Разговарям с нея за всичко, включително и на такива теми като с голяма.
- Публикувана: 15 май 2008, 09:11 ч.
- Последно мнение: 20 май 2008, 07:51 ч.
разговаряте ли или бихте ли разговаряли с децата си за...
Разбира се, че аз ще бъда тази, която ще и покаже и обясни. В това отношение улицата учи точно обратното - в стил " изяж или ще бъдеш изяден" или "само богатите и еди кои си други са достойни".
Бих искала детето ми да уважава всеки един човек, всяко едно живо същество, независимо от видимите различия, които ни делят.
Бих искала детето ми да уважава всеки един човек, всяко едно живо същество, независимо от видимите различия, които ни делят.
Още ни е рано за такива разговори, но ДА смятам, че това са неща, които трябва да се научат вкъщи. По-скоро с личен пример и с разговори разбира се, но основно чрез демонстрация на толерантно отношение от страна на родителите... Ако детето чува често : "Виж го тоя педал" или " Мръсни цигани" или "селянин прост" , никакви разговори след това не могат да го превъзпитат в толерантност .... 
Разбира се че, съм говорила с детето си на тези теми- нито е малка, нито е глупава.
Знае, че има деца без родители, хора с различен цвят на кожата, с различна религия.
Предпочитам аз да обясня на дъщеря си това, отколкото да се сблъска с различното неподготвена.
Например, 7 годишната ми племенничка не знаеше какво значи "сирак" и едва в първи клас разбра, че има и деца без родители.
Толерантността се възпитава, не може да чакаш детето ти да стане на 16 години и тогава да започнеш да му обясняваш, че има и различни, и че трябва да ги приема такива каквито са.
Знае, че има деца без родители, хора с различен цвят на кожата, с различна религия.
Предпочитам аз да обясня на дъщеря си това, отколкото да се сблъска с различното неподготвена.
Например, 7 годишната ми племенничка не знаеше какво значи "сирак" и едва в първи клас разбра, че има и деца без родители.
Толерантността се възпитава, не може да чакаш детето ти да стане на 16 години и тогава да започнеш да му обясняваш, че има и различни, и че трябва да ги приема такива каквито са.
Моето момче е вече сравнително голямо, но винаги сме разговаряли на всякакви теми.
Признавам, че на мен много ми харесва да откривам света с него отново и отново. Ако не аз, баща му и баба му, много ми е чудно кой да му говори за такива неща.
Няма въпрос до сега, от който да съм се притеснила и се надявам да няма.
Аз се водя от един морален принцип - не правя неща, които да ме е срам да споделя с родителите си или детето си.
Признавам, че на мен много ми харесва да откривам света с него отново и отново. Ако не аз, баща му и баба му, много ми е чудно кой да му говори за такива неща.
Няма въпрос до сега, от който да съм се притеснила и се надявам да няма.
Аз се водя от един морален принцип - не правя неща, които да ме е срам да споделя с родителите си или детето си.
Бих искала детето ми да уважава всеки един човек, всяко едно живо същество, независимо от видимите различия, които ни делят.
ето за тази мара идеше реч
Не "бих", а разговарям и то отдавна. Синът е голям, втори клас. Разговорите обаче не са тенденциозни, не целя самата аз провеждането на такива. Получават се естествени по определени поводи, а такива има в изобилие и често. Разговорите са и с мен, и със съпруга ми, и с баба, и с дядо. В тях няма нищо по- особено от останалите разговори.
Но и това ще стане /още няма 4г/.
Говорим за всичко, което го вълнува. Естествено, че в семейството детето трябва да получава помощ с новите за него неща и трябва да се говори винаги и спокойно.
Но не мисля, че има особена нужда да се възпитава в дух на толерантност и разбиране на различията. Децата не са родени дискриминатори, дори напротив. Примат нещата каквито са, не каквито са били насаждани на някого. А и ще се отансят към "различните" обикновено така както го правят родителите независимо дали говорят и какво.
Но не мисля, че има особена нужда да се възпитава в дух на толерантност и разбиране на различията. Децата не са родени дискриминатори, дори напротив. Примат нещата каквито са, не каквито са били насаждани на някого. А и ще се отансят към "различните" обикновено така както го правят родителите независимо дали говорят и какво.