С какво ви спечели бившия/та?

Имаше подобна тема в Клюкарника навремето май...не помня.Та-много се замислих тогава, защото завидях  на многото романтични или не дотам, но някак нещица, които аз не съм разбрала във връзката си.Значи, не е това, което ме е накарало да искам този мъж да е моят мъж.Това бележчици, цветя, обяснение или каквото и да е, скрит подарък, изненада нещо...ц.... Явно не съм аз жената, която може да провокира у него подобни пориви.

лъвът не иска помощ за такива неща!  Но като се замисля - шях да съм шокирана, а не спечелена 

И до ден днешен не знам, но и до ден днешен ми е мил!

Ми,аз сега какво да пиша ,то все едно и също при всички
Грижите ,легените с цветя,"събирането на земята и небето" и "звездите" от небето...

Като чета, всичките са класика в жанра,като клонинги са и при свалките,май,бе......

Очите и погледът му 

Душата му.
Просто обикнах душата му с цялата сила на света,спокойният начин,по който говореше,усмивката му, невинното в него.Бяхме още деца и любовта ме караше да стоя по часове в  снега с посинели от студ ръце и да го чакам да се видим за по час...
Любовта...
Оная дето повече няма да я изпитам.
Която те кара да не виждаш какъв е човекът всъщност ...щото моят винаги си е бил такъв...
Айде , и аз се разплаках Ама не за миналото, за бъдещето...Искам си пак любовта 

Сисиииииииииии, Сисиииииииииии 
Спри да ми спамиш темата момиче, че ще има пет-пет.

Ами БНД-то си ме преследваше доста упорито и доста време,ама аз все се дърпах щото по онова време и двамата си имахме гаджета,ама ей така-колкото да не сме сами.Една вечер преди да си тръгна за Варна/там учех/ми каза,че ще дойде при мен/на 200км /...така да излезем да пием по нещо и да хапнем.Каза къде ще ме чака и кога,но тъй като е известен с шегите си аз и за момент не си помислих ,че ще го направи наистина.Бях забравила за всичко това,седмицата си мина спокойно...върнах се в моя град.Вечерта ме очакваше голяма изненада,разказа ми как е висял пред хотел "Черно море" като малолетна проститутка/по негови думи/ и два часа слушал как един просяк разпъва някакъв стар акордеона на улицата за някой и друг лев. Отказал се и решил да си тръгне/тогава нямахме мобилни/,обаче като стигнал до колата си видял,че е със счупено предно стъкло и отарашена.За доказателство ми показа разни документи от полицията,където пък са го разпитвали и разигравали още два часа.Първо се посмях хубаво.........,а после просто го целунах.Ей с това ме спечели,не бяха цветя,не бяха вечери на свещи-аз романтиката я разбирам по по-особен начин.

С нахалство 

Излъга ме ,че иска да работя за него и ме взе със себе си в Бургас ,за да ме обучава.
Вместо това ме заведе на вечеря при семейството си, където ме представи като бъдеща своя съпруга. И от обикновено гости, вечерта се превърна почти в годеж, с много роднини и богати трапези 
Сърце не ми даде да разваля на хората веселбата 

Пък и честно казано ми се стори интересен, перспективен и много зрял за възрастта си

Разбира се твърдеше, че аз съм единствената жена от коята иска деца и бля-бля.
Влюбих се в думите му, с които ми обещаваще прекрасен семеен живот



Това е, звучи абсурно но е истина 

Всички мнения тук звучат абсурдно за жалост

Никси, повечето от вас са били безумно влюбени и това изобщо не е абсурдно.

Предпочитам да се беше случило същото и с мен - да сгреша заради сърцето , а не заради разума си

Оооооо, аз много силно слушах и разума си... сърцето си е сърце, ама след един провален брак, не съм се осланяла само на сърцето си
Резултатът е ясен 

А абсурдното е не, че сме били влюбени, а че хората, в които сме били влюбени сега се превръщат в БНД и ЕРД... тъжно е.
До оня ден си треперил от любов, днес не искаме да се погледнем ... е тва е абсурд

За мен е необяснимо с какво точно ме спечели бившия - определено не е с някакво негово качество, още по-малко с романтичен жест ---> цветя за цялата ни близо 13 годишна история /вкл. 5г. гаджалък/, той ми е подарявал точно три пъти - първият път още като пресни гаджета опиянен след около 300гр. уиски /иначе не би/ от една бабичка дето продава в кофа на улицата самоделни букетчета окъсани от някоя градинка, та купи от нея една опърпана китка... .., което на мен разбира се ми се стори трогателно /бях на 18 - ако това е извинение/... Вторият път при едно наше сдобряване, след като бях така благоразумно решила да скъсам с него и след близо 10 дена той ми се яви отслабнал видимо, със зачервени очи да ми обяснява как не можел да погледне друга жена... и беше толкова разтърсен, че отиде та ми купи едни три утрепани карамфила но и този жест оцених - защото той за да пожелае сам да купи цветя, това е нещо извънредно за неговото светоусещане  ... А третият път беше при раждането на Лора - в деня когато трябваше да ни изписват видял че другите носят цветя, та купил и той.., да ама ни задържаха заради жълтеница и на следващия ден иде човека с нов букет като за изписване пак, да ама пак ни отложиха и той тогава каза: "Сега аз всеки ден ли трябва да идвам с букет докато ви изпишат?"   Още ме заболява като си спомня това - той просто е носил цветята заради това, че някой му е казал че така се прави, а не защото видиш ли съм родила нашето дете.

Как да е, с какво ме спечели ли? - Мисля че по отношение на него аз развих онова влюбване, дето незнам как точно го определят психолозите, когато мед.сестра се влюбва в пациента си. Само че не лекувах тялото, а исках да излекувам душата му... Още от началото той започна да ми разказва как от родителите си не е усетил обич като дете, как и до сега между тях зее пропаст и никога те не са поискали да я запълнят с нещо като родителска ласка.., че не е било да му е правен детски рожден ден и т.н. неща, които ми звучаха покъртително... и явно в мен е нараствало желанието да му дам от цялото си сърце, това което винаги му е липсвало...            Години ми отне да проумея, че каквото и да сторя, аз никога няма да запълня тази празнота, издълбана в душата му през детството - че той е осакатен необратимо и че контактът ми с него не води до нищо друго, освен и до моето психическо осакатяване /бавно, но сигурно/...       

Съжалявам, че не успях много да го похваля БНД-то, но такава е моята история.       

мене пак ме е хванала амнезия
или толкова добре съм се придържала към автотренинг-програмата да погреба, че накрай наистина съм забравила, не мога да си спомня с какво конкретно ме е спечелил и това си е.
виж, помня с какво ме загуби, май съм злопаметна

Защо пък абсурдно?
Ако всичко е претеглено, логично...тогава темата щеше да е друга 
Аз си пазя много хубави спомени от онова време и не съжалявам за нищо