При нас аз бях тази, която се дърпаше за бебе. Женени сме от почти две години и мъжът ми много искаше бебе още от началото. Хубавото беше, че не ми го натякваше и не ме притискаше и така аз накрая "узрях" . Спрях хапчетата, един месец се пазихме, за да ми дойде без хапчета и след това решихме да спрем със всякакво пазене, пък когато стане. Ние не бързахме, така че не съм взимала мерки за повишаване на шансове ни - нито съм меррила БТ, нито тестове и т.н. То пък взе че стана веднага. Направо не повярвах.
В началото бях малко объркана и ми беше всичко, като на сън, все едно не се случваше на мен. Но сега, вече съм в 9 г.с., започвам да свиквам с мисълта че съм бременна. Вече чакам всеки преглед с нетърпение, за да видя колко е пораснал бебчо.
Успех на всички кандидат, бъдещи и настоящи мами