ООО, глезен е, и още как?! Все е уморен, все не се е наспал, дори да е оставал временно без работа, пак той е по-умореният, а аз трябва да го жаля. Трябва да слагам масата за хранене и да го извикам да седне, само ако вече съм му сервирала - да седне и да започне да яде. Детето рядко е негова грижа, да не забравяме, че той все пак е уморен!!! А ако вдигне малко Т, напр. 37 градуса и...о, ужас! Той е най-болният, ляга и издънва кревата. А аз с Т 38 - 39 градуса даже трябва сама да отида до аптеката да си купя лекарства.
Вечер като си легне, му се дояжда нещо и аз съм насреща - пренасям от кухнята в нашата стая и обратно и все се присеща, че му се яде и още нещо, и още нещо... А ако случайно се присети, че му се е дояло нещо, то това нещо трябва задължително да се приготви, за да не му стане нещо, да му падне пишката например.
Е, аз сама съм си виновна, че се държи така, защото буквално тичам, за да му угаждам. И мен да ме научат така, защо да не се възползвам?
Вечер като си легне, му се дояжда нещо и аз съм насреща - пренасям от кухнята в нашата стая и обратно и все се присеща, че му се яде и още нещо, и още нещо... А ако случайно се присети, че му се е дояло нещо, то това нещо трябва задължително да се приготви, за да не му стане нещо, да му падне пишката например.
Е, аз сама съм си виновна, че се държи така, защото буквално тичам, за да му угаждам. И мен да ме научат така, защо да не се възползвам?
. 