Публикувана: 10 май 2008, 00:35 ч.
Последно мнение: 27 май 2008, 01:10 ч.

Става ми все по-трудно да си тръгвам от България!?

5 197
54
1

Отговори

# 15 10 май 2008, 17:04 ч.

Мнения: 3 425

Във всеки един пост намерих по нещичко,което ще си повтарям честичко Peace

Вал,

това е главното ми притеснение и на мен Confused

а и като се случи и да се разтичам към Бг какво променям....не съм била там,пропуснала съм....няма връщане назад във времето Confused

Иначе ако съм честна за връщане в Бг не мисля,а и ние сме в родния град на аморето,така че сме по-спокойни Peace

Ох,забравих членски внос има ли за таз наша партия Crazy

# 16 10 май 2008, 18:29 ч.

Мнения: 5 713

Цитат на: О'Хара в сб, 10 май 2008, 14:40

а онзи ден говорих с една приятелка, тя пък ми казва, че и било достатъчно да чуе че техните са добре. зависи от човек и колко близки сте си с родата.

Точно това щях да напиша и аз.
Не изпитвам носталгия, в България оставих много огорчения. Тук ми е добре, далече далече от всички и всичко. Нещо като спасение, само с моето си семейство, започнала нов живот. Добре ми е така.

# 17 10 май 2008, 19:19 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 794

Лошото е че свикваме да ги чуваме само по телефоните. Липсват ми и се чувствам ужасно. Знам, юе местото ми е там, не съм си тръгнала огочена от България, мове би за това ми липсва. А и сега ме е обхванала носталгия. Сигурно е , че като се върна много неща няма да ми харесват ( те не ми харесваха докато си бях там). Липсва ми семейството ми, приятелите ми, атмосферата, дори мириса на морето.

# 18 10 май 2008, 23:03 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Според мен това е кризата , която настъпва, след като си бил 4-5 години навън. Започваш да си задаваш въпроси, защото ставаш голям реалист.
Едно от малкото неща, които ми тежи, че не съм била там през последните години е, че майка ми навърши годишнина и изведнъж страшно остаря. Предишният път, когато си бях, си беше онази жена, която познавах, а сега все едно е друг човек. Чувството е много гадно....

Последна редакция: сб, 10 май 2008, 23:23 от Kalinka

# 19 10 май 2008, 23:20 ч.

Мнения: 3 425

Цитат на: Kalinka в сб, 10 май 2008, 23:03

Според мен това е кризата , която настъпва, след като си бил 4-5 години навън. Започваш да си задаваш въпроси, защото ставаш голям реалист.
Едно от малкото неща, които ми тежи, че не съм била там през позледните години е, че майка ми навърши годишнина и изведнъж страшно остаря. Предишният път, когато си бях, си беше онази жена, която познавах, а сега все едно е друг човек. Чувството е много гадно....

Да,ето това е и моето чувство Confused

А за по телефона всички все сме добре,то е ясно Mr. Green

Понякога споделянето на простички ежедневни неща липсва Peace

# 20 10 май 2008, 23:20 ч.

Мнения: 5 462

Оххх момичета къв рев му дръпнах докато ви четях .
Бъдете щастливи там където сте !!!

# 21 10 май 2008, 23:27 ч.

Мнения: 251

Даааа, не е лесно. Rolling Eyes

# 22 11 май 2008, 00:03 ч.

Мнения: 577

И на мен много ми лисва България.тук съм от 2 години и половина за който се прибрах 2 пъти.
За съжaлeние и 2та пъти на погребения.
първо баба(3 дена след пристигането ми) а после дядо(2 дена) Cry

всички казаxа че са ме "чакали"и моето име е било последната дума в устите им....... Cry

.никога няма да забравя тъжните очи на баба и дядо(родителите на баща ми са живи)когато си търгваx.гледаxа ме с разплаканите си очи и се чудеха дали ще са живи когато се прибера Cry

.и най-лошото е че никой не разбира мъката ми и като се върна тук всеки ме пита с усмивка"do you have a nice holiday?" Shocked

# 23 11 май 2008, 00:37 ч.

Мнения: 1 173

Веднъж си говорехме за това в американската тема . Една майка каза"чувствам се като дърво без корен-дори след толкова години" и това е. Където и да сме , колкото и добър да е живота ни , "корените" ни са другаде.
На мен България ми липсва адски много. След 4г тук , все още не мога да се пречупя. Бях си в Б-я преди 2 г, видях промени , добри , видях и много лоши. Хората живеят по-добре в столицата и големите градове, в по-малките градчета и села е "мъртвило" Sad

Да тук имаме това което никога не бихме имали там(поне ние, нямаме богати и влиятелни роднини). Тук сме постигнали доста- понякога се питам " за какво" .Отговора винаги е един"децата" . В името на едно по-добро бъдеще за тях.
Но ми е мъчно , че голямата (на 6г) , не познава България , не помни роднини , няма да познава историята ни , няма да се почувстват българчета децата. Вчера се прибра от училище и ми каза"мамо има ли "пийч", яде ми се?. Ядосах се (ние говорим на бг. език в къщи), но после като поразмислих-детето не е виновно , то свиква с техния език , тяхната култура , техните навици. То се учи там в училище. Това ми е най-болното-че децата няма да се чувстват българчета , не толкова самата носталгия. Но...това е живота , не можем да живеем в идеални ситуации, нали?

# 24 11 май 2008, 01:30 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 688

Всички сме заради децата тук, но все по-трудно с годините става да загърбим тези, в чиито очи сме все още "децата" дори и на 80 да станем...
Липсват ми простички неща, ядосвам се като съм си там с битовизмите, дразня се и мечтая за спокойния живот тук, но като се прибера тук, където е сега домът ми, така остро ми липсва мириса на майка ми, хумора на баща ми, разговорите с брат ми... Бухтите сутрин за закуска, разговора на спалнята, за това как е минал деня ми, кафето следобед или вечерите на чаша ракия със салата... Мъчно ми е, че за детето ми, моите най-близки са глас на скайпа или образ на снимка, че не може да почувства обичта на моите родители, или че вече никога няма да познава баба си, защото тя си отиде...Тръгвайки си от България, в очите ми остава една простичка картина - двама много възрастни мъж и жена, които имат сълзи в очите, защото не знаят дали ще ги заваря следващия път, когато се върна... В ушите ми звучи телефонния разговор, в който обещавам на дядо си и баба си да се върна и нощем се будя от страх, да не би да е прекалено късно за тях...
Няма значение колко време ще съм тук, от другата страна, България ще е в сърцето ми докато любимите ми хора са там... За после - не знам...

# 25 11 май 2008, 20:28 ч.

Мнения: 604

Така е мили4ки!Носталгоята остава завинаги,но нека всеки от нас си зададе въпроса:ЗА6ТО НЕ ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ?КАКВО МЕ СПИРА ДА СЕ ВЪРНА ТАМ?Тогава мисля 4е всеки от нас 6те разбере къде му е мястото....и за6то иска да бъде там

# 26 11 май 2008, 21:23 ч.

Мнения: 323

А на мен ми е трудно да се прибера,че като си тръгна обратно и като видя разплаканите лица на родителите си,които са доста възрастни ми се къса сърцето.всеки път си мисля,че няма да ги видя повече.
Мъжът ми е кръгъл сирак,преживял е това отдавна и някак си повече от мен цени минутите с близките

# 27 12 май 2008, 12:58 ч.

Мнения: 467

Да се присъединя и аз, а newsm78

На много теми станах мерудия в този форум, явно повечето от нас се вълуват от едни и същи неща...
И аз съм от 5 годни извън България. В началото всичко беше като хубав сън, но постепено опознах хората, навиците, живота и не си намерих място в тях Cry

Никога не съм се чувствала по-добре както когато се разхождам по български прашен тротоар, стъпвам в българска дупка, чувам около себе си българска реч Sunglasses

Когато за последно се връщах от там и стъпих на летище Бланяк, идеше ми да се върна обратно. И не че нямам щастлив брак, по-сполучлив не би могъл и да бъде, но аз съм българка и българка ще си умра, тука ми е чуждо. Няма да казвам пък колко ми липстват българските манджи, които с тукашни продукти не мога да докарам и особено баницата и лютеницата Grinning

# 28 12 май 2008, 14:33 ч.

Torino,IT
Мнения: 1 833

Цитат на: Violeta76 в пн, 12 май 2008, 12:58

Да се присъединя и аз, а newsm78

И аз съм на този хал Sad

# 29 12 май 2008, 14:52 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

след като си отидоха маминка ми и дядо ми, никога не ми е било трудно да си тръгна. и на двете места им викам "вкъЩи", но тук ми е по_вкъЩи. каквото съм създала е тук и това което съм днес е все пове4е свързано с живота ми тук.
единствено самотата на майка ми ми тежи... но не можеШ насила да оправиШ ни4ия ситуация Confused

не вярвам и с годините да ми се върне носталгията. надявам се, ако стигна до пенсионна възраст, да си я карам нейде на море и на топло, и това нейде не е нито Италия, нито България. което озна4ава, 4е евентуално, Ще си виждам децата и внуците 2 пъти в годината... както майка ми сега...
явно неЩо ми куца в психиката Rolling Eyes

Препоръчани теми

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: