Публикувана: 9 май 2008, 18:15 ч.
Последно мнение: 20 май 2008, 12:38 ч.

Лошо ли е , че съм скръндза?

6 941
105
1

Гост

# 15 9 май 2008, 21:26 ч.

Варна
Мнения: 1 744

И аз съм скръндза. Но само по отношение на хора, които очевидно искат да се възползват от мен.
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.

# 16 9 май 2008, 21:38 ч.

Мнения: 1 844

принципно описанието ти "скръндзава,дребнава"..говори за тесногръд и неприятен човек,дето не знае,че на оня свят нищо не се носи. Peace

виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние. Simple Smile

не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.

# 17 9 май 2008, 21:42 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Ако не съзнаваше, че е лошо, нямаше да пишеш като гост.

# 18 9 май 2008, 21:57 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Не съм скръндза, но съм пресметлива. Често сама предлагам пари в заем, когати видя, че някой приятел има затруднения

# 19 9 май 2008, 22:28 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Цитат на: Mari-7 в пт, 09 май 2008, 21:11

Цитат на: valerie в пт, 09 май 2008, 21:06

След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.

Подкрепям напълно,ако знаеш на колко хора съм помогнала,сигурно ще полу4иш удар Laughing

И аз така

Дано никога не ти се налага да имаш нужда от помощ от други хора, че ако и те се окажат същите като теб, ще го загазиш яко.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.

# 20 9 май 2008, 22:36 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Според мен не става въпрос за патологичното скъперничество, а само за границата на личното пространство. Авторката пише, че дава всичко за семейството си, а скъперничеството й се провява само по отношение на далечни роднини и полупознати.
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.

# 21 9 май 2008, 22:49 ч.

София
Мнения: 7 097

Не знам лошо ли е, но аз скръндзи не обичам. Харесвам както е мъжът ми - към себе си се скръндзее, не му идва нищо да си купи, а към мен и детето е ларж Mr. Green

Като си купи нещо се чувства виновен и аз за да му възстановя душевното равновесие веднага си харесвам нещо и за себе си Twisted Evil

# 22 9 май 2008, 22:55 ч.

Мнения: 216

Лошо е миличка Mr. Green

и то много лошо Twisted Evil

# 23 9 май 2008, 23:17 ч.

Мнения: 4 296

Не харесвам скръндзи! Хем ме дразнят, хем им се смея. Отстрани са много интересни. Laughing

# 24 9 май 2008, 23:37 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: Sissi_82 в пт, 09 май 2008, 20:55

Цитат на: *SV* в пт, 09 май 2008, 19:15

И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.

Имам други впечатления за теб. Peace

ОООО, знам за какво говориш Wink

За мен е повече от естествено да предложа помощта си на човек в затруднено положение. Но не противоречи на скръндзотията. Бих купиха храна на много беден човек, например, но не бих купила на всички хлапета пред блока по 1 сокче. Макар, че второто би ми коствало по-малко от първото и двете по никакъв начин няма да ме притеснят финансово.

# 25 10 май 2008, 09:00 ч.

Мнения: 737

[/quote]

Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
[/quote]

леле-мале newsm78

# 26 10 май 2008, 09:39 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Аз не съм скръндза. Скръндзите не ми пречат, стига да не са ми близки. Скръндзите са ми комични.

# 27 10 май 2008, 09:53 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Имам хронична непоносимост към хора, които си правят дребни сметки. "Дребни" са ми и жалки.
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?" Shocked

При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Laughing

Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал! Laughing

# 28 10 май 2008, 10:27 ч.

Мнения: 320

Цитат на: Erica в пт, 09 май 2008, 18:22

Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...

Все едно аз съм го писала

# 29 10 май 2008, 10:33 ч.

Мнения: 59

Цитат на: Олинце в пт, 09 май 2008, 18:59

Дано никога не изпаднеш в нужда от заем или услуга.

Koйто дава- получава. Може да не е във същото количество, но никога не остава сам. Има към кой да се обърне за помощ.

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Гости с пренощуване

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: