Моля за съвет

Mного ме развълнува. Не знам какво да те посъветвам, но ви пожелавам на теб и твоето момиченце всичко да се нареди по възможно най-добрия начин и по скоро да намери свои истински приятели!!!

И моята голяма дъщеря има трудности в общуването . Опитах да организирам едно нейно парти където целия клас бе поканен - не помогна. Тя си е особнячка , другите не я приемат и тя си е все така самотна.Това което правя - подтиквам я към извън училищни занимания, които и доставят  радост.   Опитвам се също да повдигам самочувствието и. И аз ще се възползвам от твоята тема да надничам за съвети. Успех ви!

Ама защо така? Какво е станало в предишното училище? Извинявай, но съм пропуснала предишната ти тема явно.... 

Тя е в същото уч-ще, но в съседен клас. Просто я мачкаше г-жата от първи клас та до трети.
Забравих да добавя, че в големите междучасия ходела да чака пред вратата на стария клас за да е с децата и оная идиотка съответна не пропуска възможност да и изсъска нещо. Преместих я за добро, то детето вече не издържаше нито пък аз. А тя каква стана...С тоя клас ще е още цяла година и ми е много болна самата мисъл че ще продължава да бъде изолирана и третирана като чужда толкова дълго време.

gal4w  , благодаря и дано нещата и при вас потръгнат. Сигурно е ужасно чувството в душата на едно дете да бъде държано на разстояние

Не можеш ли да я преместиш в друго училище? Явно в сегашното е бъкано с дебили...

Касиди, много, много мъчно ми стана за детенцето.
От колко време е в новия клас? Защо не се консултираш с педагог? Познаваш ли родителите на някои от децата? Не знам какво да напиша, дъщеря ми е още малка, но мисля, че трябва да направиш нещо 

С абсолютно нито едно дете от класа си ли не контактува?

Има ли други приятели връстници? Не от училището?

Ох,милата!Напълно те разбирам.Моята дъщеря е малка,но като че ли и ние имаме подобен проблем,и изпадам в ужас с мисълта как ще е за в бъдеще.
Спомням си,че някога и в моят клас имаше период в който бяха отхвърлили 1 ученик.Майката говореше с класната,а тя на нас.Ефектът беше обратен.Повече нападаха момчето,че се е оплакал на учителката.Един ден обаче дойде майката и ни постави всички на негово място,събуди някак си съвестта.Това определено имаше ефект.
Не знам обаче в днешно време какъв ефект ще има в/у сегашните деца!
Разбирам от думите ти,че дъщеричката ти е по затворена като характер,но ти не можеш да ходиш постоянно и да и правиш компания.
Не можеш и постоянно да страдаш,а за децата ни най-много ни  боли.
Опитай ако искаш с това кето ти дадох като пример!
Тя ще се промени и отношението на децата към нея също,но трябва време.
Ще следя темата и дано бързо се променят нещата!
Успех! 

Абсурд. И без друго мъчна беше смяната и този път. Не ми се иска да вярвам, че само това е начина да намери среда където да я приемат. Аз така мога да я мятам от уч-ще в уч-ще безкрайно
 В един момент дори си казах, че трябва да си наложа да се оправя сама. Мислех си че никак не и правя услуга като заставам зад гърба и във всяка една ситуация, все пак аз няма да съм вечна и трябва да свиква да намира свои начини за решаване на проблемите. Ама то какъв начин братче, аз дето съм голям човек не намирам вече варианти да и помогна какво остава тя сама да се оправи...
 УстатА , нали уж говорих с учителката. За мен тя е човека който внася някакъв баланс в настроенията на учениците. Освен пак да ходя да говоря с нея ама нещо на чудеса вече спрях да вярвам. С родители не се познавам. Направо нз  
Julie , Опитва се да контактува ама те не контактува с нея.  Приятелите и са от стария клас, както вече споменах ходи в междучасията пред старата си кл.стая да ги чака.
Останалите и приятели са от блок, в който живеем.

 
Касиди, не знам какво да ти кажа. Ситуацията е ужасна. И не мисля, че грешиш, като й заставаш зад гърба. Че то кой, ако не ти ще й помогне в такъв момент? Тя разчита на теб, нищо, че не ти казва.
За съжаление според мен ситуацията няма да се промени.
Децата могат да бъдат ужасно жестоки понякога:(
Аз бих я преместила в друго училище. Дори да се сприятели с някое от тези деца, не мисля че те са подходящи за приятели на твоето дете.

Julie, отчайваш ме 
Днес ми се прииска да отидем до групичката на момичетата и да поговоря с тях, тя обаче каза "Не! ". Бих могла без нейно знание да помоля учителката да ме срещне с децата но някак не ми се иска после разлютени родители да ме търсят за да питат защо държа сметка на децата им с кого да се приятели и с кого не 

Ами ако подведеш учителката от старият клас под отговорност?Да подадеш жалба с/у нея и да върнеш детето после там,мислила ли си?
Ако искаш ще разпитам тази вечер или утре за тези процедури,и ще ти пиша пак?!

Милото момиче!!!!  Дано се оправят нещата. 
За съжаление децата понякога за много жестоки, като решат, че не харесват някого. 

Касиди, на сила хубост не става. Пак няма да е искрено приятелство. Пак ще я унижават, но не по този начин, а по друг. Милото ти детенце.

