Не, не бих износила износила дете за друг.Това е едно от малкото неща, които не бих направила нито за пари, нито заради добрата кауза.
- Публикувана: 10 май 2008, 20:46 ч.
- Последно мнение: 23 март 2009, 11:31 ч.
Жените - майки за каузата “да износиш чуждо бебе”
Само заради последните 2изречения на авторката съм на мнение, че темата трябва да се заключи от модераторите.
В БГ това не е законно, още повече не го смятам за нормално да тръгнеш публично да предлагаш нещо подобно срещу заплащане. Не че не се прави, но това е отделен въпрос.
По първият въпрос, дали бих станала сурогатна майка, много бих се замислила. По принцип не бих го направила, но ако става въпрос за много близък човек, опитал всичко бих се замислила. В друг случай - не.
В БГ това не е законно, още повече не го смятам за нормално да тръгнеш публично да предлагаш нещо подобно срещу заплащане. Не че не се прави, но това е отделен въпрос.
По първият въпрос, дали бих станала сурогатна майка, много бих се замислила. По принцип не бих го направила, но ако става въпрос за много близък човек, опитал всичко бих се замислила. В друг случай - не.
Не, не бих!По принцип съм много жалостива и в момент на съжаление бих се замислила много.Но да знам, че детето ми не е при мен след това, не мога!Бих се самообвинявала във всеки един момент.
Има хора за всичко.Тези които раждат и продават децата си(не визирам ромите в случая), бих го направили от раз за пари.
Да, аз бих износила чуждо дете. Не съм се замисляла до сега, дали за пари бих го направила, но за някой много близък мой човек - да, разбира се. Ако това е единственият шанс на брат ми, примерно или на сестра ми да имат деца, защо не ?
Не бих се съгласила, каквото и да е заплащането. Цял живот после бих страдала. Да износиш дете не е проста работа, оставям неразположенията настрана, ами всичките тревоги за бебето. Плакала съм от радост при първите ритничета, бебето винаги е било в мислите ми на първо място, притеснявала съм се за него. И след двете раждания първото, което съм питала е за бебето, то е част от мен и съм го обичала безкрайно и преди да се роди. За мен раздялата с бебето би била страшно травмираща.
Единствено бих се замислила ако става въпрос за дете на брат ми. Дано никога не ми се налага да правя такъв избор.
Между другото и аз знам, че в България не е уредено със закон да си сурогатна майка (ако така се казваше).
Единствено бих се замислила ако става въпрос за дете на брат ми. Дано никога не ми се налага да правя такъв избор.
Между другото и аз знам, че в България не е уредено със закон да си сурогатна майка (ако така се казваше). 
Лично познавам жена, която така е износила дете и го е дала на сестра си. Познавам и въпросното дете, вече зрял мъж. Не знам как законово са уредени нещата и дали изобщо са уреждани, предвид близкото родство. Събитието се е случило преди 30 години (плюс - минус някоя и друга година). По темата не се говори открито и не знам всички подробности от случая. Но останах страшно изненадана, че това се е случило. За първи път чувах за подобно нещо.
За себе си не мога да бъда сигурна дали бих се навила на подобно нещо. Още повече че бременността и раждането ми не бяха леки. И все пак... имам 2 сестри... малки са, но искам някой ден и те да изпитат щастието на майчинството. И ако не могат ...
Добре де, ама една бременност не може да остане скрита. А нали авторката търси раждала жена. Тази жена има дете и с голяма вероятност има мъж, роднини, съседи, приятели... Как всичко това остава "скрито" или прието от тях? Аз съм 101% убедена, че мъжът ми никога няма да приеме мисълта за това дори. Ако не за друго, то заради здравето ми и евентуалните рискове. Да не говорим, че правно това си е ... продан на дете.
За себе си не мога да бъда сигурна дали бих се навила на подобно нещо. Още повече че бременността и раждането ми не бяха леки. И все пак... имам 2 сестри... малки са, но искам някой ден и те да изпитат щастието на майчинството. И ако не могат ...
Добре де, ама една бременност не може да остане скрита. А нали авторката търси раждала жена. Тази жена има дете и с голяма вероятност има мъж, роднини, съседи, приятели... Как всичко това остава "скрито" или прието от тях? Аз съм 101% убедена, че мъжът ми никога няма да приеме мисълта за това дори. Ако не за друго, то заради здравето ми и евентуалните рискове. Да не говорим, че правно това си е ... продан на дете.
Лично познавам жена, която така е износила дете и го е дала на сестра си. Познавам и въпросното дете, вече зрял мъж. Не знам как законово са уредени нещата и дали изобщо са уреждани, предвид близкото родство. Събитието се е случило преди 30 години (плюс - минус някоя и друга година). По темата не се говори открито и не знам всички подробности от случая. Но останах страшно изненадана, че това се е случило. За първи път чувах за подобно нещо.
Лично познавам жена, която така е износила дете и го е дала на сестра си. Познавам и въпросното дете, вече зрял мъж. Не знам как законово са уредени нещата и дали изобщо са уреждани, предвид близкото родство. Събитието се е случило преди 30 години (плюс - минус някоя и друга година). По темата не се говори открито и не знам всички подробности от случая. Но останах страшно изненадана, че това се е случило. За първи път чувах за подобно нещо.
За себе си не мога да бъда сигурна дали бих се навила на подобно нещо. Още повече че бременността и раждането ми не бяха леки. И все пак... имам 2 сестри... малки са, но искам някой ден и те да изпитат щастието на майчинството. И ако не могат ...
Добре де, ама една бременност не може да остане скрита. А нали авторката търси раждала жена. Тази жена има дете и с голяма вероятност има мъж, роднини, съседи, приятели... Как всичко това остава "скрито" или прието от тях? Аз съм 101% убедена, че мъжът ми никога няма да приеме мисълта за това дори. Ако не за друго, то заради здравето ми и евентуалните рискове. Да не говорим, че правно това си е ... продан на дете.
За себе си не мога да бъда сигурна дали бих се навила на подобно нещо. Още повече че бременността и раждането ми не бяха леки. И все пак... имам 2 сестри... малки са, но искам някой ден и те да изпитат щастието на майчинството. И ако не могат ...
Добре де, ама една бременност не може да остане скрита. А нали авторката търси раждала жена. Тази жена има дете и с голяма вероятност има мъж, роднини, съседи, приятели... Как всичко това остава "скрито" или прието от тях? Аз съм 101% убедена, че мъжът ми никога няма да приеме мисълта за това дори. Ако не за друго, то заради здравето ми и евентуалните рискове. Да не говорим, че правно това си е ... продан на дете.
А сега по темата - да, бих се съгласила да износя дете на друга жена. Само който е изпитал мъката да не можеш да имаш дете и да се вкопчваш във всяка надежда може да го разбере. За съжаление обаче при мен бебета трудно се задържат и не мога да помогна, но да бих...Била съм и от другата страна. Друг е въпросът че за мен тази която е родила детето и която го е носила в себе си става майка на детето и е съвсем нормално да не може да се раздели с него. Пред мен стоеше дилемата да използвам ембрион от донори, но и през ум не ми е минавало че това дете нямаше да е мое. Та нали аз щях да го родя.
Ох............не знам. Само едно ще ви кажа : ДА ПАЗИ ГОСПОД !
Радвайте се на децата си, някой хора нямат тази възможност.
започвам да пиша и спирам просто самата мисъл и арогантнто предложение на авторката(за заплащането) ми идват в повече. знам, че желанието за собствено дете е по-силно от всичко, знам че когато искаш нещо търсиш всевъзможни начини законови или не и все пак... раздялата с бебчето което си носил 9 месеца е да не кажа невъзможна, но трябва да е аргументирана доста добре и тук парите не вярвам да вършат работа.
За себе си мога да кажа- не бих износила чуждо дете, поради факта че ако го износя 9 месеца то няма да е повече чуждо и няма да мога да се разделя с него, все едно да ми отрежат ръката, че и не само нея.
Според мен темата не е за този подфорум, макар че форума е точно за това да споделяме и да контактуваме и да немерим правилното решение за всяка ситуация.
