Налага ми се да оставя бебка за 6 месеца!

6 месеца си е наистина дълъг период за раздяла с толкова малко човече
Какво е по-важно от нея?

И аз това се чудя   6 месеца е наистина много време. А свекърите колко са старички? Ще могат ли изобщо да се грижат за бебе? Питаш дали ще имаш сили да заминеш? Аз лично за себе си не бих имала, но......ти си знаеш какви са ти причините за това заминаване.

Май нищо не би ме накарало да оставя детето си за толкова време,на тази вьзраст

4е ще те забрави,ще те забрави-малката беше без баща си 3-4 месеца,наложи се дазамине по работа ,пък и беше на годинка-когато се върна го беше забравила тотално,дори му казваше 4и4о-после и трябваха няколко месеца да свикне пак с него
помисли си наистина ли се налага и неможеш ли да я вземеш с теб

Винаги има повече от един изход.

Аз лично не бих си оставила детето за толкова дълъг период. Поне очертава ли се да го виждаш отвреме на време? Теб не знам дали ще те забрави, но не искам да си представям какво ще изживее то.

е, какво толкова ще изживее не е толкова голямо, че да я забрави трайно. ще си я припомни пак. Според мен шокът е за майката, детенцето ще си расте, стига да го гледат адекватно.
Има толкова деца, които растат без бащи; една майка знае по-добре как после да си я припомни детето.

авторката е писала, че няма начин, няма друг вариант. Значи - ще се наложи да се справи 

За нищо на света,не бих се разделила от децата си,за толкова дълго време!
Няма ли никаква възможност да е с теб?

Моето дете също расте без баща вече цяла година.Но едно е тати,а друго мама.
Вярно е,че шокът ще е по-голям за майката.
А как ще се почувства тази мама,след като се прибере?Като детенцето и плаче от нея и не я чувства като близка?На мен би ми се скъсало сърцето!

виж сега, основният въпрос е дали детето е свикнало  с тях и дали свекъра и свекървата ще могат да го обичат и да се грижат пълноценно за детето.
има огромна разлика между това да я няма мама но детето да бъде обгрижено, гушкано и обичано и да я няма мама и от това да следва че детето му липсва обективно грижата за него.

ако детето е свикнало с баба и дядо, ежедневно е и с тях и е обичано и не му липсват материалните неща, детето в интерес на истината може да си живее доста щастливо и ако майка му е далече. Особено ако тати си остава с него, и ако това не е свързано едновременно с много промени - и със смяна на къщата, стаята, навиците и ритуалите, дневния режим и т.н.

Тежко е много повече за мама тази раздяла. То е още много малко за да разбира, макар че ще усети липсата, едва ли ще е толкова болезнено за него, ако си има изградени отношения с баба и дядо и ритуалите  за хранене и заспиване с тях и сведете другите промени до минимум.

Моя мънечкия /щото има и големишък на 7г и половина/ макар да е на 6м си има различни начини за заспиване с мене, баща си и баба си и не ги меша, суче от мене, татко му му пее /не се смей имат си тяхна песничка за заспиване/, бабата го люля. И му е добре с всеки от тях и им се радва, и съответно и аз с никой от тях не се и замислям дали да го оставя когато се наложи. И на него ако не е гладен /защото го кърмя/ му е безразлично с кой ще е, защото е свикнал и ги познава, вижда ги всеки ден. Виж от непознати реве, не дава да го взимат на ръце, абе с характер си е.

Щом няма друг начин, имаш 2 месеца- направи всички необходими промени и преход, докато си тука, ако не живеете със свекъра и свекървата- мести се отсега там, или те да се местят при вас, да са ежедневно с детето, така че да станете взеимозаменяеми за него като присъствие и чевство за сигурност което му създавате.Оставяй го с тях по-нататък насаме да го хранят и приспиват, просто за да си намерят начина да правят успешно нещата, докато си насреща и е по-спокойно че ще помогнеш, ако стане напечено.
В много отношения бабата и дядото ще са по-търпеливи и обичливи от нас, дето все се притесняваме и бързаме за някъде. Имат и опит - отгледали са мъжа ти, все пак. постепенно го оставяй за по-дълго с тях, ще видиш че ще го заварваш усмихнато и даже ще усетиш лека ревност, че и с тях си е добре.
На мен ми се наложи да дам баткото на ясла много малък /11месеца/ беше - за да си завърша образованието и той си свикна с лелите повече отколкото с бабите, даже ми беше малко гадничко като разбрах че не съм чаааак толкова незаменима за него.
Така че - ако получава любов, добре ще ти е детенцето, дори и ти да си далече. Пък ти ще му се обаждаш по телефона ще си "говорите", ще чувства любовта в гласа ти. Няма да те забрави.
Гледай докато дойде време да заминеш така да си подредиш нещата че твоето отсъствие да е единствената промяна- всички други промени да са приключили полека и со кротце, со благо, за да му намалиш стреса на детето и да си спокойна като знаеш че детето е адаптирано и при какви условия и отношения остава.

