, ъф коурс - Публикувана: 8 май 2008, 10:12 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2008, 23:07 ч.
Какво мислите за преместването от София в по-малък град?
Живяла съм четири години във Велико Търново като студентка. Не бих се върнала , обаче. Може на гости , почивка , но не за постоянно.
Възможностите за реализация в София, познанството с много хора, установените контакти и връзки, самата атмосфера не може да се сравни с Търново.
Макар ,че половинката е съвсем на противоположното мнение, с удовоствие би се върнал, но за сега не се очертава такава вероятност. Но той, не обича динамиката, забързаността.
Възможностите за реализация в София, познанството с много хора, установените контакти и връзки, самата атмосфера не може да се сравни с Търново.
Макар ,че половинката е съвсем на противоположното мнение, с удовоствие би се върнал, но за сега не се очертава такава вероятност. Но той, не обича динамиката, забързаността.
Местете се и даже съм сигурна че ще сте супер доволни В началото ще ти е трудно само заради промяната в по-спокойната среда ,но това вече предпочитат повече от българите 
Щом е малко разстоянието от града а и града е страхотен и зарежда с много хубави емоции и чувства
При нас имаше възможност да се местим в София или Варна ,но отказах
не ми се местеше от една лудница в друга и ми се иска да съм и аз на такова разстояние от града
Давайте смело и успех във всичко което ви предстои
В началото ще ти е трудно само заради промяната в по-спокойната среда ,но това вече предпочитат повече от българите Щом е малко разстоянието от града а и града е страхотен и зарежда с много хубави емоции и чувства
При нас имаше възможност да се местим в София или Варна ,но отказах
не ми се местеше от една лудница в друга и ми се иска да съм и аз на такова разстояние от града Давайте смело и успех във всичко което ви предстои
Аз лично никога при никакви обстоятелства не бих се преместила в по-малък град.
Тук живея в центъра, през задръстванията понякога се придвижваме 2 км за 45 минути, периодично ми затварят улиците или поради някой тъп мач или защото някой тъпанар е решил да се мерне в София. Таксата смет за 50м2 е колкото на тристаен в Люлин. За данъците да не говорим. Ако нямах гараж нямаше определено да можем да паркираме колата до нас.
Обаче не искам да се местя! Харесва ми, че винаги съм ходила пеша на работа. Харесва ми,че когато изляза навън никога не срещам два пъти един човек (живяла съм и в малък град и знам, че там като излезеш задължително срещаш всичките си познати.) Харесва ми, че всеки ден витрините покрай които минавам са с различни неща. Харесва ми, че мога да си купя всичко от където и да поискам.
Така че е въпрос на лично мнение. По принцип живота в по-малък град е по-спокоен и свързан с по-малко разходи. Специално за вашия случай Велико Търново е прекрасен град. Но забиването в дивно село не е нещо, което аз бих пожелала за себе си и за който и да било. Освен разбира се ако ти прави удоволствие такъв живот. Аз не бих го понесла.
Тук живея в центъра, през задръстванията понякога се придвижваме 2 км за 45 минути, периодично ми затварят улиците или поради някой тъп мач или защото някой тъпанар е решил да се мерне в София. Таксата смет за 50м2 е колкото на тристаен в Люлин. За данъците да не говорим. Ако нямах гараж нямаше определено да можем да паркираме колата до нас.
Обаче не искам да се местя! Харесва ми, че винаги съм ходила пеша на работа. Харесва ми,че когато изляза навън никога не срещам два пъти един човек (живяла съм и в малък град и знам, че там като излезеш задължително срещаш всичките си познати.) Харесва ми, че всеки ден витрините покрай които минавам са с различни неща. Харесва ми, че мога да си купя всичко от където и да поискам.
Така че е въпрос на лично мнение. По принцип живота в по-малък град е по-спокоен и свързан с по-малко разходи. Специално за вашия случай Велико Търново е прекрасен град. Но забиването в дивно село не е нещо, което аз бих пожелала за себе си и за който и да било. Освен разбира се ако ти прави удоволствие такъв живот. Аз не бих го понесла.
boto , ти не би го понесла..но има хора, които за това мечтаят. Преди да се преместим, живяхме в Панчарево, срещу езерото и до гората. През почивните дни не можехме да се отървем от гости...голяма шатра, барбекю..чист въздух...Въобще не ми пука за витрините, още по-малко за хората, които гледат като зверове.....Който не е живял в къща, извън града, не знае за кво става дума....И аз така си мислих, докато не наехме къща в Панчарево- от тогава не искам да живея в блок.
Въпрос на лични предпочитания и гледна точка, няма общовалидно правило по отношение избора на града или държавата, в които бихме се чувствали добре. Конкретните обстоятелства също са много важни, а те са доста на брой и по вид.
Тази стъпка, за която пишеш, е една от най- успешните, които съм правила. Нищо не ми липсва, дори напротив- виждам предимно позитиви, особено за семейство с деца и от гледна точка на това, че и двамата със съпруга ми за работата, която вършим, не бихме получавали повече в София.
Тази стъпка, за която пишеш, е една от най- успешните, които съм правила. Нищо не ми липсва, дори напротив- виждам предимно позитиви, особено за семейство с деца и от гледна точка на това, че и двамата със съпруга ми за работата, която вършим, не бихме получавали повече в София.
По принцип живота в по-малък град е по-спокоен и свързан с по-малко разходи.
На въпроса.. преди 8г. се преместихме с бившия ми мъж в неговия роден град (в Родопите), сега той се върна в София, а аз за нищо на света не бих напуснала доброволно това райско кътче. Спокойствие, чист въздух, ненатоварен трафик, почти нулева престъпност, всякакви условия за отглеждане на малко дете(без Макдоналдс)
. С две ръце съм да се преместите и мисля, че много бързо ще спре да ви липсва столицата. Стига да не сте любители на нощния живот.
Живях 30 години в малък град, сега живея в София и да сравнявам мога до утре. И двете имат плюсове и минуси. Но, в село до град, да не дава господ да ми се наложи да живея - ще си направя харакири, само от бита и манталитета и привичките там. Не може да тръгнеш някъде и да не те разберат поне съседите къде отиваш и да не ти натресат и тях да возиш или да им свършиш някоя задачка пътьом до града... За намесата в личното пространство пък да не говорим. За достъпа до здравни заведения и денонощни услуги изобщо, за средата за децата - избор нулев, каквото има свикваш с него и се примиряваш, забравяш, че извън селото има и друг живот, изобщо ставаш тесногръд, ограничен и тъжен. Така се чувствам аз, като си ходя на село за малко, а за повече не ми се мисли, но в малък град е друго бих отишла, но зависи кой де, щото има малки градове, дето са си като села.
Не си напълно права,има и изключения.
така... Аз лично не бих искала да се местя от София. Тука съм си свикнала, приятелите ми са тука, близките, работа. Не съм от хората, които харесват много промените. Въпреки цялата тази лудница в София, пак си ми харесва. Аз обичам динамиката и може би затова се чувствам комфортно тук. Понякога наистина обаче ми е писвало и съм искала да се преместим някъде на по- спокойно място.
Съпругът ми пък той обича спокойствието. Много се изнервя в София, иска му се да се преместим в по- малък град, но после като се замисли- не му се ще да се отказва от стандарта, който си имаме тук.
Но виж... аз бих искала на старини да си купим къща някъде сред природата и да си живеем спокойно там. Много голям мерак имам за вила в с. Говедарци в подножието на Рила. Обичам тази планина и винаги ме зарежда с положително настроение.
Съпругът ми пък той обича спокойствието. Много се изнервя в София, иска му се да се преместим в по- малък град, но после като се замисли- не му се ще да се отказва от стандарта, който си имаме тук.
Но виж... аз бих искала на старини да си купим къща някъде сред природата и да си живеем спокойно там. Много голям мерак имам за вила в с. Говедарци в подножието на Рила. Обичам тази планина и винаги ме зарежда с положително настроение.
Аз лично съм пускала подобна тема, но ставаше въпрос за съвсем малък град.
На мен ми се маха от София.
Не ми се ходи в неговия град обаче. А и той в моя не иска. За тва висим тук
На мен Велико Търново ми звучи прекрасна дестинация, стига да ви удовлетворяват работата и условията
На мен ми се маха от София.
Не ми се ходи в неговия град обаче. А и той в моя не иска. За тва висим тук
На мен Велико Търново ми звучи прекрасна дестинация, стига да ви удовлетворяват работата и условията
Преместихме се преди половин година в едно село на 15 минути от Габрово.Имаме малък семеен бизнес с офис в града.Пътуването сутрин е несравнимо с едночасовия път в сутрешния софийски трафик.Харесва ми много и не съжалявам и за миг,че напуснахме София.Мястото, където живеем сега е прекрасно.Сутрин се будя от птичи песни, а в прозореца наднича ябълково дърво.Всички станахме по-спокойни,прекарваме повече време с децата.Светогледът ни се промени.Времето тече по друг начин.Вкусът на живота е друг!
Взе да ми писва в този мръсен роден град 
Ако досега си живяла само и единствено в София отначало ще ти е трудно.
Но живота там ще ти е в пъти по-спокоен.
Ако заплащането е добро, ако работата е перспективна, ако имате къде да живеете - тогава заминете. Но .... !!!
Остави си и една вратичка, за евентуално завръщане. Не напускай работата си, а ако можеш - се уговори с работодателите си за няколко месеца неплатен отпуск, в който да ти запазят работното място.
Защото никога не се знае какво ти предстои ...
Но живота там ще ти е в пъти по-спокоен.
Ако заплащането е добро, ако работата е перспективна, ако имате къде да живеете - тогава заминете. Но .... !!!
Остави си и една вратичка, за евентуално завръщане. Не напускай работата си, а ако можеш - се уговори с работодателите си за няколко месеца неплатен отпуск, в който да ти запазят работното място.
Защото никога не се знае какво ти предстои ...
25г. живях в София. От 3г. живея на село. Има плюсове (много) и минуси (малко), но в София няма да се върна да живея. Това е въпрос на нагласа. По-добре да вървя 20мин. пеш до магазина, но да ми е спокойно. Работя в София. Цяла седмица съм сред изнервени хора, задръстени улици и преливащи с боклук кофи. Не. Благодаря. Детето ми расте спокойно и на чист въздух. Не боледува като преди.