Публикувана: 12 май 2008, 14:18 ч.
Последно мнение: 16 май 2008, 11:40 ч.

За вредата от спорта при децата

6 544
82
1

# 45 13 май 2008, 12:09 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 13 май 2008, 12:06

Цитат на: jabata_dil в вт, 13 май 2008, 11:51

да спечелиш на всяка цена , но и да можеш да zагубиш и от таzи zагуба да си иzвадишпоука и да си иzградиш нов план zа подеда. Работа в екип zначи и работа с треньор . Как да е.

Тук не съм много съгласна. Взаимоотношенията треньор-състезател са йерархични и единият казва какво да прави другият. Когато става въпрос за взаимоотношения треньор-дете това не е партньорство, защото двамата не са равни.

ако няма добро партньорство и доверие между треньора и детето не може да се постигне абсолютно никакъв спортен реzултат. Същото важи и zа един екип, който винаги си има лидер и ако лидера не се раzбира с участниците в екипа и си нямат доверие нищо не се върши.
детето се учи на доверие към висшестоящите и да спаzва правила и да не е своеволно. Дори и да е прав zа себе си, човек не винаги може да прецени ситуацията от гледаната тоЧка на висшестоящия и не се zнае какво може да се прецака с по умната му идея ...

# 46 13 май 2008, 12:27 ч.

София
Мнения: 4 025

Спортът е здраве, са казали хората отдавна, и си мисля че са били прави.Обездвижването не води до положителни резултати, в никое отношение.И изкуствата нямат нищо общо със спорта, те задоволяват съвсем други потребности.Но всяко нещо трябва да е с мярка, и заставам зад мнението на Лени от предната страница. Peace

# 47 13 май 2008, 12:32 ч.

София
Мнения: 62 595

Инсултите, сърдечно-съдовите заболявания и др. са резултат и от храненето. Погледни и колко деца още откакто проходят се тъпчат с боклучи, а в училище става още по-лошо. Момчетата, които в пубертета решават да натрупат мускули се тъпчат с всякакви "добавки". Момичата искат да изглеждат идеални и престават да ядат или започват да гълтат слабителни.
Картината не е черно-бяла и един и същ ефект може да се получи от много корелиращи величини.

Като цяло впечатленията ми от мемата са, че спортът трябва да е за здраве, а не непременно за високо спортно майсторство.

# 48 13 май 2008, 12:37 ч.

Мнения: 9 052

zащото докато се чудят с какво да се zанимават , а родителите не могат да отделят пари zа плуване , но пък снакса е по евтин , а и убива времето , а има и подаръци ... На децата трябва да се съzадат интереси и вяра в способностите и да им се zапълни времето с полеzни и интересни неща , раzлични от хрупане на солети. А момичетата , ак оне стоят пред ТВ то да гледат чалга могат и да не се вманиячат по силиконовите цици. Преz това време могат да плуват или да играят шах примерно, но zа това трябва насърчение ...

# 49 13 май 2008, 12:47 ч.

София
Мнения: 478

Това имах предвид-да не се губи мярката, поне доколкото е възможно да се упражнява някакъв контрол.
А иначе всичко зависи от приоритетите. Защото едва ли някой родител би попречил на детето си, ако проявява безспорни и ярко изразени заложби и същевременно лични амбиции за покоряване на върховете в областта на някой спорт, изкуството и пр. и би го лишил от реален шанс за успех, защото не се осмелява да поеме рискове.
Относно отношенията състезател-треньор, споделям нението на RadostinaHZ, че е нормално да има йерархичен елемент (както междувпрочем и в отношенията учител-ученик). Дисциплината и респектът към авторитета, който ти предава някакъв вид познание са абсолютно необходими за постигане на добър резултат. Доста години съм се занимавала интензивно със спорт и не вярвам на треньор (апропо и на учител или родител), който в определени случаи, когато обстоятелствата го налагат, не "тропва по масата". Личният ми опит показва, че пасивността и уклончивото поведение демонстрират обикновено липса на заинтересованост и недостатъчна отдаденост в работата. Но това изобщо не изключва взаимното уважение и доверие.

