Хора, много съм стисната, пестелива и дребнава. Не ми се харчи и стотинка за някой друг освен за своето семейство. Дори и на близки роднини не искам нито да дам, нито да услужа. Винаги съм била скръндза, но от както станах семейна направо се оскръндзих тотално, а не съм толкова зле финансово, но правя сметка на всичко?!
- Публикувана: 9 май 2008, 18:15 ч.
- Последно мнение: 20 май 2008, 12:38 ч.
Лошо ли е , че съм скръндза?
Е не си само ти, ако е някакво успокоение:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=286055.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=286055.0
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати. Но се раздавам за близките си. И не го намирам за лошо. Мразя да ме използват, мразя и да ходя на празници, на които ме гледат в ръцете какво подарявам (и естествено очакват стойността на подаръка да е според дохода/стандарта ми).
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Абсолютно съм съгласна!!!
Аз съм същата.Обожавам да видя другите щастливи,когато им купя нещо.
Често купувам и глупости,Много пъти ми се е случвало да се прибирам без стотинка.
Сигурна съм,че това не е хубаво,но пък никога не съм си задавала въпроса дали е лошо,че не съм скръндза.
Може би ако и ти олабиш малко ще се почустваш по-добре.
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
и аз съм такава
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно-
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно-
"Хвърли зад себе си и ще намериш отпред"
Не понасям стиснати хора,които цепят стотинката на две. Не контактувам с такива.
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.
Иначе вярвам в мотото, че колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш.
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
И аз съм скръндза. Но само по отношение на хора, които очевидно искат да се възползват от мен.
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.
Иначе много обичам да правя подаръци и да радвам близките си с дребни малки жестове. Обаче полудявам, когато някой полунепознат иска нещо мое и то с една такава трогателна "невинност" в гласа, погледа, жеста, сякаш съм му длъжна.
Ставам ужасна скръндза, когато аз съм положила усилия за нещо, което е по силите и възможностите на искащия, а той дори мааааааааалко не се напънал да го има.
принципно описанието ти "скръндзава,дребнава"..говори за тесногръд и неприятен човек,дето не знае,че на оня свят нищо не се носи.
виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние.
не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.
виж,да си пестелив е друго нещо,даже е качество,ако е в границите на нормалното,а не е болестно състояние.
не е нужно да даваш на всекиго по всяко време всичко,разбира се,че най-отдадена ще си на твоето си семейство.но като някой близък роднина или приятел има нужда от помощ,ако имаш възможност,помогни.човек не е живее сам с парите си,а с хората около него.
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
И аз така
Дано никога не ти се налага да имаш нужда от помощ от други хора, че ако и те се окажат същите като теб, ще го загазиш яко.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
Според мен не става въпрос за патологичното скъперничество, а само за границата на личното пространство. Авторката пише, че дава всичко за семейството си, а скъперничеството й се провява само по отношение на далечни роднини и полупознати.
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.
Което за мен си е абсолютно здраво чувство за собственичество. Никаква патология.
И аз съм скръндза, когато се отнася за непознати или далечни роднини или просто някакви познати.
ОООО, знам за какво говориш
За мен е повече от естествено да предложа помощта си на човек в затруднено положение. Но не противоречи на скръндзотията. Бих купиха храна на много беден човек, например, но не бих купила на всички хлапета пред блока по 1 сокче. Макар, че второто би ми коствало по-малко от първото и двете по никакъв начин няма да ме притеснят финансово. [/quote]
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
[/quote]
леле-мале
Имам хронична непоносимост към хора, които си правят дребни сметки. "Дребни" са ми и жалки.
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?"
При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал!
Колкото и да си повтарям, че ако е с мярка е здравословно, не успявам да си променя мнението.
Имам само един такъв случай в обкръжението ми. Пример: "Ауууу, ама много дебело белиш картофите (с нож, без белачка)! Я виж колко материал си изхвърлила!?"
При груба сметка от моя страна излезе, че ще се икономиса един картоф на поне 10 кг. обелени. Дали си заслужава усилията!? Или бившият ми шеф, който няма да казвам какви пари вадеше, но ми се караше ако се изхаби някой и друг лист от принтера, пари струвал! 
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Дано никога не изпаднеш в нужда от заем или услуга.
Ами...признавам, не обичам стиснати хора! Обичам да правя подаръци и без повод, е, обичам и да получавам подаръци! Същото важи и да помогна, да направя услуга....Моите родители, например, са по-ларж от родителите на съпруга ми, които иначе се прекрасни хора, да не ме разберете погрешно! Баща ми може да даде последните си пари за нещо, което майка ми си е харесала и ще го направи с удоволствие! И съпругът ми вече е така по отношение на мен.
Но ето ви случка: свекърва ми си хареса прекрасно кожено яке, вярно, скъпо, но наистина хубаво! Жената може да си позволи да си го купи, а и заслужава...Но не си го купи...Сега не можело...Добре, а кога ще може? Кога ще е подходящият момент да живее???Искрено се ядоса, и то не от лоши чувства, когато й казахме, че наш приятел-чужденец ще отседне в дома ни за няколко дни! Обяснихме й, че и той прави много неща за нас, когато му гостуваме, а и много го обичаме и искаме да остане при нас тези няколко дни! Най-страанното е, че аз ще готвя и ще се грижа за всичко, но жената просто е такава, не обича много-много да се правят услуги...А как да обясниш, че това ще бъде една прекрасна седмица...
