Как да бъдем в мир със себе си?

Няма постоянен мир със себе си или с каквото и да било, изобщо няма постоянни неща. Всичко е временно, в движение, всичко е относително, във взаимовръзка, в някакви отношения, развива се, постоянно има обмен, на всичко каквото можем да си представим.
След това уточнение мога да кажа:
В мир със себе си съм, когато (бутилка уиски ще ми се опре, но вярвам в тази теория ) правя и действам по съвест, така както смятам и вярвам, че е правилно, без компромиси, т.е., когато съвестта ми е чиста. Прави каквото трябва, бъди себе си, останалото е божа работа, вярвай си!
За да си в мир със себе си е нужно да си постигнал душевна хармония, да си се надскочил, когато дори за миг успееш да погледнеш отвисоко, тогава всичко е мир, безкраен, извън времето, почти го докосваш..., но е много кратко, нещо все те блъска обратно.
Май няма мир, като чисто понятие, поне докато си жив и дишаш, в други вселения и измерения, може би. Ако се обичам....това дали ще ми носи истински мир и спокойствие, кому съм полезна, толкова обичайки се. Дали полезността ни няма отношение към вътрешния ни мир?
Вътрешният ни мир е нещо изключително относително, зависи единствено и само от нас, ако искаме ще го имаме, ако не, винаги ще го търсим. А той винаги е и ще бъде в ръцете ни, той е в нас, най-простите неща, тези пред очите ни, винаги са най-сложни и далечни.

Ами нямам хитринки, когато съм щастлив съм в мир със себе си и околните... 

поздрав 

Хи, хи, Кроасания, Калин Донков е приятел, а Светлин Русев е неприятел на стария ми отец (баща ми, тоест - той така се нарича ).  Калин Донков не съм го виждала много отдавна, но си пазя стихосбирката, която ми надписа (на гости у дома). И не само я пазя, а и препрочитам. Както и стиховете на Георги Константинов. Дори човек като мен, който предпочита прозата, не може да не се развълнува.

Ами, аз си имам едно "мене си" с което съм в постоянен мир - симпатяга е и много се разбираме. Има обаче други (няколко хиляди) с които постоянно се опознавам и не бих казала, че сме си особено близки с някои от тях, но по стечение на обстоятелствата се движим заедно и така е интересно.
При определени моменти оставам насаме само с готиното и тогава настъпва нирваната - повечето такива моменти са описани тук - душ, книжарница, залез, изгрев, музика, красоти разни... Колко му трябва на човек!

Ще запомня, Liske!

Исках да споделя нещо, което наскоро намерих: От Толтекска книга на мъдростта

"БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.


НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.
 

НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си.


ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН
Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш."

Само 4 са, а аз дори половината на някои от тях не съумявам да направя

И един поздрав за тези, които харесват Иля Велчев:

...От три неща ме молеше да се боя.
От слънцето,
че можело от мен по-ярко да целува,
от вятъра,
че бил от мен с по-неспокоен дух,
от старостта,
че можела с ръцете си крадливи
да ти отнеме магическата твоя хубост.
И млъкнеше ли арфата,
стоях в нозете ти
и ти се спускаше до мене,
и твоите очи с горещи сълзи
с гореща клетва мойте милваха...

...А днес така съм изморен,
светът на мен се е облегнал
с цялата си тежест.
И все по-често подозирам,
че сам се шпионирам,
дали не се превръщам в луд?

 Не се справям. Още по-лошото е че сама задълбавам. Ще ви чета, може пък да открия начина за себе си най-накрая.

Не съм намерила начина. Още.
Засега се умирявам с товарене и забрава в умората.

О, моята фуклива тема пак се е върнала на първа страница. 
Все още съм в мир със себе си и все така ми идва да раздам няколко шамара на тоз и онзи. 
Кроасания, опитай с тази мантра:
"Аз съм прекрасно творение на природата, за всичко лошо са виновни другите (маскари с маскари)".  Имам чуството, че много хора си я повтарят денонощно и още повече съвсем искрено вярват в нея. 

В мир съм със себе съм, ако около мен няма "война".

Как да бъдем в мир със себе си?
Лично аз го постигнах, когато се приех такава каквато съм.
Простих си несъвършенствата - това ми помогна да простя несъвършенствата и на околните.
 

Ама аз наистина съм прекрасно създание Темата я започнах, защото искам да споделим опит и прозрения И да се пофукаме явно, в твоя случай 

Всяко едно мнение съм прочела неколкократно и всеки един ред ми пълни очите и ми радва сърцето!

Исках темата да бъде като кутия със скъпоцености - всеки път изваждаш по нещо, което те кара да се усмихнеш Не става дума за отчаяние или депресия, напротив, би трябвало дори да я "разлистваш" с интерес лист по лист