# 50 13 май 2008, 12:59 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: magsyn в вт, 13 май 2008, 12:47

... Личният ми опит показва, че пасивността и уклончивото поведение демонстрират обикновено липса на заинтересованост и недостатъчна отдаденост в работата. Но това изобщо не изключва взаимното уважение и доверие.

Нямах в предвид да няма инициатива. Аz също съм се zанимавала много години със спорт, при това индивидуален, което не иzключва групови класивания и радостта да спечели друг от твоя отбор.
С вярата в ръководителя имах в предвид да нямашнепрстанни съмнения относно плана или пътя по който вървиш. ще полудееш , ако на всяка крачка се питаш АКО . Имам поzнат никога не се е zанимавал със спорт . Не може да си представите страха от евентуален провал или zагуба , който усеща. При проблем в службата , който трябва да се раzреши, но не е сигурен е направо болен ... Не може да се концентрира и да иzмисли план zа раzрешаване на проблема и да го следва. НЕпрестанно има ако та. От теzи ако та се побърква. А като гледам отстрани се чудя кака тъпотия. Все пак и да има грешка никой няма да те одере жив и най много като я поправиш да научиш нещо ново ... Мисля, че ако се е zанимавал със спорт щеше да е по друг начин.
Не zнам дали обясних добре.
Исках да кажа, чЕ спорта индивидуален или групов носи не само фиzическо zдраве , а и учи на много много неща.

# 51 13 май 2008, 13:11 ч.

София
Мнения: 478

А за храненето- естествено, че също е много важно.Но преди време в едно предаване майка споделяше с видна диетоложка притесненията си от неукротимата пристрастеност на дъщеричката си към....кренвиршите Grinning

, на което лекарката без да отрича очевидната вреда от прекомерната употреба на някои храни, категорично подчерта, че проблемът е не толкова в количествата на храните, колкото в липсата на движение на децата ни. В това, че нашето поколение при подобни количества приети хран. вещества дневно е реализирало несравнимо по-висок енергиен разход. Заседналият начин на живот е немислимо да бъде преодолян с игри по нещо зачезващите Twisted Evil

детски площадки и градинки и свръхнатоварените улици-алтернативата е само спорт.
А по въпроса за извращенията във фитнес-залите (не говоря за професионално консултираните разумни занимания)- обикновено са плод на липсата на обща физическа култура и информираност, стремеж към постигане на бързи резултати без полагане на достатъчно системни усилия, нещо което истински спортувалите рядко биха проявили.

# 52 13 май 2008, 13:17 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: magsyn в вт, 13 май 2008, 12:47

А иначе всичко зависи от приоритетите. Защото едва ли някой родител би попречил на детето си, ако проявява безспорни и ярко изразени заложби и същевременно лични амбиции за покоряване на върховете в областта на някой спорт, изкуството и пр. и би го лишил от реален шанс за успех, защото не се осмелява да поеме рискове.
Относно отношенията състезател-треньор, споделям нението на RadostinaHZ, че е нормално да има йерархичен елемент (както междувпрочем и в отношенията учител-ученик). Дисциплината и респектът към авторитета, който ти предава някакъв вид познание са абсолютно необходими за постигане на добър резултат. Доста години съм се занимавала интензивно със спорт и не вярвам на треньор (апропо и на учител или родител), който в определени случаи, когато обстоятелствата го налагат, не "тропва по масата".Личният ми опит показва, че пасивността и уклончивото поведение демонстрират обикновено липса на заинтересованост и недостатъчна отдаденост в работата.

