Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител навън?

Аз от самото начало си излизах сама с тях. В началото единствения проблем ми беше, че трябваше първо да сваля количката , а после децата.
Никога не ме е било страх да съм сама с тях навън. Дори сега когато вече сме без количка, си ги държа за ръчичка и си ходим и то доста големи разстояния. Даже няколко пъти пътувахме тримцата с автобус от Младост 4 до Централна гара. Малко им поомръзна по едно време и почнаха да се въртят насам натам, но не съм имала проблеми.
Ако решат да се дърпат и тръшкат, веднага измислям нещо да им отвлека вниманието и да не ми бягат.
Така че по-смело!

Аз мисля, че докато са бебета и още не ходят няма никакъв проблем да се извеждат от един човек. Едиствено ако количката не се събира в асансиор или няма такъв има евентуално има нужда от 2ма души за свалянето на децата. Аз сега ги смъквам с детегледачката и ги оставям с нея да се разхождат, те в повечето случаи спят, а аз през това време мога да свърша някоя работа Вече като проходят не знам как ще е, но мисля че и тогава няма да е невъзможно да излиза сам човек с тях.

Понеже не съм имала избор винаги съм ги извеждала сама. Предполагам, че ако никога не му се е случвало на човек звучи страшничко. Но както винаги съм казвала мисълта, че не мога сама да се справя със собствените си деца ми се струва по-страшна. Човек се научава на какво ли не, когато стане родител. Освен това ми е важно да имат респект от мен и да ме слушат - както навън, така и у дома. Все пак бабите не са вечни, а и бавачките са до време. Възпитанието е дълъг процес и започва да  тече от самото начало

За сега ги извеждам сама,но ми е по добре да има някой с нас.Незнам как ще е после,но при всички случаи ще се пробвам и сама да ги изведа.

Леле, започва да ме хваща срам На мен извеждането самостоятелно ми се струва абсурд, те винаги тичат в различни посоки и ако сме на детска площадка например, единия тича пред люлките, докато другия се е качил най-отгоре на катерушката Или ако сме по улицата единия се дръпва и започва ад тича по платното дори и като сме с бавачката, докато да речем аз се занимавам с другия Струва ми се опасно за самите деца, може би ако съм сама ще слушат повече

Докато бяха малки и не ходеха винаги съм излизала сама с тях, не съм имала проблем. След като проходиха стабилно вече стана по-сложно, пак излизам сама с тях, но рядко и  се случват инциденти - едното падна два пъти от пързалката докато аз гонех другото:)

В 80% от случаите съм ги извеждала сама. Не съм имала особени проблеми - само с движението по тротоарите, докато бяха още с количката.

и аз сама.
Мъжът ми ми помагаше при случай да сваля количката от 8мия етаж, като го няма- няма в нас да седим я.
Давай смело, не е страшно толкова, въпрос на навик е.

Системно започнах да ги извеждам сама към 3 годинки. Бяха си доста щури деца и винаги, ама винаги когато бяхме навън тичаха или се катераха в различни посоки.  Бях излизала един, два пъти сама с тях в градинката пред блока, но един ужасен ден на около 2 години,  както си чоплеха нещо по тротоара едната хукна към магазина, а другата към улицата и аз се затичах след Ники към улицата като крещях на хората да хванат Ани. След това доста време ме беше страх да излизаме сами на разходка. Ама моите наистина много, ужасно много тичаха. Те никога не ходеха и никога не се спираха да се заиграят някъде за повече от минутка. Когато се "разхождахме" нанякъде  представлявахме супер комична компания - едно бебе тича, след него аз, друго бебе тича, след него баба или татко
Така че mishlentze, не се срамувай Явно ако нямаш избор и няма с кой да излизаш - се справяш, ама мен ме беше страх много дълго време

При нас излизането ставаше от самото начало с придружител.Дечицата се родиха мънички,за мен беше първа бременност, беше ме страх определено да излизам сама, да не стане нещо и аз да не знам какво да направя.Вповечето случаи излизах с майка ми.Като станаха на 3 месеца,започнах да ги разхождам в количката и сама.Но когато вече не им се седеше в количката и когато прохождаха винаги имаше някой със мен.Вече на 3 годинки започнахме да излизаме и сами на разходка, но и аз съм гонила ту единя, ту другия в различни посоки.

винаги съм ги разхождала сама. като проходиха наистина имаше такъв  купон, да тичат в различни посоки, но бързо разбраха, че няма да го допусна, защото се прибирахме веднага, щом спрат да слушат. оттогава нямам такива проблеми, ходят за ръка. рекорда ние 4 км без количка 

Бебешкия период в количката - сама с часове навън. Важното беше да се движим и да не спирам, не си спомням и едно кафе в градинката да съм изпила на спокойствие. После, в периода на прохождане бях с придружител, защото те се клатеха като патета в различни посоки, а всяка имаше нужда от подкрепа. Като укрепнаха и почнаха да не слушат - търчаха настрани, и след всяка препускаше по един възрастен. Не знам защо, но не се чувствах по-спокойна така, просто за момента нямах друг избор, и само звънях ту на майка, ту на баба или на баща ми за ежедневните разходки. В един момент, след няколко месеца се престраших и ги изведох отново сама - обясних им, че сме сами и трябва да слушат мами. Какво разбраха - не знам, но се държаха много прилично и аз обнадеждена продължих разходките ни сама. От тогава сме така - най - лесно и удобно ми е. Понякога идва някой с нас, ако е свободен и му се разхожда, но повече заради идеята, отколкото заради реална помощ. Започнах да шофирам с тях и избирах големи и безопасни градинки, където няма коли, могат да тичат на воля и сравнително няма къде да се наранят.
Мишленце, ако не се чувстваш сигурна и спокойна и се страхуваш - не се насилвай да ги извеждаш сама. Децата сами ще си покажат, кога ще сте готови за трио навън.

Винаги съм сама. Но никога не ходя на детски площадки, близо до коли и..... Всъщност ходя винаги на Братската могила. За тези, които не са ходили там, това е нещо като голям площад с плочки и тревичка. Те тичат в различни посоки, но имам време да настигна едната, да я хвана и да тръгна след другата. Освен това, кошовете за боклук много рядко да са пълни, така че боклукджийките рядко ги огрява да си изберат нещо. За деца като моите, които за секунда не се спират, това е според мен единственият вариант за разходка без помощник.

нищо за срам няма, човек знае две и двеста
Ако от самото начало сте излизали навън с помощник, просто не сте свикнали да си отваряте очите на четири от една страна, от друга- децата са свикнали на неограниченост .

От самото начало съм сама навън с децата.Сега са на почти 4 и за ръчичка и двамата и правиме доста дълги разходки.Няма нищо страшно,така че смело. 

Да похваля Lu-Живето. Вчера, докато събирах прането, я видях с младите господа за ръчичка и с коремчето - разхождаха се самички - много сладка гледка. 

И аз  така,но  живея  в  друг  квартал   на  София.Винаги  ,от  самото  начало  съм  била  самичка   с  децата.
Успех и  смело!Това  са  най-щастливите  Ви  дни ,заедно!!!

И аз ги извеждам моите момци сама навън. Засега е лесно - още са в количката. По-нататък ще видим, като се юрнат да търчат.
Но в момента живеем при майка ми - много ми помага, чак прекалено - и от време на време ми се иска да остана сама със себе си и да си помълча на спокойствие, което става единствено в градинката, докато бутам количката.
От което следва, че предпочитам да съм сама.
Има едни близначета в нашия квартал - баба и дядо ги гледат през повечето време - много изтощени изглеждат и двамата, не им е лесно предполагам, на тази вързраст да търчат след току-що проходили деца.

много ми хареса това

И аз досега не съм излизала сама с децата. През седмицата излизаме на площадката с помощничката ни, а почивните дни с мъжа ми. Сега си купихме лятна количка, която се сгъва по ширина, за да може да влиза в асансьора и евентуално да започна да излизам сама. Честно казано, притеснявам се малко, защото подозирам, че ще искат да стават от количката, за да ходят, но ще видим. 

Здравейте!
До година и половина излизах сама с близнаците.Първо с количката ,след това на някое наистина безпопасно място да тичат на воля.Сега обаче(на 2години и 3 месеца) ми е немислимо да изляза сама с тях.Двамата с баща им трудно се оправяме.Просто зависи от децата.В момента моите са много активни и не бих рискувала.Пробвала съм на няколко пъти и след 50 м  ги прибирам обратно!Така че разходките според мен трябва да стават когато самата майка е уверена че може да има пълен контрол и когато самите деца не са във фаза ще побъркваме мама.