Но ето ви случка: свекърва ми си хареса прекрасно кожено яке, вярно, скъпо, но наистина хубаво! Жената може да си позволи да си го купи, а и заслужава...Но не си го купи...Сега не можело...Добре, а кога ще може? Кога ще е подходящият момент да живее???Искрено се ядоса, и то не от лоши чувства, когато й казахме, че наш приятел-чужденец ще отседне в дома ни за няколко дни! Обяснихме й, че и той прави много неща за нас, когато му гостуваме, а и много го обичаме и искаме да остане при нас тези няколко дни! Най-страанното е, че аз ще готвя и ще се грижа за всичко, но жената просто е такава, не обича много-много да се правят услуги...А как да обясниш, че това ще бъде една прекрасна седмица...
Не сме в най-цветущо финансово състояние,но на близък в затруднение винаги бих помогнала.
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
Абе нещо не ми се получи цитата 
леле-мале
[/quote] Ей,това не го разбирам,ако детето ми е болно,света ще обърна,за да намеря,лекарсво или пари за лекарство.Една майка,тази зима ми казва:" А вие бързо се оправихте от грипа,сигурно щото им купува лекарства на децата"Ама естествено,че ще им купя,здравето на децата ми е безценно и ми е трудно да си помисля,че има хора,които пестят от това!
Имам съседка, която е патологична скъперница. Има много пари, които са си в банката на сметка и не се пипат. Дори за себе си нищо не купува, освен в много краен случай. Лично съм виждала как използва стара изсъхнала спирала за мигли - потапя я в черен крем за обувки и така се гримира с него. Нова спирала е немислимо да се купи - струвала скъпо, а и с 1 крем за обувки се кара много по-дълго време. Също така, изгорялата крушка в хола не се сменя. Отвива се крушката от кухнята и се завива в хола, а ако трябва да се прави нещо в кухнята, пак се отвива и се завива там. И така докато не изгори и тя (тогава вече няма начин, трябва да се купи нова, но само 1, че 2 вече са си разход). Когато детето и (на 10г.) вдигна темппература и се разболя от грип, тя за да не се набутва с купуване на лекарства , натовари болното дете на влака и го изпрати да пътува само при майка и в едно близо до София село. Идеята е бабата да купи антибиотика на детето и да поеме разходите. Малката пък се унесла от температурата и заспала, пропускайки да слезе на спирката, където бабата я чакала, та стана цяло приключение докато бабата се качи на следващия влак и я открие на спирката на по-следващата гара. Луда работа...
Патологичното скъперничество е грозно нещо. И не съвсем нормално.
леле-мале
[/quote] Ей,това не го разбирам,ако детето ми е болно,света ще обърна,за да намеря,лекарсво или пари за лекарство.Една майка,тази зима ми казва:" А вие бързо се оправихте от грипа,сигурно щото им купува лекарства на децата"Ама естествено,че ще им купя,здравето на децата ми е безценно и ми е трудно да си помисля,че има хора,които пестят от това!
това не е никак хубаво.леля ми е мн стисната и сега гледа майка си т.е. баба ми и ни и3нудва вси4ки 3а пари,а3 понеже живея в 4ужбина(а3 см вну4ката) трябва да ми одере кожата. винаги съм давала но това ве4е е ужасно..наистина дано не и се налага тя да и3падне в нужда.а3 6те си помисля дали сте и помогна..жалко наистина.. 
За мен лично не е лошо, че ти си скръндза.
Хм, шом си задаваш този въпрос, може би ти самата го оценяваш като недобро качество.
Не харесвам стиснати хора, може би защото аз съм доста широкопръста. Ние нямаме кой знае колко, но винаги помагаме на приятели на родителите на съпруга ми и моите, И това ме кара да се чувствам по-добре. А да правя сметка за всичко-пази боже, не искам да се затормозявам излишно. Добре, че авторката е жена, все пак е по-приемливият вартиант от стиснат мъж например.
Не е хубаво.
Аз като имам, давам с удоволствие. Не търпя да ми се задържат пари
Като нямам, обаче, което често се случва, предвид горното, може и скръндза да ме нарекат. Въпрос на моментно състояние. Добре, че мъжът ми е по-... пресметлив да го кажем, та оцеляваме някак. Трябва да има баланс.
Имам 2-3 души с които непрекъснато си дължим дребни суми един на друг. Големи заеми избягвам да взимам, случвало се е да давам, когато имам.
Аз като имам, давам с удоволствие. Не търпя да ми се задържат пари
Като нямам, обаче, което често се случва, предвид горното, може и скръндза да ме нарекат. Въпрос на моментно състояние. Добре, че мъжът ми е по-... пресметлив да го кажем, та оцеляваме някак. Трябва да има баланс.
Имам 2-3 души с които непрекъснато си дължим дребни суми един на друг. Големи заеми избягвам да взимам, случвало се е да давам, когато имам.
Горкичката...дано поне си щастлива...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Аз като харча съм щастлива, обичам да подарявам разни неща, случвало се е на почти непознати. Абе и мойто не е правилно- за това нямам 1 стотинка спестена...
Но ми е адски терсене, когато се налага да се ограничавам...
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Да много е лошо, че си такава! Такива, като теб ненавиждам и се чудя как са щастливи, като сигурно само ходят и смятат на ум и не си позволяват нищо по така, само защото е скъпо! Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
Абе и аз се дразня от такива моменти,ама чак да ненавиждаш...
В крайна сметка с такива познати постъпваш като тях-смяташ си твоята сметка и ги оставяш да си се оправят
Абе душа, не видиш ли къде е проблема, че цепат стотинката. Сметам може да сметаш и горе долу знаеш колко е, все пак може да се остави и некой лев за бакшиш! Не иначе няма проблем вадиш калкулатора, не изключваш от звук и почваш да чукаш!
Аз не харесвам стиснатите хора, за мен е признак на дребнавост във всякакъв аспект. Този порок определено пречи на хората да се веселят и да са щастливи. Аз съм много ларж, даже прекалено, но пък никакви спестени пари не могат да ме накарат да се усмихвам така, както като правя подаръци и радвам хората, които обичам.
Аз не харесвам стиснатите хора, за мен е признак на дребнавост във всякакъв аспект. Този порок определено пречи на хората да се веселят и да са щастливи. Аз съм много ларж, даже прекалено, но пък никакви спестени пари не могат да ме накарат да се усмихвам така, както като правя подаръци и радвам хората, които обичам.
[/quote
Еми, то и аз не се харесвам, нито се чувствам добре само да пресмятам, ама как да си променя нрава?! Да се преструвам, че не съм такава, като от вътре съм така устроена или да се променя, но как?!
[/quote
Еми, то и аз не се харесвам, нито се чувствам добре само да пресмятам, ама как да си променя нрава?! Да се преструвам, че не съм такава, като от вътре съм така устроена или да се променя, но как?!
Ако дариш някаква сума на болно дете например, няма ли да се почувстваш удовлетворена, че помагаш? Не намираш ли, че можеш да направиш щастлив някой с малка част от парите, които трупаш някъде без да има полза от тях? Опитай да раздаваш и ще видиш, че това може да носи удоволствие!
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
Да, според мен това е лошо, но човек е такъв какъвто е. Аз лично се дразня от такива хора, но пък не се познаваме, така че за мен си ОК!
Да си скръндзав е лошо, да си пестелив е разумно, да си прахосник, пак не е добре. Не те познавам, но аз ако имах възможност, бих услужила с пари, аз малко прахосник си падам и от това се "лекувам" уж, та не съм добра в съветите по тая част. Но ако не ти носи вътрешно удовлетворение да помогнеш на човек в нужда, ако имаш възможността, това не е скъперничество, ми чист егоизъм и да, мисля, че е лошо.
Не съм и никога не съм била - нито когато съм нямала, нито когато съм имала. Широка душа съм.
Не мога да си представя да услужа и после да не спя от терзания, че съм отлетяла с 50 стотинки, 1 или 5 лв., примерно. Не го разбирам, никога не съм го изпитвала. Когато давам, правя го от сърце.
Не мога да кажа лошо ли е или не да си такава, но аз лично, не бих искала да съм на твое място.
Не мога да си представя да услужа и после да не спя от терзания, че съм отлетяла с 50 стотинки, 1 или 5 лв., примерно. Не го разбирам, никога не съм го изпитвала. Когато давам, правя го от сърце.
Не мога да кажа лошо ли е или не да си такава, но аз лично, не бих искала да съм на твое място.
Ако дариш някаква сума на болно дете например, няма ли да се почувстваш удовлетворена, че помагаш? Не намираш ли, че можеш да направиш щастлив някой с малка част от парите, които трупаш някъде без да има полза от тях? Опитай да раздаваш и ще видиш, че това може да носи удоволствие!
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
Според мен истинско щастие може да изпита само човек, който не е егоист и който иска да радва другите. Живеейки само за себе си човек в някаква степен е затворен и самотен. Подари усмивка и ще видиш колко е хубаво усещането.
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч, също и мразя да ме ползват за такси, само защото аз съм с кола, а други не и искат да обикалям и да ги оставям по домовете, без да се напънат малко да походят. за племенниците също съм скръндза, и то по скоро заради родителите им, които се правят, че не разбират, а не заради дечицата...
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч...
Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум 
ох, ми аз съм скръндза за хората, но за родителите си не съм, както и за моето семейство, за бедни и изоставени деца също не съм, давала съм дарения на такива домове, но на хора с възможности, които могат но им е по-лесно друг да им даде ставам скруч...
Да нямаш желание да даваш на хора с възможности не е дзифтарлък, а здрав разум Ох, успокоих се, защото аз не говоря само за материални ресурси, а за даване и на услуги на хора, които също могат да си ги направят сами, но им е по-лесно друг да им го свър ши, що да се мъчат и пънат, например: имат си коли и имат книжки, но им било трудно да шофират, та аз нали съм печен шофьор, да ги превозвам от врата до врата , но ако няма кой, и им се налага се качват зад волана, но защо да се разкарват като има по-лесен вариант, и на мен ми е на път примерно, а че се бавя и обикалям като маршрутка, което ужасно ме дразни по принцип, и за мои работи много не ми се обикаля и отбива - София е ужасна за шофиране и за печените шофьори, а като се мръщя и отказвам, ме изнудват емоционално с фрази от рода : "Е, ако толкова не съм заслужила"?!...
Е, това вече не скръндзалък, а здрав разум и отказ от използвачество. Това ли не ти дава покой или цепенето на стотинката на две? Различни неща, вярвам и сама го разбираш.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
Е, това вече не скръндзалък, а здрав разум и отказ от използвачество. Това ли не ти дава покой или цепенето на стотинката на две? Различни неща, вярвам и сама го разбираш.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
И ако се замислиш.... заслужава ли си да се бориш със себе си и дали това не е неравна битка с предизвестен край? Намери начин да се харесаш такава каквато си, за запазване на собственото душевно равновесие.
Благодаря ти Северина, май ми уцели болката - не толкова стотинката на две да цепя ме притеснява, и знам че няма да обеднея като се раздавам, защото преди години го правех много, но се огорчих от доста близки хора и май не искам вече да ме използват, а с конкретни хора се чувствам точно така - използвана.
Имам такива познати дето цепят стотинката на 2 и за всичко си правят тънки сметки.Грозна гледка са.
Старая се максимално да ги избягвам.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
А никога,никога не бих била скръндза към племенника си,дори и да не харесвам родителите му.Че той е почти мое дете.
