Последните ми терзания за върху новите модни тенденции при обувките, голяма часто от които които изобщо трудно възприемам, в резултат съм си купила няколко чифта, които изобщо не харесвам.
Но това е нищо, в сравнение с покупките, които направих преди да се роди дъщеря ми.
Бях толкова неподготвена да имам дете и толкова се вълнувах от въпроса какво точно да го правя след като се роди, че компенсирах с покупките на хиляди странни приспособления, медикаменти, чайове и изобщо джажджи, голяма част от които и до ден днешен не знам за какво служат. Едни биберони вътре с някаква пластмасова пръчка с пружина, за които ми трябваше маса време, за да разбера как се сглобяват, бебшката ми количка, която независимо от компактния си външен вид, разполага с поне милион лостчета и копчета с неизвестно предназначение, бебешко легло, в което дъщеря ми е спала не повече от месец, което също разполага с още толкова лостчета и приспособления, стола за хранене, обаче държи първенството.
В този ред на мисли, чистосърдечно си признавам, че с пълен успех можех да отгледам детето до училищна възраст с капитала, който пръснах тогава и успокоението ми е да наблюдавам мъжа ми как продължава да купува скъпи играчки, които дъщеря ми унищожава с изумителна лекота, а аз не изпитвам угризения, ако си купя скъпи обувки, които не харесвам.