По първия пасаж / в червено/ съм и съгласна и не особено. Да ако преценя, че децата ми имат наистина особен талант не бих ги спирала, но на всяка цена ще следя нещата максимално отблизо именно за да се избегне пренатягането, претоварването и изобщо превенцията ми ще бъде изключителна за да елиминирам всеки риск за здравето им, който е възможно да се елиминира. Друга тема е, че не всеки има опита да го направи.
По втория пасаж / в зелено/ по-скоро не съм съгласна. Треньор, който "тропа по масата" и се налага силово очевидно не си е изградил нужния авторитет, за да наложи мнението си в нормален диалог / това важи естествено в по-голяма степен за поотрасналите деца, на мъничките 5-8,9 годинки понякога се налага да им напомниш кой си и защо всъщност си пред тях, а не сред тях, но това е различно/.
И да във възрастта 14-18 трябва да има изразена йерархична стълбица - състезател - треньор, която постепенно след 18 преминава в партньорски отношения и където се търси верното решение и от двамата и се чуват мненията и от двете страни.
Имала съм късмета да имам такива треньори, за което мога да благодаря на събдата.
Самата аз като треньор съм повишавала тон само и единствено по състезания и то с цел да окуража някой от питомците си, но винаги съм имала железен авторитет и указанията ми са се изпълнявали безпрекословно.

# 53 13 май 2008, 13:18 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 13 май 2008, 08:56

Добре де, защо веднага някои родители се хващат за алтернативата "спорт-кафенета" или "спорт-телевизия (компютър)"? Още повече, че децата започват да ходят по кафенета в пубертета, а точно тогава се променят изцяло. Животът не е само едното или другото. И спортът не е единственото нещо, което могат да правят децата и да се развиват. Поне на мен не ми се вижда никак разумно заради една хипотетична опасност от кафенета или от седяне пред ТV да жертвам част от здравето на децата, пък дори и това да са някакви сравнително по-леки травми. Ако аз бях с травми от спорт със сигурност нямаше да подтиквам децата си натам или щях да натискам спирачките и да се разправям с треньорите защо са допуснали травми. Все пак съществуват изкуството и науката и те също влияят благотворно.

Тц,не е така.
6 годишната ми дъщеря има приятелчета,за които ежедневието е седене пред телевизора с нещо за ядене,щото на мама така и е по-лесно.Защо ли да си "образува" нерви като го разнася из София по тренировки,и защо да стои с него 3 часа навън.Да тичат след топката и да играят федърбал като може да го "паркира" пред телевизора докат тя си седи пред компа.А пък после да чакаме така от небето да се появи някакъв интерес към спорта,походите и движението като цяло. Confused

Никой не говори за професионални занимания.От 7 годишна ходех на тенис на корт.В 7 клас треньора ми каза,че е време нещата да станат сериозно и ми предложи спортно училище.нашите ме оставиха сама да реша,избрах друг път.Но продължих да тичам по ливадите,всеки уикенд с баща ми играехме баскетбол на близкото игрище,водеше ме из планините. Peace

Това никак не ми попречи да кандидатствам с рисуване колкото да си докажа,че ще успея-и да приеха ме,но се записах да уча биология. Mr. Green

# 54 13 май 2008, 13:32 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Фантичка в вт, 13 май 2008, 13:18

6 годишната ми дъщеря има приятелчета,за които ежедневието е седене пред телевизора с нещо за ядене,щото на мама така и е по-лесно.Защо ли да си "образува" нерви като го разнася из София по тренировки,и защо да стои с него 3 часа навън.Да тичат след топката и да играят федърбал като може да го "паркира" пред телевизора докат тя си седи пред компа.А пък после да чакаме така от небето да се появи някакъв интерес към спорта,походите и движението като цяло.