Желая късмет, и успех в това начинание
дано намерите това което търсите, без то да нарани която и да е от двете страни
просто самата мисъл и арогантнто предложение на авторката(за заплащането) ми идват в повече. знам, че желанието за собствено дете е по-силно от всичко, знам че когато искаш нещо търсиш всевъзможни начини законови или не и все пак... раздялата с бебчето което си носил 9 месеца е да не кажа невъзможна, но трябва да е аргументирана доста добре и тук парите не вярвам да вършат работа.За себе си мога да кажа- не бих износила чуждо дете, поради факта че ако го износя 9 месеца то няма да е повече чуждо и няма да мога да се разделя с него, все едно да ми отрежат ръката, че и не само нея.
Според мен темата не е за този подфорум, макар че форума е точно за това да споделяме и да контактуваме и да немерим правилното решение за всяка ситуация.
Желая късмет, и успех в това начинание
дано намерите това което търсите, без то да нарани която и да е от двете страни започвам да пиша и спирам просто самата мисъл и арогантнто предложение на авторката(за заплащането) ми идват в повече. знам, че желанието за собствено дете е по-силно от всичко, знам че когато искаш нещо търсиш всевъзможни начини законови или не и все пак... раздялата с бебчето което си носил 9 месеца е да не кажа невъзможна, но трябва да е аргументирана доста добре и тук парите не вярвам да вършат работа.
За себе си мога да кажа- не бих износила чуждо дете, поради факта че ако го износя 9 месеца то няма да е повече чуждо и няма да мога да се разделя с него, все едно да ми отрежат ръката, че и не само нея.
Според мен темата не е за този подфорум, макар че форума е точно за това да споделяме и да контактуваме и да немерим правилното решение за всяка ситуация.
Желая късмет, и успех в това начинание дано намерите това което търсите, без то да нарани която и да е от двете страни
просто самата мисъл и арогантнто предложение на авторката(за заплащането) ми идват в повече. знам, че желанието за собствено дете е по-силно от всичко, знам че когато искаш нещо търсиш всевъзможни начини законови или не и все пак... раздялата с бебчето което си носил 9 месеца е да не кажа невъзможна, но трябва да е аргументирана доста добре и тук парите не вярвам да вършат работа.За себе си мога да кажа- не бих износила чуждо дете, поради факта че ако го износя 9 месеца то няма да е повече чуждо и няма да мога да се разделя с него, все едно да ми отрежат ръката, че и не само нея.
Според мен темата не е за този подфорум, макар че форума е точно за това да споделяме и да контактуваме и да немерим правилното решение за всяка ситуация.
Желая късмет, и успех в това начинание
дано намерите това което търсите, без то да нарани която и да е от двете страни 
Сигурно не и е било лесно да стигне да това може би "крайно решение" Не виждам също нищо ненормално в предложението това да се заплати/помогне финансово на суроватната мама 
, това бил "хуманен" акт на взаимопощ и за двете страни . Лично аз съм ЗА "Жените - майки за каузата “да износиш чуждо бебе” " т.е. не упреквам жените избрали този "метод" да имат детенце и жените/майките които биха се съгласили да откликнат Иначе на дали лично аз бих участвала в подобна кауза
, но подкрепям хората предприели тази нелека стъпка А на авторката на темата пожелавам от сърце да се сбъдне съкровеното и желание да има рожбичка
Човек, който не е раждал не знае какво е да се износи бебе. Въпреки това почти няма такъв, който да не иска да има дете. Понякога има неочаквани, болезнени събития в живота ни, които ни оставят безпомощни, променят предишните ни планове, мисленето, всичко.
Мисля, че повечето от пишещите по темата разглеждат проблема единствено от собствената си гледна точка, от гледната точка на хора, които имат деца или поне могат да имат, да износят, да родят и да отгледат. Ако погледнете по-далече от козирката на шапката си, може и да разберете питането на жената и да не я съдите непременно.
Мисля, че повечето от пишещите по темата разглеждат проблема единствено от собствената си гледна точка, от гледната точка на хора, които имат деца или поне могат да имат, да износят, да родят и да отгледат. Ако погледнете по-далече от козирката на шапката си, може и да разберете питането на жената и да не я съдите непременно.