SIENA, всъщност на теб ти е още рано да пишеш по темата, защото децата ти не са проходили, дори не са пролазили. А и голямото ти дете е достатъчно голямо и в случай, че не е хиперактивно на тази възраст вече не е проблем да си го извеждаш и да си те слуша, а не да тича като муха без глава. Аз въпреки всичко си излизах с придружител от самото раждане, щото моите много реват в количката и няма как да ги нося и двете като зинат. Но ако твоите деца са спокойни и им харесва да ги возиш не ти се налага някой да ти помага. Изобщо не става дума за седене на кафе, такова нещо не мога и да си помисля като става дума за извеждане на бебета, въпреки че много майки го правят, на мен ми било немислимо и с трите деца. Става дума, за това, че като са малки и не могат да се пазаят, но затова пък могат да тичат като бесни, просто сам човек няма как да тича и да пази 2 деца. И пак зависи. Моя позната сама се оправяше с 3 деца. Близнаци и 5 години по-голямо от тях момиченце. Но момиченцето и е много кротко и много и помага с децата, винаги може да го остави при тях и тя да си свърши нещо из къщата или като излизат тя след едното, дъщеря и след другото тича. Така че не бройката е толкова решаваща и това, че имаш близнаци, а какви са ти децата, каква им е разликата с по-голямото им братче или сестриче и колко можеш да разчиташ на него, дали по-скоро ще ти помага или ще ти създава допълнително проблеми. Аз примерно не смея да оставям трите деца сами, защото брат им е дивак и само ги бие. Изобщо за него е нужен отделен човек да го следи нон стоп. Направо ти казвам, че с деца като моите, двама родители не стигат да ги изведат в парка примерно. Може само на оградена площадка където Давид няма опасност да избяга. Тук има такава и до скоро беше добре. Но сега се научи да си отваря вратата и иска да излиза. Оня ден оставих бавачката на площадката с Давид и аз с близнаците отидох до супера. Като се върнах още на 100тина метра от площадката чух Давид да пищи. И защо? Защото бавачката не го пуснала да излезе на улицата. Тя ми каза, че докато сме били до супера тя през цялото време е стояла на вратата и е пазила Давид да не излезе, а той съответно вместо да си играе като др деца, се е борил с нея да го пуска навън. След което аз на практика останах сама с близнаците и се разчепих, защото бавачката трябва да държи под око Давид, който буквално само чака да го изпуснеш от поглед и да направи някоя беля. Това е само един пример от безброй, показващи как си изкарват разходките някои многодетни майки с придружител. Изобщо е тъпо да се пита кога можеш да си изведеш децата сама, щото всички деца са различни.
- Публикувана: 8 май 2008, 13:59 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2008, 10:38 ч.
Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител навън?
Здравейте и от мен!Не го приемам за геройство-извеждам ги и трите сама-големия е на 3год и 2мес,близнаците са на 1год и 7мес-и тримата са страшно палави.До 19.00 съм сама.Вкъщи също не ги оставям заедно да си играят-става война.Навън малките седят в количката-ходи им се,но не ги пускам,защото ме е страх от кучетата(няколко пъти му скачат на големия),а не защото могат да паднат разбира се.Трудно ми е,но не всеки може да си намери придружител.На мен няма кои да ми помага,всички работят и в крайна сметка никой не ми е длъжен да ми гледа децата,не че не ми се иска 
Не мога да ги държа непрекъснато вкъщи.Така че,за час-два мога да се оправя навън с тях,естествено без да ги пускам от количката-има кучета,състезатели по улиците,откачалки и т.н.Успех на всички в разходките-на мен ми трябва определено силно успокоително-не ми издържат нервичките....................
Не мога да ги държа непрекъснато вкъщи.Така че,за час-два мога да се оправя навън с тях,естествено без да ги пускам от количката-има кучета,състезатели по улиците,откачалки и т.н.Успех на всички в разходките-на мен ми трябва определено силно успокоително-не ми издържат нервичките.................... SIENA, всъщност на теб ти е още рано да пишеш по темата, защото децата ти не са проходили, дори не са пролазили. А и голямото ти дете е достатъчно голямо и в случай, че не е хиперактивно на тази възраст вече не е проблем да си го извеждаш и да си те слуша, а не да тича като муха без глава. Аз въпреки всичко си излизах с придружител от самото раждане, щото моите много реват в количката и няма как да ги нося и двете като зинат. Но ако твоите деца са спокойни и им харесва да ги возиш не ти се налага някой да ти помага. Изобщо не става дума за седене на кафе, такова нещо не мога и да си помисля като става дума за извеждане на бебета, въпреки че много майки го правят, на мен ми било немислимо и с трите деца. Става дума, за това, че като са малки и не могат да се пазаят, но затова пък могат да тичат като бесни, просто сам човек няма как да тича и да пази 2 деца. И пак зависи. Моя позната сама се оправяше с 3 деца. Близнаци и 5 години по-голямо от тях момиченце. Но момиченцето и е много кротко и много и помага с децата, винаги може да го остави при тях и тя да си свърши нещо из къщата или като излизат тя след едното, дъщеря и след другото тича. Така че не бройката е толкова решаваща и това, че имаш близнаци, а какви са ти децата, каква им е разликата с по-голямото им братче или сестриче и колко можеш да разчиташ на него, дали по-скоро ще ти помага или ще ти създава допълнително проблеми. Аз примерно не смея да оставям трите деца сами, защото брат им е дивак и само ги бие. Изобщо за него е нужен отделен човек да го следи нон стоп. Направо ти казвам, че с деца като моите, двама родители не стигат да ги изведат в парка примерно. Може само на оградена площадка където Давид няма опасност да избяга. Тук има такава и до скоро беше добре. Но сега се научи да си отваря вратата и иска да излиза. Оня ден оставих бавачката на площадката с Давид и аз с близнаците отидох до супера. Като се върнах още на 100тина метра от площадката чух Давид да пищи. И защо? Защото бавачката не го пуснала да излезе на улицата. Тя ми каза, че докато сме били до супера тя през цялото време е стояла на вратата и е пазила Давид да не излезе, а той съответно вместо да си играе като др деца, се е борил с нея да го пуска навън. След което аз на практика останах сама с близнаците и се разчепих, защото бавачката трябва да държи под око Давид, който буквално само чака да го изпуснеш от поглед и да направи някоя беля. Това е само един пример от безброй, показващи как си изкарват разходките някои многодетни майки с придружител. Изобщо е тъпо да се пита кога можеш да си изведеш децата сама, щото всички деца са различни.
Всеки намира начин. Ако имаше и на мен кой да ми помага щеше да е супер, но просто няма и затова се оправям сама. Аз и затова казах по-преди че няма нищо невъзможно.
Ако ти NikiFin, нямаше помощ какво щеше да направиш, колкото и да са ти палави децата? Щеше да си стоиш вкъщи ли? Да те е страх да излезеш и разни такива? Не вярвам. Просто щеше да му намериш лесното. Така правя и аз и всички майки, които нямаме помощници.
Наистина не разбирам защо ви ядосва това че човек намира начин да се оправи и сам.
Момичета, спрете с нападките, моля ви. Защо си ги "мерите"? Кой е по-добър в гледането на децата си ли? Всички сме добри майки. И с две и с три се оправяме, нали. Сами, с детегледачки, с баби, лели...всеки намира начин. Хайде, да споделяме опит, да сме си от полза, а не кой е по, по, най... 
.
Достатъчно ни е трудно ежедневието, че да си го усложняваме тук
. Може да прозвучи нескромно, но аз съм много доволна от себе си, справям се отлично . Убедена съм, че и вие сте такива майки. 
Да не говорим за тези от вас, които имат едно по-голямо детенце. Така че, дайте да се хвалим и четкаме, отколкото да се критикуваме. 
Уф, кво правят майките с едно дете по цял ден.
. Достатъчно ни е трудно ежедневието, че да си го усложняваме тук
. Може да прозвучи нескромно, но аз съм много доволна от себе си, справям се отлично . Убедена съм, че и вие сте такива майки. Да не говорим за тези от вас, които имат едно по-голямо детенце. Така че, дайте да се хвалим и четкаме, отколкото да се критикуваме.
Уф, кво правят майките с едно дете по цял ден
.
elito-3, дали са кучета, или хора или опасни предмети и положения няма значение. Идеята е, че опасностите са прекалено много, а възможностите на един човек - ограничени. Както виждаш не можеш да си позволиш да пуснеш всички деца да играят, за това става дума. Ако трябва да седят в количка и 10 да са ще се оправи сам човек. Явно имаш късмет щом нямат против да седят 1-2 часа в количка. Едногодишно дете рядко ще срещнеш да седи спокойно в недвижеща се количка толкова време. Но ти определено имаш нужда от помощ за да не правиш такива компромиси с децата си, защото те със нсигурност предпочитат да си ходят, отколкото да седят вързани (освен ако не са много флегматични). Тук по площадките гледам майките с 2 пододени деца дошли (до сега не съм виждала с прохождащи близнаци). Голямото си играе (те тукашните са някакви послушни, не съм чула някой да вика по детето си) и майката го следи непрекъснато с поглед, докато в същото време се занимава с другото, води го за ръчичка или просто го носи, говори му, нон стоп внимание. Но не го държи в количката, освен ако не спи. Това с 2 бебета просто няма как да стане както знаеш от собствен опит. Всъщност бях свидетел на явно току що проходило дете, което майка му го беше пуснала да снове, а тя си седи и си приказва с приятелка. А на площадката карат колела по-големи деца. Ами онова бебе 100 пъти го блъснаха с колело, направо не знам как оцеля това дете, ама на майката много не и пукаше явно щом си го пускаше пак да се разхожда. Такива майки тук явно са рядкост, но се срещат.
Геройство или по-скоро лекомислие е да ги пуснеш и двете или и трите и да си мислиш, че можеш да ги опазиш.
Наистина никой не е длъжен да ти гледа децата. Аз си плащам специално за да ги извеждам на разходка щото това ми е невъзможно, с другото в къщи все съм си създала някакви условия да се справям сама. Но ти сигурно имаш бездетни приятелки с които излизаш на кафе и могат да ти помагат за децата междувременно.
SIENA, а аз не разбирам от къде заключи, че съм ядосана на майките без помощ. За мен не е справяне, да извеждаш сама 3 бесни деца и да ги държиш вързани в количка, а те да пищят че искат да слизат да си играят. Не е справяне и да ги пуснеш на произвола на съдбата, и в същото време ти да откачаш от страх или просто да се надяваш нищо да не им случи, понеже ти си безсилна. Не е и справяне да ги държиш в къщи. Ще оцелеят сигурно и при такова гледане, но то не е добре за никой. Това е компромис, а не справяне лично според мен. Справяне е, да да направиш така, че на всички да им е добре. Ти си го направила, не знам как. Или Господ ти е дал кротки деца (така че всъщност ти нищо не си направила, а си извадила късмет), или децата ти след ревове (дано през това врене не са си увредили слуха едно на друго) са се примирили, че няма да им задоволяваш нуждите и си трайкат понасяйки стоически съдбата си и трупайки негативизъм към лошия свят
kassi, аз да, наистина може да се каже, че критикувам майките, които не си пазят децата понеже нямат възможност или понеже просто ги мързи или не намират за нужно да го правят. Дадох пример по горе с такава майка, но от тук пишещите за сега никоя не е казала, че не може да се оправя с децата си и въпреки всичко ги извежда сама и пуска да си играят. Но не критикувам тези, чиито деца седят в количка, понеже не могат да ги пуснат. Казвам само, че за мен това не е справяне, а компромисен вариянт.
Геройство или по-скоро лекомислие е да ги пуснеш и двете или и трите и да си мислиш, че можеш да ги опазиш.