След време то няма да си спомня че си отсъствала тези 6 месеца, а ти няма да искаш да си спомняш.

Не май, а със сигурност... 

не съм съгласна, че майката ще изживее раздялата по-трудно от детето. това, че ние сме възрастни и можем да изразяваме емоциите си по по-разбираем начин, не означава, че мъничетата нямат такива и едва ли не им е все тая с кой са, защо са с него и как си прекарват времето, когато не спят.

от друга страна напълно разбирам дилемата ти. на мен ми предстои пътуване до африканска страна за два месеца и половина, съпроводено от хиляди неизвестни. последните няколко месеца прекарах в страшно много размисли дали да взема малкия с мен, или не. там ще съм заета и той определено ще ми пречи да си върша ефективно работата, но мисълта за една подобна раздяла ми се стори много по-трудна, както за него, така и за мен.

едно нещо, което ми каза една много мила лекарка, когато все още бях в шок от това, че съм бременна беше, че детето не е пречка за нищо; изисква се единствено повече време и по-добра организация да свършиш намисленото.

Ние живеем с едните дядо и баба, има си и батко бебето- живеем в къща с двор, всеки в отделен апартаменти честно казано бебето се чувства добре с всеки един от тях, при всеки един от тях може да заспи, да си играе, радва им се. Баткото също така си разпределя времето че да забърше каймака от внимание от всеки - успява да се завърти покрай всеки и да си получи нещо което той му дава като внимание все пак хората са различни, подхода им също.
Но ги виждат и контактуват с тях ВСЕКИ ДЕН.
Таткото се справя страхотно и често и той го гледа и за повече време. Изобщо не му е хрумнало на бебо да плаче за някой който липсва в момента. Дори като ме няма може да е поизгладнял но не дава зор, играе си, като види храната или мене -  защото го кърмя си показва дали е гладен. даже имам чувството че му е много по-добре така и на баткото и на малчото - има навалица, има разнообразие. Не се усеща липсата на никого толкова като са повече хора вкъщи.

Много добре казано. Макар че и на мен ми е трудно да си го представя.

Пожелавам ти сили да се справиш! Ти си знаеш каква е причината, сигурно е основателна. Убедена съм, че ще ти бъде трудно, но щом няма друг начин...!
Миналата година оставихме Алекс за десет дни у свекърите. Просто опитахме да отидем на почивка с него, но се оказа много трудно и, за да не губим резервациите, го оставихме у тях, да го гледат. Беше на четири месеца и половина. Е, аз си поревах стабилно  . Нищо че бях убедена, че го гледат перфектно, а и беше на 30-тина км от нас и можехме да отидем по всяко време.

Зависи от причината. Ако е наистина жизнено важно. В противен случай не бих оставила детето си за 6 месеца никога.

Toва е сложна дилема.Много сложна.Щом нямате друга алтернатива,значи заминаването ви е жизненоважно.
Иначе едва ли бихте се подложили на това.Знам и вие знаете,че този период ще е ужасно труден.Но ще трябва да се преборите.
За детенцето стреса няма да е толкова голям,колкото за вас.Ако свекитата го обичат много,то ще бъде добре.Не се притеснявайте,че няма да го гледат.Единственото,което е нужно е безгранична любов.
Желая ви успех в този труден момент

Какво е толкова по-важно и неотменимо от това да си с бебето си?
Когато голямата беше на около годинка ми предложиха работа в Брюксел, в структурите на ЕС.
Много добра възможност, но трябваше да остава дъщеря ми за година и седем месеца, да дойдат с баща си при мен би било почти невъзможно, а и не беше ясно как ще се справим. Мислих, премислях...трябваше да реша за един ден - е, останах при семейството си.Честно казано не си представям какво е тоооолкова пък важно. Щом си се решила, значи го искаш, щом го искаш, значи си преценила че това е по-добрия вариант, значи не би трябвало да се тормозиш.

Защо да няма друг начин и трябва задължително да се отделиш от бебето си за толкова наистина дълъг период от време?
Аз лично не бих го направила, но ти си знаеш най-добре!

Малко преди дъщеря ми да навърши годинка при предложиха 8 месечен стаж във Франция, нито за момент не се колебах, просто отказах.

Не бих си оставила детето за толкова време 

Съжалявам, че ти се налага мила....

Не можеш ли да вземеш бебо с теб или свекърва си с теб.....
Помисли и за други варианти. Колкото и да ти изглеждат немислими, може би все пак има и друго решение

Aко прочетете внимателно ще видите, че жената пита дали има други мами в нейното положение. А вие веднага тругнахте да я осъждате каква лоша майка е щом е готова да остави детето си. Не знаете какво и е положението, че да я заклеймявате. И не се заричайте, че никога не бихте го направили, защото човек не знае какво ще му дойде до главата.

