Налага ми се да оставя бебка за 6 месеца!

Принципно погледнато няма от какво да се притесняваш -  детето ще свикне с бабата и дядото, със сигурност ще те забрави, но и бързо ще си те припомни. Това са неща, за които аз лично не бих се безпокоила.
Единствено ти ще бъдеш притеснена и тъжна, но това се преживява, все пак раздялата е за някакъв срок, а не е безсрочна.
За бебето не се безпокой - то ще си е екстра докато те няма, не го оставяш на чужди хора, а на родните му баба и дядо.

Аз бих те посъветвала таткото да отиде да работи на кораба, а ти да си намериш работа в близост до бебето. Възможно е да не печелиш толкова, колкото на кораб, но ще печелиш голяма част от прехраната ви. Ако прехвърлиш мйчинството на свекървата, ще получаваш и тези пари. И ще си близо до детето. Децата имат нужда от майките си.

Успех ти пожелавам в решението.

Аз не бих оставила мъжа си за 6 месеца далече от нас. Познавам твърде много семейства, които се разделиха след подобни раздели. Познавам и болката да трябва да оставиш детето си, за да работиш. Но малкия ми син беше на 1.6, не на 6 месеца. Ужасно боли, а и времето не лекува.
От моята гледна точка - не мога да се поставя във вашата ситуация - бих направила и невъзможното да сме заедно (и 3-та), дори и в друг град/държава или бих постъпила като теб. Но имай предвид, че ще ти е много тежко да оставиш детето си. А и 6 месеца са дълъг период.

Мая, спокойно, всичко ще се подреди.
Баща ми пътуваше с корабите, докато бяхме малки. Тогава нямаше днешните международни изисквания и рейсовете продължаваха над 7 месеца, до година, а понякога и по 2г.
Спомням си, че брат ми най-редовно бягаше от татко-забравяше го и не го познаваше.
Но и това отминава (както една мама бе разказала притчата).
Работата на кораб е по-тежка от всички останали професии, защото си отдалечен от семейството си, близките, твърда земя дори. Но пък понякога се налага.
Пожелавам ти геройски да издържите това изпитание!

Мисля, че по-добрият вариант е мъжът ти да отиде сам на кораба. Ти можеш да си намериш работа в България. Например можеш да гледаш друго бебче заедно с твоето. 6 месеца е изключително дълъг период от време. Въобще не може да се сравнява с оставяне на децата при бабите за ден-два или час-два... Детето ти има нужда от теб. Баба и дядо са си баба и дядо...

Мисля,ч е глагола "налага" не е много точен. Не се налага, ти си го решила. Аз лично не бих решила така със сигурност, но живота и детето са си твои и ти решаваш.

Мая , не се притеснявай  периода наистина е дълъг ,но след това ще наваксате. Лично аз  бих заминала,дори сега го обмислям макар и да не ми е толкова наложително.Все пак мисли в перспектива,че това го правиш за детенце.Успех ,мила!!!

Не искам да коментирам причините, за едни основателни, за други не, но ако съм решила, че е наложително, бих заминала без детето.
Все пак е още много малко, не мисля че ще те "забрави", но пък после ще свикнете пак заедно.
Драмата ще е основно твоя.
И ако все пак решиш, го подготви, оставяй го при бабата и дядото, нека не приема отсъствието ти драматично.

Мили (някои не чак толкова) майки! Познавам Мая от клиниката, в която родих - бяхме в една стая и моят син е с два дни по-голям от дъщеря й. Наистина не се познаваме добре, но искам да Ви кажа, че от краткото време прекарано заедно за мен тя е една прекрасна и много любяща майка и съм сигурна, че и до момента е такава и винаги ще бъде такава.
Относно темата - за съжаление живеем в материален свят и борбата за оцеляване е жестока. На много майки по света им се налага да вземат подобни тежки решения. Водещо според мен обаче в случая е крайната цел, а тя е именно да се осигури по-добро бъдеще за детето. В крайна сметка никой от нас не си спомня кой му е сменял пелените или го е научил да ходи, не мисля че една такава раздяла би се отразила на детето по някакъв начин. То няма да си спомня за този период изобщо, дори и да е забравило майка си първоначално, ще си я припомни много бързо. Въпреки че ако се поддържа постоянна връзка по телефони и скайп мисля, че дори няма и да я забрави! Имам приятел, който майка му е заминала за чужбина за една година, когато той е бил на 9 месеца! Е оживял е , даже обича майка си ужасно много и изобщо не си спомня за този период, само са му разказвали.
Мая, наистина помисли дали нямаш вариант тук в България да си намериш някаква работа, но ако си го премислила и няма друг вариант - заминавай!Ще ти бъде много трудно, ще плачеш, ще се чувстваш гузна, но когато Кайра порасне ще се гордее с теб, затова че не си я оставила да мизерства, а си й осигурила добър живот! Относно бабата и дядото - задължително поне месец по-рано трябва да започнете да живеете заедно, за да може детето да ги приеме и да свикне с тях. Казвам го от опит, защото от известно време си наех жена,която да ми помага през деня и виждам колко време е нужно бебето да свикне с нея, не става за ден или седмица. Необходимо е поне месец, дори и за свекърва ти ще бъде по-лесно да може да свикне с навиците и поведението на детето.
Желая ти успех и те прегръщам силно!

Поставяйки се ня твое място може би наистина бих останала до детето, а таткото да иде да работи. По-трудно ще е финансово може би, но според мен едно дете има нужда от майка си. Живея в страна, където повечето маики оставят децата си на по 3-4 месеца поради краткото майчинство (16 седмици) и виждам как страдат...

Скъпа Мая, подкрепям те напълно и смятам, че ще ти се наложи да оставиш детето си. Едно дете има нужда от прегръдки и милувки от своята майка, но немисла, че би могла да му ги осигуриш при положение, че си изнервена и притеснена за бъдещето и за утрешният ден и дали ще успееш да му купиш храна или не. Щом смяташ, че свекърите ти ще се справят и ще дадът на дететоти нужтата топлина и грижа не бива да се замисляш. Шест месеца са дълъг период погледнат в днешно време, но съм сигурна, че няма да осетиш как ще отлети и ти отново ще прегръщаш детето си. Не само първите неща като ходене, зъбче и думички са най-важните! Важното е детето и майката да са спокойни и да чувстват сигурност!
Желая ти от все сърце да преодолееш мъката и да постъпиш правилно за теб, семейството и детето ти!