Мнението ми е, че истината е някъде по-средата.
Едно дете не би могло да се справи само в буквалния смисъл. Въпросът е в какво точно да се изразява помощта на родителя при различни случаи.
Като казвам да се научи детето да се справя имам предвид усилията на родителя да са насочени към това как да му помогне със съвети то да реагира в дадена ситуация.
Защо детето се чувства зле, какво иска да се промени в отношението на другите и как това би могло да стане и би ли могло да стане, а ако не стане и т.н.. Кое е важно и заслужава внимание и други такива.
Всички ние всеки ден се срещаме с тези неща и по един или друг начин отреагираме на тях.
Едно дете не би могло да се справи само в буквалния смисъл. Въпросът е в какво точно да се изразява помощта на родителя при различни случаи.
Като казвам да се научи детето да се справя имам предвид усилията на родителя да са насочени към това как да му помогне със съвети то да реагира в дадена ситуация.
Защо детето се чувства зле, какво иска да се промени в отношението на другите и как това би могло да стане и би ли могло да стане, а ако не стане и т.н.. Кое е важно и заслужава внимание и други такива.
Всички ние всеки ден се срещаме с тези неща и по един или друг начин отреагираме на тях.
абсолютно подкрепям! 
А за какви "трайни приятелства" говориш в тази възраст 
Не е нужно да загърбва ценности, за да се приспособява - общото м/у повечето деца е факта, че са в училище - там са, за да учат и всичко около това, та в този смисъл не може да не се приспособиш.
Е, беше популярна за няколко дни, ама това с "купуването" на приятелство и внимание не се получава. 
, но това е друго/.
Пример: след като преди пролетната ваканция нещата бяха ескалирали до такава степен, че искаше да я местя в друго училище (а тя ще е 7 клас другата година и не ми се иска да рискуваме кандидатстването й, защото подготовката в това училище е наистина добра) и след като се бяха "сдобрили", "простили" и т.н. след разговора с директорката, една сутрин дъщеря ми каза: "може ли да ми направиш 3 сандвича за училище днес". Повдигнах въпросително вежди и тя ми каза, че другите два сандвича били точно за двете момичета, които най-много я тормозеха, защото "на тях родителите им много пътуват и няма кой да им направи сандвич, а пък на тях домашните сандвичи им харесват повече от тези от магазинчето до училище" 
И нашата спасителка на Вселената решила да поправи тази неправда 
Аз й казах, че няма да направя и че за мен това е прекалена доброта, на което тя ми отговори "човек не бива да е злопаметен, нали те ми се извиниха". Та как да възпитаваш такъв човек в нетолерантност?! Аз не съм намерила отговора все още.