Моя приятелка остави миналото лято дъщеря си за да отиде на бригада в САЩ заедно с таткото.Детето беше на
10 месеца,гледаха го бабата и лялята.Е,справиха  се и тя ,и малката.Не казваш причината,сигурно е сериозна Трудно ще ти бъде!Но времето минава!

Никак не си права...И света да се преобърне не бих си оставила детето на такава възраст..Никой не осъжда тази майка.Просто представяме своето мнение.
Бих направила всичко за да взема детето със себе си, а ако ли не...не бих тръгнала.
Адаптация и при заминаването и при завръщането е много трудна...моят съпруг отсъства за дълги периоди и съдя по него.....а какво остава за една майка......

И аз се присъединявам към всички които не биха си оставили детето за такъв период от време.

Aбе хора я се осъзнайте,защо осъждате жената,я си представете,че се случило нещо много лошо,например има болен роднина,(тук ние можем само да гадаем),но вие не бихте ли заминали,ако някой много близък ваш роднина е болен,вероятно не сигурно бихте го оставили???Недейте да се заричате,защото никога не се знае какво може да ви се стовари над главата.
Когато първоначално прочетох темата и аз това си казах "Никога ама никога не бих я оставила".Да ама не-я се замислете преди да давате такива коментари.

Бибка, о.к. съгласна съм с теб.
Но, в предния си пост попитах авторката на темата каква е причината поради, която трябва да замине задължително без детето си. Споменала е само, че ще го остави  при свекър си и свекърва си, т.е. най-вероятно ще замине с мъжа си.
И всеки път става така, авторът на щекотлива тема хвърля бомбата и после никакъв не се появява да дава обяснения, а ние се караме тук и само гадаем за какво точно става въпрос.
И честно казано, наистина каквото и да се случи не бих оставила детето си за толкова дълъг период от време.

Здравей, искам само да ти пожелая много сили, защото ще са ти нужни. Понякога се налага да правим не леки избори в името на доброто бъдеще на семейството. Кураж и съм сигурна, че си премислила стотици пъти вариантите и си преценила, че това е най-доброто.

Не знам къде го видяхте това осъждане...всичките майки с доста толерантен тон са изразили мнение и съчувствие.

Дано не ми се налага такава раздяла. Все пак ако е абсолютно наложително, мисля, че и майката и бебето ще се справят

Да това е вярно,ние всъщност не знаем каква е причината тя да замине,пък и не се появява да каже,не обичам такива теми,в които някой пише както ти казваш хвърля бомбата и после не се появява,но все пак расъждавам върху това какво аз бих направила в такъв момент и не ми се  иска да се заричам,че никога няма да направя нещо,бих я подкрепила само и единствено,ако наистина има много основателна причина да го направи дадох пример,ако някой много близък е болен и няма кой да го гледа има много такива случай,аз лично съм била свидетел и е много кофти да си изправен пред такава ситуациа да избираш някой пред детето си.

Като оставим причината настрана, надявам се, че е основателна 
Определено ще е трудно за майката, детето ще си бъде обичано и обгрижвано и от бабата.
Обаче ще те забрави със сигурност, дъщеря ми за 10 дни , докато бяхме на море  ни гледаше като извънземни като се прибрахме Обаче после бързо се адаптира , така че няма страшно. 

Ами щом момичето е пуснало тема с такова заглавие,
очевидно и се налага и няма друг избор.На коя майка няма да и липсва детенцето?
Това си е доста дълъг период,и ние освен да и пожелаем късмет,друго не ни остава.
Нали със сигурност го прави в името на това дете!!!
Кураж и успех! 

Защо не споделиш  с нас каква е причината?
Кое е това нещо дето ще те откъсне от бебето за 6 месеца?
Кажи?
Чужбина ли е? Работа?

напълно съгласна съм

Не съм попадал в такава ситуация и не мога да гарантирам как ще постъпя. Първосигналната ми реакция беше, че не мога да си оставя детето за толкова време. Че аз, откакто се е родила, съм я оставяла само 1 нощ на нашите и то защото трябваше да работя. И не ми тежи и правим всичко заедно.

Но от друга страна е вярно, че човек не знае какво може да му дойде до главата. Ако тези 6 месеца са неизбежни, ако имаш сериозни причини и промяната ще ти помогне да си стъпиш на краката, то тогава 6 месеца не са чак толкова безкрайно дълго време.

Нещо повече - имам чувството, че дъщеря ми приемаше по-лесно отсъствието ми, когато беше по-малка. Сега е залепена за мен, случвало се е аз да изляза, за да хвърля боклука, а тя да остане с баща си и да реве така сърцераздирателно, все едно я боли.

Освен това не е без значение дали ще виждаш детето си през това време. На живо за уикенда, по скайп, по телефона...


Подреди приоритетите си, вземи решение и го отстоявай. Няма да е лесно и в двата случая.

Подготви се за болка и много тъга!Разделих се с дъ6теря си за 1месец и тя бе на 5годинки.Ужасно е бях дежурна телефонистка.дано БОГ ти даде сили да се справи6 6том се налага.Да бебка 6те те забрави времето на раздяла няма да е малко.Желая ти успех и търпение.

