как мислите? ощетени ли са децата ни от това,че живеят в толкова технологичен свят и дали те или ние сме живяли по-добре?имам предвид чисто емоционално.
- Публикувана: 11 май 2008, 12:23 ч.
- Последно мнение: 15 май 2008, 15:14 ч.
какви са най-хубавите ви спомени от детството и какви ли ще са на нашите деца?
ако децата ни могат да бъдат ощетени от нещо,независимо в какъв свят живеят,това е времето отделено им от родителите.нямам нищо против новите технологии,стига да имаме време да играем тримата на компютъра,или да гледаме някой филм заедно и да се смеем.това ще бъдат спомените на децата ни-времето прекарано с нас-ваканциите,разходките,защото през това време се чувстват обичани и защитени и тази сигурност ще им дава увереност в бъдещея им живот-че са значими и ценени.
Детството на Дияна не прилича на моето. Може би всяко време си има своите плюсове и минуси.
Най-хубаво ми беше на село при баба ми. Дияна сега не иска да ходи сама никъде. На село няма кой да я гледа. А при свеки не иска да отиде.
Тук гледа ТВ, виси на компа или кара колело навън. Вчера вечерта били играли на жмичка. Не мисля, че детството й е много интересно, защото съдя по моето. Но като порасне щерката и като се обърне назад едва ли ще каже "имах едно ужасно и скучно детство".
Най-хубаво ми беше на село при баба ми. Дияна сега не иска да ходи сама никъде. На село няма кой да я гледа. А при свеки не иска да отиде.
Тук гледа ТВ, виси на компа или кара колело навън. Вчера вечерта били играли на жмичка. Не мисля, че детството й е много интересно, защото съдя по моето. Но като порасне щерката и като се обърне назад едва ли ще каже "имах едно ужасно и скучно детство".
Имах много безгрижно детство 
Много си играех , до късно ... Нашите никога не са ме търсили притеснени , не беше такова времето .
Израснала съм в центъра на София и също нямаме село . Не ми е и липсвало .
Майка ми работеше в хотел и много време прекарвах при нея . Страшно обичах да стоя там .
С приятелчетата карахме колело и скитахме много ...
Синът ми още е малък и не е открил компютрите , освен да гледа детски на тях ... но със сигурност смятам , че е ощетен от това , че не би могъл да си играе така , както ние сме могли - нито има къде вече , нито е безопасно .
Все пак ще направя възможното / което зависи от мен / , за да не е осакатено детството му само от компютърни игри , плейстейшъни и подобни
Много хубава тема 
Много си играех , до късно ... Нашите никога не са ме търсили притеснени , не беше такова времето .
Израснала съм в центъра на София и също нямаме село . Не ми е и липсвало .
Майка ми работеше в хотел и много време прекарвах при нея . Страшно обичах да стоя там .
С приятелчетата карахме колело и скитахме много ...
Синът ми още е малък и не е открил компютрите , освен да гледа детски на тях ... но със сигурност смятам , че е ощетен от това , че не би могъл да си играе така , както ние сме могли - нито има къде вече , нито е безопасно .
Все пак ще направя възможното / което зависи от мен / , за да не е осакатено детството му само от компютърни игри , плейстейшъни и подобни
Много хубава тема
Хм, и аз имах хубаво детство, ще се погрижа и децата ми да са усмихнати и щастливи.Много хубаво си го казала! Да си призная, през годините, та до ден днешен винаги съм си играла с деца (миналата година момичтата в квартала идваха да ме викат да играем на ластик), както и мъжа ми. Със сигурност мога да твърдя, че децата са си същите-весели, безгрижни, любопитни и с богато въображение. Не се тревожете вие за тях. Ако искате поне за малко и вие да се почувствате като в детските си години-отидете и се включете в игрите им, те много ще ви се зарадват!
Най-хубавият спомен от детството за мене е първичността и яркостта на възприятията: аромати, тактилни усещания, учудване от среща с новото, тръпката да видиш за пореден път познатото и да почувстваш сигурността на повторяемото, сума ти дребни детайли и картини, запечатани в паметта с внезапна яркост, които и до сега се появяват от изневиделица.
Когато усетя, че светът става инертен и като че в просъница, се опитвам да провокирам спомена за този начин на възприемане, и топлината си идва на мястото.
Когато слушам децата ми как коментират света около тях, как се учудват и как детайли, на които аз никога не бих обърнала внимание, за тях се запечатват с панорамна яркост, знам, че в емоционалната си реалност тяхното детство не се отличава от моето. Във външните детайли - да, но това за мене за подробности без значение.
Надявам се никога да не станат толкова безнадеждно възрастни, че да казват на собствените си деца "какво детство имахме ние, ееееех, пък вие - оооох, горкичките ..."
