Аз ужасно се дразня от хора, които ти се натрапват и дават съвети, особено за децата. Затова (ако не са ме попитали), се опитвам да не го правя. Стиснах зъби и не се намесих. А може би трябваше.
Признавам си, че много ми се искаше да я хвана тази майчица и... Не знам какво.
Достраша ме за това мъничко човече, което върви само по натоварените улици, покрай паркираните коли.
Аз съм страхливка. Голямото ми момче (на шест години) по улиците и тротоарите винаги държи дръжката на бебешката количка. Пресичаме винаги заедно. При нас тротоари почти няма, защото са плътно заети от коли. Много често тези коли внезапно потеглят, без шофьорите им дори да се огледат. Преди два дни така щеше да ме отнесе бус.
Знам, че съм страхлива. Мисля си, дали не прекалявам със страховете си. Опитвам да въвеждам твърди правила - играеш само на площадката, не взимаш нищо от никого, не говориш с непознати, не пресичаш сам и пр. Опитвам се да не плаша излишно децата си, опитвам се да ги възпитавам да са по-самостоятелни.
Питам се, аз ли съм прекалено страхлива? Или тази майка е прекалено смела?