Старая се максимално да ги избягвам.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
А никога,никога не бих била скръндза към племенника си,дори и да не харесвам родителите му.Че той е почти мое дете.
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
Хора, много съм стисната, пестелива и дребнава. Не ми се харчи и стотинка за някой друг освен за своето семейство. Дори и на близки роднини не искам нито да дам, нито да услужа. Винаги съм била скръндза, но от както станах семейна направо се оскръндзих тотално, а не съм толкова зле финансово, но правя сметка на всичко?!
E, няма лошо .... щом така си преценила най-рационално да орагнизираш семейните финанси.
Не би трябвало да очакваш, обаче по различно отношение към теб от познати и приятели .... ако при тази ситуация можеш да подържаш изобщо такъв кръг
Не виждам нищо лошо да закараш приятелите си до тях,нали утре и на теб може да ти се наложи
По принцип няма нищо лошо да закараш приятелите си до тях. Няма по нормално нещо от това. Бих го направила веднага.
Но, я си представи, че това "закарване" се случва доста често. Ами ако приятелите живеят в Люлин, а пък аз живея в Дървеница. Ами ако е 17 часа, ами ако мен ме боли глава, или току що съм излязла от работа и не съм яла цял ден, а единственото ми желание е да трупясам на дивана, ами ако имам малко дете, което ме чака да го поема в къщи..............
много "ами" та, нали? Е, ти лично би ли жертвала няколко часа от свободното си време, предвид гоеописаните обстоятелства, за да се правиш на безплатно такси, напред и назад през цяла София, в задръстванията, само за да "услужиш" на някои си. Който и да е било той.
Аз бих го направила, само ако човекът е болен и трябва спешно да се закара в болница. Всички други да си решават пътните проблеми самостоятелно.
Ако пък сме се събрали с приятели и аз съм кола, да бих ги закарала до тях, ако живеят наблизо, или ако младата ми племенница трябва да се шматка по нощите по трамваи и автобуси, за да се прибере, да закарвам я, ако ще до Варна да е, но хора, които са достатъчно с всичкия си, че да се придвижат до срещата на идване, би трябвало да се погрижат и за прибирането си, а не да изнудват.
И аз мисля като теб, живяла съм в чужбина и там няма такова очакване от близки и приятели, че щом имаш възможности, то задължително трябва да ги поделяш с роднини и приятели както ти описваш - къща на морето, родата почивката и е осигурена, къща в планината - хоп и пикниците им уредени, кола голяма, хоп и родата се намърдала, ама че това коства на човека не само финанси, но и време и умора, няма значение че искам и аз да си почивам на дивана вместо да обикалям цяла софия щото ми е на път (ми то от обеля до младост пътища колкото искаш има и може през 5 квартала да минеш и цялата рода да закараш, но има и преки директни и право у дома), вместо да се прибера по-бързо и да си оправя детето и да почиваме, или да четем книжки?!
Случвало ми се е близък да ме муфти да черпя приятелите му, че имам РД и то хора , които виждам за пръв път и не са ми никакви на мен?!
Искам да разкажа и аз как моите родители на времето посрещаха роднините си от провинцията като царе.И понеже живеехме в центъра на София кой идава на лекар, кой на пазар,кой да кандидатства...... у нас бе като хан .Освобождавах си стаята и спях на един диван в тяхната.На туй отгоре от гостоприемство пазаруваха неща които не можеха да си позволят и после хладилника ни опустяваше за дълго.
Да ама като идехме лятото на село и тези роднини купиха видео /голям лукс на времето/ забраниха на дацата им да ни поканят и ние със сестра ми да погледаме .
Като казахме на нашите какво се е случило ,баща ми вдигна рамене как можело това да го правя на въпрос той не ме бил възпитал така
Твърдо съм убедена че човек трябва да отстоява своето ,макар да не ми стиска да го правя всеки път.Ето на скоро мои братовчеди ограбиха градината ми и.....освен че им показах че съм разбрала нищо друго не направих.Пак си останах прее--ната глупачка.
Да ама като идехме лятото на село и тези роднини купиха видео /голям лукс на времето/ забраниха на дацата им да ни поканят и ние със сестра ми да погледаме .
Като казахме на нашите какво се е случило ,баща ми вдигна рамене как можело това да го правя на въпрос той не ме бил възпитал така
Твърдо съм убедена че човек трябва да отстоява своето ,макар да не ми стиска да го правя всеки път.Ето на скоро мои братовчеди ограбиха градината ми и.....освен че им показах че съм разбрала нищо друго не направих.Пак си останах прее--ната глупачка.
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Естествено, че не! Това са просто познати с които ми се налага да излизам по задължение въпреки, че ми е крайно неприятно, но все пак теб не те грее!
И,естествено,че не ме грее!Затова и няма да комуникирам с теб,и такива като теб.
Сигурно, като излезнете с компания и вадиш телефона и почваш да смяташ сакън да не оставиш 5 ст. повече и хората седят и ти се смеят или по скоро те съжаляват. Имам много познати които са такива и като ги загледам, че смятат по 15 минути вземам и аз плащам сметката, а те свръх доволни и си сигурно си викат " тая я прецакахме".
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
hahahaha,
на мен пък такива кръчмарски ларжове като теб са ми много смешни...пак да ти се изсмея...Като ходя с компания, нито се чувствам длъжна да плащам на някого, нито очаквам и те на мен да ми плащат. Ако съм решила в момента, че ще поема само моята си сметка, ще я смятам и 20 минути, ако трябва. Парите са мои и аз решавам дали ще оставя 5 ст. или ще дам точни. Не всеки ден съм настроение да съм ларж, пък никак не съм стисната, даже напротив.
