За вредата от спорта при децата

Ами при начинаещите в този тип спортове на тази ранна възраст най опасното е разтягането. Но ако се искат добри резултати професионално е ясно, че няма начин да се започне късно. Ако треньора е добър и му имаш доверие, нека спортува, сега мисля, че е доста по либерално от комунистическо време по отношение на художествената гимнастика, тогава граничеше с извращение, такива тренировки, свръх натоварени с цел медали.Поне от интервюта с тогавашни гимнастички съм останала с такова впечатление.

Съпругът ми много искаше да запише сина ни да тренира конкретно бойно изкуство, каквото самият той е тренирал навремето. Да, но чухме много лоши неща за единствения треньор в града ни. Много добър като боец, но много лош учител. Спечелените медали и купи за нас не са критерий за успех, при положение, че има много осакатени завинаги деца, а и от по-големите състезатели.
Мисля, че един родител трябва много добре да проучи в чии ръце поверява живота и здравето на детето си.

Спорта е нещо изключително важно за доброто развитие на децата. Естествено той трябва да бъде практикуват под грижите на добър специалист имащ нужната квалификация.

Това наистина е изключително важно!
Особено при спортовете за които пише Как' Сийка и двамата ми сина тренират бойни изкуства. Големия почна на 6 години, малкия на 5, но и двамата тренират при човек, на който имам доверие.

Много си права. Често в периода на пубертета, точно треньорите са хората, на които децата вярват безрезервно и които могат да имат силно влияние върху тях. Така се случи и с мен, и при много мои познати. Треньорите трябва да са авторитети и пример за подражание, трябва да възпитават!

И аз исках, но разбрах от професионален спортист, шампион, че не е добре за деца под 8-годишна възраст. Било опасно, тогава се развивали костите и т.н. и можело дори да е опасно, ако се заеме сериозно.
Аз си го представях някак елементарно - като да мятат ръце и крака, облечени в екипи и да се кефят. Ама не било така.

Травмите по време на активните занимания със спорт са най-малкото зло. Опасните последици са в по-късна възраст.
Всяко прекаляване не е добро за организма нито на младите, нито на старите.

Клонка с риск да се повторя ще кажа пак, че при добър специалист няма по-голям риск от този детето да се контузи и докато играе на детската площадка.

аз пък ще кажа че всеки професионален спорт е свързан с травми и рискове. безобиден професионален спорт няма, независимо от треньора. ако се искат резултати няма как да се махат ръце и крака някакси. ако се тренира за между другото тогава може и да се избегнат контузиите. не че е задължително всички да ги имат в някаква сериозна степен, но ако са наистина добри спортисти няма как и да са без контузии. по тази логика при децата е същото. ако се гонят резултати е възможно децата бая да се контузят - най често растежение са на връзките в колената, гръбначния стълб и глезените. обяснявам аз на познатите ми че спортни танци преди 6-7 години няма как да почнат, а те викат ми моето е на 2 и в детската градин аги учат само ще добавя че между занятията в детските градини и  школите разликата в натоварването е огромно и съответно никой не би взел дете под 6 години за какъвто и да е спорт, освен плуване сигурно.

Лени, самосподелих какво ми бе казано.
Аз не съм специалист.
От друга страна, не зная как бих могла да преценя дали треньорът на сина ми е такъв и контузиите му ще са като обикновени битови травми.

Но ако ти твърдиш, че няма някаква реална опасност извън тази, за която говориш, при практикуване на такъв спорт, аз бих ревизирала мнението си и пак бих се замислила върху идеята да го запиша на таекуон до, да речем.

Anaise, аз не искам да го правя професионален спортист. Наистина си представях някакви аматьорски изпълнения. Вероятно затова онзи човек ми е казал, че не бива да го давам преди 8-годишна възраст, решил е, че искам да стане шампион, нали той е бил такъв, вероятно така е видял идеята ми.

Според мен спорта е полезен,но практикуван за удоволствие.Всяко професионално занимание натоварва още неразсвития организъм,а всеки треньор цели постижения иначе няма смисъл от заниманието.Така че според мен треньорите са поставени там за да "изцедят"най-доброто от децата за сметка на тяхното здраве.Имаме познат,чието дете от 1-2 години тренировки лека атлетика има редовни и сериозни кризи на болки в кръста.Относно гимнастиката скоро бяхме на лекар,който каза,че патологичната разтегливост и подвижност на връзките на ставите(което се използва и доразвива в този спорт) не е полезна за децата и може да доведе до сериозни проблеми в ставите,гръбначно изкривяване и т.н.Не смятам,че който и да е треньор ще е загрижен повече за здравето на детето ми и ще бъде достатъчно откровен по тези въпроси!

Мен отдавна ме притеснява вредата от спортовете при децата. Вярно, много е полезно за удоволствие, но има значение какво мислят треньорите по въпроса.
И все пак си имам не едно, ами много наум. Спортът е нещо, в което се поощрява съревнованието (дори и при колективните спортове) и е висококонкурентен. За школите и треньорите е важно каквъв авторитет имат в този бранш, а това до голяма степен зависи от постиженията на децата, които тренират. Колко са треньорите, които биха се отказали от славата за сметка на удоволствието на децата?! И родителите също могат да се поддадат на желанието децата им да са най-добрите. При клубовете това е бизнес, а не благотворителност.

Травмите ме притесняват също. Едно време се казваше, че изкуството иска жертви, но като гледам май спортът иска жертви.