Не е чужда работа защо майката трябва да остави детето си. Явно й е много тежко и търси хора, които са преживели същото. Не се знае какво ще се случи в живота. Понякога трябва да правим избор и да си изберем приоритетите.
Няма да ви е лесно. Но ще трябва да се справите. Дори и да те забрави детето, после ще привикнете отново един с друг.
Дано всичко мине максимално леко.

Не си първата, нито последната, която ще остави детенцето си при баба/дядо, или при някой друг близък за определен период от време.
Покрай мен има две семейства, които са го правили. Явно това е бил изборът, начинът и шансът за по-добър живот.
Не се терзай, а гледай оптимистично. Постави се на мястото на татковците, които пътуват с корабите, например. При тях е също толкова болезнено, макар не всеки от тях да го показва и изказва.
Ако при теб това ще е еднократно 6 месечно отсъствие-ще го преживееш. Не зная каква е причината, сигурно е основателна, и сигурно имаш подкрепата на цялото си семейство, така че просто се отпусни и си помисли за предимствата на това.
Няма да ти е лесно, разбира се, но понякога се налагат жертви в името на нещо по-добро!
Стискам ти палци да се справиш с това предизвикателство!

Защо свързвате ангажимента само/най-вече с работа?!

Имам здравословен проблем и когато се роди малката и спрях да я кърмя, трябваше да отида на лечение в германска клиника. Е, не се осъществи...
Но изобщо нямаше да се замисля дали да я оставя на баба й. Да, много е трудно, но и по-трудни неща ни предлага животът. Така че, няма смисъл да се драматизира

Може би защото е най-логично, а и никой не иска да мили отрицателно, т.е. за болести и разни подобни.
Дано не е тази причината, но като цяло си права, N_A_N™

Дано
... но авторката не пита да замине ли или не, а по-скоро търси морална подкрепа от нас. В този ред на мисли, повече от половината коментари тук са неуместни Нека не го правим по-трудно за нея

Мъжът ми е бил оставен от родителите си когато е бил около 4г., за да работят в чужбина. За мен това не е основателна причина, но за тях е. Върнали са се бързо, но това се е дължало на други фактори. Хора всякакви!
Никоя от изброените причини не е основателна за мен, още по-малко болен роднина. Не приемам също и твърденията "не се заричай!". Всеки родител възприема различно връзката с детето си, ако за едни е допустимо за мен е абсурд!

Изгаря ме любопитство да разбера каква е твоята причина. 

На толкова малка възраст не виждам оправдание за толкова дълга раздяла. Е, не съм се делила за толкова дълго без прекъсване от децата си, но пък работата ми е свързана с често отсъствие, много пътувания и т.н. Случва се в продължение на 1-2-3 месеца да пътувам от понеделник до петък или събота и да съм вкъщи само за уикенда или дори само за неделята. Виждала съм колко им беше мъчно на децата ми като по-малки, защото тогава за тях времето е непонятна категория и няколко дни им изглеждат като години. Колкото по-големи стават, толкова по-лесно приемат пътуванията и дори вече ме карат да им разказвам къде съм била, карат ме да правя повече снимки и после ги разглеждат, интересно им е какви подаръци ще им донеса, но сега наистина 2-3 4л4 4-5 дни за тях наистина са толкова и осъзнават, че след заминаването ми ще има и връщане при тях, което да очакват с радост, докато като по-малки приемаха раздялата все едно е завинаги.
Когато бях в пубертета, баща ми замина за 4 г. да работи в чужбина /прибираше се за по 1 седмица на всеки 2 месеца/ и това създаде много проблеми между мен и майка ми, отдалечи ме /слава Богу, временно, защото сега сме много близки/ от баща ми и т.н. Затова подобна дълга раздяла изисква сериозно замисляне.
А и обмисли колко сериозна е причината за отсъствието ти, какви възможности ще ти даде раздялата или какви пречки и най-важното - потърси варианти в рамките на тези 6 месеца да виждаш по-често детето си.
 

много точно казано, аз съм на същото мнение

Аз също.Пожелавам на авторката много сила да се справи с дългата раздяла.Със сигурност това,че заминава,не я прави лоша майка.Тя си знае какво й е.Но ако имаше и най-малката възможност да не замине или да вземе детето със себе си,сигурна съм,че щеше да го направи.

Мила щом така се налага ще трябва да бъдеш доста силна и търпелива

Писах, писах и... отиде ми цялото философстване
Това, което най-вече обаче искам да те посъветвам, е да търсиш решения, за да се случат нещата, които искаш, а не оправдания защо не могат да се случат.
Т.е. ако в момента е обективно или ти се вижда невъзможно да вземеш детенце при теб, може би след 1-2 месеца там, вече няма да е така - просто трябва да си гъвкава!
Успех!

