Как се отглеждат децата без близки наоколо?

  • 4 142
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Когато кажат "обичам те мамо" очите ми се изпълват със сълзи защото знам, че не съм им дала и половината от това което бих искала и заслужават и въпреки това аз съм центъра на тяхната вселена................
eй това и мене ме убива..., не искам да изпадам в мелодраматизми, но ... времето, прекарано с детето ми е много, много малко, и като количество, и като качество, и изобщо никога не съм си представяла така нещата, не искам да са така, старая се да не са. единственото, което правя като хората е, че го оставям да се наспи сутрин - работата ми го позволява, тръгваме, когато детето стане!!!!! и точка, понякога пристигам в 11 в офиса, толкова е малко, но съм благодарна, че мога и това... а съм само с едно...
а Киара, това което казваш, че има разлика дали съвсем сам или с един двама ненадеждни - съгласна съм - аз съм с един двама ненадеждни, е все пак свършват по нещо отвреме навреме, въпреки ГОЛЯМОТО мрънкане

Последна редакция: пт, 16 май 2008, 11:52 от Анонимен

# 46
  • София
  • Мнения: 6 999
Каси, мен също ме убива това... но понякога си мисля, че ето така растат по-самостоятелни, по-независими, по-борбени...

А такива хора успяват в живота.

# 47
  • Мнения: 2 723
Oх незнам, ама откакто го има Иво, прекарвам много малко време с Гогата и като излезем навън, той вместо да тича и да играе с децата седи като лепенка залепен за мен.
Така че моето самостоятелно не става, нито независимо  : Cry
Явно му липсвам  Tired

# 48
И аз да се запиша при вас... за момента живея още при баща ми.(70г.) тои не ми помага с детето, но не се притеснявам за готвенето поне.. маика ми работи в строителна фирма и е все по обекти .. идва си за по 3 дни 2 пъти в месеца...
НО СЕГА МИ ПРЕДСТОИ ТО4НО ТАЗИ КРА4КА ДА НАПРАВЯ... имам намерение да си намеря работа в друг град (ве4е съм го набелязала а и имаме апартамент там) .. да си водя детето на градина , да ходя на работа... и така... наистина ме е страх от тази кра4ка но като ви 4ета постовете ми давате кутаж... мисля 4е с упорство и инат ше се справя...
УСПЕХ И МНОГО УСМИВКИ И НА ВАС МАМ4ЕТА

# 49
  • Мнения: X
Каси, мен също ме убива това... но понякога си мисля, че ето така растат по-самостоятелни, по-независими, по-борбени...

А такива хора успяват в живота.
еми - да - ето - това в тон с онази статия и коментарите в съседната тема
и всеки божи ден си обещавам, че ще чистя по-малко и ще чета на детето повече, но пусто - и в кочина не се живее

# 50
  • София
  • Мнения: 6 999
и всеки божи ден си обещавам, че ще чистя по-малко и ще чета на детето повече, но пусто - и в кочина не се живее

Включвай го да ти помага... той е още малък, но скоро ще може да ти носи едно-друго... Моето диваче много обича да ми помага като простирам - носи ми дрехите от пералнята. Голям кеф е...

# 51
  • Мнения: 583
и аз си отглеждам детенцето сама. родители и БНД са в други градове. за 3 години съм я оставяла общо месец при майка ми и баща ми, но те са по-възрастни  и много трудно се справят. и малката още плаче за мен, те се шашкат от това и по-скоро ме притесняват, отколкото помагат. имам гледачка, която идва много рядко,когато ми се наложи. сега ми се иска да замина някъде в чужбина за седмица, но май ще си я взема с мен Tired

# 52
  • Мнения: 2 274
Няколко дни се чудя какво точно да отговоря...Нещо от рода на "трудно"и в същото време без да звучи отчайващо.
Аз намерих приятелка, която ми стана "близка" (в кавички не е значението на думата, а факта, че не сме роднини)...При първа възможност се събирахме с децата...някак по-леко беше...
Едно е сигурно- ще се справиш, щото нямаш друг избор Mr. Green

# 53
  • Мнения: 4 458
Когато кажат "обичам те мамо" очите ми се изпълват със сълзи защото знам, че не съм им дала и половината от това което бих искала и заслужават и въпреки това аз съм центъра на тяхната вселена................
eй това и мене ме убива..., не искам да изпадам в мелодраматизми, но ... времето, прекарано с детето ми е много, много малко, и като количество, и като качество,.........

Моя проблем по-скоро е че те нямат с кой друг да общуват. Не стига, че времето което им отделям е супер минимум ами и е ограничено само с моето присъствие. Мирогледа на децата е страшно ограничен - учителката и мама. Опитвам се, но не мога да съм и чичо и леля и баба и дядо и братовчеди и .... Винаги има какво да се научи от друг човек а моите деца киснат и зомбясват пред телевизора когато ме няма - това ме убива  Cry
Сега им казах, че ще ги запиша на ккурсове по карате не за самия спорт, а за да са сред други деца и хора, да си намерят приятели с които да общуват, да се развият като личности.... Мног ми тежи на съвеста и в същото време съм благодарна на Господ, че са двечки и си правят компания.....

# 54
  • Мнения: 1 652
kiara, справяш се отлично!  Hug  Едва ли има някоя от нас, която да не страда от подобни неща. И аз съм изпълнена с такива. Но дълбоко в себе си знам, че правя най-доброто, на което аз съм способна и то не е никак малко. Знам също, че ще продължавам да се старая, за да става все по-добре. Не е лесно- нито на мен, нито на детето ми. Съдба. Негова и моя. Наша ... Благодаря на Бога за всичко!
Добре си решила да ги запишеш някакъв спорт, заради контактите.

Доста раздразнителни хора има тук  Thinking

Прощавай, но не намирам забележката ти за уместна, още по-малко  за полезна на някого тук.

# 55
  • Мнения: 4
  Здравейте на всички Мами!
Чета ви от много време, но реших и аз да се включа.
Няма по-прекрасно нещо на света, от това да си майка, казвам го за вас, който сте доста по-млади от мен!

Майка съм на 3 - дъщери / на 20, 15 и 5 год са/ и не зная каво е да разчитам на някой близък, че ще ми гледа, например-за 1 час детето, никога не ми се е случвало...../когато имах свекърва ми казваше "който има деца да си ги гледа"/

А от 4 години избрах пътя си да съм САМА, заживяхме при мама, а тя ми беше 4-тото дете, нуждаещо се от непрекъснат контрол и грижи /през климактериума й се отключи психично заболяване/. За съжаление преди 3месеца почина беше на легло и аз бях човека, който   се грижеше за нея......./мир на праха й на по-хубаво място е/

И тогава, преди 4 години работех само аз, баща им пари не даваше/за да ме накаже,  за да ми е трудно или за да ме накара да се върна при него...... не знам, но  лишаваше  наговите деца!!!!!!/сега получаваме 140лв на месец, иииииии направо забогатяхме:-)

Тааа какво спечелих:
   - СПОКОЙСТВИЕ/няма ги вече скандалите и пиянските свади всяка вечер, няма кой да ме бие Cry!
   - ХАРМОНИЯ у дома - толкова ни е хубаво да сме си заедно!
   - С В О Б О Д А - не знаех какво е това -17 години непрекъснат контрол и тормоз....можеше ли по-рано да си тръгна и да не раждам 3-то дете? - не се замислям.......
   -ДУШЕВЕН МИР
   -СЕБЕ СИ - не принадлежа на никого....
   - и още мнооогоо.....

 Ииии какво загубих:
   -това, което загубих е нищожно спрямо това, което спечелих!!!!!

От къде тръгнах , и къде стигнах!:)
От 2 години голямата ми дъщеря работи и ни е по-лесно/ но сме такива прахоснички....!/
 А за малката разчитам на каките!

Най-важното е НИКОГА да не се отчайвате и ВИНАГИ да имате кураж!

Имам си една приказка:
Човек никога не е сам, винаги може да разчита на Господ и на себе си!


Ако живота беше лесен, щеше ли да ни е интересен????

# 56
  • Мнения: 4 458
  /когато имах свекърва ми казваше "който има деца да си ги гледа"/


 newsm78 Щях да питам дане би майка ми да ти е била свекърва, но с оглед годините на децата няма начин да си била женена за брат ми  Mr. Green  Явно свекърва ти и майка ми са учили по един учебник  Tired

Много ти благодаря, че се включи и ни окуражи.  Hug

# 57
Здравей, МИЛИАН..
Аз имам син на 3г и 4 м. С баща му много се обичаме, но той има др. семейство, което живее в чужбина и не си е идвало /жена-деца/ от 7 г. в БГ. Ние с таткото се познаваме от 6 г. Аз съм дете на разведени родители и зная, колко болка е имало в душата ми когато баща ми се ожени за вуйна ми и забрави за мен и брат ми, а се грижеше за своето момеч от 2-ри брак. Затова когато нашият татко ми каза, че държи децата му да не узнаят за мен и бебето, колкото и болно да ми стана се съгласих. На 35 г. родих. Цял живот все сама с грижи за майка и брат. И РЕШИХ ще родя това дете. време ми е . Ако тати иска да е с нас ОК. И той е с нас, но само по 3-4 дена на месец. Неможем да живеем заедно, аз се върнах в родния си град. Детето го пазим вече 3г. в тайна от всичките му приятели, познати, роднини. И като капак нашият тати, който е доста по възрастен от мен се разболя тежко - 2операции на сърце, кръв.язва, а миналата година и инфаркт. Затова аз съм човек и се грижа за него, поне допреди 6 м.защото все още не бях на работа. НО всъщност аз по 24 часа в денонощието съм с малкия. Майка ми го гледа само когато трябва да ходя по болници в Сф. с тати. Но в момента в който се прибера нямам почивка - на минутата бабата си тръгва а аз без капка почивка поемам си др. щафета. И така - тати - бебо - тати - бебо и за пари от тати не чакам защото е бил винаги човек с мен и детето. Разчитам си на заплатата. Роднините не помагат, а и детето е в "нелегалност"Simple Smile. А колкото до социалните дори ми се изсмяха, че съм родила извънбрачно дете и за какво в тия времена, да съм му мислила. Така че моето малко слънце като ме гушне ми се стопля душата, но съм в постоянен стрес дали баща му ще е жив и защо в живота ми съм толкова добра а не мръсница да дам "Легалност" за детето ми и да кажа на целия свят че имам моето слънчице. Сигурно някой ще се чуди, защо се грижа за таткото и че пари не ми дава в момента, но това е др. история - казвам само трябва да има човещина. Преди той се грижешеза мен когато имах нужда и бях бедна, сега е важно да е само жив , той и детето пък дори и на разстояние един от друг....В този живот не можем да имаме всичко.

Общи условия

Активация на акаунт