Наистина никой не е длъжен да ти гледа децата. Аз си плащам специално за да ги извеждам на разходка щото това ми е невъзможно, с другото в къщи все съм си създала някакви условия да се справям сама. Но ти сигурно имаш бездетни приятелки с които излизаш на кафе и могат да ти помагат за децата междувременно.
SIENA, а аз не разбирам от къде заключи, че съм ядосана на майките без помощ
. За мен не е справяне, да извеждаш сама 3 бесни деца и да ги държиш вързани в количка, а те да пищят че искат да слизат да си играят. Не е справяне и да ги пуснеш на произвола на съдбата, и в същото време ти да откачаш от страх или просто да се надяваш нищо да не им случи, понеже ти си безсилна. Не е и справяне да ги държиш в къщи. Ще оцелеят сигурно и при такова гледане, но то не е добре за никой. Това е компромис, а не справяне лично според мен. Справяне е, да да направиш така, че на всички да им е добре. Ти си го направила, не знам как. Или Господ ти е дал кротки деца (така че всъщност ти нищо не си направила, а си извадила късмет), или децата ти след ревове (дано през това врене не са си увредили слуха едно на друго) са се примирили, че няма да им задоволяваш нуждите и си трайкат понасяйки стоически съдбата си и трупайки негативизъм към лошия свят kassi, аз да, наистина може да се каже, че критикувам майките, които не си пазят децата понеже нямат възможност или понеже просто ги мързи или не намират за нужно да го правят. Дадох пример по горе с такава майка, но от тук пишещите за сега никоя не е казала, че не може да се оправя с децата си и въпреки всичко ги извежда сама и пуска да си играят. Но не критикувам тези, чиито деца седят в количка, понеже не могат да ги пуснат. Казвам само, че за мен това не е справяне, а компромисен вариянт.
elito-3, дали са кучета, или хора или опасни предмети и положения няма значение. Идеята е, че опасностите са прекалено много, а възможностите на един човек - ограничени. Както виждаш не можеш да си позволиш да пуснеш всички деца да играят, за това става дума. Ако трябва да седят в количка и 10 да са ще се оправи сам човек. Явно имаш късмет щом нямат против да седят 1-2 часа в количка. Едногодишно дете рядко ще срещнеш да седи спокойно в недвижеща се количка толкова време. Но ти определено имаш нужда от помощ за да не правиш такива компромиси с децата си, защото те със нсигурност предпочитат да си ходят, отколкото да седят вързани (освен ако не са много флегматични). Тук по площадките гледам майките с 2 пододени деца дошли (до сега не съм виждала с прохождащи близнаци). Голямото си играе (те тукашните са някакви послушни, не съм чула някой да вика по детето си) и майката го следи непрекъснато с поглед, докато в същото време се занимава с другото, води го за ръчичка или просто го носи, говори му, нон стоп внимание. Но не го държи в количката, освен ако не спи. Това с 2 бебета просто няма как да стане както знаеш от собствен опит. Всъщност бях свидетел на явно току що проходило дете, което майка му го беше пуснала да снове, а тя си седи и си приказва с приятелка. А на площадката карат колела по-големи деца. Ами онова бебе 100 пъти го блъснаха с колело, направо не знам как оцеля това дете, ама на майката много не и пукаше явно щом си го пускаше пак да се разхожда. Такива майки тук явно са рядкост, но се срещат.
Геройство или по-скоро лекомислие е да ги пуснеш и двете или и трите и да си мислиш, че можеш да ги опазиш.
Наистина никой не е длъжен да ти гледа децата. Аз си плащам специално за да ги извеждам на разходка щото това ми е невъзможно, с другото в къщи все съм си създала някакви условия да се справям сама. Но ти сигурно имаш бездетни приятелки с които излизаш на кафе и могат да ти помагат за децата междувременно.
SIENA, а аз не разбирам от къде заключи, че съм ядосана на майките без помощ. За мен не е справяне, да извеждаш сама 3 бесни деца и да ги държиш вързани в количка, а те да пищят че искат да слизат да си играят. Не е справяне и да ги пуснеш на произвола на съдбата, и в същото време ти да откачаш от страх или просто да се надяваш нищо да не им случи, понеже ти си безсилна. Не е и справяне да ги държиш в къщи. Ще оцелеят сигурно и при такова гледане, но то не е добре за никой. Това е компромис, а не справяне лично според мен. Справяне е, да да направиш така, че на всички да им е добре. Ти си го направила, не знам как. Или Господ ти е дал кротки деца (така че всъщност ти нищо не си направила, а си извадила късмет), или децата ти след ревове (дано през това врене не са си увредили слуха едно на друго) са се примирили, че няма да им задоволяваш нуждите и си трайкат понасяйки стоически съдбата си и трупайки негативизъм към лошия свят
kassi, аз да, наистина може да се каже, че критикувам майките, които не си пазят децата понеже нямат възможност или понеже просто ги мързи или не намират за нужно да го правят. Дадох пример по горе с такава майка, но от тук пишещите за сега никоя не е казала, че не може да се оправя с децата си и въпреки всичко ги извежда сама и пуска да си играят. Но не критикувам тези, чиито деца седят в количка, понеже не могат да ги пуснат. Казвам само, че за мен това не е справяне, а компромисен вариянт.
Геройство или по-скоро лекомислие е да ги пуснеш и двете или и трите и да си мислиш, че можеш да ги опазиш.
Наистина никой не е длъжен да ти гледа децата. Аз си плащам специално за да ги извеждам на разходка щото това ми е невъзможно, с другото в къщи все съм си създала някакви условия да се справям сама. Но ти сигурно имаш бездетни приятелки с които излизаш на кафе и могат да ти помагат за децата междувременно.
SIENA, а аз не разбирам от къде заключи, че съм ядосана на майките без помощ
. За мен не е справяне, да извеждаш сама 3 бесни деца и да ги държиш вързани в количка, а те да пищят че искат да слизат да си играят. Не е справяне и да ги пуснеш на произвола на съдбата, и в същото време ти да откачаш от страх или просто да се надяваш нищо да не им случи, понеже ти си безсилна. Не е и справяне да ги държиш в къщи. Ще оцелеят сигурно и при такова гледане, но то не е добре за никой. Това е компромис, а не справяне лично според мен. Справяне е, да да направиш така, че на всички да им е добре. Ти си го направила, не знам как. Или Господ ти е дал кротки деца (така че всъщност ти нищо не си направила, а си извадила късмет), или децата ти след ревове (дано през това врене не са си увредили слуха едно на друго) са се примирили, че няма да им задоволяваш нуждите и си трайкат понасяйки стоически съдбата си и трупайки негативизъм към лошия свят kassi, аз да, наистина може да се каже, че критикувам майките, които не си пазят децата понеже нямат възможност или понеже просто ги мързи или не намират за нужно да го правят. Дадох пример по горе с такава майка, но от тук пишещите за сега никоя не е казала, че не може да се оправя с децата си и въпреки всичко ги извежда сама и пуска да си играят. Но не критикувам тези, чиито деца седят в количка, понеже не могат да ги пуснат. Казвам само, че за мен това не е справяне, а компромисен вариянт.
NikiFin, струва ми се че злобееш вече.
А на мен ми се струва, че на злобните както и на тези, които обичат да им завиждат все им се струва и им се привижда, че другите злобеят.
NikiFin, струва ми се че злобееш вече.
А на мен ми се струва, че на злобните както и на тези, които обичат да им завиждат все им се струва и им се привижда, че другите злобеят.
Кой на кого завижда не разбрах? На злобните ли завиждаме..., ти май се оплете, бейби в яда си!