Докато бяха бебета и не ходеха винаги си ги извеждах сама,но от както проходиха нямам тази смелост.Винаги тичат в различни посоки,уж ги сложа на пясъчника,след малко единия хвърля всичко и започва да тича,другия,често в това време и той тръгва,но не след първия
Опитвам се да ги накарам да се върнат,като им викам да дойдат,че мама си тръгва,че ще паднат,че ще се загубят,че ще им дам нещо...........не помага,като видят,че ги гоня и викам след тях започват още по-бързичко да тичат ,не към мен Все си мисля,че към 2 годинки,2 годинки и половина като разбират повече ще е по различно,но не се знае както каза и Orchestra зависи и от самите деца.
Все съм си мислила,че ако има подходящи площадки за деца,които са заградени би било възможно,но уви в нашия квартал например  няма дори и нормална обикновена площадка

Незаядливо питане към неизвеждащите сами- какво ги правите тез деца вкъщи?
Според мен не подишат ли въздух, не потичт ли на открито или просто да сменят обстановката, ако са в количка, няма как да се изморят и да спят и да ядат добре
Мисля, че трябва да се престрашите по малко, ефектът ще ви изненада приятно

Аз не ги държа в къщи,през деня свекърва ми идва когато ги извеждам,следобед майка ми или мъжа ми
Винаги съм си мислила,че когато нямаш избор намираш начин,едва ли някоя майка си държи децата в къщи,ако няма с кого да ги изведе. Предполагам,че им е много трудно на майките,които извеждат децата си сами,но го правят,затова не е невъзможно.
Бях ги извела с количката един ден и всеки момент чаках майка ми да се дойде при нас.Няколко майки казаха,че ще ми помогнат,ако се наложи,да ги свалям от количката да играят.И какво стана-единия хукна,тръгнах да го връщам,когато се обърнах другия беше на сантиметри от една засилена люлка. "Оле,ами аз се загледах в моето дете"- това беше отговора,ами не им се сърдя,нормално е всеки да си гледа неговото дете.Смятам,че разбрахте защо дадох този пример,по-сигурно и по-безопасно е все пак като ги гледат двама.И пак се повтарям,че според мен зависи от възрастта на децата и от характерчетата им. Синът ми например напоследък все налита на децата или изсипва пясък върху тях или тръгва да ги удря с някоя кофичка или лопатка,ами така като прави до него винаги трябва да има някой,за да го спре.Айде стига,че написах роман

Не ги държим вкъщи ,извеждаме ги с придружител.Това струва ми се са написали и повечето мами които нямат смелостта да излязат сами с близнаците си.Аз лично ако не се очертава да дойде някой през деня, каня у дома други деца около тяхната възраст или отиваме в детски клуб,където съм сигурна че риска да се наранят е минимален.Факт безспорен че е най добре на  въздух,но ако майката не е достатъчно уверена в контрола над близнаците си и реши да излезе сама,изненадта може да бъде и неприятна.

Откакто сасе родили сме винаги сами по разходките.А от половин година сме захвърлили и количката.И мама е с една раничка на гърба и двете ръце заети.Но едната повече ме слуша, това е факт.Но до сега не съм имала проблеми с играта им навън.Аз мисля, децата бързо схващат къде и как може.Кураж и всичко ще е наред.

 
На мен ми е добре да мога сама, не ми се иска да съм зависима от някого, да го чакам да дойде, да се накуми да ги спретнем за навън, да се съобразявам кога и колко време има да ми отдели и пр...
Иначе- помощ е добре дошла- рядко връщам

Сега гледам заглавието- май трябва да се редактира предвид темата
Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител - значи ли, че иначе се извеждат с поне двама

Поларче, аз очите на 8 си ги отварям и рядко изпускам единия от поглед да свърши някоя беля. И рефлексите ми са много бързи, даже един ден в Хепито бяхме седнали с едно ъглово сепаре и в един момент жената до мен тръгна да си взима чантата, която беше точно да мен и да си ходи, а аз с такава скорост се обърнах и я сграбчих, защото ми се стори като дете, което пада, че жената остана същисана

Но за това ,че децата са свикнали на неограниченост е  вярно. Тези дни се сещах за Джъмпърчето как като били малки нейните им връзвала каишките една към друга, та да се научат да тичат в една посока и сега си давам сметка, че ранното възпитание на тичане в една посока е много полезно

Поларче, опитах веднага щом пуснах темата да редактирам заглавието, но не намерих как става

Оркестра, наистина се почевствах по-добре от мнението ти и това на останалите момичета ,които имат същите виждания и страхове като мен. Явно не съм сама.

