Публикувана: 17 май 2008, 14:41 ч.
Последно мнение: 19 май 2008, 09:55 ч.

Партньори или половинки?

1 780
31
1

# 15 17 май 2008, 18:26 ч.

Мнения: 46 518

Не сме нито партньори, нито половинки, ние сме семейство. А това какви правила си спазваме вътре в него си е наша работа, за мен е важно, че са "решени" дори без обсъждане, просто мислим еднакво и искаме едно и също Wink

По темата - никой от нас не е проявявал желание да води живот извън семейството, така че не сме стигали нито до "не го пускам без мене", нито до "приятно прекарване".

И в другата тема казах, въпросът е двете страни да са съгласни, не виждам защо човек би се обвързал с друг, който има коренно различни разбирания и после да му пили на главата ...

# 16 17 май 2008, 18:51 ч.

Мнения: 2 388

Мисля за точния отговор на този въпрос. newsm78

Мнението на Тарталета най-много се доближава и до моето виждане.

# 17 17 май 2008, 19:09 ч.

Мнения: 2 197

Ние сме партньори и в прекия и в преносния смисъл. Не сме женени и никога няма да бъдем. Всеки има излизания и интереси, които осъществява сам. Примерно строго фирмените партита винаги се посещават от единия, чиято фирма ги прави. В повечето случаи обаче отиваме двамата. Когато той ходи на тренировка определено не му пиля на главата, че трябва да е вкъщи. Така че мисля, че не се очаква от една двойка да бъде постоянно заедно. Честно казано такива ме изнервят. Имам няколко познати семейства където винаги двамата се движат заедно. Не че е лошо ама като се съберем по женски "на разпивка" малко тъпо се получава да сме 4 сами жени (всичките женени или с постоянни партньори) и петата да дойде с мъжа си. А нас останалите после само ни прибират при повикване...

# 18 17 май 2008, 21:18 ч.

Мнения: 1 763

Ние сме по-скоро половинки. Всъщност сме направо "срастнали". От много време сме заедно, всичките ни приятели са общи. Напълно нормално е, ако аз отида на кафе с приятелки и той да дойде с мен. Единствената причина за това е, че те са и негови приятелки и той иска да се види с тях. Същото е и със запиванията по мъжки. Никой от неговите приятели не гледа на мен като на жена, а като на човек от компанията. Той е много общителен и лесно се вписва навсякъде. Аз съм по-скоро заворена. Смея да кажа, че се допълваме идеално.

# 19 17 май 2008, 23:25 ч.

Мнения: 2 353

Може нощем да сте половинки, а денем спаринг-партньори.

# 20 17 май 2008, 23:41 ч.

Мнения: 1 820

Цитат на: Тарталета в сб, 17 май 2008, 15:25

Той е половинката ми, аз- неговата. Заедно сме толкова дълго време, че вече сме се сраснали Grinning

Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори newsm78

Най-здравата основа на любовта е равенството! Peace

Последна редакция: нд, 18 май 2008, 21:58 от paneva

# 21 18 май 2008, 00:00 ч.

Мнения: 1 731

А сега де .Аз му казвам половинка ,щото сме едно цяло.Ама и друго сме.Приятели от най-големите. Hug

# 22 18 май 2008, 13:30 ч.

Мнения: 2 161

Моят партньор ми е идеалната половинка.Защо някои подскачат,че било собственическо?Ами да,собствен ми е!И аз съм му лична собственост.Моята жена,моят мъж-напълно ни удовлетворяват тези обръщения.Какви са тели глупости за малко въздух и пространство?Дишай си,кой ти пречи?

# 23 18 май 2008, 13:48 ч.

Мнения: 4 965

Моят съпруг е идеалната половинка за мен, защото сме перфектни партньори и сме равнопоставени във връзката си, но имаме достатъчно свободни отношения и достатъчно обич и приятелство помежду си, за да може всеки от нас да чувства другия като част от себе си. Затова не е и нужно да си забраняваме или да се ограничаваме. Важното е това, че сме семейство, но ако семейството е клетка/кафез, надали би ни било приятно.
Гледала съм хамстери в общ аквариум - не ходеха никъде един без друг Wink

. Накрая мъжкият изяде женската.
Т.е. всяко прекалено обвързване води до повече проблеми. Е, прекалената свобода - също. Peace

Последна редакция: нд, 18 май 2008, 17:27 от azaf

# 24 18 май 2008, 15:18 ч.

Мнения: 5 710

Ние сме партньори. Баба ми казваше " Другар в живота", повече ми харесва.
Обаче онзи ден мъжът ми ми каза, че ме възприема като част от тялото му. Замислих се - и аз така го възприемам.
Тоест сме и половинки.

# 25 18 май 2008, 17:09 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Дори да сме партньори, няма да пречи на това да не се съгласим някой от нас двамата да отиде сам на сватба. Ако той е поканен, следва да присъствам и аз и обратно. Така го разбираме и двамата, без да се чувстваме като половинки. То си е нещо като етикет. Обикновено подобна покана отправена към един от двамата в семейството, се разбира, че се отнася и за двамата. А ако случайно споменат, че се отнася само за единия, няма да отиде никой от нас, защото това ни обижда.
Та, долу-горе и аз разсъждавам като Никол - ние сме семейство и щото на някой му е кефнало да се весели само с единия от нас - няма да стане.
Друг въпрос е, когато някой от нас реши да излезе с близък, тогава да. Но някоя си там да определя, че само единият ще е поканен - не.

# 26 18 май 2008, 21:02 ч.

Мнения: 6 993

Ми нито едното, нито другото.
Ние също сме много близки, много, почти постоянно заедно (като изключим работата), защото 2 години бяхме в различни градове.
Та това отделяне хем ни сближи много, хем въобще не ми пука по какви сватби ходи и прочие занимания без мен.
Не съм останала с впечетление и той да драматизира, ако изляза някъде без него или ме поканят някъде без него.

# 27 18 май 2008, 22:13 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: percepolis в сб, 17 май 2008, 14:41

... И това ме накара да се замисля - когато сключваме брак дали оставаме равнопоставени партньори или се превръщаме в половинки, неразривно свързани една с друга?

С брак или без брак .... половинки или партньори ...
Всичко е както си го направиш - въпрос на лична организация .
Едни са щастлива така, други инак .
Някои никак .

# 28 18 май 2008, 22:39 ч.

Мнения: 6 701

Нещо не схващам разликата - ние сме семейство т.е. едно цяло от две равни половинки или двама равно-поставени партньора.
А в другата тема според мен ставаше въпрос за етикет. Не ходим отделно на сватби защото и двамата не го намираме за редно, да не употребя по-силна дума. Не става въпрос за забрана.
Естествено, че имаме и различни интереси. За съжаление имаме малко свободно време и двамата предпочитаме да сме заедно през него. Въпрос на усещане и предпочитание, а не не пускане-непускане.

# 29 18 май 2008, 22:49 ч.

София
Мнения: 1 825

Не одобрявам отношения, в които двамата партньори да са впити като пиявици един за друг. Повечето ми приятели-мъже обясняват колко е досадно жените или приятелките им да са нон-стоп с тях и не ги оставят да дишат, но от страх от скандали не смеят да поставят проблема на маса. Аз съм имала такова гадже, ами не ми харесва и не го одобрявам.

В предишната тема наистина ставаше въпрос за друго. Мисля, че авторката се притесняваше от факта, че хората в обкръжението на съпруга и не я уважават.

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: