С какво ви спечели бившия/та?

       Първа 
        С какво ме спечели ли? Ами мнооооооого банално, но истината е с поглед  Никой никога не ме е гледал така влюбено. /Е****** актьора, честно  / След като ме гледа цяла вечер влюбено, взе че бутна една чаша, която се строши в краката ми и ме наряза, толкова много се притесни, толкова беше загрижен, че си помислих ей това е Мъжът мечта, освен това често правеше романтични вечери  /май се изчерпах/
        Хайде пускай и другата тема, там знаеш ли какъв чаршав мога да простра 

Шъъъът... Мълчи - в тази тема искам само хубави работи да чета за бившите - Иначе ще карам модераторите да ви трият.
Това ще е тема "витринка".  Да я показваме на хората като дойдат да ни питат що само плюем.
Лошата тема - другия понеделник. 


П.С. И не се разпростирайте много-много. Едва ли е било едно нещото, но все има едно значимо, което е направило 'клик' в сърцето ви.

Постепенно стана.Не помня мил ли е чинии.Нито пък стана от първи поглед.Просто се изнесохме на квартира и подхванахме живота.Не съм мислила, че ще е вечно.Не съм правила планове за каквото и да било в началото.А началото бе доста трудно и докато се измъкнем ни трябваха години.Та-през тези години се случи-прецених, че той ще е бащата на децата ми, тогава той ясно показваше, че ще е отговорен  и съпричастен към това, какво се случва с Нас.На битовизмите не съм обръщала внимание.Та-много са нещата, съвкупност са и от начина ни на живот през годините.

Можехме да говорим... Почувствах се разбрана, а мисля че и него разбирах. Някак си имахме сходни виждания и изживявания. Разбирахме се с много малко думи.
И още нещо за което може да ме изядат - ама беше много добър като баща

           Сетих се още нещо  Когато излязохме за пръв път, вървяхме по главната и в един момент човека ме пусна и изчезна, докато се осъзная къде отиде се появи с една роза в ръцете и усмивка до ушите 

И аз съм я мислела тази тема много, но не съм искала да изпадам в съжалителни спомени.
Иса, теб много лесно те спечелил БНД-то.
ЕРД-то беше златен. Запознах с него в училищен двор, където ходехме през ваканцията да играем баскетбол и волейбол. Изглеждаше страшно зрял за разлика от другите - не псуваше, беше изключително мил, уравновесен, спокоен, не използваше дори жаргонни думи.
Очарова ме, но не бях влюбена в него. Тръгнахме. Лека полека все повече се омайвах. Никакви цинизми, никаква арогантност. Просто беше мечта, а беше едва на 17 (аз на 15). Носеше ме на ръце и в прекия и преносен смисъл. Като се замисля най-вече неговото отношение към мен ме е накарало да го заобичам. Забременях на 17 - нито един път не каза, не спомена, нито намекна да махам детето. Имах възможността да уча, да завърша и магистратура като през годините нито веднъж не намекна дори, че аз нося значително по-малко финанси вкъщи и че това е изцяло върху него.Изключително много ме е защитавал пред майка си.
Разплаках се. Този човек просто го няма. На негово място седи един абсолютен егоист, който реши, че достатъчно се е жертвал и е време да живее.

С упоритост ме спечели. Две години ме гони и аз се дърпах...малей...
Накрая ме хвана в леко подпийнало настроение и паднах в битката.
Иначе...
Хареса ми това, че е гальовен, нежен, чувствителен, раним (пълната противоположност на това, което показваше в ежедневието).
Оценяваше дребните ми жестове - думи, смс-и, дребни подаръци, които му правех.
Грижеше се за мен, когато бях болна.
Беше внимателен с мен и се интересуваше от всичко, което преживявах (и добро и лошо).

Абе...стана ми тъжно...този ли човек не е виждал очите на дъщеря си???

Забравих да добавя - не пиеше и не пушеше.