Явно наистина си зависи и от децата и от всичко и не може да се глобализират отговорите. Ето за пример имам близнаците на Микки, ами те от самото си раждане са доста кротки, спят почти двойно колкото моите в денонощието и т.н. Пу, пу, да не им е уроки А са горе-долу на възрастта на моите, само с 3 месеца разлика. А моите просто са си доста активни и не се спират нито за секунда. Миналата седмица новата бавачка като остана с нас за цял ден ме пита - ама те през цялото време ли са така? Не спират ли да си починат по някое време за малко Ами не, даже едвам ги слагам по креватите като стане време за сън. Решила съм и на плуване да ги записвам, та белким си изразходват енергията

Поларче, точно по тази причина и аз започнах да ги извеждам сама, иначе бяха едни уговорки, телефони, ключове се разменяха. За вратата на блока бях изкарала десетина ключа за всякакви помощници, които вечно си ги забравяха  абе хич не ми беше удобно. Пък и нашите работят, изморяват се, не им е всяка вечер да препускат след две деца.
Най-интересното за мен от цялата работа беше, че като останах сама с тях, започнаха да слушат далеч повече. И сега е така - сама ли съм с тях - слушат ме, съберем ли се повече гледачи настава хаос 

mishlentze, разбирам те напълно.При нас положението е същото, само дето не сме с бавачка, а с баба или тати (който е на разположение) Излизала съм с тях сама, и докато бяха бебета, и сега....но определено се чувствам по-спокойна, когато НЕ съм сама. Искам да кажа на майчетата с кротки дечица, че имат невероятен късмет и затова им се струва лесно и съвсем в реда на нещата да са сами с тях навън. Радвайте се  , защото в обратния случай нервите и стреса са огромни, повярвайте ми. Сега просто се научих да посещаваме градинки и площадки, където има по-малко деца (разбирай по-малко кавги с другите) и се оправям и сама, но в началото когато проходиха .....това беше просто мисия невъзможна. Чудех се кого да пазя по-напред - моите деца от люлки, падания или бягане насам-натам или другите деца от мойте хулигани Както и да е.....надявам се искрено положението да се подобрява с времето 

От самто начало сама и сама си ги гледам през деня

И АЗ ИЗВЕЖДАМ БЛИЗНАЦИТЕ САМА И СИ ГИ ГЛЕДАМ САМА ПРЕЗ ДЕНЯ.
ЖИВЕЕМ НА 16-ТИЯ ЕТАЖ И Е ЦЯЛО ПРИКЛЮЧЕНИЕ ДА СЕ ОЗОВЕМ ПРЕД БЛОКА, НО СЕ СВИКВА.
1. ГОЛЕМИЯТ АСАНСЬОР ТРЯБВА ДА РАБОТИ, АКО - НЕ, ЗВЪНЯ НА ТЕХНИЦИТЕ ДА ИДВАТ И ДА ГО ОПРАВЯТ.
2. ВРАТАТА НА ВХОДА Е ДВОЙНА, НО ЕДНАТА Й ПОЛОВИНА СЕ ЗАТВАРЯ С МЕХАНИЗЪМ , КОЙТО АЗ ОТВАРЯМ С ОТВЕРКА, КОЯТО ПЪК ВИНАГИ МИ Е В ЧАНТАТА. /В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ КОЛИЧКАТА ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ, МЯСТОТО Е МНОГО ТЯСНО/.
3. ЧАКАМ ПРЕД БЛОКА ДА МИНЕ НЯКОЙ И ДА ГО ПРИВИКАМ ДА МИ ПОМОГНЕ ДА СВАЛИМ КОЛИЧКАТА.
И ТАКА, РАЗХОДКАТА ВЕЧЕ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ.

НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО, МОМИЧЕТА!

Siena,Aniji, като са на 1,2 месеца разбира се,че не е трудно да се излиза с децата навън,тук ставаше въпрос повече,когато дечицата вече тичат

ВЧЕРА БРОИХ КОЛКО БЛИЗНАЦИ ИМА В НАШИЯ ПАРК, ОКАЗА СЕ ЧЕ СМЕ 9 ДВОЙКИ - НЯКОИ В КОЛИЧКА, ДРУГИ ВЕЧЕ ТИЧАТ, НО МАЙКИТЕ СМЕ СИ САМИ - НЯМА БАБИ, НЯМА БАЩИ. ИМА ДАЖЕ И БАБА , КОЯТО РАЗХОЖДА ВНУЦИТЕ СИ - БЛИЗНАЦИ НА 3.5 ГОДИНИ САМА.

НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО!

SIENA, напълно съм съгласна с теб!!!
Не е много по темата, ама като срещна някоя остроумна леля, дето ме пита "Ама как се оправяте с 2 едновременно?????", и аз й викам "Ами аз пък се чудя какво правят по цял ден тия, дето имат само по 1". Ей, мноо ме дразнят, че и най-нахално се оплакват, колко са изморени и как снощи детето си било легнало ЧАК в 10  и много гроги, разбираш ли.
Арее, изобщо няма да им съчувствам, аз 3 месеца не бях спала. 

И ние се разхождаме сами, слава Богу моите момчета не правят често големи циркове навън. Не че вчера единия не рева 20 мин. за шоколадов мечо, но такива моменти са редки. Зависи и от децата.
Ани, свирни като простираш другия път , белким се видим най-сетне!