Към авторката на темата: забелязвам една тенденция с БГ, хората да очакват, че ако имаш примерно кола, значи си свободно такси, ако живееш на морето, значи и почивката е подсигурена и т.н. Да защитаваш територията си, да правиш услуги, когато ти е възможно( и приятно) и да отказваш на използвачи, няма нищо общо със скъперничество.
Вкарай малко его в живота си, да видиш как всичко ще се оправи. Разбира се, не казвам да отказваш жизнено необходими услуги(ако имаш възможност), но да отрежеШ пиявиците с атитюд: "ама толкова ли съм заслужил/а?" На тикива им показваш стоянката за такситата.
щА МА ПРОЩАВАШ, АМА НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТИ Е ТОЛКОВА СМЕШНО, ИЛИ СИ БЕЗКРАЙНО ТЪПО ДЕВОЙЧЕ. Кое е смешното, че им прекратявам мъките за смятане и ще заспят спокойни. Имам пари и плащам ти кат си от бедните си трай и се моли за такива като мен да се навъртат около теб!
Много точно съм те преценила като "кръчмарски ларж".
Браво на мен. С този си пост, уби всякакво съмнение. ПС. Много се радвам за теб, че имаш пари. Сега и ако се научиш как да гу употребяваш, може и да стане човек от теб.
Ти ако обичаш не завиждай! Ако използвах парите си за подкупи и за харчене на безкрайни глупости може да се каже, че не ги използвам правилно. Но смятам като не ме познаваш да не правиш заключения! Щото такива, като тебе после ми тропат на врата, че се нуждаят от пари за живото спасяващи операции и не ги връщам. Не виждам нищо лошо да платя сметка, ти просто се нервиш, че не можеш да почерпиш който да е!
След като се чувстваш добре, значи всичко е наред. Не мога да живея така, не го разбирам и не го уважавам.
Аха,а ако и за мен разбере направо е умряла селд втория удар.
Мразя такива егоисти и страня от тях.
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Аз пък благородно завиждам на хора които могат да кажат "не", независимо дали е роднина, далечен познат или приятел. Много пъти ми се е случвало (надявам се все пак да се коригирам овреме) приятели да ме използват само защото се раздавам - и то само защото съм на принципа, когато на мен ми е хубаво искам и на хората около мен да им е гот! Гадно е да разбереш, че ти се обаждат само, защото можеш да услужиш! Така, че стиснато, но умерено е най-добре
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
Не знам дали е лошо, но кой обича приятели - скръндзи? Не се ли притесняваш, че може да те избягват заради това? Кой може да живее без приятели? Към кого ще се обърнеш, ако на никого не си помогнала?
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Познавам такива хора и не мога да бъда близка с тях, защото знам, че не са готови да помогнат, защото не искат да хабят бензин и пр.
Аз например съм пестелива, но в никакъв случай скръндза
Пък ако ще да се разчуе, че съм най-голямата скръндза.
Безплатно такси не е приятелство, а ИЗПОЛЗВАНЕ! Аз говоря за истинско приятелство (да го издърпаш, ако е закъсал някъде).
Помисли си кои хора са ти близки,мили и обични.Ако ти доставя удоволствие да ги радваш,да им купуваш подаръци,да се срещаш с тях,да сте заедно- не си никаква скръндза.
Помисли си кои са хората,които ти се обаждат само,когато имат нужда от нещо, което ти можеш да свършиш.Ако не ти е приятно да ги срещаш,чуваш,да им даваш пари назаем и да им правиш услуги- не си скръндза.
Обаче,ако за първите ти свиди, а за вторите се раздаваш, то или си голяма скръндза или голяма будала.
Помисли си кои са хората,които ти се обаждат само,когато имат нужда от нещо, което ти можеш да свършиш.Ако не ти е приятно да ги срещаш,чуваш,да им даваш пари назаем и да им правиш услуги- не си скръндза.
Обаче,ако за първите ти свиди, а за вторите се раздаваш, то или си голяма скръндза или голяма будала.
Да си скръндза е състояние , от което няма отърване, дори и да дадеш вътрешно ще ти е кофти.Така, че ти си разбрала за себе си , че си такава, бъди рахат. 
Аз никога не съм била, даже прекалено съм се раздавала за хора, които дори не го заслужават, и съм искала да се променя, но не мога. Както и ти ще си останеш такава. След като няма да съм ти приятелка не ме интересува.
Аз никога не съм била, даже прекалено съм се раздавала за хора, които дори не го заслужават, и съм искала да се променя, но не мога. Както и ти ще си останеш такава. След като няма да съм ти приятелка не ме интересува.
Направих си труда да изчета цялата тема и ми стана ясно, че авторката е всичко друго, но не скръндза. По-скоро човек, който твърде дълго се е оставял да бъде използван, или поне е усещал как познатите му се опитват да го използват. Което за мен е грозно, а не поведението на авторката.
Аз съм човек с тесен семеен кръг, малко на брой приятели и многобройни познати и случайни контакти. Времето, финансите и емоциите си отделям за първите две групи. За третата - каквото остане. Не бих отказала услуга на приятел (ако преценя, че имам възможност да я направя), но винаги решението е мое и не допускам някой да се опитва да ме изнудва, или манипулира. Всъщност, ако опита, автоматично е аут от кръга
Обичам да споделям всичко с близките си хора - просто така преживявам по-пълно живота си - черпа, ако имам повод, настроение, желание за това, но категорично не поемам сметките на сульо и пульо, с които сме се озовали на една маса, за да им спестя неудобството от дългото смятане. Спестявам само собствените си усилия, като закръглям грубо собствената си сметка нагоре (това по темата която повдигна толкова забавния "кръчмарски ларж"
).