Веднъж, когато ми беше много гаден период, една приятелка ми разказа притча... Не знам дали ми е помогнала, но съм я запомнила...Та: Един баща завещал на сина си 2 сандъчета. Заръчал му да отвори първото в най - светлия си час, а второто - в най - мрачния. Веднъж на момчето всичко му вървяло в живота. Сетил се той за завета на баща си и отворил първото сандъче. А там имало само една бележка, на която пишело "Всичко минава". Друг път нещата му вървяли на зле, толкова, че в отчаянието си отворил второто сандъче. Там имало само друга бележка, на която пишело "И това ще мине".

maya duztepeliler - къде си? Защо не пишеш в темата си?

По въпроса... - ами аз и мъж ми оставихме за 2 години, т.е. прехвърлихме майчинството ми - на майка ми...Ние бяхме в Благоевград, те - в Добрич - 600км. Сина ни бе на 10 мес.,а си го взехме на 2г. и 10м., вече бях бременна с дъщеря ни.......

Не видях първото му зъбче, не видях първата му крачка, не видях толкова много неща.......Имаше и обективни, и субективни причини за нашето решение. Всеки месец се редувахме аз и мъж ми, по 1 седмица да бъдем при него. Кошмарен период. Те - родителите ми и сина ни - дойдоха за Нова година, сина бе на 1г. и 10м....Излязохме на центъра и имаше един истински Дядо Мраз.....Сина ни като го видя, уплаши се, ревна и...се сгуши в майка ми, а не в нас...Заболя ме! Спа в тяхната стая, а не в нашата......

Общо взето период от живота ми, с който не се гордея и не се хваля.......Но така се стекоха обстоятелствата...Ако се върна назад - дали бих постъпила пак така...Сигурно..Защото нямаше да съм на този акъл, който го имам сега.......Но незнам.......

В момента сина ни ни познава , не сме се разделяли за повече от 1 месец - като ходят на родителите ми на гости ваканциите, говоря му често за този период...Но...следва едно голямо Но.....

Но...съм изключително благодарна на майка ми, която го дари с голяма обич, нищо не му липсваше - както морално, така и материално, даде му това, както тя самата е нямала и  казваше - Изпитала щастието да гледа дете без финансови притеснения, с улеснения - автоматична пералня, памперси и пр., с време само за детето, защото със своите деца - не е имала такова щастие.......


Независимо от всичко - желая ти детето да получава голяма обич, да е живо и здраво и 6-те месеца да свършат бързо и пак да сте заедно........

Много добре казано !

И АЗ НЕ БИХ ГИ ЗАМИНАЛА, ДАЖЕ СЕ ЧУДЯ КАК ЩЕ ГИ ОСТАВЯ, ЗА ДА ОТСКОЧИМЕ ДО МОРЕТО

Подкрепям!

Точно така 

Аз съм в чужбина и тук има много български семейства, които са си оставили децата в Бг да ги гледат баба и дядо
Просто нямат друг вариант
Много им е трудно, че са далеч от децата си, но го правят за тяхно добро.
Понякога живота е пълен с изпитания и трябва да сме готови да ги посрещнем

Със сигурност раздялата на майката с детето ще е болезнена, най-вече на майката. Детето е твърде малко още за да осъзнае напълно какво се случва, а и децата бързо забравят.
На мен ми се е налагало да си оставя детето си за по една седмица на грижите на майка ми още, когато той беше на 2 месеца.И то в продължение на няколко месеца. Не ми беше леко. И не че е имало нещо по-важно от детенцето ми, но нямах избор. Късмет и кураж!

Много сила ти пожелавам, дано никога не ми се налага подобно нещо  Сина ми втора седмица е на вилата при баба си, малко да смени въздуха, че доста боледуваше и го взимаме само събота и неделя като почивам.Много ми е мъчно, въпреки че се разделяме за 5 дни, а при теб просто...

 Не мога да ви разбера.Едни търсят кой да им гледа децата ,за да хукнат към морето.Е родители вземете ги с вас и децата имат нужда от море,сл.лъчи и промяна на обстановката.
Колкото до авторката на статията заминавай щом няма друг вариант.Детето,като те забрави поле пак ще свикне с теб.
Аз лично не бих я оставила.Но това е мое мнение!Успех

Искрено се надявам на мамата да не й се налага да остави детенце по здравословни причини.Но все си мисля,че става дума за стажовете в Евросъюза - те обикновено стартират около средата на януари ,март,юли,септември и са около 168 дни.Ако е втората причина нека авторката сама да реши ,кое е по-важно за нея-дали първото зъбче и "мама" или стаж,на който може и по-късно да отиде.

Амиии, зависи. Аз никога не бих пропуснала подобен шанс (ако става въпрос за втория вариант), защото за мен работата ми означава адски много. Но бих търсила варианти да виждам по-често децата си и да не се отделям напълно от тях. Т.е. някакъв баланс.

Всичко зависи от начина, по-който се чувстваш ти. Детенцето ти е малко, така че надали ще те забрави и ако е обгрижвано добре , ще се чувства добре. Мисля, че ще е по-тежко за теб. Виждам, че не си сигурна дали свекърите ти ще се справят и не знам дали ще бъдеш спокойна, докато си далече от детенце.