Когато усетя, че светът става инертен и като че в просъница, се опитвам да провокирам спомена за този начин на възприемане, и топлината си идва на мястото.
Когато слушам децата ми как коментират света около тях, как се учудват и как детайли, на които аз никога не бих обърнала внимание, за тях се запечатват с панорамна яркост, знам, че в емоционалната си реалност тяхното детство не се отличава от моето. Във външните детайли - да, но това за мене за подробности без значение.
Надявам се никога да не станат толкова безнадеждно възрастни, че да казват на собствените си деца "какво детство имахме ние, ееееех, пък вие - оооох, горкичките ..."
Това все едно аз съм го писала... 
И аз съм запомнила от детството си същите неща, които описваш - летните ваканции, безгрижието, игрите, свободата, природата, приятелите...
Но днешния свят на мъниците е доста различен. Притеснявам се какъв ще бъде техния живот, бъдеще, свят...
Да се надяваме, че все пак в голяма степен и ние определяме и решаваме хубавите им моменти и спомени. Относно това, което зависи от мен, ще се постарая максимално.
И аз съм запомнила от детството си същите неща, които описваш - летните ваканции, безгрижието, игрите, свободата, природата, приятелите...
Но днешния свят на мъниците е доста различен. Притеснявам се какъв ще бъде техния живот, бъдеще, свят...
Да се надяваме, че все пак в голяма степен и ние определяме и решаваме хубавите им моменти и спомени. Относно това, което зависи от мен, ще се постарая максимално.
Мисля, че всяко поколение преповтаря в нещо и в някои основни поведения предишното: Оказва се, че всички са имали прекрасно детство и младост (а не като днешните); че младежта тогава е била уважителна към възрастните (а не като сегашната)...че:" Едно време беше ехее, пък сега"...
В крайна сметка рекапитулацията е: "Какви бяхме, а какви станахме!"...
Точно така е. А децата са си деца, сега или преди 100 години - непокорни, любопитни, весели. Майка ми е расла без телевизия, аз - без интернет и мобилни телефони, синът ми ще има тези екстри, неговият - други... Не можем да кажем кое е по-добро, кое - по-лошо. Нашето детство си е нашето детство, оттам и носталгията. Нашите деца така ще си спомнят за своето, сигурна съм!
Нашето детство си е нашето детство, оттам и носталгията. Нашите деца така ще си спомнят за своето, сигурна съм!
Така е, надявам се, да има много прекрасни неща, за които да си спомня.
Най-хубавите ми спомени са от безкрайните игри с децата от блока, разходките с дядо в Парка на Свободата, морето на Созопол /такъв, какъвто беше преди/ с мама и татко, многото прочетени книги.....
а видяхте ли това,което е пуснала май : ) - http://detstvo.noviniteb.com/
много весело ми стана! и миличко!
благодаря ти,че го сподели!
много весело ми стана! и миличко!
благодаря ти,че го сподели!
Най-хубавите ми спомени от детството са свързани с това, че когато не бях на училище, играех много време навън, на открито. Много обичах да играя на ластик, на криеница, на партизани и фашисти, на някой филм. Правехме си пикница по поляните около блока. Ако можех да се сетя за всяка една игра или щуротия, която сме правили...Страхотно детство имах.
Не знам обаче какво ще бъде детството на моето дете. Гледайки малко поотрасналите ми племенници, а и някои други деца, направо не ми се мисли - що за детство е това?! Цял ден "забит" пред компютъра в залата или вкъщи и от време на време - каране на колело. Нищо друго! А малкият ми 4-годишен племенник може цяло денонощие - 24 часа - нон стоп да гледа анимации по телевизията. И му го позволяват. Няма въздух. Не знам, но моите представи не са такива. Никого не укорявам, просто аз не възприемам такова детство.
Синът ми още няма афинитет към телевизията, а предпочита да се заиграва с играчки или просто да общува с възрастните. Или да рита топка навън, да е на разходка. Ох, не знам!
Не знам обаче какво ще бъде детството на моето дете. Гледайки малко поотрасналите ми племенници, а и някои други деца, направо не ми се мисли - що за детство е това?! Цял ден "забит" пред компютъра в залата или вкъщи и от време на време - каране на колело. Нищо друго! А малкият ми 4-годишен племенник може цяло денонощие - 24 часа - нон стоп да гледа анимации по телевизията. И му го позволяват. Няма въздух. Не знам, но моите представи не са такива. Никого не укорявам, просто аз не възприемам такова детство.
Синът ми още няма афинитет към телевизията, а предпочита да се заиграва с играчки или просто да общува с възрастните. Или да рита топка навън, да е на разходка. Ох, не знам!