Започна някъде на около 2 години, без видима причина. Никой не го е удрял или блъскал у дома.
Но тогава започна да ходи на ясла, всички казваха, че е много буен, закача децата, посяга им. Това се пренесе и в градината. Изтръпвах всеки път когато го взимах, дали няма да е наказан и седи до учителката. Дори когато е бил невинен, децата се оправдаваха с него и родителите идваха да вдигат скандали на мен. Говорих му много, беше вече на 4 годинки и повече разбираше, но в групата имаше още 2 буйни момченца и той все се водеше по тях. Постепенно престана, но най-голям ефект беше отказа на мъжа ми да говори с него от чужбина, защото не се е държал добре и е удрял децата. Сина ми много плака, но от тогава изведнъж спря.
Сега е другата крайност - ако някой го обиди или удари, отива да си плаче сам на скрито