МНОГО МЕ КЕФИШ!
И АЗ АДСКИ МНОГО СЕ ДРАЗНЯ ОТ ТАКИВА ОПЛАКВАЧКИ!
ТА ПО ТЕМАТА - ХОРАТА С ПО ЕДНО ДЕТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ОПРАВЯТ, АМА ЗАЩОТО НА ГЛАВИТЕ ИМ СТОЯТ ЦЯЛАТА РОДА И ТЕ "ГОРКИТЕ" НЕМОГАТ ДА СЕ МОБИЛИЗИРАТ, СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА БЛИЗНАШКИТЕ МАЙКИ. АКО РАЗЧИТАМ НА МАЙКА МИ И НА БАБА МИ, ТРУДНО ЩЕ СТАНА САМОСТОЯТЕЛНА!
 А ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМО МОМИЧЕ.

Много ме кефиш!!!
 
 И аз много "обичам" да слушам такива оплаквания, и особено като ми даваха идеи как да ги извеждам сама навън с количката, когато нямах още условия да ги сваля по стълбите. Брей, брей, те едно дете не могат да гледат и то с баба, ама акъл дават..
Ааа, и тези, дето ми обясняват: "и, що не ги заведеш на море." Е, то или аз трябва да се удавя или мен някой от плажуващите ще ме удави. 

п.с. сори за отклонението , яхнах метлата като стана полунощ.

ауууу, мишленце уби ме  моите не савръзвани с каишки, проходиха си без помощни средства

 За мен не е геройство майка сама да изкара на площадката току що проходили 2 деца, пък дори и да са породени, ако едното е бесно, а другото прохождащо. Ако самата майка чувства, че не може да контролира положението да изведе 2 или повече такива деца сама  е по-скоро лекомислие и безотговорност ако реши да го прави. Пък и това, че веднъж всичко е минало благополучно също не значи, че винаги ще е така. По-добре един ден да си седят в къщи отколкото да им рискувам живота. Всъщност ако са малки, до 3 годинки примерно винаги може да изведат на разходка в количката за малко на чист въздух, ако няма вариант за напълно обезопасена детска площадка, въпреки, че не се сещам каква ли ще е.
Който има кротки и послушни деца горе долу разбирам, въпреки че не мога да си представя едногодишни послушни деца, те още не разбират.
Аз извеждам 2 близнаци и 1 почти тригодишно с бавачка, щото и то се вози в количка здраво завързан, за ръка няма как да стигнем от т.А до т.Б. И въпреки, че сме 2 възрастни с 3 деца и то едното още не е проходило и пак ме е страх и ставам разногледа. 

ТУК НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ГЕРОЙСТВО, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!
НО АЗ СЪМ ОТ МАЙКИТЕ КОИТО САМИ СИ ГЛЕДАТ БЛИЗНАЦИТЕ И 6-ГОДИШНИЯ СИН, НЯМАМ ПОМОЩ ОТ НИКЪДЕ, ОСВЕН МЪЖА МИ, НО ТОЙ РАБОТИ, ТАКА ЧЕ ПРЕЗ ДЕНЯ СЪМ САМА. НЕМОГА ДА РАЗЧИТАМ НА НИКОЙ ДРУГ, ОСВЕН НА СЕБЕ СИ. НЕВОЛЯТА УЧИ И ДА СИ ИЗВЕЖДАШ БЛИЗНАЦИТЕ САМА И КАК ДА ПРЕМИНАВАШ ПРЕЗ МНОГО ДРУГИ ПРЕПЯТСТВИЯ.
НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ГЕРОЙСТВО!

Сиена, много си крайна в изказванията си. Това, че на два месеца си извеждаш децата сама не значи със сигурност, че като станат на 2 примерно няма да ти се вижда невъзможно да се оправиш с тях или най-малкото, че няма да се чувстваш все едно рискуваш живота им на всяка крачка, както аз например в момента. Това, че за теб всичко изглужда лесно в момента, не значи че това изглежда лесно за всички, просто защото е необходимо да се отчете факта, че няма две еднакви деца и всяко си има свои особености. Не за първи път казвам, че моите са много диви и въпреки че като бяха бебета съм ги оставяла с часове сами в парка с бавачката, сега не бих го направила.

Миналата седмица бяхме в Сандански например, двете с майка ми и с децата. Разхождахме се в парка и седнахме на една уединена пейка встрани от главната алея. По това време в парка нямаше много народ. Тъкмо седнахме и аз вадя телефона да говоря и започвам да снова след едното дете да не скочи в реката междувременно. В същото време виждам един "господин" зад едно дърво наблизо да ни зяпа и да лъска бастуна. Това ме накара да се замисля ако съм сама и някой реши да ми открадне едното дете, докато аз се занимавам с другото и съм сама на разходка, какво правя.