       Малеее Сисе и ние бяхме така, аз на 15, той на 17  Само бебето при нас дойде по-късно и не беше случайно и това ме радваше, че той иска дете 

Никога не съм била 'трудна' - или харесвам някой или не - при мен средни положения няма.

Ама аз исках нещо кратко и малко. Това, което ви е обезоръжило. Нямах идея да ви разплаквам  

Айде да си кажа нещото, пък ако кажете предния пост ще го изтрия.
В началото ми подари букет, направен от тел. Цял ден беше загубил да запоява. Беше просто разкошен букет със стойка.

Па мойта БИ-МНД ми направи ориз ...
Не може да се каже че ме спечели точно с това - щото ориза беше просто поразителен - в прекия смисъл на думата!
Просто те поразяваше. Все едно дъвчеш сачми от двуцевка.
Явно няма да е било готвенето като се замисля.

Това че правеше готин секс брои ли се? Или е някак си много тривиално?

На интелектуално ниво да видим нещо - ами да - четеше Пратчет - как да не я заобичаш тая жена
А да - и харесва Индиана Джоунс ... и зяпаме едни и същи сериали (като изключим ония бози - отчаяни съпруги и мюзик айдъл).
И какво още ... бе маса неща са ...

Но най много ме спечели с майка си ... такава прекрасна жена ... ум да ти зайде (пак буквално)!

Пък аз я спечелих на тенис на маса .. ей на това му се вика "романтика".

Мхм ...

Гатето

О, БНД на Бърди, здравей!

Пич, кефиш!

Иса, май трябва да пуснеш и тема - с какво спечелихте БНД.  По другия понеделник примерно и пак да я окачим за пример. 

Сиси, ми аз незнам с какво....

Пенелопа, това автореклама ли е, ааааа? 

Айде да оспамя поредната тема... Иса, не ме бий. Пенелопа, дай фотосесия де!  Поне на мен... 

 
Не съм мис, Сисе, споко...средностатистическа съм. посредствено-статистическа се оказах явно.
ПП-редно е да уточня,ама вие си знаете де-той така и не събра смелост да си тръгне, а аз не събрах смелост да му сабера сака...исках сам да го направи.Така че...една година мъка, да видим следващата година какво ще ми донесе.

То славата ми витае из въздуха на форума - снимкотърсач. Мис, не мис - пращай, че ще умра от любопитство. Нали не искаш после да ти тежа на съвестта? 
Да напиша и другото нещо, с което ме ЕРД-то ме очарова (че да не спамя само) - направи ми сам кекс (ама истински кекс, не тоя дето ще си помислите). Вътре имаше картичка и беше страхотен.

Три месеца ме канеше на срещи и аз три месеца отказвах.
След като кандисах, още 3 месеца на всяка среща идваше с букет.
Майка ми беше очарована - вази, буркани, легени пълни с цветя.
И аз си виках, лелееее какъв романтичен мъж.
А и колко много ме обича... 

На 6-тия месец трябваше да ходи на кино с друг - и аз я изпращах ...
Мотахме се и тя каза "Уфф ... не ми се ходи на кино с него ... Ми аз май те обичам"
Като любов от пръв поглед - ма не съвсем
Га да нея  заобикне човек

Гатето

С какво ли не...

Първата ни среща беше в 8ч сутринта, на разходка с кучето в парка, заваля и се качихме у нас. Цял ден не спряхме да си говорим, не се сетихме дори да ядем... Пихме мляко с нес, а той по-късно си призна, че не обичал... и така до 7-8ч вечерта.

Около седмица се виждахме всеки ден и говорехме до сутринта, той си тръгваше към 3 - 4 часа, после на работа, вечерта пак...

Пращаше и цветя в офиса без това  да изглежда превзето и помпозно.

Сутрин, когато тръгваше преди мен на работа винаги ми оставяше разни шантави и много мили бележки.