Аз също заради работа не бих заминала....
Но причините може само да гадаем какви са.
Че ще мине и замине това време - така е...но просто е въпрос на усещане...аз и досега не мога да си оставя детето за повече от ден-два и то все го мисля и ми липсва...а за 6 месеца и то толкова малко бебче...просто не бих могла....

Ще отговоря точно на въпроса, без да изпадам в излишни разсъждения извън темата и да давам неискани съвети:
На възраст 5-6 месеца детето ти няма да осъзнае такава промяна така, както това би станало, ако беше на възраст над 3 години. Когато се върнеш след 6 месеца то няма дори да е на навършена 1 година. Ще те приеме, със сигурност и тази раздяла се съмнявам, че ще повлияе много на живота му като голям човек.
Моят баща е карал за половин година аспирантура, но аз съм била по- голяма, на 3 години и съм съзнавала факта, че го няма. Гледали са ме майка ми и баба ми. Дори майка ми беше също за месец при него. Това по никакъв начин не е повлияло на отношенията ни след неговото завръщане. Помня една много голяма говореща и ходеща кукла, помня и че се радвах, когато той си дойде, но пак казвам- бях на съвсем различна възраст. При едно бебе влиянието е много по- малко. Сега раздяла от половин година е по- лесна, от раздялата за същия период с едно по- голямо детенце.
По- важно е да си сигурна, че хората, на които поверяваш детето, са надежди, ще се справят, ще го гледат според твоите инструкции.

И аз това да попитам
Иначе по темата ми е малко трудно да отговоря, защото не ми се е случвало да се отделя от мъника за повече от 1-2 часа. Мисълта да не видя първото зъбче, първи крачки, първи думички, първи рожден ден... направо ме плаши    Но ако наистина няма друг вариант и си сигурна, че детенцето ще бъде обгрижвано и обичано, можеш да си по- спокойна. Сведи промените до минимум преди заминаването си.
Успех и ще очаквам включването ти по темата

maya duztepeliler - Много тежко решение.Но и аз мисля , че раздялата ще е тежка за теб, не за детенце.Успех и бъди силна.Ако останеш, но през цялото време се треевожиш и се чувстваш зле и се обвиняваш... това определено ще се отрази по- зле на бебече, токолкото ако заминеш

Съжалявам, че си в труден период и ти предстои да вземеш такова решение. И в единия и в другия случай са нужни компромиси, добре претегли нещата. Все пак шанс да си стъпите на краката може да имате и занапред... незнам, не искам да те обърквам... Едно е сигурно, ще ти трябва много сила, пожелавам ти я 

Не мога да си представя да си оставя детето за половин година, без разлика какви са причините. Прегръщам те, дано намерите по - приемливо и безболезнено решение, защото виждам колко ти е тежко. Дано се наредят нещата и да не се налага да се разделяте за толкова дълго, стискам палци. 

Мая, ако детенцето го обичат, а това явно е така, въпросните баба и дядо, за него на тази възраст е все едно кой ще го гледа, няма да е в затруднение, независимо дали ще е в България или не.
Ти се успокой и действително ти желая да устроите живота си нормално. Ще преминете през това изпитание и ти, и детето, и съпругът ти, важно е да има резултат. Спокойно, важно е само да се грижат добре за него. От раздялата за него спонеми няма да останат, но ако тя допринесе за постигане на добри резултати за цялото семейство, това със сигурност ще е шанс и за бъдещето на детето ти.

Аз те подкрепям и ти желая да имаш сили да се справиш.
 
На мен ми се наложи преди да родя да остана за една седмица в болница и не можех да виждам дъщеря си, плачех постоянно, а тя дори и не се сещаше за мен.

Моето не може да се сравнява с твоето, само като си помисля за една седмица какво изживях си представям как се чувстваш ти.
Успех.

maya duztepeliler, мисля, че да си майка не означава само да обгрижваш малкото човече, да го гушкаш и да се радваш на първото му зъбче, първата крачка, първата думичка. Да си майка за мен означава да мислиш и за малко по-напред във времето. Скоро дъщеря ти ще хапва пюренца и въобще нуждите й ще станат по-различни. Колкото и да ти е трудно, заминаването ви да работите е наложително. Ще ви е мъчно, но го правите и заради нея. УСПЕХ!

Мая много е трудно да оставиш детето си за толкова дълго време за да ти е  по-лесно все пак си мисли че правиш всичко това за нея
пожелавам ти успех   

Пожелавам ти успех и късмет, каквото и да решиш

Едно време си е било практика. Бабата на мъжа ви е отгледала така четири внучета, едното от родилния дом направо, другото от шестмесечна възраст, останалите две от годинка някъде.
За детето не се тревожи, мъката ще си е за вас с мъжа ви. Децата са изключително адаптивни, а щом ще е обгърнато с любов - всичко ще се нареди. Освен това живеем все пак в ерата на комуникациите. Ще чувате новини за нея всеки ден. А все може един-два пъти да я видите. Успех и кураж! 

Дано нещаат се подобрят при вас. И аз ви пожелавам успех от цялата си душа 

Това е и моето мнение.
Така, както описваш нещата, наистина е по-добре да се разделите сега за повече време, за да си стъпите на краката и дано не се налага по-натам отново да се разделяте. Успех!!!

maya duztepeliler, съчувствам ти за трудното решение. Аз лично не бих постъпила така. първо като работите 6 месеца на кораб и изкарате известна сума пари, тя след това за колко време ще ви стигне?! Не мисля, че това е решение. не си ли обмисляла варианта да си намериш хубава работа тук, да прехвърлиш майчинството на някоя роднина и така хем ще си край детето си, хем ще можеш да мислиш в перспектива. Да си майка е за цял живот, наистина, но пропуснатите мигове никой никога няма да ти върне. На мен ми се наложи да се върна на работа, когато Мия беше едва на 7 месеца. беше ми тежко, чакахме я няколко години, а не можах да й се нарадвам изцяло. Какво да се прави, нямах избор. Но, прекравам всяка свободна минута с нея и имах късмет да чуя първата й думичка, да видя първите й стъпки. Така че обмисли нещата в перспектива, а не на парче. Успех и дано вземеш най-правилното решение за всички ви.

Мила Мая, и аз съм от тези майки, които са оставяли и оставят децата си в "бабин дом". След раждането на сина ми за първи път го дадох на баба му и дядо му когато беше на 8 месеца. През цялото това време бях неразделна с него. Когато забременях с дъщеря ми обаче се оказа, че грижите ми идват в повечко. Повръщах постоянно, прокървявах, за да запазя нероденото бебе - дадох сина ми на бабите. Цял живот ще съм им благодарна за грижите за него. Детето основно е при свекърите, 2 дни го взима и майка ми. Така е и досега. Аз лежах и не можех да ставам, дори не можех да го гушна или да му сменя памперса. И пропуснах много "първи неща", но пък благодарение на това сега имам дъщеря. Боляло ме и съм плакала като го оставям, но съм 100% убедена, че получава много грижи и внимание при бабите. Нещо повече - свекърите, които са по-възрастни, изведнъж се оживиха. Отдавна ни говорят само за децата, даже вече питат дали няма да им дам и дъщерята. Тези хора преобърнаха живота си така, че на моите деца и на мен да им е възможно най-добре! От есента ще давам и малката на бабите - имам планове за себе си, искам да запиша магистратура. С времето се убедих, че да си добра майка означава да си щастлива и спокойна майка, понякога е нужно да се откъснеш от децата си, за да им осигуриш нещо по-добро. Ако бях на твое място щях да оставя детето си при баба му и дядо му, хем те ще му се радват, хем вие ще си стъпите на краката. Така ще осигуриш по-добри възможности на твоята дъщеря, което също не е за подценяване.

И  аз подкрепям мнението на evelinar(възхищавам се на силата ти и на здравия ти разум )
Мая,сигурна съм,че детето ти един ден би те разбрало.Когато съм се родила е нямало кой да ме гледа,дадена съм на ясла на 10-11 месеца,защото тогава са дали назначение на майка ми(тя е зъболекар),а в онези времена това е ставало много трудно и с много връзки.Гордея се с нея и с жертвата,която е направила,за да бъде сега един страхотен професионалист и да може да ни осигури живота.И все пак най-голямата болка ти ще я понесеш.

Кураж, Мая, само недей да се обвиняваш, че си взела грешно решение. Ти сама най-добре можеш да прецениш как да постъпиш. Желая ти много здраве и сили!

Колкото и да е тежко и аз бих заминала. Защото после ще ти е още по-тежко, че не можеш да купиш на детето най-необходимото. Детенцето сега е още мъничко, за него ще е по-безболезнено, ако заминеш сега, а не след 1 година. Това е ужасно тежко решение, искрено ти съчувствам, желая ти успех. Дано ви се наредят нещата!

в твоето положение на 100% бих заминала,все пак на детенце трябват пюрета,каши,памперси,играчки,дрехи и .......

на децата мястото е при майките, нека бащите изкарват прехраната, все щесе справите и с един надник
моя близка опита като теб и не издържа дори 1 месец
помисли за непредвидени ситуации, болести, да пази Господ

не мен пък не ми се струва, че имаш много основателен довод да оставиш детето си на хора, които е виждало няколко пъти. аргументите, за които се сещам в момента са два: първо, казваш, че ако отидете и двамата ще имате някакви спестени пари. колкото и да спестите, ще ги изхарчите за нула време като се върнете и пак ще сте в изходна позиция. така че, въпреки че казваш, че мислиш в перспектива, всъщност мислиш за съвсем близкото бъдеще и не осигуряваш семейството си в дългосрочен план, за да си позволиш такава жертва.