Нека погледнем нещата и от такъв ъгъл преди да започнеш да критикуваш майките като мен, който видиш ли се оплакват че не могат или ги е страх да си изведат децата сами.

Джъмпър, явно съм се объркала с нтеб, но съм сигурна, че някое от момичетата разправяше такава история, не знам защо съм останала с впечатлението че беше твоя историята с каишките

Съжалявам, но не си ме разбрала правилно!
Аз не критикувам НИКОГО!
Дали една майка ще извежда децата си сама или с придружител си е лично нейно решение, а и въпрос на възможности. Аз се почувствах критикувана че едва ли не майките като мен, които си гледат сами децата се правим на герои и обясних че не става въпрос за геройство.
Твоята майка може да ти помага, но моята не може, така че се оправям сама. Да, бебетата са на 2 месеца все още, и ги гледам сама, живот и здраве като станат на 2 години пак ще съм сама, но нямам намерение да ги крия вкъщи, за да "не им рискувам живота". Просто няма да сядам на кафе, излизам все пак децата да играят, не да пия кафе.

SIENA, всъщност на теб ти е още рано да пишеш по темата, защото децата ти не са проходили, дори не са пролазили. А и голямото ти дете е достатъчно голямо и в случай, че не е хиперактивно на тази възраст вече не е проблем да си го извеждаш и да си те слуша, а не да тича като муха без глава. Аз въпреки всичко си излизах с придружител от самото раждане, щото моите много реват в количката и няма как да ги нося и двете като зинат. Но ако твоите деца са спокойни и им харесва да ги возиш не ти се налага някой да ти помага. Изобщо не става дума за седене на кафе, такова нещо не мога и да си помисля като става дума за извеждане на бебета, въпреки че много майки го правят, на мен ми  било немислимо и с трите деца. Става дума, за това, че като са малки и не могат да се пазаят, но затова пък могат да тичат като бесни, просто сам човек няма как да тича и да пази 2 деца. И пак зависи. Моя позната сама се оправяше с 3 деца. Близнаци и 5 години по-голямо от тях момиченце. Но момиченцето и е много кротко и много и помага с децата, винаги може да го остави при тях и тя да си свърши нещо из къщата или като излизат тя след едното, дъщеря и след другото тича. Така че не бройката е толкова решаваща и това, че имаш близнаци, а какви са ти децата, каква им е разликата с по-голямото им братче или сестриче и колко можеш да разчиташ на него, дали по-скоро ще ти помага или ще ти създава допълнително проблеми. Аз примерно не смея да оставям трите деца сами, защото брат  им е дивак и само ги бие. Изобщо за него е нужен отделен човек да го следи нон стоп. Направо ти казвам, че с деца като моите, двама родители не стигат да ги изведат в парка примерно. Може само на оградена площадка където Давид няма опасност да избяга. Тук има такава и до скоро беше добре. Но сега се научи да си отваря вратата и иска да излиза. Оня ден оставих бавачката на площадката с Давид и аз с близнаците отидох до супера. Като се върнах още на 100тина метра от площадката чух Давид да пищи. И защо? Защото бавачката не го пуснала да излезе на улицата. Тя ми каза, че докато сме били до супера тя през цялото време е стояла на вратата и е пазила Давид да не излезе, а той съответно вместо да си играе като др деца, се е борил с нея да го пуска навън. След което аз на практика останах сама с близнаците и се разчепих, защото бавачката трябва да държи под око Давид, който буквално само чака да го изпуснеш от поглед и да направи някоя беля.  Това е само един пример от безброй, показващи как си изкарват разходките някои многодетни майки с придружител. Изобщо е тъпо да се пита кога можеш да си изведеш децата сама, щото всички деца са различни.

Здравейте и от мен!Не го приемам за геройство-извеждам ги и трите сама-големия е на 3год и 2мес,близнаците са на 1год и 7мес-и тримата са страшно палави.До 19.00 съм сама.Вкъщи също не ги оставям заедно да си играят-става война.Навън малките седят в количката-ходи им се,но не ги пускам,защото ме е страх от кучетата(няколко пъти му скачат на големия),а не защото могат да паднат разбира се.Трудно ми е,но не всеки може да си намери придружител.На мен няма кои да ми помага,всички работят и в крайна сметка никой не ми е длъжен да ми гледа децата,не че не ми се иска Не мога да ги държа непрекъснато вкъщи.Така че,за час-два мога да се оправя навън с тях,естествено без да ги пускам от количката-има кучета,състезатели по улиците,откачалки и т.н.Успех на всички в разходките-на мен ми трябва определено силно успокоително-не ми издържат нервичките....................

Аз пък не виждам защо майките, които си имат помощнички - било гледачка, било баба, се дразнят толкова много от майките, които си гледаме сами децата.
Всеки намира начин. Ако имаше и на мен кой да ми помага щеше да е супер, но просто няма и затова се оправям сама. Аз и затова казах по-преди че няма нищо невъзможно.
Ако ти NikiFin, нямаше помощ какво щеше да направиш, колкото и да са ти палави децата? Щеше да си стоиш вкъщи ли? Да те е страх да излезеш и разни такива? Не вярвам. Просто щеше да му намериш лесното. Така правя и аз и всички майки, които нямаме помощници.
Наистина не разбирам защо ви ядосва това че човек намира начин да се оправи и сам.

Момичета, спрете с нападките, моля ви. Защо си ги "мерите"? Кой е по-добър в гледането на децата си ли? Всички сме добри майки. И с две и с три се оправяме, нали. Сами, с детегледачки, с баби, лели...всеки намира начин. Хайде, да споделяме опит, да сме си от полза, а не кой е по, по, най... .

Достатъчно ни е трудно ежедневието, че да си го усложняваме тук  . Може да прозвучи нескромно, но аз съм много доволна от себе си, справям се отлично  . Убедена съм, че и вие сте такива майки.   
Да не говорим за тези от вас, които имат едно по-голямо детенце. Така че, дайте да се хвалим и четкаме, отколкото да се критикуваме.   
Уф, кво правят майките с едно дете по цял ден  .

elito-3, дали са кучета, или хора или опасни предмети и положения няма значение. Идеята е, че опасностите са прекалено много, а възможностите на един човек - ограничени. Както виждаш не можеш да си позволиш да пуснеш всички деца да играят, за това става дума. Ако трябва да седят в количка и 10 да са ще се оправи сам човек.  Явно имаш късмет щом нямат против да седят 1-2 часа в количка. Едногодишно дете рядко ще срещнеш да седи спокойно в недвижеща се количка толкова време. Но ти определено имаш нужда от помощ за да не правиш такива компромиси с децата си, защото те със нсигурност предпочитат да си ходят, отколкото да седят вързани (освен ако не са много флегматични). Тук по площадките гледам майките с 2 пододени деца дошли (до сега не съм виждала с прохождащи близнаци). Голямото си играе (те тукашните са някакви послушни, не съм чула някой да вика по детето си) и майката го следи непрекъснато с поглед, докато в същото време се занимава с другото, води го за ръчичка или просто го носи, говори му, нон стоп внимание. Но не го държи в количката, освен ако не спи. Това с 2 бебета просто няма как да стане както знаеш от собствен опит. Всъщност бях свидетел на явно току що проходило дете, което майка му го беше пуснала да снове, а тя си седи и си приказва с приятелка. А на площадката карат колела по-големи деца. Ами онова бебе 100 пъти го блъснаха с колело, направо не знам как оцеля това дете, ама на майката много не и пукаше явно щом си го пускаше пак да се разхожда. Такива майки тук явно са рядкост, но се срещат.
Геройство или по-скоро лекомислие е да ги пуснеш и двете или и трите и да си мислиш, че можеш да ги опазиш.
Наистина никой не е длъжен да ти гледа децата. Аз си плащам специално за да ги извеждам на разходка щото това ми е невъзможно, с другото в къщи все съм си създала някакви условия да се справям сама. Но ти сигурно имаш бездетни приятелки с които излизаш на кафе и могат да ти помагат за децата междувременно.
SIENA, а аз не разбирам от къде заключи, че съм ядосана на майките без помощ  . За мен не е справяне, да извеждаш сама  3 бесни деца и да ги държиш вързани в количка, а те да пищят че искат да слизат да си играят. Не е справяне и да ги пуснеш на произвола на съдбата, и в същото време ти да откачаш от страх или просто да се надяваш нищо да не им случи, понеже ти си безсилна. Не е и справяне да ги държиш в къщи. Ще оцелеят сигурно и при такова гледане, но то не е добре за никой. Това е компромис, а не справяне лично според мен. Справяне е, да да направиш така, че на всички да им е добре. Ти си го направила, не знам как. Или Господ ти е дал кротки деца (така че всъщност ти нищо не си направила, а си извадила късмет), или децата ти след ревове (дано през това врене не са си увредили слуха едно на друго) са се примирили, че няма да им задоволяваш нуждите и си трайкат понасяйки стоически съдбата си и трупайки негативизъм към лошия свят
kassi, аз да, наистина може да се каже, че критикувам майките, които не си пазят децата понеже нямат възможност или понеже просто ги мързи или не намират за нужно да го правят. Дадох пример по горе с такава майка, но от тук пишещите за сега никоя не е казала, че не може да се оправя с децата си и въпреки всичко ги извежда сама и пуска да си играят. Но не критикувам тези, чиито деца седят в количка, понеже не могат да ги пуснат. Казвам само, че за мен това не е справяне, а компромисен вариянт.

