Бихте ли сключили брак повторно

Което пък вече е хипер антихристиянско   
За брака смятам, че не е определящ. В смисъл, подписът не прави семейството. Все сме се убедили тези, които сме тук именно в това.
Част от провала на моя брак е, че ме приеха за "даденост". Че каквото и да се случи, ще съм там. Като гардеробът например. Макар и малка, и това си изигра ролята 

Кое по- точно е хипер антихристиянско?

Да родиш, без да е благословил поп брака ви.

Това няма абсолютно никакво значение ,ако нямаме изобщо брак,как тогава попа да го благослови?

Ех! За постулатите ти говоря... Ритуалът в църквата какво мислиш, че е???

Никога! И първият път знаех, че е грешка!
Втора грешка няма да допусна в този живот!

Анализирайки задълбочено всичко гореизказано, в главата ми се появиха следните два въпроса, които (себе)задавам:)
Всички говорим за "подходящия" и че ако бил той и ако било с него - тогава може би да. Но нали когато сме се женили за първи път, сме смятали, че е подходящият? Щото за неподходящи никой не се жени. А впоследствие сме осъзнали, че не са такива. Тогава: те или са били неподходящи още при сключването на брака или внезапно са се променили впоследствие. По-скоро е първото, но ние, заслепени от любовта и надеждата не сме го разбрали. Та каква е гаранцията, че вторият, след като сме го проверявали, изпитвали и пр., ще се окаже подходящ? Та нали отново надеждата и желанието ни за щастие ще ни карат да си затваряме очите пред някои "дребни" сигнали, или подсъзнателно просто няма да ги възприемаме, желаейки "този път" всичко да е наред...
Лично за себе си ако трябва да отговарям: да, много ми се иска да се омъжа втори път, някоя неделя, просто да решим, че искаме да сме си само двамата, той да дойде да ме вземе от вкъщи, да ми каже - облечи си някой светъл костюм, защото отиваме няма да ти кажа къде и да ме заведе в някое старо българско село, където да ни ожени кметът и секретарката за свидетел. А после да се приберем и да си почерпим приятелите... Това беше лирично отклонение. Разумно - всичко в мен крещи НЕ!, а душата ми изстива, когато се замисля как отново трябва да градя това крехко равновесие, да водя на детето нов татко, с който ами ако нищо не стане? Втори развод, втори провал...
"Бракът е клетка, а семейството - институция", бе казал някой в соц времената. И на кого му се живее в клетка или институция?
А сега, съвсем сериозно - огледайте се около себе си и честно си кажете - колко щастливи семейства познавате, били те на първи или втори брак? Ама наистина щастливи, без да се обиждат, да си пазят уважението, да са радостни, че прекарват всяка минута заедно, без да се ругаят пред приятелите, да се заяждат за глупости...
Простете за дългия пост. Но днес явно ме е посетила музата...

Ах, Tintina, как можа така успешно да изразиш  моите мисли, опасения и прочие "страх лозе пази"...
Ами не, не познавам такива семейства. Ако не се ругаят, а се гледат влюбено в очите, то е защото или единият, или другият си имат по нещо "извънбрачно". И така...държат се на хорото.
Но семейство ли е това?!

Аз пък познавам такова семейство - семейството на най-добрата ми приятелка. И двамата са на втори брак и верно, не се гледат влюбено в очите /поне не съм го забелязала в мое присъствие/, но пък ДВАМАТА ГЛЕДАТ В ЕДНА ПОСОКА, което мисля че е ключът към успешното семейство. Заедно са вече 12-13 години, а през последните две им се струпаха такива жестоки проблеми..., но те ги посрещат наистина заедно. И не че никога не са се карали, но като знам какво им е минало и все още им минава през главите..., просто шапка им свалям, че успяват винаги да са така сплотени и подкрепящи се един-друг. ----> това според мен е истинското семейство, което трудностите не разединяват, а в изпитанията оцелява и връзката се заякчава.
           Верно, рядко се срещат, но ги има и такива семейни двойки и смятам, че е несправедливо само защото нашите бракове са се провалили, да твърдим, че видиш ли всички все още съществуващи бракове са пародийни.

Защо наистина май няма такива семейства? истински щастливи,че са заедно и след 20, 30,50 години? Нима не може да се съхранят усещанията,които всеки има в началото? Тръпката,бодежите "под лъжичката " от това,че виждаш другия....

           Верно, рядко се срещат, но ги има и такива семейни двойки и смятам, че е несправедливо само защото нашите бракове са се провалили, да твърдим, че видиш ли всички все още съществуващи бракове са пародийни.
[/quote]

Не, не казвам че ВСИЧКИ такива бракове са пародийни. Не са всички. И аз познавам такова семейство, в което и двамата се отнасят един към друг с истинска любов. Но те са по-скоро изключение, а не правило. Т.е. повечето, които познавам, не са така. Да, разбират се, да, гледат в една посока. Но дребните заяждания, битовизмите, обидите отдавна са убили любовта. И са по-скоро заедно, защото се страхуват да не са поотделно (да не би да е много страшно. Ама не е.
И за още едно определение в този дух се сетих: "Бракът е двойна самота"

А според мен бракът е това, в каквото двамата, свързани в него, сами съумеят да го превърнат...

А иначе, ако трябва да го караме на сентенции и духовитости, има едно много симпатично определение за брака:
"Бракът е измислен за това, за да могат двама души да решават заедно проблемите, които никога не биха имали, ако изобщо не се бяха женили!"

Ето една сентенция, съвсем, съвсем песимистична
"Всички ние, до един, сме изпълнени с ужас. Ако вие се омъжвате, за да го прогоните от себе си, щще успеете само да омъжите своя ужас за нечий друг ужас; брак ще има между вашите два ужаса, а вие ще страдате и ще наричате това любов".
Понякога си мисля също, че има хора за които самата дума "брак" е достатъчно внушителна, за да прекарат в неин плен цял живот, само и само да са омъжени "за пред хората". Други пък са осъзнали, че са си добре и без брак и си гледат кефа и това е. Та както ни било писано:)

за мен бракът не е нищо повече от уточняване на фактическото положение. омъжвала съм се 3 пъти, развеждала съм се пак толкова, на път съм да се омъжа за 4 път. нито се шашкам, нито го приемам прекалено навътре. налага се да се оженим по ред причини. не считам, че нещо в отношенията ни ще се промени. брачен договор - задължително.
ще ми се романтика и бели рокли, ама на 45 е малко несериозно за църковен брак, ще видим. досега не съм имала.
на него ще му е за първи път