и второ, казваш, че мъжът ти е изгубил репутацията си и не може да си намери работа по специалността. а на кораба по специалността си ли ще работи? доколкото разбирам - не. следователно, може да си намери неквалифицирана работа и в българия и пак да закрепите положението.

алтернатива винаги има!

Заплащането на кораба най-вероятно е в пъти по-добро от това, което биха изкарали в България.
Наистина си в много трудна ситуация.  Но и 6 месеца на кораб няма да решат проблемите ви в бъдеще. Мислили ли сте да пробвате да си намерите работа в друг град, където не познават мъжа ти?

Подкрепям майките,които не биха си оставили децата за толкова дълго време.

Не бих си оставила детето, поради тази причина. Намерете друг начин, да си изкарате насъщния!

Мая, спокойно, просто не обръщай внимание на онези, които пишат извън поставения от теб въпрос и се опитват да морализаторстват, без да се поставят на твое място и да дават съвети, които никой не им е искал.
Разбира се, че бабата и дядото на детето не са чужди хора. И днес и от как човекът е съществувал, те са помагали, а често и отглеждали своите внуци.
Темата не е за това ДАЛИ е редно такова едно решение- жената си е преценила мотивите, условия, взела е решението. Темата е за споделяне на опит от хора, били в подобни ситуации.
Мая, вече писах за мен и за баща ми. Когато големият ми син беше на три години се наложи моят съпруг да замине за година и половина в чужбина, за да изплатим жилището си и да не се чувстваме притеснени години наред. Аз работех, а синът ми беше дори няколко месеца у нас, не на ДГ, тъй като беше изкарал тежка пневмония и му се наложи спешна операция на сливици. Гледаше го моята майка, за което съм много благодарна. На детето не му липсваше нищо. Беше по- голямо от 5 месечно бебе, разбира се, знаеше защо татко е в чужбина и че ще се върне. Никога не е имал проблеми в това отношение.
Наши приятели заминаха за САЩ със зелена карта и оставиха за няколко месеца бебето си на родителите на таткото тук, докато се устроят. Разбира се, че това устройване е много по- лесно без бебе. След това си го взеха при тях. Тук и двамата нямаха работа, имаха от време на време и то не добре платена. Даже бяха упълномощили бабата да получава детските- по нейна сметка. Беше преди пет години.
Спокойно, вече ти писах, няма как едно толкова малко бебе да усети съществено промяната. Просто ти се успокой и свърши това, което смяташ, че ще е от полза за бъдещето на цялото ви семейство. 

Принципно погледнато няма от какво да се притесняваш -  детето ще свикне с бабата и дядото, със сигурност ще те забрави, но и бързо ще си те припомни. Това са неща, за които аз лично не бих се безпокоила.
Единствено ти ще бъдеш притеснена и тъжна, но това се преживява, все пак раздялата е за някакъв срок, а не е безсрочна.
За бебето не се безпокой - то ще си е екстра докато те няма, не го оставяш на чужди хора, а на родните му баба и дядо.

Аз бих те посъветвала таткото да отиде да работи на кораба, а ти да си намериш работа в близост до бебето. Възможно е да не печелиш толкова, колкото на кораб, но ще печелиш голяма част от прехраната ви. Ако прехвърлиш мйчинството на свекървата, ще получаваш и тези пари. И ще си близо до детето. Децата имат нужда от майките си.

Успех ти пожелавам в решението.

Аз не бих оставила мъжа си за 6 месеца далече от нас. Познавам твърде много семейства, които се разделиха след подобни раздели. Познавам и болката да трябва да оставиш детето си, за да работиш. Но малкия ми син беше на 1.6, не на 6 месеца. Ужасно боли, а и времето не лекува.
От моята гледна точка - не мога да се поставя във вашата ситуация - бих направила и невъзможното да сме заедно (и 3-та), дори и в друг град/държава или бих постъпила като теб. Но имай предвид, че ще ти е много тежко да оставиш детето си. А и 6 месеца са дълъг период.

Мая, спокойно, всичко ще се подреди.
Баща ми пътуваше с корабите, докато бяхме малки. Тогава нямаше днешните международни изисквания и рейсовете продължаваха над 7 месеца, до година, а понякога и по 2г.
Спомням си, че брат ми най-редовно бягаше от татко-забравяше го и не го познаваше.
Но и това отминава (както една мама бе разказала притчата).
Работата на кораб е по-тежка от всички останали професии, защото си отдалечен от семейството си, близките, твърда земя дори. Но пък понякога се налага.
Пожелавам ти геройски да издържите това изпитание!

Мисля, че по-добрият вариант е мъжът ти да отиде сам на кораба. Ти можеш да си намериш работа в България. Например можеш да гледаш друго бебче заедно с твоето. 6 месеца е изключително дълъг период от време. Въобще не може да се сравнява с оставяне на децата при бабите за ден-два или час-два... Детето ти има нужда от теб. Баба и дядо са си баба и дядо...