Да точно така е!
И на мен понякога ми писва да имам максимум по една свободна събота в месеца, защото в другите сме по турнири, курсове, състезания / не само спортни, а и математически да речем/.
Но в такива моменти си казвам, че след като вече съм родител егоизма ми ще трябва да се свре в някое тайно кътче и да чака по-добрите времена, когато децата ще могат сами да се справят.
Абсолютно съм съгласна с Фантичка, че всяко нещо трябва да се каже и покаже и да се възпита у децата и е най-добре това да направи родителя. Така е и с хигиенните навици, така е и със спортните занимания, така е ако щете и с културните занимания на децата ни - една тема която също ми се дискутира.
Защото ако ти примерно не заведеш детето си на театър и на опера, то откъде да знае това нещо хубаво ли е, допада ли му. Ти си този който трябва да посочва и насочва / поне в началото/, а в последствие както е писала Фантичка - детето така и така ще вземе само решение, дали то ще е правилното е друга тема.

# 55 13 май 2008, 13:42 ч.

Мнения: 5 255

Аз и сестра ми сме бивши спортистки, тя доскоро беше професионална.
Племенницата ми е спортистка /три пъти е шампион на чужда държава с различни отбори/.
Спортът ни научи на дисциплина и самостоятелност.
Благодарна съм на родителите ни, че не са ни ограничили в тази ни насока.

# 56 13 май 2008, 14:53 ч.

Мнения: 1 220

Аз съм от родителите, които водят децата си на тренировки и проседяват тренировката в залата или басеина, следя нещата от близо Laughing

.
Нямам наблюдение да се насилват децата или да има някакво свръхнатоварване. Всичко е много лежерно и винаги в тренировката има вмъкнати игри. Освен ползата за тялото подкрепям и теорията за постоянството и дисциплината. Това обяснявам на 8 годишния ми син, когато ме помоли да пропусне тренировка за да си играе пред блока, не искам да става шампион, никак даже, но искам да се разбере, че човек постига успехи с постоянноство и труд.
Lennyh, ако опита ти е в областта на таекуон-дото, моля те кажи как протича изпита според българската федерация. Ние сме WTF. В началото на всяка тренировка има лека загрявка и после упражняват различни ритници или удари, а в края на тренировката има игра за бързина и сръчност. Ааа, забравих да спомена, че в началото на тренировката учителя (аз така го наричам) винаги им обяснява за уважението към партньора и не само, за уважението на улицата, в автобуса и т.н . На мен това ми харесва. Няма изискване за брой лицеви опори или коремни преси или някакви други нормативи за покриване.

# 57 13 май 2008, 15:05 ч.

Мнения: 7 263

nadq
От това, което чета имате прекрасен треньор, на който можеш да се довериш на 100%.
Щом им говори и за уважението явно е човек на място и явно не е човек, който ще жертва здравето на децата в името на спортни постижения.
За жалост не мога да съм ти полезна защото моя опит е в областта на джудото и каратето. Имам наблюдения на тренировки и по айкидо и по таекуондо, но само съм гледала и нямам идея как протичат изпитите при тях.

# 58 13 май 2008, 15:13 ч.

Мнения: 1 220

Lennyh, благодаря ти! Да и аз харесвам треньора, има стратегия , ето сега съботната тренировка ще се проведе в зала за катерене, като целта е "сигурността на партньора".

Миналата година ходехме на плуване при една треньорка, която ми скъса нервите. Няколко пъти Жоро излиза от басеина разплакан със закани как няма крака му да стъпи на плуване повече и със страх от водата. Но пък лятото една приятелка ми препоръча басеина на 56то училище в Люлин. След първите 2 ходения Жоро беше във възторг! Това в подкрепа на изказването , колко е важно на какъв треньор ще попадне детето!

Последна редакция: вт, 13 май 2008, 15:20 от nadq

# 59 13 май 2008, 16:31 ч.

Мнения: 2 032

Ползите са много повече от евентуалните вреди, така че не се притеснявайте.
Поколението на нашите деца има много по-голям шанс да страда от, хм, дебел гъз, отколкото от спортна травма.

Препоръчани теми

Спортни танци-танцови рокли, Бургас

2
На пазар

Спортни танци за деца къде??

Спа център обл. Враца

Момчетата и ... танците!

Причина:

Причина: