А имах наскоро една история с торта! малко офф - някои италианци са много са прецизни, когато става дума за ядене.
Поръчвам торта от сладоледаджийница. И предишния ден минавам да се уговоря. Сладоледената торта е по-скоро студена торта, не толкова сладолед (не знам как да го обясня, за 1в път ми беше такава торта да поръчвам) И като ме подложиха на един разпит!!!! Колко хора ще я ядат ( 13 мин. дискусии дали ще е достатъчно), в колко часа планирам да я поднеса, на колко точно минути живея, с какво ще я транспортирам. Отговорих както можах, стигнахме едва ли не до шрифта на надписа. После строго ме инструктираха да се появя точно в еди колко си часа, 40мин. преди това щяла да е извадена от хладилника. Да не я слагам после в хладилник, можела да стои още 2 часа на открито. И изобщо се почувствах, като функция на тази торта.
На следващия ден отидих, взех си я, изслушах отново лекция за това как не бива да я слагам в хладилника, след което като се прибрах я бутнах в хладилника, да не я мисля. И сбърках. Много е важно да се следват инструкциите на сладкари, готвачи и др.
За салатите се сетих нещо.
Тук върви и пинцимонио, което според мен е повече към апетайзерс, не толкова към салата.
Раклета също го тачим, нищо, че сме в чентро-норд. Но специални сирена за раклет не се продават, т.е продават се само в Лидл.