Той беше първият мъж в живота ми, на когото казах "Обичам те", без това да ми прозвучи фалшиво...

Беше отговорен, уравновесен, мил, романтичен, разбиращ, имаше прилична работа и беше независим, можех да говоря с него за всичко... не беше любов от пръв поглед, но нещата се развиха със скоростта на светлината и странното е, това ми харесваше, а обикновено не съм толкова спонтанна.

По това време нямах никакво намерение да се обвързвам, защото се развеждах с мъжа си... разводът ми още не беше приключил, когато той ми предложи да се омъжа за него... беше само месец след като се запознахме и аз казах ДА...

Само месец по-късно бях планирано бременна с Гого...

Никога в живота си не съм обичала някого по такъв всеотдаен начин, не съм се и чувствала по-обичана... вярвах, че съм най-голямата късметлийка на света и бях сигурна, че ще остареем заедно...

ами...бях окуцяла по едно време   (синдром на Мортън - по-известен като спортна травма в голфа, но при мен си беше от чиста газария = от тесни обувки) и този почти непознат мъж като взе да се грижи за мен по телефона, който толкова категорично ми взе (още му се кефя на това - няма "не искам!" е неговият маниер), та, скъса телефона да звъни и да ми дава наставления как да се лекувам = въобще го игра толкова грижовен и мил...чудеса!
Когато се представи с огромна гордост каза: "Имам голяма дъщеря." и аз си помислих какви ли не хубави неща за бащинските му добродетели...
А когато за първи път влезе у дома заяви: "Аз от днес съм официално свободен и ша те взема!"  

Ами с какво ме спечели,ухажваше ме упорито.Един ден дойде и си държеше ръката по странен начин,помислих че я наранил.След три часа,в най-подходящия момент изкара от ръкава си една роза,беше я скрил там.Каза ми позволи ми да те обичам,и аз се вързах.

Имаше подобна тема в Клюкарника навремето май...не помня.Та-много се замислих тогава, защото завидях  на многото романтични или не дотам, но някак нещица, които аз не съм разбрала във връзката си.Значи, не е това, което ме е накарало да искам този мъж да е моят мъж.Това бележчици, цветя, обяснение или каквото и да е, скрит подарък, изненада нещо...ц.... Явно не съм аз жената, която може да провокира у него подобни пориви.

лъвът не иска помощ за такива неща!  Но като се замисля - шях да съм шокирана, а не спечелена 

И до ден днешен не знам, но и до ден днешен ми е мил!

Ми,аз сега какво да пиша ,то все едно и също при всички
Грижите ,легените с цветя,"събирането на земята и небето" и "звездите" от небето...

Като чета, всичките са класика в жанра,като клонинги са и при свалките,май,бе......

Очите и погледът му 

Душата му.
Просто обикнах душата му с цялата сила на света,спокойният начин,по който говореше,усмивката му, невинното в него.Бяхме още деца и любовта ме караше да стоя по часове в  снега с посинели от студ ръце и да го чакам да се видим за по час...
Любовта...
Оная дето повече няма да я изпитам.
Която те кара да не виждаш какъв е човекът всъщност ...щото моят винаги си е бил такъв...
Айде , и аз се разплаках Ама не за миналото, за бъдещето...Искам си пак любовта 

Сисиииииииииии, Сисиииииииииии 
Спри да ми спамиш темата момиче, че ще има пет-пет.

Ами БНД-то си ме преследваше доста упорито и доста време,ама аз все се дърпах щото по онова време и двамата си имахме гаджета,ама ей така-колкото да не сме сами.Една вечер преди да си тръгна за Варна/там учех/ми каза,че ще дойде при мен/на 200км /...така да излезем да пием по нещо и да хапнем.Каза къде ще ме чака и кога,но тъй като е известен с шегите си аз и за момент не си помислих ,че ще го направи наистина.Бях забравила за всичко това,седмицата си мина спокойно...върнах се в моя град.Вечерта ме очакваше голяма изненада,разказа ми как е висял пред хотел "Черно море" като малолетна проститутка/по негови думи/ и два часа слушал как един просяк разпъва някакъв стар акордеона на улицата за някой и друг лев. Отказал се и решил да си тръгне/тогава нямахме мобилни/,обаче като стигнал до колата си видял,че е със счупено предно стъкло и отарашена.За доказателство ми показа разни документи от полицията,където пък са го разпитвали и разигравали още два часа.Първо се посмях хубаво.........,а после просто го целунах.Ей с това ме спечели,не бяха цветя,не бяха вечери на свещи-аз романтиката я разбирам по по-особен начин.

С нахалство 

Излъга ме ,че иска да работя за него и ме взе със себе си в Бургас ,за да ме обучава.
Вместо това ме заведе на вечеря при семейството си, където ме представи като бъдеща своя съпруга. И от обикновено гости, вечерта се превърна почти в годеж, с много роднини и богати трапези 
Сърце не ми даде да разваля на хората веселбата 

Пък и честно казано ми се стори интересен, перспективен и много зрял за възрастта си

Разбира се твърдеше, че аз съм единствената жена от коята иска деца и бля-бля.
Влюбих се в думите му, с които ми обещаваще прекрасен семеен живот



Това е, звучи абсурно но е истина 

Всички мнения тук звучат абсурдно за жалост

Никси, повечето от вас са били безумно влюбени и това изобщо не е абсурдно.

Предпочитам да се беше случило същото и с мен - да сгреша заради сърцето , а не заради разума си

Оооооо, аз много силно слушах и разума си... сърцето си е сърце, ама след един провален брак, не съм се осланяла само на сърцето си
Резултатът е ясен 

А абсурдното е не, че сме били влюбени, а че хората, в които сме били влюбени сега се превръщат в БНД и ЕРД... тъжно е.
До оня ден си треперил от любов, днес не искаме да се погледнем ... е тва е абсурд

За мен е необяснимо с какво точно ме спечели бившия - определено не е с някакво негово качество, още по-малко с романтичен жест ---> цветя за цялата ни близо 13 годишна история /вкл. 5г. гаджалък/, той ми е подарявал точно три пъти - първият път още като пресни гаджета опиянен след около 300гр. уиски /иначе не би/ от една бабичка дето продава в кофа на улицата самоделни букетчета окъсани от някоя градинка, та купи от нея една опърпана китка... .., което на мен разбира се ми се стори трогателно /бях на 18 - ако това е извинение/... Вторият път при едно наше сдобряване, след като бях така благоразумно решила да скъсам с него и след близо 10 дена той ми се яви отслабнал видимо, със зачервени очи да ми обяснява как не можел да погледне друга жена... и беше толкова разтърсен, че отиде та ми купи едни три утрепани карамфила но и този жест оцених - защото той за да пожелае сам да купи цветя, това е нещо извънредно за неговото светоусещане  ... А третият път беше при раждането на Лора - в деня когато трябваше да ни изписват видял че другите носят цветя, та купил и той.., да ама ни задържаха заради жълтеница и на следващия ден иде човека с нов букет като за изписване пак, да ама пак ни отложиха и той тогава каза: "Сега аз всеки ден ли трябва да идвам с букет докато ви изпишат?"   Още ме заболява като си спомня това - той просто е носил цветята заради това, че някой му е казал че така се прави, а не защото видиш ли съм родила нашето дете.

Как да е, с какво ме спечели ли? - Мисля че по отношение на него аз развих онова влюбване, дето незнам как точно го определят психолозите, когато мед.сестра се влюбва в пациента си. Само че не лекувах тялото, а исках да излекувам душата му... Още от началото той започна да ми разказва как от родителите си не е усетил обич като дете, как и до сега между тях зее пропаст и никога те не са поискали да я запълнят с нещо като родителска ласка.., че не е било да му е правен детски рожден ден и т.н. неща, които ми звучаха покъртително... и явно в мен е нараствало желанието да му дам от цялото си сърце, това което винаги му е липсвало...            Години ми отне да проумея, че каквото и да сторя, аз никога няма да запълня тази празнота, издълбана в душата му през детството - че той е осакатен необратимо и че контактът ми с него не води до нищо друго, освен и до моето психическо осакатяване /бавно, но сигурно/...       

Съжалявам, че не успях много да го похваля БНД-то, но такава е моята история.       

мене пак ме е хванала амнезия
или толкова добре съм се придържала към автотренинг-програмата да погреба, че накрай наистина съм забравила, не мога да си спомня с какво конкретно ме е спечелил и това си е.
виж, помня с какво ме загуби, май съм злопаметна

Защо пък абсурдно?
Ако всичко е претеглено, логично...тогава темата щеше да е друга 
Аз си пазя много хубави спомени от онова време и не съжалявам за нищо

ами защото все прекрасни спомени...
което ще рече, че е можело нещо да се получи...
а същите тези хора са се променили до неузнаваемост... на мен ми е тъжно

      и аз не мисля, че е абсурдно    Радвам се, че сме имали доста хубави моменти и не съжалявам, иначе ако ги нямаше, щях да се обявя публично за Е**** патката 



      Абсолютно съм съгласна!

/спирам да спамя  /

Пък той го изяде и ме спечели 

Блонди, мама! Ама ние нещо в паралелни светове сме се клонирали ли, що ли?!!! Само дето аз не му родих дете на първата любов...Годините, които на мен ми отне да проумея, бяха точно 8. За които осем години не помня да ми е подарявано цвете.  или май на бала ми донесе китка...или май и това си измислям.
сори за спама, ама не можах да се въздържа - просто все едно, че аз съм писала 

,,онова нещо дето направи клик в сърцето ли Isa?
ми то не беше съвсем в сърцето ,а другаде...
секс.
външен вид.
зноен батко ,както казва Сиси.
големи ръце.
то имаше и други,по-добри от него в леглото,ама пусто все от тоя забременявах,та и годинките ми бяха 28 и реших ,че е време за хвърляне на хайвера.
и не съжалявам.щото може да срещна внимателен и грижовен мъж,ама дали ще успея да забременея от него никак не е сигурно.та това беше причината да го избера.
моите яйцеклетки са мнооооооооого фертилни към неговите сперматозоиди.
и красиви деца ми направи.художник!
нали знаете ,че една жена и нейните яйцеклектки нямат поносимост към всички мъже и техните,,плувци,,.
мисля ,че от 10 мъже може само четирима да ,,хванеш,,.нещо такова беше ,ама биолозите да се изкажат.

 
и при мен го имаше този момент

Абе, това за 40% процента вероятност хич не ми се вярва 

С емоционалността, която носеше в себе си. С романтизма, който струеше от погледът му и звездите, които искряха в очите му.
Физически - с една ( а после станаха две ) бутилка вина, и един сметанов сладолед с карамел, една кръстословица решена заедно до дупка, с помощта на неговия остър, като бръснач ум ( преди повече от 12 години ).

Като изчетох всичко писано по темата и ми стана страшно. Оказва се, че човек не може да избяга от съдбата си. Каквото му е "писано", това ще му се случи.
Като бях на 20, ми казаха какво ще ми се случи на 30. Аз се ухилих и се изцепих с нещо от рода "При толкова контрацептиви ще забременея извънбрачно, друг път!" Е, да, ама забременях. Да ми е живо и здраво момченцето!

С какво ме спечели донора ли? (Защото той е донор. Не му е виждал очите дори.)
Ми, беше много мъдър за възрастта си. Имахме еднакъв светоглед. Страшно много обичаше деца и много държеше на сина си от първия брак. В моите очи беше баща за пример!  Много е работлив, услужлив, умен. И не на последно място - имаше страхотно телосложение!
На крадко казано, спечели ме с отношението си към света и с това, че не ме сваляше. Не обичам свалячи.

Ако не беше ни изоставил, нямаше да ни намери прекрасния човек, с когото живеем сега.  Правилно са казали мъдрите хора: Всяко зло, за добро!

На първата ни среща каза: "Готвя страшно." И така до ден-днешен. После сменихме няколко заведения, напихме се като талпи, той ме изпрати с такси, плахо ме целуна по бузата и започна гонка като по учебник - цветя, телефонни обаждания, срещи, предложение за брак, сватба, романтика и вярата, че всичко ще остане така завинаги.

не остава така завинаги,но частица от тях/на БНД-тата/ живее чрез децата ни.
така че искаме или не искаме те са с нас всеки ден.

Е как с какво??!!
Че той беше най-готиния, най-умния, най-вървежния, всичко най-най-

Връщам се 11 години назад  в една студенановгодишна нощ и си спомням едно заспало невзрачно момиче което слуша разни небивалици.Истината е немога да си го обясня още тръгнахме така почти на шега.

Ми да се включа и аз в темата.Първо чух гласа му по телефона- запознахме се по обява.После последваха планове и мечти за романтичен семеен живот - тип "бяла спретната къщурка" - ама знаеше как да ми намери слабото място.И после ГО видях - висок,здрав,мускулест,с черна коса и тъмни,изгарящи очи.Казах си "от този мъж ще искам да имам дете!!!!!!!!" И ето го- факт!Става за донор- хубави деца прави- моето му е второ,а колко ли има още...........
П.С. Какво е ЕРД? Сори,ама все още съм новичка.

какво е ЕРД-едър рогат добитък.
ти месо не си ли купуваш?
често на етикета на пресните салами пише месо от ЕРД.

 Човек винаги може да научи нещо ново! Мерси! 

И аз къде съм била като е пусната тази тема 

Мен ме спечели с това, че беше невероятно загрижен и поставяше близките на преден план, угажда на хората които обича, лишава себе си ако трябва да избира. Чисти, готви, сладкодумен...

"клик"-а беше когато след вечеря с моята приятелка реши да ни направи кафе с думите: вие си поговорете, не сте се виждали отдавна аз ще почистя.

Исе, не че бъркаш в рани ама ме караш да се съсредоточавам над добрите му страни точно в момент когато се чудя как да изкарам някои налудничави мисли от главата си 

Аз смятах да пусна и "С какво ви загуби..." обаче като гледам как повечето се разплискват в дълги обяснения...

Пусни, пусни, че и аз се размечтах по миналото като писах тук

Добре де, какво ти пречат обясненията, ти си пусни темата пък всеки да пише конкретно - то не може без обяснения, нали трябва да се разкаже малко що така се е случило ...

Толкова много се осра след това, че сега дори не мога да си спомня с какво ме спечели, НО в съседната тема мога да пиша до припадък 

БНД беше рамо, на което поплаквах от разтърсващата си/последна/поредна неуспешна връзка. Пристан, съветник, утешител, обгрижващ ме с бащинското си отношение. На 22 точно от това имах нужда.
А сегашният (неуспешно бивш на няколко пъти, много ЕРД на моменти!) - с едно тупване със силната си ръка по покрива на колата ми при тръгване. Бяхме пили кафе, бяхме само хора, които се срещат уж само по работа... Кафетата станаха все по-чести и при едно от тях, изпращайки ме, той се наведе над шофьорското място и удари по покрива на колата - за сбогуване. Това потупване включваше всичко - и "искам да те виждам пак", и "приятно ми е с теб", и "чувствам те ужасно близка",  и "не искам да се разделяме"... И плени сърцето ми за много, много години...

А после тенекиджията, какво каза?... и колко ти взе?

Колата остана при БНД:)
Той да й бере гайлето:)