здравей касиди с разкази ти ме върна много години назад аз преживях почти същото  с изключение на това че  не бях местена просто едно момиче се правеше на тарторка и настройваше останалите момичета срещу мен и днес като се сетя  честно казано настръхвам  моят съвет е да се намесиш да говориш отново с госпожата   тя трябва да  намери начин да  се намеси деликатно но  не оставяй нещата така това ще даде отпечатък върху детето ти  повярвай ми  аз доста тайни сълзи съм проляла докато моята майка разбере и се намеси не разбирасе директно с децата  но имаше огромен ефект

доста се натъжих докато четох милото дете
моят съвет също е да поговориш с учителката. с децата - няма смисъл. с родителите - още по-малко, за съжаление
стискам палци

Милото детенце  ! Това е един от кошмарите ми. Може би ще местя дъщеря ми в друга градина и много ме е страх дали ще успее да се впише във вече сформираните групички. Най-тъпото е, че е трябвало да я преместиш заради госпожата. За съжалание не мога да ти дам съвет, но искрено се надявам ситуацията да се промени. Идва края на годината и стискам палци другата да почне добре  .

Миличка, миличка Касиди, толкова добре те разбирам и ми е толкова мъчно за това, което се случва с момиченцето ти. Моята дъщеря е в 6 клас. Във 2 клас я преместих в друго училище точно по същата причина - имаше една групичка момичета (3 на брой), които я изолираха по същия начин - ту я привикват да я играе с тях, тя точно има чувството, че всичко е наред и в следващия момент се дръпват от нея. Опитвах се да я накарам да играе с други деца, тя се опитваше да играе с други, тогава тези тричките ставаха много мили и любезни с нея и тя лапне пак въдичката, присламчи се към тях и те пак й обръщат гръб. В началото на 2 клас разбрах, че нямам друг изход, освен да я местя. Записахме я в частно училище. Момичетата в класа са общо 7 (с нея). От тази година започна същата история - пълна изолация. Много ги тресна пубертета нещо, само за момчета си говорят, а пък тя не им се включва в разговорите. Подиграват й се, че много чете, каква музика слуша, даже за това, че си носи сандвич, а не яде храната в стола. Стигнахме дотам, че последният ден преди пролетната ваканция тя се прибра разплакана и каза, че иска да я отпиша и не може повече да ходи в този клас. Добре, че имаше после 10 дни ваканция, та се успокои малко, след ваканцията аз говорих с директорката. Хубавото на частното училище е, че се обръща внимание, когато има такъв проблем. Говорила е директорката с целия клас, имаше извинения, прощавания и т.н. и уж всичко изглеждаше наред. Онзи ден ми каза, че не искала да ходи на зелено училище, защото никой не искал да е в стая с нея  Вече не знам какво да правя. Много добре ми е позната тази буца в гърлото, като си гледаш детето с потънали раменца да се влачи след другите като изпъдено. Много ми се иска да те успокоя по някакъв начин , но вече ми се струва, че точно защото ти е добричко и незлобливо детето, ще си има такива проблеми. Дано да не съм права! Пиши ми, ако искаш, на лични, ако мога с нещо да ти помогна, бих го направила с радост

То с г-жата хубаво да поговоря, он ако щеше да има ефект би трябвало вече да го е постигнала. По нейните думи при разговора с тях се опитала да ги постави на мястото на моето дете, да си помислили дори за миг какво е да си отхвърлян. Явно или тя не обяснява добре или просто децата не разбират.
 Може би ако бях възпитала детето си да е нахално щеше да успее да се пробута между другите. Явно това да възпитаваш едно дете да е мило и винаги единствено и само добро не е съвсем в негова полза.

И ние подобно. Също  беше много добро и послушно дете като малка.
Сега , явно като  защитна позиция ако  някой я  засегне в миг бива атакуван с груб или "боен" тон. Правя забележки, но дали  трябва да  разрушавам черупката и? И не знам дали е хубаво да си контактува с други "аутсайдери" ,тя го прави .

Здравей, много ми стана мъчно като четях. Случвало ми се е това като бях дете, бяхме страхотен клас, и след 7, в гимназията, останахме само две от стария клас, всички други бяха нови. В началото се опитвахме да се приобщим, но после се отказахме, нямаше смисъл, най-вече хората не ни допадаха. Имах много приятели, но всички в други училища. Може би, съм го преживяла по леко , защото си имах една приятелка в класа, до ден днешен сме приятелки, а с другите като се срещнем...какво да ти кажа, жалко заради голямото самочувствие, повечето пропаднаха. Така че стискам палци, дъщеричката ти да се справи, щом си има и приятелчета пред блока, значи има с кой да играе. С годините ще разбере, че не може всички да я харесват. И  че е по добре някои хора да не са ти в обкръжението.


Не мисля, че едно умно дете, е аутсайдер, защото не може да се приобщи в някоя групичка.
Погледни от друга страна, може би е по-добре,че не я приемат, ти би ли искала дъщеря ти да има приятелки, които така се отнасят към другите.   

Дали? Ще го преживее един силен характер, малко непукист, но от постовете на Касиди, не личи нейното детенце да е такова...

аз съм млад учител в детска градина. на мен ми се свива сърцето, когато видя оформена групичка, която не допуска нови членове. привиквам групичката заедно с желаещите да се включат в нея и обяснявам колко зле се чувства самотното и отблъснато от другите дете. старата група се разформирова за нула време. вярно, че при нас децата са по-малки от дъщеря ти. второкласник може да те купи и продаде. а и децата са много жестоки понякога. учителката е тази, която трябва да се заеме с проблема. ако тя не може да се справи - има училищен психолог. без да обиждам учителката, но не знам какъв човек трябва да си, за не забележиш, че в собствения ти клас има дете, което страда
бъди до дъщеря си! тя се нуждае от теб

joya, отличен пост!

И аз бях аутсайдер от един момент нататък. Но си намерих приятелка в класа - също аутсайдер като мен. Но това беше в гимназията. Подиграваха ни се за какво ли не- че слушаме еди-каква си музика, че не пушим, ако отговорим на въпрос в клас и ако не отговорим - също. Но ние си имахме и други приятели извън у-ще, друг, личен живот един вид. Не ни пукаше. Но на възрастта на твоето детенце ще е трудно да се пребори. Тя, милата, си мисли че проблема е в нея А може би е точно обратното. Тя е милото, прекрасно дете, а другите са озлобени от това и гледат да стъпчат тези й качества... Знам ли... Или по някакъв начин усещат, че е различна с това... Но тази бившата й учителка, направо нямам думи за нея, що за човек трябва да си за да постъпваш така с едно дете 
Дано дъщеричката ти израсте този период колкото се може по-скоро. Опитай се да я убедиш, че не трябва да се пречупва пред тези неща, да ги приема напук с усмивка, да не показва, че са я наранили ...

 Може би ако бях възпитала детето си да е нахално щеше да успее да се пробута между другите. Явно това да възпитаваш едно дете да е мило и винаги единствено и само добро не е съвсем в негова полза.

тук вече не си права.в класа на моя син /6кл/има такова дете,и честно да ти кажа не е по-щастливо.
дъщеря ми /2кл/ от време на време , казва че този или оня в класа не й харесва и не иска да ходи на училище , но до вечерта дори не си спомня.от тази учебна година дойдоха нови деца-3,но нямат проблем.

Според мен ще стане по-лошо, ако майката се намеси. Отношенията между децата са деликатни. там възрасните само ще попречат, ако се набъркат. Нещата трябва да се получат от самосебе си. Детето трябва да бъде прието заради самото него, без чужда помощ.
Знам, че е трудно, но не е невъзможно. Ето, в събота гледах Бетовен, там кучето счупи леда. Спомням си оня филм с Джулия Робъртс, в който тя доведе манекен момче, което целуна момичето пред всички и те останаха със зяпнала уста. Това са филми и нещата в реалността стоят по друг начин със сигурност, може би не си и струва да се полагат толкова усилия заради едни сополиви тийнейджърки. Но аз бих опитала с нещо подобно.
Срам ме е да си призная, но аз може би на тази възраст поканих съученичка на рожден ден, като мястото на партито щях да й съобщя по-късно. Обаче после размислих и реших, че е много красива и ще ми вземе гаджето и "забравих" да и посоча заведението, където щеше да е празнеството. Голямо идиотче съм била.  Съжалявам много, защото естествено загубих приятелството си с това момиче, а пък дружбата с онова момче трая ден-до пладне. Ама ето, на, детинщини, тогава си мислех, че ще умра, ако някой ми открадне гаджето

Моята Габи е още малка и не съм се сблъсквала с такъв проблем, но нищо не се знае. А защо не я запишеш на някакви извън класни занимания. На танци, на спорт. Там може да си намери приятели, което ще й повдигне самочувствието. От друга страна ако има приятелчета от блока и квартала е хубаво да излиза по-често и с тях. Така ще чувства, че не всички деца я отхвърлят. Това може да й даде сили да издържи по време на часовете, а след време съм сигурна, че все с част от момиченцата ще се сдружи. Както знаеш групичките от момиченца лесно се карат, разпадат и прегрупират . Аз имах един такъв период преди време в училище. Но беше за кратко. Надявам се и ти пожелавам съвсем скоро нещата да се променят към по-добро

Ужасно. Много ужасно. Заради подобно нещо стигнах  до анорексия …
Беше обаче след 5 клас – не са ме изолирали всички, но лидерите (готината групичка) определено не ме харесваха, и започнаха да нареждат/обиждат/бият не само мен, но и приятелките ми ( които също като мен бяха добри скромни дечица) и съответно на мен ми беше супер неудобно и се отдръпвах дори и от тези си добри приятелки …
По-късно майка ми много ми е мърморила защо не съм и казала, щяла да говори с децата/класната, но тогава определено мислех, че това може само да навреди, пък и сега не съм сигурна дали е щяло да помогне.
Както и да е. Оправих се долу горе в гимназията – надявам се заради мен самата и повечето общи интереси с класа ми сега, а не защото вече бях слаба… ( От стария ми клас последната година редовно имаше родителски срещи, защото момчетата счупили прозорец/единсвените невероятни грънци в училището и през месец  събирахме по 5лв да ги плащаме, а накрая половината имаха 2 на изпитите и си останаха в същото училище)
Всъщност не съм сигурна дали може да се каже, че съм го преживяла – и сега си нямам най-добра приятелка, с която да споделям абсолютно всичко и да ходим на кафе всеки ден. Но пък някак си преживях/свикнах., че и в този клас няма да имам такава. Иначе в напълно нова компания се вписвам добре, нямам притесненията, че нещо не ми е наред на мен. Отскоро си имам 2/две/ кучета, за които ще трябва да полагам много грижи  . Имам си с кой да седя в училище ( че даже и това е готината групичка на този клас…), по някои предмети караме часове на групи, съответно там стоя с други момиченца и темите ни са съвсем други, до училище ходя и се прибирам пък с други хора и т.н.
Та … ако все пак искаш съвет от мен  – запиши я на допълнителни занимание (спорт, танци, английски(каквото и е интересно/приятно), за да си намери приятелчета там и да разбере, че не е проблема в нея и тя също може да си има приятелки. (Ако има някакъв проблем в общуването, работите върху него).
 Може и да я преместиш в друго училище, но примерно в класа на някоя нейна приятелка от вашия блок/братовчедка …. Ако в новия клас и харесва въобще няма да е стресиращо за нея, а дори ще се чувства много по-добре и ще забрави бързо сегашния си клас. Хиляда пъти по-добре е да ходи на училище всеки ден щастлива, пък дори и да се е местила 2 пъти за 1 година.
В сегашния си клас най-лесно може да стане приятелка с някое момиче, което също като нея е аутсайдер. Или по-добре - 2 момиченца-приятелки, които не се влияят от най-изявената известна групичка (които не я харесват доколкото разбрах)
Добра идея е и класната да я сложи да стои с някое добро девойче ( Всички други момиченца четен брой ли са? Никое едно от тях ли не я харесва?)
За да не я харесват много вероятно е да има нещо повече от тях и да и завиждат … ако примерно само тя е отличничка да помага на другите – примерно с домашните, ако има страхотна розова топка – да им дава да си играят и т.н. Но като цяло тънка е границата и може да почнат само да я използват ….
Извод: Сложно и ужасно е. Всичко супер много зависи от конкретната ситуация. Късмет. 

Ужасно мъчно ми стана за детенцето ти, даже се разплаках.
Знам какво е да си аутсайдер в тези начални и толкова важни години от живота на едни човек.
При мен в началното училище беше същото, никой не искаше да контактува с мен, просто лидерите на класа не ме приемаха. Бях най-високата, казваха ми "щъркел", бях отличничката, викаха ми "зубър".
Постепенно след 5-6 клас започнах да имам по една -две приятелки, в гимназията вече пък и аз станах лидер на една група от 4-5 момичета.
Но...., това, че не съм приета от хората си остана и до днес. Винаги си мисля, че никой не ме харесва и започвам да се комплексирам. Не говоря и създавам впечатление на надута.
Преди седмици напуснах старата си работа и, когато колегите ми започнаха едни след друг да ми звънят и да ме питат как съм на новата работа буквално всеки път се разплаквах.

За това не отлагай и се опитай да говориш с детето си защо се получава така, каква е причината да не го приемат в новия клас. Настоявай и учителката да говори с момичетата от класа. И дано всичко с детето ти се оправи.

Това е един от първите житейски уроци, които получава и трябва да се справи сама. Намесата на родители и учители може да навреди, а не да помогне.
Освен да работиш върху самочувствието й друго не виждам какво можеш да направиш.

 

Уфффф много мъчно ми стана за момиченцето....чак ми се дорева. Много кофти ситуация. Не я мъчи да стои там. Аз бих я преместила в друго училище от есента. Бях в подобна ситуация в първи клас и нашите ме преместиха още втория срок, разликата беше огромна. Недей да я оставяш там, щом е тръгнало така, ще я мачкат по всякакъв начин, а това ще й се отрази много зле на самочувствието за цял живот....
Стискам палци да намери истински приятели.   
Като знам как се сривам, когато дъщеря ми получи незаслужена обида от някое приятелче, представям си какво ти е.

Аз съм съгласна с прасунчо, че вина има учителката. Тя е педагог, тя трябва да помогне. Тя трябва да направи така, че класа да е сплотен, да живее задружен живот. Лесно е. Просто трбва малко усилие. От моята фирма ходихме скоро на тиймбилдинг. Ами лелки по на 60 години играха на пейнтбол, надбягвахме се, строяхме салове и т.н. беше супер. Аз съм сравнително нова на тази работа, но след този тиймбилдинг вече се чувствах у дома си в офиса. Ефектът бе поразителен-върли врагове се прегърнаха! Има фирми, които организират такива мероприятия за деца. Сигурна съм, че ще помогне.

Много мъчно ми стана за дъщеричката ти.Ние имахме горе -долу като вашия проблем само,че в детската градина,познаваше всички деца и уж имаше"приятелки",но постоянно я подиграваха ,че е пълничка,обиждаха я и  не желаеха да играе с тях(ако пък играе то е тогава ,когато липсват някои други деца).Много ми беше болно,обяснявах и ,че не трябва да се радва на това,че днес видиш ли те искат да играят с нея ,пък след това я подиграват ,казвах и ,че истинските приятели не правят така,но това не беше решение на проблема.Миналата година я преместих в нова градина и не съжалявам,има нови приятели,не си спомням даже да е споменавала за обиди от този тип,даже тази вечер се разплака като знае ,че и остава още месец само в градината.
Дано намериш най доброто решение за нея,съвети са дали всички мами,аз ти пожелавам да виждаш само усмивки ,когато дъщеря ти се прибира от училище. 

Касиди, не мога да ти дам съвет.
Аз имах подобни проблеми до гимназията. Бях по-различна от съучениците си. Прекалено възпитана, прекалено начетена за възрастта си. Уважаваха ме, но не общуваха с мен кой знае колко. Аугсайдер си бях.
Имах приятелка  в блока, където живеех, тя беше важната за мен, приятелки сме  и до днес. Вече над 20 години.

Бъди зад гърба на детето, обясни му, че няма нужда да търси нечие общество на всяка цена, че не всички хора си заслужава да ти бъдат близки, вдъхвай  и  самочувствие. Щом има приятели извън училище, ще се справи.
Аз в гимназията бях първа тарторка, цялото училище ми козируваше.

