Цитат
Немога с него да излизам никъде. Като седнем някъде започва с ВСЕ сила да тича на където и да е, само да не е мирен. А почвам да го гоня, но не просто да вървя след него а се гоним с всичка сила и аз и той. Абсолютно неприятно ми е вече да излизам някъде на кафе с него:( А страшно много искам:
Как очакваш 3-годишно дете, при това момче, да седне на кафе с теб и да седи на дупето си? Абсолютно нормално е да тича, да играе и да не мирува. Иначе нямаше да е дете
Забрави временно за кафенетата, води го повече по детски кътове, площадки, да се среща с други деца, да изразходва тая енергия, дето я има. Люлки, пързалки, катерушки, пясъчници и много деца - това е което му трябва! Още повече, че казваш, че не е агресивен към другите дечица и няма да те е страх да не ухапе или удари някого /защото и такива случаи има/.И се постарай повече да го разбираш, да вникваш в неговия свят. Той не е като твоя. Детето ти не е възрастен човек и проблемите му са по-различни от това, което си представяш.
Един от основните проблеми е, че на тази възраст малките още не са се научили да си контролират емоциите и да подтискат изблиците си. Това се учи с времето, още година-две поне ще е така. Ако се тръшка в магазина, остави го да се потръшка. И хич да не ти пука какво мислят за теб околните. Като се укроти, тогава му поговори и му обясни защо не може да се купува всичко, което видим. Не се изкушавай да го възпитаваш или пляскаш в момента, когато истеричната криза не е отминала. Няма да има ефект и нито ще те чуе, нито боят ще има резултат.
Общувай, колкото можеш повече с него. Явно имаш умно, интелигентно, живо, будно дете, с което един ден ще се гордееш.
Препоръчвам ти книгите на Додсън, по-специлано "Изкуството да бъдеш родител". Ако не друго, ще ти помогне да разбереш детската психика.
Успех!
Не си сама 