Като бивша гимнастичка мога да ти споделя при мен как беше.
Започнах на 6год. със съвсем леки тренировки /с цел два - три пъти в седмицата да не спя в градината  / и първите 2-3 год. тренирах наистина по малко и само за кеф. Постепенно обаче натоварванията взеха да се увеличават, тренирах в "Левски" и без да разбера как стана ме преместиха в групата на "големите", където разликата в натоварванията наистина беше голяма. Но за кратко -  травмите не закъсняха - две хернии, контузия на крака и травма на кръста, която си нося и до днес. Заради нея прекъснах състезателна дейност  Години по - късно започнах да се оплаквам и от жестоки болки в гърба, които докторите отдадоха на тренировките ми като дете.

Та така... пазя прекрасни спомени от годините в залата. Там научих много неща и да си призная трудно преживях раздялата с художествената гимнастика. Но травмите си ги нося и до днес. И то без да съм подлагана на най - големите натоварвания. Просто трябваше да спра по - рано.

Съгласна съм с Lennyh и Как' Сийка напълно .
Аз самата съм тренирала три години балет и три художествена гимнастика. Никакви травми не съм имала и никакви здравословни проблеми породени от това. Но имах много човечни и прекрасни ръководителки, истински професионалистки в областите си. Не може да имаш постижения в спорта или изкуството ако няма необходимото натоварване и интензитет в една качествено подготовка.
Лично аз мисля, че едно дете рядко би се занимавало със спорт само заради удоволствието от практикуването му. Неизменна част от спорта е съревнованието и пряката конкуренция. Аз вярвам в ползите от спорта и когато детето ми стане готово ще изберем най- подходящия за него спорт. Това е и другия аспект над който родителите трябва да се замислят- дали избраният от тях или детето им спорт е подходящ за неговото телосложение, темперамент, характер и здравословно състояние. Не може пълничко момиченце да играе балет или гимнастика, поради ред причини, както и не може прекалено нисичко дететнце да тренира спорт изискващ по- солиден ръст и прочие. А доста родители си навиват на пръста собствените си желания или виждания за това кой спорт е подходящ за децата им, а децата страдат от това.

Клонка смея да давам мнение поради факта, че освен 16 години активен спорт зад гърба си имам и близо 4 годишен треньорски опит макар и останал в миналото.
Да имам сериозни травми, чиито последици към днешно време са ми сериозен проблем, но всяка от трите ми сериозни травми е получена във възрастта след 18 години, когато става дума за истинска активна състезателна дейност.
Естествено не изключвам и варианта да има треньори, които не си разбират много от работата или по-скоро риска е когато не са работили с деца и се опитат да пренесат методите за възрастни върху деца.
Лично аз винаги бих помолила да гледам няколко тренировки преди да запиша детето си някъде, също така бих потърсила отзиви за школата, треньора и избрания от мен спорт за детето ми / ако не разбирам от дадения спорт/.
За родителите които се притесняват да залагат на силовите и травматични спортове - могат да започнат от по-леки - плуване, лека атлетика, макар че аз поне не зная за спорт, в който няма травми.

Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон - не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията - особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.

Освен всичко останало спорта за деца на възраст 5 - 9 години е все още в сферата на общата двигателна култура и придобиването на основни познания за техниките на даден спорт. За състезания и истински натоварвания говорим сериозно едва във възрастта над 14-16 години, когато първо самите деца са пораснали и опитни. Второ вече биха могли и сами да се предпазят от травми чрез натрупан личен опит. В този смисъл смело мога да твърдя, че едно дете влязло на 6 години в залата по карате, ще бъде в по-голяма безопасност откъм контузии от дете / по-скоро юноша/, който влезе за пръв път в залата на 12-14 години.
Да не говорим, че на тази възраст детето вече и само може да реши иска ли да се състезава или просто иска да тренира за удоволствие.
Замислям се че гимнастиките / спортна и художествена/ и акробатиката поради спецификата си може би крият известен риск именно защото там 12-13 годишни деца са вече състезатели в националните отбори, където безспорно натоварването е значително. Но и тук мисля, че нищо не става без знанието и съгласието на родителите, поне имам ясен спомен, че за първите ми състезания, родителите ми трябваше да подписват декларации за съгласие.
Засега се сещам това, по-късно може би ще допълня.

 Детето ми само си избра спорта.не е гимнастика,но е не по-малко опасно,ходи на акробатика.
 Доверявам се на треньорката изцяло.
 Предпочитам да спортува вместо да гледа филм след филм у дома.

Скоро си мислих по този въпрос по малко аспект: на село децата си играят с едно много симпатично момиченце, което доста активно и успешно /състезания, победи, май беше и републиканска шампионка/ тренира лека атлетика. Искрено се учудих, когато ми каза, че е 6-ти клас. Има страхотно спортно и стегнато тяло, но никакви намеци за бюст или характерните за възрастта женски признаци на развитието. Говорих с приятелка, която също е бивша републиканска шампионка по някаква гимнастика и бях шокирана, когато отговора и беше, че спорта им пречи на развитието. Самата тя след като на 16 години все още нямала цикъл и гърди и тръгнали с родителите и по лекари и били изписали лекарства с задължително намаляване на физическото натоварване на тренировките. Цикъла и дошъл на 18 години след 3 месечно прекъсване на тренировките  , но за бюст въобще да не говорим. 

абсолютно точно от 6-годишна съм по спортните залите 

Нормално е, спортът изисква жертви, важно е дали сме съгласни децата ни да бъдат подложени на подобни травми доброволно.

  С нетърпение чакам да запиша Марти на бокс. Още само 10 годинки остават. 