Кас, много мъчно ми стана като прочетох 
Преди време гледах такъв филм по ТВ.
От прекрасно и лъчезарно момиче, героинята се
превърна в лоша ученичка та дори си одряза и хубавата
коса в пристъп на отчаяние
В тази възраст децата преживяват тежко подобни
неща.
Не позволявай това да се случи !
Обясни й, че след като постъпват така тези момичета,
значи не са добри хора и ще е в нейна полза да не търси
компанията им 
Друго просто не знам какво да те посъветвам 

Не мисля, че е добра идея детето да се мести непрекъснато. Така или иначе няма кой знае какъв избор от прекрасни училища и учители.

Освен това, детето може да остане с впечатление, че нещо не му е наред, щом не го приемат. А както вече се каза, защо е толкова важно всички да те приемат? По-важно е да имаш добро самочувствие, което не се влияе от харесването или нехаресването на околните.

Разбирам родителските притеснения, но детето ги усеща с пълна сила и за да не притеснява майка си, ще започне да й спестява някои неща. Доверието може да се разруши лесно ако се опитваме да внушаваме на децата красиви, но неистински неща. Истината може и да боли, но е по-здравословна, така че на твое място бих казала:" Да, не те харесват, защото повечето хора не харесват различните от тях." Помогни на детето да разбере другите деца, да се постави на тяхно място, да схване, че предразсъдъците им и поведението им са глупави. Така ще му помогнеш да се издигне над тези неща. Разбира се, тук трябва да внимаваш да не го напомпаш с презрение към другите, понеже тогава ще се озверят. По-скоро му помогни да приеме нещата каквито са, вместо да ги украсяваш.

Хубаво е, че има приятелчета от стария клас и от блока. Това означава, че изобщо няма за какво да се притесняваш. Човек не може да се хареса на всички

Не бих разчитала на учителката. От опит знам, че на повечето, колкото и да са свестни, не им се задълбочава особено в неприятни неща. Ако няма някаква открита физическа агресия, по-добре да запазите мълчание и да се позабрави. Иначе на учителките им писва и ще сложат етикета "проблемно дете", още повече че вече се е преместило от друг клас. По-добре оставете нещата да утихнат, пък и идва ваканция

Използвайте по-спокойното време да установите отношения на доверие между детето и теб, и не го подценявай - то много добре усеща кой какво. Ако се опитваш да го залъгваш, просто ще загуби желание да споделя. Най-малкото ще реши, че подходът ти е неадекватен на ситуацията и че е по-добре да се оправя само.

Когато изгради добро самочувствие и покаже на кликата, че не му пука, всичко ще бъде наред.

Къде е предисторията?

Стана ми много мъчно,като прочетох първия ти пост.
Много е тъжно,но децата наистина са жестоки понякога.
Не мога да ти дам съвет,защото моите са малки и нямам такъв опит.
Но искрено се надявам всичко да се нареди!

Не е точно така, защото един такъв проблем може да пречупи и голям човек, та камо ли дете.

Аз съм за смяна на училището.
Реално погледнато, премествайки я в друг клас в същото училище, май нищо не си направила. Гадната госпожа си е в съседната стая, новите й съученици знаят, защо си я преместила в техния клас... най-добре я махни от там. При това, в някое по-далечно училище.

Другият вариант е да се надяваме, че след лятната ваканция децата ще са позабравили, че твоето дете е жертвата, ще са пораснали, тя вече няма да е нова и т.н., и нещата ще се оправят. Но, честно казано, не бих заложила на това.

Много ми стана мъчно за дъщеря ти. Имате ли училищен психолог?
Срещни се с него и си кажи всички притеснения, има начини да
помогне без да се разбере. Може да повика децата едно по едно
може да посети класа в час на класния да поговори за взаимоотношенията
им по между, да помогне за сплотяването на класа . Психолозите занаят
как да влияят и да пазят авторитета на всеки.

Аз помня за проблема на дъщеря ти от преди няколко месеца. Не беше малък. Не е малък и сегашният. Не съм навътре и в двата обаче, не познавам характера на детето ти, което е важно.
Искам да попитам ти какво мислиш по следния въпрос: Не смяташ ли, че за сегашната ситуация е от значение, че сте си в същото училище, въпреки, че сте сменили класа? Не може ли да се предположи, че децата от настоящия клас на дъщеря ти се познават с бившите й съученици и не се знае как те са предали информацията за положението на момиченцето в този бивш клас? Вероятно тя още си "влачи" бившата ситуация и отношение от старата учителка, а училището е все пак същото. Ако тя имаше близки деца от бившия си клас можеше поне в междучасията да се събира с тях.
Моят клас е бил на два пъти разформирован в основното училище, но винаги съм била в началото със стари приятелки, с които сме си имали нашия си кръг и постепенно в него попадаха и нови лица. Тук ситуацията е различна. До колкото схващам детето е било само май и в първия клас, в противен случай тя щеше поне с бившите си съученици да комуникира.
Затова, с оглед тези въпроси се замислям дали не би била по- добра една смяна на училището като цяло, на ново място, където никой не е познавал дъщеря ти и проблемите й с бившата класна...
разбира се, че е добре да се консултираш наистина с един специалист по такива проблеми. ние тук сме дилетанти в областта. Искам да помогна, много, но не съм сигурна дали ще мога.

 Снощи нямах нет и не успях да ви прочета, но днес наваксах. Трудно ми е да отговоря на всеки отделно и ще се опитам комплексно. На времето, когато търсих отново съвет тук прецених че смяната на класа а не на училището е варианта, който най-много ще удовлетвори детето ми. Проучих добре учителите и тя самата изрази предпочитания към този клас и госпожа-беше ходила на горско уч-ще с тях, имаше познати децица а и г-жата и беше направила много добро впечатление. С голямо вълнение се премести в новия клас и с много позитивизъм. Още в началото г-жана се опита да я приобщи но явно в класа наистина има строго формулирани групички. Едно от момичетата тук споделя как и нейното детет е попаднало в група, където тарторката е на принципа " Разделяй и владей ", та и с оето дете в началото тръгна така. След опити да се приспособи към една конкретна група, момичето водач което не я е пожелала при тях явно е отцепило пътеките и и до другите момичета.
Снощи говорих с нея, обяснявах много как не е важно да си приятел с всички, а е по-важно да имаш един или двама които да са ти истиски. Дадох пример със самата себе си, аз до ден днешен имам една единствена приятелка.
 При вчерашната случка с поканите за въпросния рожден ден ( понеже и аз съм била дете и знам какво може да роди един денски мозък ) я предупредих да не вземе да ходи да се унижава да пита момичето защо и е казало че ще я кани на рожден ден, а видиш ли за нея покана няма. Предупреждавах аз ама то дете и отишло и попитало. Момичето и отговорило " Ей така, размислих и реших да не те каня ". Няма да го коментирам
 Относно смяната на училището, честно казано не смея. Аз така мога да я мятам от уч-ще в уч-ще и все да не случва нито на клас, нито на г-жа. Опасявам се че ако се получи така единствено и само ще я комплексирам, че проблема едва ли не е в нея.
 Мисля да отида да говоря с г-жата отново. Мисля че ако нещо може да се направи по въпроса то ще е по настоящем и до края на четвърти клас. След това тя ще остане с тези деца чак до 7-ми клас и не ми се мисли Иначе настоящата г-жа е в течение с причините за смяната на класа, аз самата проведох много сериозен и честен разговор с нея непосредствено преди преместването. Мисля че ме разбра добре и влезе в положение. Истината е че класа е безкрайно различен от стария. Ако в миналия в големите междучасия се играеше на топка примерно от децата на двора, в настоящия съучениците и предпочитат да си препращат клипчета с нецензурно съдържание...меко казано
 Всъщност във всеки клас има "по-отворени", в този явно такива преобладават. Чудя са, ама наистина се чудя дали факта че моето дете не се вълнува от подобни неща не е и причината да бъде " различното дете ". Ако се окажа права ще съм безкрайно объркана относно правилността на възпитаниет, което се старая да да прилагам уж за доброто и бъдеще.
 Между другото от днес отказа да ходи сутрин на занималня, предпочитала да си пише домашните вкъщи. За мен обаче истинската причина е повече от ясна.
 Благодаря на всички ви за отделеното време да мислите по моя проблем.

А иначе приятели има ли детето? В другия клас, извън училище? Как контактуваше детето с бившите си съученици и как контактува с тях сега?
Разбира се, че може да се изчака и да се положат усилия от страна на класната. До колкото разбирам тя е добре разположена и към детето и към проблема му.
Не мисля, че проблемът е във възпитанието на детето, просто е нормално- на тази възраст да попаднеш абсолютно сам в колектив, който е нов само за теб и има вече сформирани групи е трудно дори за възрастен човек. Всеки колектив си има своята структура и своите правила и един допада повече, друг- по- малко, трети- въобще.
Права си, излишно е да се коментира поведението на останалите. Децата наистина могат да са по- жестоки и от нас, не осъзнават какво правят и какви са последиците от поведението им.
Пробвайте, с класната, с училищния психолог. Ако и това не помогне е излишно да се измъчва детето. Това си е мъка, определено и то голяма, а до VІІ клас могат да бъдат причинени неизлечими травми при липса на промяна в положението.

Касиди, не съм чела всички отговори и сори ако повтарям някой.
Предложи на дъщеря ти да започне да кани на гости поединично деца от новия клас. Като се заиграят ще се сприятелят. Казвам поединично, защото когато са в група отново може да я изолират въпреки, че е домакин. След това може да започнете да събирате по две деца - примерно на разходка еди къде си, или на кино, или и аз не знам къде.
В класа на дъщеря ми, въпреки че момичетата са само 8, всички бяха разделени на групи и само се дебнеха една друга. Нещата се уталожиха от само себе си точно с такива събирания в извънучилищно време. При това никой не го е правил тенденциозно.
Разбирам колко ти е болно и стискам палци дъщеря ти да намери сили да се интегрира, без да пострада личността й

Между другото, едно от момичетата от класа на дъщеря ми беше също отритнато. Ние сме чувствителни по темата (бащата на детето беше починал и не искахме то да страда и заради дъщеря ми) и настоявахме дъщеря ми да контактува с нея. Смея да твърдя, че с тези срещи и посещения, детето вече е прието наравно сред групата.
Спомням си, че баба й беше организирала да вземе всички момичета у тях след училище, където да обядват, да си пишат домашните заедно и накрая да поиграят ако остане време.

Вариант е и гости с преспиване

В сстария клас беше приятел с почти всички. Както вече споменах и по настоящем ходела пред старата класна стая в междучасията за да е с децата. Ако трябва да бъда честна, като разбрах малко и се поскарах като и казах че пак може да се уговарят да се виждат на двора примерно, но не и да виси отпред оная изкукала вече бивша г-жа да и мята някакви изречения.
 Иначе извън училище си има една много добра приятелка, която е дъщеря на моята най-добра такава и двете са на една възраст. С приблизително 10-тте деца живеещи в блока са почти неразделни. Котактна е и много дружелюбна, децата от блока много я обичат и все идват вкупом да я викат да играят.

А къде учи нейната много добра приятелка?

На другия край на града. Ние сме в центъра, а те са в един от комплексите. Мислила съм и варианта да ги запишем в едно училище и в един клас, но все се надявам скоро да започне да ходи и да се прибира самостоятелно от училище. Запиша ли я в комплекса, това ще е почти невъзможно а аз безкрайно трудно ще съчетавам воденето и прибирането. Бих помолила и приятелката ми да направи компромис и да изберем уч-ще на някакво междинно разстояние, но тя е бременна и за нея с бебето като се роди също ще е трудно.

solaris, в края на този месец детето има рожден ден. Реши да си го празнува вкъщи с децата от блока, мислех да и предложа да си покани и някое дете от класа макар че се чудя дали изобщо ще иска. После идва ваканцията и ефекта от срещата вероятно ще избледнее до септември.
 Може би именно през лятото трябва да поработя над създалата се ситуация в съзнанието и. Има самочувствие детето, но явно не достатъчно щом след като се доближи да си говори с някоя група и казват " Дръпни се да си кажем нещо  " и тя се дърпала

Касиди, не кани деца от класа на рождения й ден, за да не стане по-голяма травма. Вчера ми се скъса сърцето за едно много симпатично момченце от класа на дъщеря ми, на чийто РД в неделя са дошли само две деца. И ние сме за бой, че не предупредихме, но нямахме телефона им. Добре, че поне купих подарък и вчера дъщеря ми го е занесла постфактум.
Представи си да се организирате сега, да ги поканите и детето да висне само. По-добре засега с приятели.

Но не ти пречи да проучиш кои деца живеят по-близо до вас и през ваканцията, и без това децата ще се чудят какво да правят, да им организираш нещо. А за работата над съзнанието на дъщеря ти - просто не спирай.

Касиди, аз също мисля, че смяната на училището, не решава проблема. Или детето ще реши, че то е виновни, или пък че бягството, от проблема, решава проблема. Знам че е малка, и че е трудно да и обясниш, и най-вече да разбере, но детето ти не е виновно за тази ситуация! Ако може да престане да им обръща внимание, след време те сами ще я търсят. Лошото е, че си няма нито едно приятелче в класа, това е наистина тежко.
А може би, трябва още време, за да я приемат.

Аз си представям нещата така, бих се запознала с някоя симпатична майка или татко на родителска среща, бих се сприятелила с тях, твоето детето ще почне да контактува с тяхното дете, така постепенно може и да се сприятелят, и покрай това и другите да я приемат. 

Всичко на всичко е имало една родителска среща. Гледаха ме странно ама то и г-жата не ме представи, та нз дали ще успея да пробия.

Горкото дете, и на мен ми стана мъчно! И аз съм минала през подобни истории и знам какво е.
Честно казано, бих се замислила за смяна на училището, но ако няма възможност, тогава...
Хубаво е, че детето си има и много други приятели. Наблегнете на контактите с тях - гости, кино, и други такива. Така по-лесно ще преживее проблема със съученичките.
Извънкласните занимания, спортове и прочее също са добра идея, те развиват интересите на детето и укрепват самочувствието, съответно те правят по-малко зависим от мнението и поведението на околните.
Ако трябва да и дам съвет лично на нея, бих казала - спри да се опитваш да контактуваш с тях, просто не им обръщай внимание, и най-важното - в никакъв случай не им показвай, че те нараняват! Прави се, че не ти пука! Това, което те търсят, е ответна реакция. Ако няма такава, сигурно първо ще засилят опитите да я наранят, а като видят, че желаната реакция липсва, просто ще им омръзне. Едва ли са толкова единна група, така че с течение на времето може отделни деца да поискат да се сприятелят с нея. Дотогава по-добре да си играе с децата от стария клас, или си седи да си чете книжка по-далеч от змиярника!

Наистина не трябва да й пука. Ако промяната не я направи тя, няма да стане. Говори на нея, пък след това на класната. Те я дразнят, защото тя реагира болезнено. Ако няма реакция - те ще престанат.

Откакто прочетох темата се каня да пиша, но все не намирам време.
Гледам, че шемет и Julie са изразили основната ми мисъл.
Научи детето си да не му пука от това какво мислят другите за него и от държанието на тези другите. Че това да си различен и да не си част от масовката също не е лошо нещо. Със сигурност ще се намери поне едно дете, което да иска да дружи с детето ти, стига то да престане да търси вниманието на "онази групичка".

Самата аз така възпитах дъщеря си. При нея беше наложително още от малка да го проумее, защото има недъг и щеше да е много болезнено за нея, ако се връзваше на всяко отблъскване или подигравка.
Досега тя е изпадала един път в ситуацията на твоето дете, само че с децата от съседния блок. Докато я обожаваха и все я търсеха, в един момент дори здрасти едвам и казваха. Оказа се, че причината е недъга и и тесногръдието на някои родители, но това е друга тема 
На няколко пъти опита пак да се включи в групичката им и то най-вече по мое настояване, но видя, че няма да се получи и  твърдо ми заяви, че тези деца не заслужават тя да си играе с тях, щом така се държат. Повече не се е занимавала с тях и си намери други приятелки.