Не мисля, че съм скръндза. Просто осъзнавам, че времето и ресурсите ми са ограничени, а вариантите за разпределянето им са повече от един и само аз решавам кой да избера. Прост принцип от икономиката. Сама вземам решенията си и не се чувствам виновна пред никого.
Аз съм човек с тесен семеен кръг, малко на брой приятели и многобройни познати и случайни контакти. Времето, финансите и емоциите си отделям за първите две групи. За третата - каквото остане. Не бих отказала услуга на приятел (ако преценя, че имам възможност да я направя), но винаги решението е мое и не допускам някой да се опитва да ме изнудва, или манипулира. Всъщност, ако опита, автоматично е аут от кръга
Обичам да споделям всичко с близките си хора - просто така преживявам по-пълно живота си - черпа, ако имам повод, настроение, желание за това, но категорично не поемам сметките на сульо и пульо, с които сме се озовали на една маса, за да им спестя неудобството от дългото смятане. Спестявам само собствените си усилия, като закръглям грубо собствената си сметка нагоре (това по темата която повдигна толкова забавния "кръчмарски ларж"
).Не мисля, че съм скръндза. Просто осъзнавам, че времето и ресурсите ми са ограничени, а вариантите за разпределянето им са повече от един и само аз решавам кой да избера. Прост принцип от икономиката. Сама вземам решенията си и не се чувствам виновна пред никого.
За мене пък е най-добре "чисти сметки, добри приятели"
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина
Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
За мене пък е най-добре "чисти сметки, добри приятели"
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.
Разбира се, че семейството ми е на първо място - няма близки, няма приятели. Каквото съм се раздавала, раздавала съм се преди. Сега имаме 2 деца и ако услужвам и ако помагам, го правя пресметливо и с мисъл мога ли, не мога ли. Не ми е лесно да отказвам помощ, но и не мога с лека ръка - айде ето, колко съм добра, и после да се чудя как да си гледам децата - това е чиста безотговорност.
Освен това, хората имат различни критерии за "в нужда съм" - един няма пари за хляб, друг няма пари за цигари, трети няма за екскурзия в чужбина
Рядко ми се случва да търся помощ и рядко ми се случва да помагам, и то в много ограничен кръг от хора. Аз си правя сметката, и другите да си я правят. Да, добре се чувствам така.И аз так. Абсолютно споделям мнението ти.
Предпочитам да съм добра за себе си и семейството си, отколкото да го играя велика алтруистка, тип Майка Тереза.
ЧИЧО СКРУЧ да даде точни примери.Нагледни ситуации.Да разкаже образно и картинно какво значи скръндза според него?В противен случай не вярвам .Само е пуснал тема за която ние да се хванем.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. Примери:
Близък мой не ме търси никога просто така, но като има нужда не пропуска да ме хване за такси, защото ми е на път през неговия дом и нищо няма да ми пречи, да му пазя детето докато ходят на гости , а аз така или иначе нямам гадже и няма какво да правя, и да спя у тях ми било по-близо до работата, въобще ми прави моята сметка и само ме информира какво умно и удобно нещо и за двамата е измислил?! ;
Близка пак роднина ме манипулира да направя отбивка от 20 км заради нея, и като не исках, защото шофьора беше приятеля ми и не исках да го карам да вози цялата ми рода, ми казва "Е, щом толкова не съм заслужила?!";
Приятелка, свикнала все аз да ходя при нея, спря да ме търси като престанах да искам все аз да бия път за да я видя, и поисках тя да дойде към мен, обвини ме, че съм я отсвирила, щото съм спряла да ходя, а съм ходела и то си било традиция?!;
Съседи-ортаци в общ двор с тях, решават, че щом съм така и така навън с дете(племенник), може и тяхното да пазя докато си играят, а те да си стоят вътре, сядат и ползват беседката ни без да ни питат, и на всичко отгоре си пият бири, люпят семки и пушат, и не си почистват от останките, аз да мета след тях и ако искам да седна на беседката, трябва да ги изчакам да станат, щото хич не са ми приятни, а като им направих забележка , най-нагло ми зададоха въпроса:"Какво щяло да стане на беседката като седяли на нея?!" И какво ще ми стане като пазя и тяхното дете, като нали съм така и така навън?!"
Е, кажете ми моля, аз ли нещо не съм в ред и се възмущавам прекалено много от простотията примесена с нахалство (изривам се от отвращение), или просто обкръжението ми наистина е много нахално и се пробва, като минава номера, що не????
Винаги много се радвам, ако мога да помогна. Професията ми е свързана с това, макар че много колеги се самозабравят и губят хуманноста си при работа с граждани. До колкото чета тук, става въпрос не само за пестене на пари, а и на време и усилия. И до ден по празници ми се обаждат и пишат хора, на които съм правила услуги в трудна ситуация, без дори да са ми били близки. Разбира се, много пъти съм изпадала и аз в ситуации, в които съм се нуждаела от помощ - например някой колега да отбие 1км. от пътя си, защото аз съм на много високи токове, а се налага спешно да се върна на работа. Е, отказвано ми е. Така един, два пъти, вече не комуникирам с тази личности. А аз никого не оставям пътя - нито техническия персонал, нито дори чистачката, камо ли колегите си. Друг път ми се наложи да заредя акумулатора на колата си, а всички колеги мъже решиха, че не разбират от тази работа /за сведение, по това време работехме в чужбина, в много малък и затворен колектив, което предполагаше по-голяма близост между колегите/. Заредих си го сама. Така човек свиква на по-голяма самостоятелност и прекрасно може да прецени на кого може да разчита и за в бъдеще.
Дни след като се върнах в България и бях тръгнала на работа за първия си работен ден, установих, че не мога да изкарам колата си, поради падналия сняг. Една съседка видяла, че се мъча, настигна ме по пътя, качи ме и ме закара на работа. Няколко пъти закъсвахме по пътя, сигурна съм, че и на връщане е закъсвала отново.
ТЯ НЕ МЕ ПОЗНАВАШЕ, тъй като преди дни се бях нанесла в апартамента си, но направи това за мен. Тя дори не предполагаше, че така ще ме спечели завинаги. Така че, правейки добро, жертвайки нещо, макар и минимално, никога не знаеш какво печелиш. А ако загубиш, какво толкова, майната му ...
Дни след като се върнах в България и бях тръгнала на работа за първия си работен ден, установих, че не мога да изкарам колата си, поради падналия сняг. Една съседка видяла, че се мъча, настигна ме по пътя, качи ме и ме закара на работа. Няколко пъти закъсвахме по пътя, сигурна съм, че и на връщане е закъсвала отново.
ТЯ НЕ МЕ ПОЗНАВАШЕ, тъй като преди дни се бях нанесла в апартамента си, но направи това за мен. Тя дори не предполагаше, че така ще ме спечели завинаги. Така че, правейки добро, жертвайки нещо, макар и минимално, никога не знаеш какво печелиш. А ако загубиш, какво толкова, майната му ...
Много съм стисната . За всичко. Винаги се стремя да си правя сметката, макар обикновено да излиза крива. Не ме притеснява да черпя, не ме притеснява да дам пари назаем на сравнително непознат, не ме притеснява да вложа сили, време и усилия в нечия чужда кауза... Ако съм дала пари на някого, не си ги търся бързо, но държа да си ги прибера все някога, и помня много дълго. Също държа, ако съм дала назаем 35 лв (примерно), да не ми връщат 33 с думите 'Е, ти сега за 2 лева ли си...'. Не искам лихва, просто искам да ми дадат колкото съм дала. Ако плащам няколко пъти сметката на човека, с който съм, очаквам понякога и той да прави същото за мен (важи само от непознати до приятели - от родителите ми не бих приела почерпка, а на половинката не бих му платила сметката никога). Не изхвърлям стари дрехи и неща, правя всичко възможно да отидат при някой, който би ги ползвал. Или не стари неща, просто неща, които не бих ползвала. Искам да ги ползва някой друг, а не да отидат на боклука... Много, много мразя да хвърлям нещо. И ако не ме беше срам, бих вадила от боклука разни неща 
. Примерно днес следобед видях хубава, здрава саксия, сложена в контейнера ни. Преди два месеца пък - здрав, голям аквариум, поставен до един друг контейнер.. Иначе днес дадох мобилния си на непознати хора на улицата и не взех предложените пари - паднала им батерията, а трябвало да се обадят. Ако съседите готвят месо, предпочитам да донесат кокалите за кучето, вместо да ги изхвърлят, а аз да трябва да му купувам други от магазина. Изстисквам си пастата за зъби докрай, използвам всичко вкъщи максимално, спестявам вода, ток и т.н.т... И не го правя с цел да плащам по-малко, просто ужасно ме човърка отвътре, ако гледам как тече вода напразно, или да свети без нужда, или да се зарежда мобилния цял нощ, и т.н.т... Абе ужас съм, но само на вас казах, пред другите се прикривам, затова моля: пазете тайната ми .
П.П. И да изхвърлям храна много мразя. Гледам да не се случва.
. За всичко. Винаги се стремя да си правя сметката, макар обикновено да излиза крива. Не ме притеснява да черпя, не ме притеснява да дам пари назаем на сравнително непознат, не ме притеснява да вложа сили, време и усилия в нечия чужда кауза... Ако съм дала пари на някого, не си ги търся бързо, но държа да си ги прибера все някога, и помня много дълго. Също държа, ако съм дала назаем 35 лв (примерно), да не ми връщат 33 с думите 'Е, ти сега за 2 лева ли си...'. Не искам лихва, просто искам да ми дадат колкото съм дала. Ако плащам няколко пъти сметката на човека, с който съм, очаквам понякога и той да прави същото за мен (важи само от непознати до приятели - от родителите ми не бих приела почерпка, а на половинката не бих му платила сметката никога). Не изхвърлям стари дрехи и неща, правя всичко възможно да отидат при някой, който би ги ползвал. Или не стари неща, просто неща, които не бих ползвала. Искам да ги ползва някой друг, а не да отидат на боклука... Много, много мразя да хвърлям нещо. И ако не ме беше срам, бих вадила от боклука разни неща . Примерно днес следобед видях хубава, здрава саксия, сложена в контейнера ни. Преди два месеца пък - здрав, голям аквариум, поставен до един друг контейнер.. Иначе днес дадох мобилния си на непознати хора на улицата и не взех предложените пари - паднала им батерията, а трябвало да се обадят. Ако съседите готвят месо, предпочитам да донесат кокалите за кучето, вместо да ги изхвърлят, а аз да трябва да му купувам други от магазина. Изстисквам си пастата за зъби докрай, използвам всичко вкъщи максимално, спестявам вода, ток и т.н.т... И не го правя с цел да плащам по-малко, просто ужасно ме човърка отвътре, ако гледам как тече вода напразно, или да свети без нужда, или да се зарежда мобилния цял нощ, и т.н.т... Абе ужас съм, но само на вас казах, пред другите се прикривам, затова моля: пазете тайната ми .П.П. И да изхвърлям храна много мразя. Гледам да не се случва.
ЧИЧО СКРУЧ да даде точни примери.Нагледни ситуации.Да разкаже образно и картинно какво значи скръндза според него?В противен случай не вярвам .Само е пуснал тема за която ние да се хванем.
Е, добре, ще дам примери защото не съм пуснала просто тема за която да се хванете, а нещо което ме тормози. ..........................................................
Ами това не е скръндза, а позволение за качване на главата.
не е хубаво човек да е стиснат .Аз съм щастлива ,когато дам нещо ей така - без повод ,просто за да видя радостта в очите на даден човек .МОя приятелка , медицинска сестра ми пускаше системите, когато бях болна .Попитах я , уж между другото , дали си е купила купи за салати , които тя много харесваше преди 2 години .Бяхме ги видяли в едно заведение на морето и тя искаше да ходим все там ,защото обичаше да яде салата в купите .Когато разбрах , че още не си е купила , й направих подарък - същите мечтани от нея купи за салата .На детето им подарявам дребни неща ,когато не сме се виждали много време - шоколад , дребни играчки ...
Според мен човек трябва да дава от себе си ,но не за да получава , не със задни мисли ( " Аз ще дам , ама утре ще поискам услуга " ) , а просто от СЪРЦЕ .
Според мен човек трябва да дава от себе си ,но не за да получава , не със задни мисли ( " Аз ще дам , ама утре ще поискам услуга " ) , а просто от СЪРЦЕ .
Вие май не четете мненията на авторката. Защото тя не говори за нейната приятелка или нейното семейство, а за разни използвачи. Ами колкото повече се напъваш да станеш хубав за някои, те ти се качват на главата в един момент. Е, за такива изобщо не е лошо да си скрънза. Малко егоизъм понякога не е излишен... И въобще не става дума за пари или подаръци, а точно за нахалството и простотията.
Много ясно ,че няма да се даде на използвачи ,обаче не може да се ограничиш само до собственото си семейство . Разбира се ,че то стои на първо място .ЗА мен беше така ,докато не разбрах как моите близки ме манипулират точно с отговорността ми към семейството 
И тогава - беж при приятелите .Имам си едно приятелче от 15 години и с него всичко си споделяме и си помагаме .
Просто четох първия пост на авторката ,където тя не описваше с подробности , защо се смята за скръндза .Това , да не се съгласяваш да те използват системно , се нарича здравословен егоизъм . Мразя "приятелите " ,които ми се обаждат само , когато имат нужда от мен .По принцип такива полека ги зачиствам .Вярно е ,че в днешно време повечето си гледат интересите , ама аз пък искам да седна ей така с приятели , просто да се забавлявам .Ако трябва да си споделим нещо , да си дадем съвети , дори да си помогнем .Слава БОгу имам такива ,макар и малко .
Най съм съгласна с Портокалово момиче - поведението й донякъде съответсва на моето Това е пестеливост .
И тогава - беж при приятелите .Имам си едно приятелче от 15 години и с него всичко си споделяме и си помагаме .Просто четох първия пост на авторката ,където тя не описваше с подробности , защо се смята за скръндза .Това , да не се съгласяваш да те използват системно , се нарича здравословен егоизъм . Мразя "приятелите " ,които ми се обаждат само , когато имат нужда от мен .По принцип такива полека ги зачиствам .Вярно е ,че в днешно време повечето си гледат интересите , ама аз пък искам да седна ей така с приятели , просто да се забавлявам .Ако трябва да си споделим нещо , да си дадем съвети , дори да си помогнем .Слава БОгу имам такива ,макар и малко .
Най съм съгласна с Портокалово момиче - поведението й донякъде съответсва на моето
Това е пестеливост .
Не знам..аз лично предпочитам по широкоскроените хора. Когато някой е скръндза финансово, това ми говори за душевност. Не е възможно да имаш голямо сърце и да си стиснат по отношение на парите.
Щедрият човек обаче, се ражда такъв. Ти не можеш да надскочиш себе си. Или, ще успяваш 1-2 пъти с напъни, но после отново ще действаш според същността си. Щом си такава- лошо няма. По добре да си искрена, отколкото да даваш лицемерно, не на драго сърце - това обикновено се усеща и у отсрещния остава неприятен привкус.
Моят живот се стече така, че ми се налага да давам непрекъснато: както финанси, така и чувства, подкрепа, утеха и пр. Винаги съм била благодарна на Господ, че това не е проблем за мен. Правя го с лекота, но нямам заслуга за това -така съм устроена. От това също не може да се избяга- на мен ми идва отвътре някак си и е невъзможно да ме накараш да действам и мисля по противоположния начин. Затова знам, че и ти не можеш да избягаш от себе си, каквито и хватки да прилагаш. Бъди естествена- това е!
Щедрият човек обаче, се ражда такъв. Ти не можеш да надскочиш себе си. Или, ще успяваш 1-2 пъти с напъни, но после отново ще действаш според същността си. Щом си такава- лошо няма. По добре да си искрена, отколкото да даваш лицемерно, не на драго сърце - това обикновено се усеща и у отсрещния остава неприятен привкус.
Моят живот се стече така, че ми се налага да давам непрекъснато: както финанси, така и чувства, подкрепа, утеха и пр. Винаги съм била благодарна на Господ, че това не е проблем за мен. Правя го с лекота, но нямам заслуга за това -така съм устроена. От това също не може да се избяга- на мен ми идва отвътре някак си и е невъзможно да ме накараш да действам и мисля по противоположния начин. Затова знам, че и ти не можеш да избягаш от себе си, каквито и хватки да прилагаш. Бъди естествена- това е!
Не харесвам скръндзите, как да не се помага на семейството, то нали и на тебе все някой ти дава нещо, или си много важна да взимаш , а да не даваш. За мен това е чист егоизъм.А мъже такива направо думи нямам. Е то си е товоя работа каква си, ама съм имала такива познати , чакат да ги почерпя например , ама все от мен да мине, грозно е за мене.