Голгота и остава различно време там на кръста.

Всъщност, не се опитвам да оборя когото и да било. Опитвам се да махна опаковката и панделката, за да остане същността. Това е също едно нещо, което ме притеснява с това позитивно мислене. Когато от всички възможни места се пропагандира правилността на това мислене хората, които и без това се чувстват не особено добре още по-болезнено усещат самотата и ниското си самочувствие и им става по-зле. Така се получава, че едно нещо вместо да помага по начина си на поднасяне пречи, защото все едно казва на някого "ти не мислиш достатъчно позитивно, ти не ставаш и не си нормален".

Повече няма да се занимавам с тази тема. Като изключим дребните ми заяждания съм написала това, което мисля. Който е разбрал - разбрал. Който не е, здраве да е.

За съжаление негативизма е характерен за нашата народопсихология и споровете в тази тема потвърждават това. Позитивното мислене е светоусещане, то не се учи. Много по-лесно е да отричаш, отколкото да приемаш. По-лесно е да рушиш, от колкото да градиш. По-лесно е да се оправдаваш с обстоятелствата, отколкото да вярваш, да се бориш, да се трудиш...

Споровете потвърждават, че хората са различни, което е хубаво. Останалото са клишета.