Ще споделя на мен какво ми остана от художествената гимнастика - поне 6 травми, които няма как да оправя, защото никой не обърна внимание или по-зле - едната помня, че я видяха на едно състезание в 6-ти клас, но единствената реакция беше "Ауу, ама ти си получила изкривяване". И до там. Та като се почнат наред:  постоянно главоболие от напрежението - трениране от 5 до 8 часа на ден. Изкривяване на гръдния кош - необратимо и непоправимо /добре че не се отрази на бременността ми, но и до  днес си имам болки, ако стоя дълго време седнала/. Зверски болки в глезените и колената - от плостостъпието и постоянното натоварване едва ходех по едно време - говорим за времето между 10-14 година, когато ни скъсваха от тренировки. Изкривяване на пръстите на краката - от полу/целодневното стоене на палци по време на тренировките ... А МЕРСИ! Художествената гимнастика не е за забавление! Това е адски травмиращ спорт и добре си помислете дали си заслужават жертвите. Освен организираност, диспицплина и стегната фигура, друго положително нещо не видях от нея. Честно да ви кажа - намразих я до мозъка на костите си за 9-те години, които й отделих.
Не насилвайте децата в какъвто и да било спорт.

А твоите родители не знаеха ли за тези травми? Майка ти не те ли виждаше колко си изморена, как се изкривяват пръстите на краката ти и други признаци?
Ти никога ли не си казвала, че искаш да се откажеш?

ако някой ме е разбрал грешно ще се поправя. аз съм за спортуването ! тренирала съм фехтовка /имам няколко медала/, лека атлетика /и там така/, спортни танци и плуване. по едно време се записах и на езда ама тогава нямах пари и спрях. нито един спорт н есъм тренирала професионално. получавала съм леки разтежения на колената от фехтовката защото е много бърз спорт. от ездата веднъж паднах от коня и как не се почупих незнам, което обаче не ми попречи да си извадя чакъла от очите и пак да се метна отгоре, а краката ми трепереха. сега ходя на народни танци. та исках да кажа че в спорта за развлечение пак може да се контузиш /аз съм жив пример/ , но в професионалния спорт, травмите и професионалните изкривявания са задължителни. децата като  почват идеята е една  - да се видят добрите и издръжливите, а другите някакси отпадат в последствие....
и спортните танци не са за удоволствие. високите токчета и огромното натоварване могат да съсипят ставите и мускулите на децата. познавам едно момиче, което заради тъпотията на родителите си едва ходи. не само че вече никога няма да танцува а и си увреди краката трайно. беше на 8 - 9 години и танцуваше в 8 см токчета стандартни танци и то с голямо натоварване ! откачена работа !

Проблемът ми беше, че твърде много им се връзвах. Отличничка в училище, с няколко медала от състезания, послушно ходеща на тренировки ... перфектното дете. Естествено, че всички виждаха колко съм смазана като се прибера от тренировки. Ама нали така е по-добре - да си науча и да си легна. На кой му пука, че нямам сили да излезна, пък и с кого?. В случая баща ми беше настъпателния с неговите мечти за националния отбор и великата Нешка Робева. Нищо против нея, ама от подобни хора и нереализирани родителски амбиции, стават опасни комбинации. А треньорите трябваше първо да забележат, че в тялото ми има някакви нездравословни промени в костната система - пред тях по цял ден съм по трико и боса. Твърде късно осъзнах, че мога да се противопоставя и да кажа "Стига!". Да живее пубертета - дава ти крила да се бориш за себе си. Както и да е - поне това ми отвори очите да си отстоявам интересите и да не позволявам да ми се месят в живота  и да ми дават тон и посока.  Много малко хора вече са в състояние да ме отклонят от пътя, който си избирам.

Много лошо се е получило при теб. Сега, обаче имаш възможност да промениш нещата за своите деца и да се опиташ да бъдеш по-мъдра от родителите си.
Независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго все се опитвам да видя отстрани децата си и себе си като майка и да преценя дали не не пропускам нещо и дали наистина им харесва да се занимават с това, с което са се захванали. Засега в общи линии са по средата - не лентяйстват, но и не се презорват в сравнение с някои техни връстници. Все си повтарям, че ако им е писано да правят нещо, те ще си намерят сами пътя, а аз да си трая и да не ги натискам.

Радостина  за сетен път се убеждавам, че си супер разумен човек!
Абсолютно верно!


Съгласна съм напълно с написаното от теб!
При нас инициатора за нещо ново понякога съм аз, понякога е самото дете. След като аз съм била инициатор обикновено внимателно следя как се развиват нещата.
Така преди 4 години спрях големия от плуване защото изпитваше безумен страх от водата. Сега самия той иска да ходи на плуване, но няма време и възможност!
Надявам се, че ще се намери след година две - защото намирам плуването за прекрасен спорт и изключително ценен за развитието на децата и мускулатурата им.
Когато детето е настоявало за дадено занимание обикновено се съгласявам и също следя дали и как вървят заниманията.
Родителя трябва да наблюдава и да преценява кое, кога и докога!
И пак искам да ви припомня, че говорим за деца и детски спорт, а не за олимпийска подготовка недейте вижда страховити сцени още в тренировката по таекуондо в детската градина или пък в плуването в басейна.
Спорта е здраве и децата имат нужда от него - да с мярка, да с внимание, да със съобразяване с темперамента и желанията на детето, както и с възможностите му. Но и това е важно за развитието му, почти толкова колкото храненето и културата, с която го свързвате в тази възраст!

Вярно,че при всеки спорт травмите и нараняванията са неизбежни!Моят съпруг се занимава професионално с футбол-има и операции,контузии,разтежения....всичко.Въпреки това не се отказва-бори се и продължава 

Баща ми беше футболист.Аз тренирах худ.гимнастика,а по-късно се прехвърлих и на балет.Мога да кажа,че спорта колкото взема,толкова и дава.Лично аз не съм се занимавала много сериозно,но си имам моите болки в коленете.Но смятам,че е по-добре детето ми да е в залата,отколкото по кафенетата...За съжаление в града в който живея в момента няма почти никакви спортни школи освен борба и лека атлетика,а не смятам,че те са подходящи за моето 4-годишно девойче. Дано успеем по-скоро да се върнем в Търново,за да мога да я запиша на нещо по-подходящо!

Добре де, защо веднага някои родители се хващат за алтернативата "спорт-кафенета" или "спорт-телевизия (компютър)"? Още повече, че децата започват да ходят по кафенета в пубертета, а точно тогава се променят изцяло. Животът не е само едното или другото. И спортът не е единственото нещо, което могат да правят децата и да се развиват. Поне на мен не ми се вижда никак разумно заради една хипотетична опасност от кафенета или от седяне пред ТV да жертвам част от здравето на децата, пък дори и това да са някакви сравнително по-леки травми. Ако аз бях с травми от спорт със сигурност нямаше да подтиквам децата си натам или щях да натискам спирачките и да се разправям с треньорите защо са допуснали травми. Все пак съществуват изкуството и науката и те също влияят благотворно.
Не казвам децата да не спортуват, а да има сериозна преценка къде е допустимата граница, в която ползите да са повече от вредите. Ако едно дете свири 8 години на пиано и после се откажа няма да има никакви поражения по себе си. Но ако тренира 8 години и накрая се сдобие с травми, които ще носи цял живот какъв е тогава смисълът от това?

Тъй като темата е за спорта,за това и сравнението ми е с него,но не изключвам и вероятността,тя да не иска да се занимава със спорт,а с рисуване например.И ще я поощря,каквото и да избере.А че ще стои по кафенетата или ще гледа тв ми е ясно,но бих искала да има и други интереси ,различни от тези да се шляе по улиците примерно...

значи ще се надявам беб да проявява интерес към шаха 

значи от 6 години е препоръчително да се записват на спорт? защото и аз познавам доста по-малки дечица, които ходят на спортни и народни танци 

Да не развие тендовагинит от претоварване на китките? 

Одобрявам заниманията със спорт само като задължителен елемент за развитието на обща двигателна култура. Имам доста познати спортисти, които на моята възраст са буквално развалини физически - не мисля, че е нормално мъж на 35 години да не може да поноси детето си заради зверски болки в кръста, или при разваляне на времето да се тъпче с обезболяващи заради ставни болки и болки в гърба. Имам братовчедка тежкоатлет - републиканска шампионка, която има тяло на мъж и се обезкосмява толкова често, колкото мъжете се бръснат... "Тъпкането" с какви ли не химии за съжаление не е мит. Експресното сваляне или качване на тегло с медикаменти, регулирането на цикъла, и т.н. и т.н. - в наистина големия спорт това са неизбежни неща.

Мисля обаче, че има хора, които носят "спортното" у себе си, и това си личи. Така да се каже, родени състезатели.
Доволна съм, че синът ми не е от този тип. Спортува, но за забавление. И се надявам така да си остане.

И наистина не мисля, че дилемата е "спортна зала - кафене". Има достатъчно неща, с които човек може да уплътни времето си и да се "развихри", без непременно да виси безидейно пред телевизора и компютърните игри. Както много хора са казали преди мен - много е важно заниманията да се съобразят с природните дадености, темперамента, и не на последно място - желанията на самия човек (дете).
В тази връзка и аз залагам на шаха 

Определено е така.

Уффф,ама наистина се хващате само за някои изречения и ги дъвчете само тях....Не искам непременно да я правя шампионка,далеч съм от подобни амбиции.Нито пък искам да е велика пианистка....Искам детето ми да расте нормално и ако има нужда от спорт,да тренира,ако иска да свири,да свири.Мен лично никой не ме е насилвал да правя каквото и да е.Накрая аз сама се отказах от гимнастиката,защото нямам спортен хъс.Не бих я карала да тренира,само защото аз не съм успяла,но ако иска,няма да я спра.Спирам да пиша по темата,защото всеки си има гледна точка и си я отстоява.Но ако вашата е различна от моята, я приемам.

 Още от античността  спортът е незаменимо средство за  постигане на хармония и пълноценност не само във физическите, но и психическите аспекти от развитието на личността. Напредналите цивилизации са го издигали в култ, а в наши дни обществата, които могат да си го позволят правят много в тази насока. А начинът на мислене, който отрича тези факти, възприемам като проявление на нихилизъм, логически довел до плачевното здравословно състояние на децата ни,  днес и улесняващ управляващите в демонстративната им незаинтересованост за бъдещето на децата. Далеч съм от мисълта да идеализирам големия спорт, там извращенията са понякога неизбежни. Говоря за системни занимания от ранна възраст, които формират физиката и възпитават духа.
  Иначе във всяка дейност, в която си поставяне прекалено високи цели и правим децата си заложници на свръхамбициозните си очаквания рискуваме травми-както физически, така и емоционални:попитайте някое надарено дете например концертиращ пианист дали живее нормалното си детство. Нека има мярка и не отхвърляме с лека ръка шансовете да дадем на децата си ценности за цял живот само поради собствените трудностите и неудобствата от това да контролираме отблизо точно как протичат спортните им занимания.

А колко статии можешда намериш zа вредата от обеzдвижването и колко могат да те иzпотят те? И колко статии има zа полzата от спорта?
А колко деца страдат от неспособост да работят в екип или от неспособността да губят или да се трудят zа реzултати ...

Също толкова, колкото и за вредата/ползата от всяко друго нещо, в което се изгуби мярката и се мине в някоя от крайностите.
 В спорта нещата не са само на здраве, а и на пари. Способността за работа в екип не се изгражда само в спортовете, защото има много индивидуални спортове, където е важна само победата на всяка цена, а когато победата е най-важната, то и загубата се преглъща трудно.
Няма смисъл да израждаме темата. Независимо с какво се занимават децата ни е нуждо да се спазва здравословната мярка. Независимо дали се отнася до спорт или изкуство родителските и учителските (треньорски) амбиции могат да жертват детето физически и психически. Но не можем да си кривим душата, че в основата на спортовете е състезанието, конкуренцията и победата.

