Историята е следната - Чочо е вече на 9 години. Много е красив, не едър, по-скоро е колкото кокер, и е голям чаровник. Намерих го болен, слаб, гладен на 03.11.1999 и от тогава го гледам у дома- в апартамент. Тогава живеех сама...
Той си попикваше у дома, спеше в леглото до мен, въобще винаги е бил много глезен. Мъжът ми също го обича, така че спяхме тримата заедно ...До тук всичко добре.
Сега обаче не мога да търпя повече поведението на Чочо. Разбирам, че сигурно страда от липса на внимание, не му стигат разходките, движението му е малко.
Но вече имам две прекрасни деца, нямам време и сили, нямам нерви... А Чочо започнада се качва и на масата в кухнята, позволява си да пикае там дори - моля да ме извините, но е факт... тази вечер го направи на килима в детската стая!!! Навсякъде у дома се търкалят кълбета косми, дивана и фотьойлите са като покрити с ресначи, не може да се видя в чистота изобщо.
На всичкото отгоре всеки път, когато излизаме от вкъщи, започва да вие като че го колят.
Иска ми се да се отърва от него възможно най-скоро, но няма как, не намирам на кого да го дам. Живея в София и мисълта, че ако го изхвърля на улицата ще се присъедини към пълчищата бездомни, ме плаши, а и ме е много жал.
Разкъсвам се между желанието да го махна от къщи и чувството ми на отговорност.
Какво да правя? Как бихте постъпили вие?
Моля виза вашите искрени отговори. Благодаря