SIENA, продължавам да не разбирам за какво тряба да ме е яд. Ако имаш предвид това, че са ти се паднали кротки деца и за сега сама успяваш сама да си ги гледаш... ми аз трябва до сега да съм се изяла от яд, щото покрай мен почти всички са така. Но имайки предвид, че тук почти никой не може да си позволи детегледачка (ако искаш помощ най-много Aupair да си вземеш, но аз лично не бих си поверила децата в ръцете на други децa) та по-скоро се радвам, че децата им са кротки и се справят, иначе щяха да загинат или поне истерясат всички наред, понеже тук и бабите нямат навик да помагат. Ако не мога да си позволя помощ разбирам да ме е яд, че не мога да си гледам децата като хората. Но случаят не е такъв. Така че по-скоро ти злобееш, че не можеш да си позволиш помощ, а пък някои други могат.
Ти може да имаш късмет с кротки и разбрани деца (за това можеш да благодариш на Господ, но не и да си приписваш заслуги и да се гордееш че се справяш, с нещо, с което изобщо не ти се налага да полагаш особени усилия за да се справиш), аз пък имам късмет с мъж Не се оплаквам и от децата си, може да са диви ама за сметка на това са страшно забавни и чаровни. Кой искаше да хвалим, ето и тази работа свършихме.
Ти може да имаш късмет с кротки и разбрани деца (за това можеш да благодариш на Господ, но не и да си приписваш заслуги и да се гордееш че се справяш, с нещо, с което изобщо не ти се налага да полагаш особени усилия за да се справиш), аз пък имам късмет с мъж
Не се оплаквам и от децата си, може да са диви ама за сметка на това са страшно забавни и чаровни. Кой искаше да хвалим, ето и тази работа свършихме.
NikiFin знам,че имам нужда от помощ-но............не мога да си го позволя. Не искам да го приемеш като оплакване-просто споделям.Ако бяха "флегматични" щях да ги пускам да си се разхождат,но уви не са.Не съм толкова откачена да ги пусна тримата да търчат и да си правят каквото си поискат. ЗНАМ,че не мога да ги опазя-точно затова като съм сама не си правя експерименти да ги пусна да си играят,а искат-неискат си седят в количката.Не мисля,че нещо ще им стане като поседят час-два.Вечер навън ми помага мъжа ми.Всичките ми приятелки са с деца,имам една без-но не ми е удобно да я карам да ми помага-не,че не го прави,напротив доста съм й задължена,за мен това е голям жест.Така,че всеки си преценява сам за себе си как ще се оправи с децата си.Браво,че има кой да ти помага.
Хора, защо са тези пререкания?
Разбира се, че когато имаш помощ от родители, баби или детегледачки, е по-лесно, отколкото да се справяш сама. Няма защо да се заблуждаваме, помощта е добре дошла. И аз съм на мнение, че за две деца си трябват двама човека. От скоро и аз ще съм без помощничка вече и честно казано се притеснявам как ще се оправям сама с количката, която трябва да сгъна наполовина в асансьора с децата в нея, със стълбите пред входа, но най-вече кагато ми се наложи да ги пусна на площадката.
ПП И аз като kassi се чудя, защо ли майките с по едно дете се оплакват...
Разбира се, че когато имаш помощ от родители, баби или детегледачки, е по-лесно, отколкото да се справяш сама. Няма защо да се заблуждаваме, помощта е добре дошла. И аз съм на мнение, че за две деца си трябват двама човека. От скоро и аз ще съм без помощничка вече и честно казано се притеснявам как ще се оправям сама с количката, която трябва да сгъна наполовина в асансьора с децата в нея, със стълбите пред входа, но най-вече кагато ми се наложи да ги пусна на площадката.
ПП И аз като kassi се чудя, защо ли майките с по едно дете се оплакват...
Мисля че тази тема е затова, да окуражим майките, на които им се налага сами да си отглеждат близнаците.
Да видят различни гледни точки и че в крайна сметка не е невъзможно да излизат на разходка с децата си сами, без придружител.
Така че, момичета, смело напред!
Жалко че някои хора превърнаха темата в "минерални бани", да лекуват нервите си.
Да видят различни гледни точки и че в крайна сметка не е невъзможно да излизат на разходка с децата си сами, без придружител.
Така че, момичета, смело напред!
Жалко че някои хора превърнаха темата в "минерални бани", да лекуват нервите си.
Сиена, много си крайна в изказванията си. Това, че на два месеца си извеждаш децата сама не значи със сигурност, че като станат на 2 примерно няма да ти се вижда невъзможно да се оправиш с тях или най-малкото, че няма да се чувстваш все едно рискуваш живота им на всяка крачка, както аз например в момента. Това, че за теб всичко изглужда лесно в момента, не значи че това изглежда лесно за всички, просто защото е необходимо да се отчете факта, че няма две еднакви деца и всяко си има свои особености. Не за първи път казвам, че моите са много диви и въпреки че като бяха бебета съм ги оставяла с часове сами в парка с бавачката, сега не бих го направила.
Миналата седмица бяхме в Сандански например, двете с майка ми и с децата. Разхождахме се в парка и седнахме на една уединена пейка встрани от главната алея. По това време в парка нямаше много народ. Тъкмо седнахме и аз вадя телефона да говоря и започвам да снова след едното дете да не скочи в реката междувременно. В същото време виждам един "господин" зад едно дърво наблизо да ни зяпа и да лъска бастуна. Това ме накара да се замисля ако съм сама и някой реши да ми открадне едното дете, докато аз се занимавам с другото и съм сама на разходка, какво правя.
Нека погледнем нещата и от такъв ъгъл преди да започнеш да критикуваш майките като мен, който видиш ли се оплакват че не могат или ги е страх да си изведат децата сами.
Миналата седмица бяхме в Сандански например, двете с майка ми и с децата. Разхождахме се в парка и седнахме на една уединена пейка встрани от главната алея. По това време в парка нямаше много народ. Тъкмо седнахме и аз вадя телефона да говоря и започвам да снова след едното дете да не скочи в реката междувременно. В същото време виждам един "господин" зад едно дърво наблизо да ни зяпа и да лъска бастуна. Това ме накара да се замисля ако съм сама и някой реши да ми открадне едното дете, докато аз се занимавам с другото и съм сама на разходка, какво правя.
Нека погледнем нещата и от такъв ъгъл преди да започнеш да критикуваш майките като мен, който видиш ли се оплакват че не могат или ги е страх да си изведат децата сами.
Аз не критикувам НИКОГО!
Дали една майка ще извежда децата си сама или с придружител си е лично нейно решение, а и въпрос на възможности. Аз се почувствах критикувана че едва ли не майките като мен, които си гледат сами децата се правим на герои и обясних че не става въпрос за геройство.
Твоята майка може да ти помага, но моята не може, така че се оправям сама. Да, бебетата са на 2 месеца все още, и ги гледам сама, живот и здраве като станат на 2 години пак ще съм сама, но нямам намерение да ги крия вкъщи, за да "не им рискувам живота". Просто няма да сядам на кафе, излизам все пак децата да играят, не да пия кафе.
Не виждам някъде да съм писала, че излизам на кафе с децата си или че ги крия вкъщи. И кой тук говори изобщо за пиене на кафе? Темата е за извеждането на децата. А че критикуваш някого е повече от ясно, щом ме цитираш. Надявам се да прекратим дебата с теб.
Мисля че тази тема е затова, да окуражим майките, на които им се налага сами да си отглеждат близнаците.
Да видят различни гледни точки и че в крайна сметка не е невъзможно да излизат на разходка с децата си сами, без придружител.
Така че, момичета, смело напред!
Жалко че някои хора превърнаха темата в "минерални бани", да лекуват нервите си.
Да видят различни гледни точки и че в крайна сметка не е невъзможно да излизат на разходка с децата си сами, без придружител.
Така че, момичета, смело напред!
Жалко че някои хора превърнаха темата в "минерални бани", да лекуват нервите си.
Мила, темата я пуснах аз, която имам бавачка и баби на разположение, но въпреки всичко бих желала някой ден и аз да изведа сама децата си на разходка. Така че явно не само майките които отглеждат сами децата си имат нужда от кураж. Ако куража обаче ще се изразява в критики и раздори, не благодаря
Креми, моля те да затвориш вече темата. Благодаря