NikiFin, струва ми се че злобееш вече.

А на мен ми се струва, че на злобните  както и на тези, които обичат да им завиждат все им се струва и им се привижда, че другите злобеят.

Кой на кого завижда не разбрах? На злобните ли завиждаме..., ти май се оплете, бейби в яда си!

SIENA, продължавам да не разбирам за какво тряба да ме е яд. Ако имаш предвид това, че са ти се паднали кротки деца и за сега сама успяваш сама да си ги гледаш... ми аз трябва до сега да съм се изяла от яд, щото покрай мен почти всички са така. Но имайки предвид, че тук почти никой не може да си позволи детегледачка (ако искаш помощ най-много Aupair да си вземеш, но аз лично не бих си поверила децата в ръцете на други децa) та по-скоро се радвам, че децата им са кротки и се справят, иначе щяха да загинат или поне истерясат всички наред, понеже тук и бабите нямат навик да помагат. Ако не мога да си позволя помощ разбирам да ме е яд, че не мога да си гледам децата като хората. Но случаят не е такъв. Така че по-скоро ти злобееш, че не можеш да си позволиш помощ, а пък някои други могат.
Ти може да имаш късмет с кротки и разбрани деца (за това можеш да благодариш на Господ, но не и да си приписваш заслуги и да се гордееш че се справяш, с нещо, с което изобщо не ти се налага да полагаш особени усилия за да се справиш), аз пък имам късмет с мъж  Не се оплаквам и от децата си, може да са диви ама за сметка на това са страшно забавни и чаровни. Кой искаше да хвалим, ето и тази работа свършихме.

Моля, придържайте се към обсъжданата тема и добрият тон!
Психологическите анализите - на друго място

NikiFin знам,че имам нужда от помощ-но............не мога да си го позволя. Не искам да го приемеш като оплакване-просто споделям.Ако бяха "флегматични" щях да ги пускам да си се разхождат,но уви не са.Не съм толкова откачена да ги пусна тримата да търчат и да си правят каквото си поискат. ЗНАМ,че не мога да ги опазя-точно затова като съм сама  не си правя експерименти да ги пусна да си играят,а искат-неискат си седят в количката.Не мисля,че нещо ще им стане като поседят час-два.Вечер навън ми помага мъжа ми.Всичките ми приятелки са с деца,имам една без-но не ми е удобно да я карам да ми помага-не,че не го прави,напротив доста съм й задължена,за мен това е голям жест.Така,че всеки  си преценява сам за себе си как ще се оправи с децата си.Браво,че има кой да ти помага.

Хора, защо са тези пререкания?
Разбира се, че когато имаш помощ от родители, баби или детегледачки, е по-лесно, отколкото да се справяш сама. Няма защо да се заблуждаваме, помощта е добре дошла. И аз съм на мнение, че за две деца си трябват двама човека. От скоро и аз ще съм без помощничка вече и честно казано се притеснявам как ще се оправям сама с количката, която трябва да сгъна наполовина в асансьора с децата в нея, със стълбите пред входа, но най-вече кагато ми се наложи да ги пусна на площадката.
ПП И аз като kassi се чудя, защо ли майките с по едно дете се оплакват...
 

Мисля че тази тема е затова, да окуражим майките, на които им се налага сами да си отглеждат близнаците.
Да видят различни гледни точки и че в крайна сметка не е невъзможно да излизат на разходка с децата си сами, без придружител.
Така че, момичета, смело напред!
Жалко че някои хора превърнаха темата в "минерални бани", да лекуват нервите си.

Не виждам някъде да съм писала, че излизам на кафе с децата си или че ги крия вкъщи. И кой тук говори изобщо за пиене на кафе? Темата е за извеждането на децата. А че критикуваш някого е повече от ясно, щом ме цитираш. Надявам се да прекратим дебата с теб.

Мила, темата я пуснах аз, която имам бавачка и баби на разположение, но въпреки всичко бих желала някой ден и аз да изведа сама децата си на разходка. Така че явно не само майките които отглеждат сами децата си имат нужда от кураж. Ако куража обаче ще се изразява в критики и раздори, не благодаря

Креми, моля те да затвориш вече темата. Благодаря