И в спорта, както и във всяко друго нещо крайностите са нежелани.
Аз не останах с впечаление че темата е спорт или изкуства, танци, кафета и т.н.
Разбрах че темата е дали да има спорт в ежедневието на децата. Именно в тази посока са и моите мнения - Да твърдо съм да имат спортни занимания всеки ден дори. Съобразени с техните желания, физически и емоционални възможности и потребности.
Спорта не е алтернатива на рисуването или на скулптурата според мен, той е друг вид дейност.
И още нещо не смятам, че заниманията на едно дете със спорт трябва да ограничат други негови занимания като тези със рисуване, скулптура, музика и т.н към което то има интереси.
Просто в мойта градация спорта е необходим за нормалното детско развитие наравно с храната и въздуха.

   

Точно заради "вредата от обездвижването" и за "постигане на хармония и пълноценност не само във физическите, но и психическите аспекти от развитието на личността" държах да тренира. Не я влача за косата до стадиона, ходи с желание, но не мога  да преценя до колко я натоварват и "жертвам ли здравето" й като я водя на тренировка. Аз нямам никакви амбиции за медали и купи, но в кой клуб ще се занимават с детето ви само за развлечение? Благодаря на абсолютно всички, които се включиха.
Моето мнението ми се препокрива 100% с това на Lennyh.

да спечелиш на всяка цена , но и да можеш да zагубиш и от таzи zагуба да си иzвадишпоука и да си иzградиш нов план zа подеда. Работа в екип zначи и работа с треньор . Как да е.

Не е как да е. Точно така е. Въпроса е с цената на какво.

да при оценката на Какво то се учиш да си поставя шреални граници, да си оценяваш реално въzможностите и да zнаеш какво точно искаш. Детето също.

Тук не съм много съгласна. Взаимоотношенията треньор-състезател са йерархични и единият казва какво да прави другият. Когато става въпрос за взаимоотношения треньор-дете това не е партньорство, защото двамата не са равни.

 В общи линии съм съгласна с аргументите на BirdsFlu. Но аз пък имам приятел, който също не може да повдигне децата си и е нон-стоп на антибиотици, изглежда с десетина години отгоре, лекува астмата си с цигари на балкона и много, много храна. Както казва, грижи се за доста над 100 кг си "инвестиция", като не става дума за заболяване или липса на суетност(ежемесечно се хвърлат хиляди за маркови дрешки, пре-скъпи методи на отслабване, посещения на салони за "супер ефективни" антицелулитни масажи и пр.) . Но още от студентските ни години, когато беше много слаб и но не по-малко болнав той се придвижваше с такси от Ректората до Факултета по журналистика   ( на паметника Левски) и никога, ама никога не е имал съприкосновение със спорта. Друг пък приятел,  за да постигне перфектната форма-трепач на женската аудитория по "пряк път", прекарваше дни във фитнес залата и поглъщаше купища химикали, които нанасят на организма не по-малка вреда от евентуално разтягане на мускул. Та така.
 Освен това, аз пък смятам, че определено има дилема "спортната зала-кафенето". Ми вижте прословутото изследване за употребата на алкохол и наркотици  сред учениците отпреди месец: набива се на очи корелацията между високия процент употребяващи ги деца и последното място на българчетата в  Европа по критерия "системни занимания със спорт". Да не говорим за печалните ни лидерски позиции по статистиките за най-висок процент сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, инсулти и прочее .

ако няма добро партньорство и доверие между треньора и детето не може да се постигне абсолютно никакъв спортен реzултат. Същото важи и zа един екип, който винаги си има лидер и ако лидера не се раzбира с участниците в екипа и си нямат доверие нищо не се върши.
детето се учи на доверие към висшестоящите и да спаzва правила и да не е своеволно. Дори и да е прав zа себе си, човек не винаги може да прецени ситуацията от гледаната тоЧка на висшестоящия и не се zнае какво може да се прецака с по умната му идея ...

Спортът е здраве, са казали хората отдавна, и си мисля че са били прави.Обездвижването не води до положителни резултати, в никое отношение.И изкуствата нямат нищо общо със спорта, те задоволяват съвсем други потребности.Но всяко нещо трябва да е с мярка, и заставам зад мнението на Лени от предната страница.

Инсултите, сърдечно-съдовите заболявания и др. са резултат и от храненето. Погледни и колко деца още откакто проходят се тъпчат с боклучи, а в училище става още по-лошо. Момчетата, които в пубертета решават да натрупат мускули се тъпчат с всякакви "добавки". Момичата искат да изглеждат идеални и престават да ядат или започват да гълтат слабителни.
Картината не е черно-бяла и един и същ ефект може да се получи от много корелиращи величини.

Като цяло впечатленията ми от мемата са, че спортът трябва да е за здраве, а не непременно за високо спортно майсторство.

zащото докато се чудят с какво да се zанимават , а родителите не могат да отделят пари zа плуване , но пък снакса е по евтин , а и убива времето  , а има и подаръци ... На децата трябва да се съzадат интереси и вяра в способностите и да им се zапълни времето с полеzни и интересни неща , раzлични от хрупане на солети.  А момичетата , ак оне стоят пред ТВ то да гледат чалга могат и да не се вманиячат по силиконовите цици. Преz това време могат да плуват или да играят шах примерно, но zа това трябва насърчение ...

 Това имах предвид-да не се губи мярката, поне доколкото е възможно да се упражнява някакъв контрол.
 А иначе всичко зависи от приоритетите. Защото едва ли някой родител би попречил на детето си, ако проявява безспорни и ярко изразени заложби и същевременно лични амбиции за покоряване на върховете в областта на някой спорт, изкуството и пр. и би го лишил от реален шанс за успех, защото не  се осмелява да поеме рискове.
 Относно отношенията състезател-треньор,  споделям нението на RadostinaHZ, че е нормално да има йерархичен елемент (както междувпрочем и в отношенията учител-ученик). Дисциплината и респектът към авторитета, който ти предава някакъв вид познание са  абсолютно необходими за постигане на добър резултат. Доста години съм се занимавала интензивно със спорт и не вярвам на треньор (апропо и на учител или родител), който в определени случаи, когато обстоятелствата го налагат, не "тропва по масата". Личният ми опит показва, че пасивността и уклончивото поведение демонстрират обикновено липса на заинтересованост и недостатъчна отдаденост в работата.  Но това изобщо не изключва взаимното уважение и доверие.

Нямах в предвид да няма инициатива. Аz също съм се zанимавала много години със спорт, при това индивидуален, което не иzключва групови класивания и радостта да спечели друг от твоя отбор.
С вярата в ръководителя имах в предвид да нямашнепрстанни съмнения относно плана или пътя по който вървиш. ще полудееш , ако на всяка крачка се питаш АКО .  Имам поzнат никога не се е zанимавал със спорт . Не може да си представите страха от евентуален провал или zагуба , който усеща. При проблем в службата , който трябва да се раzреши, но не е сигурен е направо болен ... Не може да се концентрира и да иzмисли план zа раzрешаване на проблема и да го следва. НЕпрестанно има ако та. От теzи ако та се побърква. А като гледам отстрани се чудя кака тъпотия. Все пак и да има грешка никой няма да те одере жив и най много като я поправиш да научиш нещо ново ... Мисля, че ако се е zанимавал със спорт щеше да е по друг начин.
Не zнам дали обясних добре.
Исках да кажа, чЕ спорта индивидуален или групов носи не само фиzическо zдраве , а и учи на много много неща.

 А за храненето- естествено, че също е много важно.Но преди време  в едно предаване  майка споделяше  с видна диетоложка притесненията си от неукротимата пристрастеност на дъщеричката си към....кренвиршите , на което лекарката без да отрича очевидната вреда от прекомерната употреба на някои храни, категорично подчерта, че проблемът е не толкова в количествата на храните, колкото в липсата на движение на децата ни. В това, че нашето поколение при подобни количества приети хран. вещества дневно е реализирало несравнимо по-висок  енергиен разход. Заседналият начин на живот е немислимо да бъде преодолян с игри по нещо зачезващите  детски площадки и градинки и свръхнатоварените улици-алтернативата е само спорт.
 А по въпроса за извращенията във фитнес-залите (не говоря за професионално консултираните разумни занимания)- обикновено са плод на липсата на обща физическа култура и информираност, стремеж към постигане на бързи резултати без полагане на достатъчно системни усилия, нещо което истински спортувалите рядко биха проявили.

По първия пасаж / в червено/ съм и съгласна и не особено. Да ако преценя, че децата ми имат наистина особен талант не бих ги спирала, но на всяка цена ще следя нещата максимално отблизо именно за да се избегне пренатягането, претоварването и изобщо превенцията ми ще бъде изключителна за да елиминирам всеки риск за здравето им, който е възможно да се елиминира. Друга тема е, че не всеки има опита да го направи.
По втория пасаж / в зелено/ по-скоро не съм съгласна. Треньор, който "тропа по масата" и се налага силово очевидно не си е изградил нужния авторитет, за да наложи мнението си в нормален диалог / това важи естествено в по-голяма степен за поотрасналите деца, на мъничките 5-8,9 годинки понякога се налага да им напомниш кой си и защо всъщност си пред тях, а не сред тях, но това е различно/.
И да във възрастта 14-18 трябва да има изразена йерархична стълбица - състезател - треньор, която постепенно след 18 преминава в партньорски отношения и където се търси верното решение и от двамата и се чуват мненията и от двете страни.
Имала съм късмета да имам такива треньори, за което мога да благодаря на събдата.
Самата аз като треньор съм повишавала тон само и единствено по състезания и то с цел да окуража някой от питомците си, но винаги съм имала железен авторитет и указанията ми са се изпълнявали безпрекословно.

  Тц,не е така.
  6 годишната ми дъщеря има приятелчета,за които ежедневието е седене пред телевизора с нещо за ядене,щото на мама така и е по-лесно.Защо ли да си "образува" нерви като го разнася из София по тренировки,и защо да стои с него 3 часа навън.Да тичат след топката и да играят федърбал като може да го "паркира" пред телевизора докат тя си седи пред компа.А пък после да чакаме така от небето да се появи някакъв интерес към спорта,походите и движението като цяло. Никой не говори за професионални занимания.От 7 годишна ходех на тенис на корт.В 7 клас треньора ми каза,че е време нещата да станат сериозно и ми предложи спортно училище.нашите ме оставиха сама да реша,избрах друг път.Но продължих да тичам по ливадите,всеки уикенд с баща ми играехме баскетбол на близкото игрище,водеше ме из планините. Това никак не ми попречи да кандидатствам с рисуване колкото да си докажа,че ще успея-и да приеха ме,но се записах да уча биология.

Да точно така е!
И на мен понякога ми писва да имам максимум по една свободна събота в месеца, защото в другите сме по турнири, курсове, състезания / не само спортни, а и математически да речем/.
Но в такива моменти си казвам, че след като вече съм родител егоизма ми ще трябва да се свре в някое тайно кътче и да чака по-добрите времена, когато децата ще могат сами да се справят.
Абсолютно съм съгласна с Фантичка, че всяко нещо трябва да се каже и покаже и да се възпита у децата и е най-добре това да направи родителя. Така е и с хигиенните навици, така е и със спортните занимания, така е ако щете и с културните занимания на децата ни - една тема която също ми се дискутира.
Защото ако ти примерно не заведеш детето си на театър и на опера, то откъде да знае това нещо хубаво ли е, допада ли му. Ти си този който трябва да посочва и насочва / поне в началото/, а в последствие както е писала Фантичка - детето така и така ще вземе само решение, дали то ще е правилното е друга тема.

Аз и сестра ми сме бивши спортистки, тя доскоро беше професионална.
Племенницата ми е спортистка /три пъти е шампион на чужда държава с различни отбори/.
Спортът ни научи на дисциплина и самостоятелност.
Благодарна съм на родителите ни, че не са ни ограничили в тази ни насока.

 Аз съм от родителите, които водят децата си на тренировки и проседяват тренировката в залата или басеина, следя нещата от близо  .
Нямам наблюдение да се насилват децата или да има някакво свръхнатоварване. Всичко е много лежерно и винаги в тренировката има вмъкнати игри.  Освен ползата за тялото подкрепям и теорията за постоянството и дисциплината.  Това обяснявам на 8 годишния ми син, когато ме помоли да пропусне тренировка за да си играе пред блока, не искам да става шампион, никак даже, но искам да се разбере, че човек постига успехи с постоянноство и труд. 
Lennyh, ако опита ти е в областта на таекуон-дото, моля те кажи как протича изпита според българската федерация. Ние сме WTF.  В началото на всяка тренировка има лека загрявка  и после упражняват различни ритници или удари, а в края на тренировката има игра за бързина и сръчност. Ааа, забравих да спомена, че в началото на тренировката учителя (аз така го наричам) винаги им обяснява за уважението към партньора и не само, за уважението на улицата, в автобуса и т.н . На мен това ми харесва.  Няма изискване за брой лицеви опори или коремни преси или някакви други нормативи за покриване.

nadq
От това, което чета имате прекрасен треньор, на който можеш да се довериш на 100%.
Щом им говори и за уважението явно е човек на място и явно не е човек, който ще жертва здравето на децата в името на спортни постижения.
За жалост не мога да съм ти полезна защото моя опит е в областта на джудото и каратето. Имам наблюдения на тренировки и по айкидо и по таекуондо, но само съм гледала и нямам идея как протичат изпитите при тях.

Lennyh, благодаря ти!  Да и аз харесвам треньора, има стратегия , ето сега съботната тренировка ще се проведе в зала за катерене, като целта   е "сигурността на партньора".

Миналата година ходехме на плуване при една треньорка, която ми скъса нервите. Няколко пъти Жоро излиза от басеина разплакан със закани как няма крака му да стъпи на плуване повече и със страх от водата. Но пък лятото една приятелка ми препоръча басеина на 56то училище в Люлин.  След първите 2 ходения Жоро беше във възторг!  Това в подкрепа на изказването , колко е важно на какъв треньор ще попадне детето!

Ползите са много повече от евентуалните вреди, така че не се притеснявайте.
Поколението на нашите деца има много по-голям шанс да страда от, хм, дебел гъз, отколкото от спортна травма.

Лени, благодаря ти за изчерпателната информация.
Аз за плуването никога не съм се колебала. Синът ни и на таекуон до вече щеше да ходи, ако онзи човек не ми беше казал, че не е препоръчително.
Фен съм на спортуването. Не само заради физическото укрепване, а и заради развитието на много други качества. В тази връзка винаги съм си мислела, че е добре да се практикува и някакъв колективен спорт. Засега покривам това с футбол.
Не смятам, че синът ми ще стане професионален спортист, засега не съм прозряла у него някакъв такъв талант, но определено настоявам  да спортува.

Подкрепям напълно!
Още в края на първото състезание на Габриела бях посъветвана от хора от "средите" в кой клуб да я преместя, за да получава по-високи оценки от съдиите. Не казано така директно, разбира се. Не сменям треньорите й за нищо на света! Поне не на този етап. Те са хората, заради които Габриела въздъхна в единствената си свободна вечер: "Щях да бъда истински щастлива, ако и днес имах тренировка".

мдам. Доста си права 

И от бездушие и меркантилност също.

За огромно съжаление! Защото това не е здраве!
Виж нещата, за които Радостина пише са достоен заместител, но колко градски деца имат такъв шанс - да имат село да могат да вършат някаква земеделска работа \ било и приемано като забава или всъщност приемано именно така, за децата това е много полезно\.
Клонка за да довърша темата - имаше една тема тук подхваната от едно майче и там идеше реч за бойните изкуства и понеже там обясних надълго и нашироко не искам да се повтарям тук и да доскучавам на всички - ти казвам с две думи таекуондото и айкидото са най-подходящи за начало на занимания с този т.нар раздел бойни изкуства.
Ето и  линк по темата за Бойните изкуства, на който му е интересно.

 но колко градски деца имат такъв шанс - да имат село да могат да вършат някаква земеделска работа
 Освен това дколко системни могат да бъдат подобни форми на движение  и дали ще са предпочитан начин за прекарване на времето в тинейджърска възраст?
  И дали когато децата ни, живот и здраве, поотраснат, игрите им "пред блока" и по поляните ще бъдат същите като сега и ще им осигуряват достатъчно двигателна активност ( влиянието на спорта върху изграждането на другите аспекти от развитието на личността бъобще не коментирам)? Ми сериозността на статута им на пубери изисква подобаваща величествена осанка и тежка стъпка, които изключват безгрижни игрички и компрометиращо подтичване след разни перца за федербал, топки и прочее

Абе да ви кажа, като малка ходих на село и всяка сутрин ме посрещаха с мотика и марш на лозето, градината и царевицата. Е предпочитах цял ден да съм в залата, отколкото да копая. Моята дъщера ходи от 5 годишна на худ гимнастика, сега е на 7, през този период не е имало силови тренировки, протичаха много леко и без излишни разтягания и натоварвания. Сега вече постепенно започват да увеличават тренировките, като продължителност и натоварване. Трябва просто да попаднат на добър специалист, учил да работи с деца.

Вреда от спорта има , но има и полза.  Лошо е ,ако виждаме само едната страна.

То в днешно време кой ли е учил да работи с деца...
Куцо, кьораво и сакато работи като треньор. Изискват ли се някакви по-специални разрешителни за това? Питам, защото в детски клуб "Кенга и Ру" се провеждат тренировки по айкидо и "треньора" е на около 16 години. А на стадион "Васил Левски" една треньорка по художествена гимнастика е около 75 кг., не се е състезавала като гимнастичка, не са я приели в спортното училище, просто някога е тренирала.
Ама какво да говорим, повечето учителки в детската градина не са чували за детска психология, например.

Има треньорски профил в НСА. Не е задължително да си бил състезател ,за да си треньор.

ами завършилите НСА, за това е създадена тази академия, имат и учителски факултет и треньорски факултет

коя е тази треньорка, моята дъщеря тренира в Левски

За НСА ясно. Ама на 15-16 г. не може да си завършил там, нали? А като не си бил нито в спортно училище, нито в НСА, кой тогава те е научил или просто си природно надарен? Питах кой издава удостоверения, че имаш право да работиш като треньор.

И ние с моя съпруг сме в голяма дилема за художествената гимнастика.Дъщеря ми е на 9 почти и тренира от две години-по 1 час всеки ден. Аз се опитвам да го убедя ,че това не е толкова натоварващо,но той не ще и да чуе и след тазгодишното състезание смята да я спира . А детето е влюбено в този спорт ,в къщи само се премята, подскача,прави шпагати,подхвърля топки....Ами тя може и в къщи да получи травма,аз не мога да я накарам да спре.Какво да правя? От друга страна виждам,че с всяка следваща година ще ми става все по-трудно да я откажа от гимнастиката.

При бойните спортове има степенуване на уменията.Т.е. ,един е треньор ,но той прехвърля някой части от обучението на по- напреднали ученици и контролира процеса.Ако смятате ,че този младеж не се справя или тормози детето ви, преместете го или сменете спорта.

Eee, меракът е нещо, което трудно се гаси. Ако детето е толкова запалено може би е добре да продължи, но да говорите с треньорката какво може да се направи, че да не се стига до травми. Може би ако обясниш на жената, че е по-важно здравето, отколкото победата ще бъде по-лесно за всички. А детето ако наистина е талантливо ще изплува.

Не в клуб Левски, а на Национален стадион Васил Левски.
Абе човек, ти разбираш ли какво питам:

http://www.youthsport.bg/cgi-bin/s.cgi
предполагам, че те се занимават

Абе човек, ти разбираш ли какво питам:

Ако четеш ще разбереш ,че разбирам, но ще повторя-При бойните спортове има вътрешни правила.Не е необходимо да има треньорски профил-този с профила преценява дали добрия ученик,може да показва на по-малките това което е научил.

Худ. гимнастика е изключително красив спорт и ако детето има желание, нека тренира. Важното е здравословното му състояние да се  следи много изкъсо. Редовни прегледи при травматолози, ортопеди и всякакви други доктори, свързани с развитието на децата точно в тази възраст. Тренировки по 1 час на ден да ви кажа честно не ми се виждат сериозни занимания. Поне половин час е самата загрявка, а тя е изключително важна. Не спирайте детето на този етап. Оставете я тя самата да реши кога и как да го направи /освен ако не стигне до там да си счупи крака по време на съчетание и да продължи въпреки болката, защото било много важно да го довърши    - и на това съм ставала свидетел. Имах една ужасно вманиачена съотборничка, която май си докара и анорексия накрая/.
Всичко трябва да е с мярка!

Водя дъщеря ми на плуване от 3 годишна- умира от кеф. Аз играех баскетбол, допреди 2 год., имам множество травми, но след всяка операция, гипс и т.н. съм се връщала на игрището с още по-голямо желание. Много искам детето ми да тренира сериозно и да постигне успехи в областта на спорта, но ако тя самата няма желание няма да и се налагам и да я задължавам.

Да поясня и аз макар, че Пътуващ вече го е написал. За да станеш треньор в школа по бойни изкуства - има няколко изисквания. Да си над някаква възраст / всеки клуб слага сам границите, но за треньорите те са над 18 по принцип/. Да си покрил определена степен -  дан /кю/ и да имаш нужния опит натрупан в състезания и турнири.
Обикновено ставаш треньор след провеждането на вътрешен изпит / провеждат го по-старшите от теб треньори в школата/ и после изпит пред комисия в съответната федерация.
Доста голяма част от треньорите в тези спортове стават такива често преди да са официално приети във НСА. Това е донякъде нормална практика за тези спортове - имам 4 години работа като треньор, 3 от които в България, като само в последната година и половина се водех студентка в НСА и накрая прекъснах, защото реших че искам да уча друго.

nezito със сигурност риска да получи травма у дома е огромен в сравнение с риска да получи травма в залата.
В къщи няма достатъчно пространство, не е достатъчно добре разгряла и т.н.
Така че съвета ми е ако детето се чувства добре и му върви, и ако спорта не му пречи на ученето не я спирайте. Ако в даден момент и дотежи сама ще се откаже.

   И аз така мисля Сега остава да убедя и баща и и всичко ще е ок! Благодаря ви за мненията,бяха ми полезни! 

Magsyn, много съм съгласна с всичко, което казваш!