Като бях в първи клас самата аз бях в ситуацията на дъщеря ти. Класната ми поради конфликти с баба ми, беше решила да си го изкара на мен и беше подстрекала децата да не играят с мен. Бях в тотална изолация и то от целия клас. Спомням си как ги гоних да играя с тях, а те бягаха и ми се присмиваха. И така до момента, в който ми писна и реших да си стоя сама на пейката в двора. Явно им стана безинтересно и лека полека започнахме да ставаме приятели. Дори в един момет бях вече от популярните деца 

Накарай дъщеря си да спре да ги търси и да не дава вид, че и пука. Знам, че е трудно, но ако все тича подир тях само ще ги предизвиква.
Аз обаче нямаше да държа детето си в клас, в който 9 годишни хлапаци имат за любимо занимания гледането на нецензурни клипове.

Мила, Касиди!
Разказът ти ме развълнува като майка и ме замисли като учител. Добре разбирам тревогите ти и знам какъв съвет да ти дам.Самият факт, че си преместила дъщеря си в нов клас е доказателство, че искаш да и помогнеш, но грешката, която си допуснала е, че не си направила подходящата смяна.
Една от причините децата да не приемат детето ти е това, че новата учителка също не я приема, въпреки, че може да не ти изглежда така. Все пак учителската стая е обща, а история като твоята със сигурност е била дълго обсъждана там. Нали не си мислиш, че новата класна с отворени обятия приема проблемното дете на колежката си. Ако греша, защо тогава не се получава?
Така, че те насърчавам да помислиш сериозно по въпроса къде на намериш подходящия учител, който ще помогне на детето ти. Имаш цяла ваканция на разположение  да го търсиш. Новите деца се приемат по-лесно от останалите в класа в началото на учебната година, а не месеци преди края и. Търси този учител, разпитвай, проучвай, говори с него, помисли си, пак говори...учителите също излизат във ваканция, но ходят на работа и са по-спокойни да водят такива разговори, без да ги притиска края на междучасието. Училището, в което работи този учител, може да не е най-близкото до дома ви,  може да не е удобно за взимане и водене на детето, но това изобщо не е от значение, при положение, че то ще ходи там с желание. Друго, което си мисля е, да търсиш този учител, сред по-опитните кадри, които скоро ще си отидат от училище, те са много мотивирани и работят с хъс, като за последно. Търси и сред най-младите, които все още са амбицирани,защото не ги е завъртяла въртележката на ежедневието и за тях ще е предизвикателство да справят с такъв проблем. Избягвай учители със средно дълъг стаж, които вече са натрупали рутина, но и умора. Не на последно място, децата от класа трябва да имат респект от учителя, защото може да се наложи той активно да участва в интеграцията на детето ти. Респект трябва да имат и родителите, това лесно ще го разбереш, като ги поразпиташ за учителя и видиш как говорят за него. Когато намериш подходящия човек му изясни какви са твоите очаквания от него. Дефинирай ясно, че искаш детето да учи в неговия клас, защото очакваш  да му помогне да се интегрира сред останалите деца, а в случай че не успее само, той да намери начин да го интегрира. Това е единственият ти мотив.
Ако те тревожи как ще реагира дъщерята ти на едно ново преместване, можеш да я включиш в процеса и да вземете решението заедно. Бъди максимално искрена с нея, признай си, че има проблем, защото си се опитала да и помогнеш, но си направила погрешен избор и си се издънила.Попитай я какво би направила тя, ако беше на твое място,  а също и какво иска да направи като дете. Може би сама ще ти каже, че иска да се махне от този клас. Тогава и кажи "добре" и обещай на детето си, че този път ще намериш най-подходящата учителка и училище, където децата ще я посрещнат с радост след като е боледувала. Тя ще ти повярва, а ти повече няма да имаш право на грешка. Затова според мен, съсредоточи мислите и усилията  си къде да намериш тази учителка, това училище, а не как да накараш децата от настоящия клас да приемат дъщеря ти. Все пак децата са си деца, те подражават някому , на родителите си ли, на класната си ли, незнам, но поведението им е резултат от нечие поведение на възрастни.
Затова, ако имаш смелост, тегли чертата, учебната година си отива, мисли за догодина, говори с детето си, помогни му само да изрече, това решение, обещай му да го осъществиш и действай.
Не знам от кой град си, но доводи от рода на тези, че не ти е удобно да я водиш и прибираш, ми звучат несериозно, предвид проблема, който имаш, а той наистина не е за подценяване. По добре да губиш време да я водиш до училището, където тя ще ходи с желание, отколкото да стоиш да и правиш компания на оградата, защото децата не искат да и объранат внимание.
Желая ти, да намериш най-правилното решение!

Точно по въпросите, повдигнати от Mota  писах първия път по настоящата тема, когато само загатнах за възможността от обсъждане и пред учителката и пред децата от новия клас за старите проблеми с дъщеря ти и бившата й класна. Това беше причината за предложение за смяна на самото училище, но ти ще решиш. Сега остава малко до края на настоящата учебна година и можеш да помислиш и върху възможността за адаптация в този нов, но неприятен за детето клас и наистина ново училище, където никой не я познава и няма насложени отношения. Не е въпросът детето да се мести постоянно, но точно поради тази причина и аз разсъждавах в насоката за новото училище. Mota е била достатъчно изчерпателна, личи, че има опит.

Касиди, а как изглежда историята през очите на детето ти? Дали ти не се притесняваш повече от нея? Като не иска да ходи на занималня, няма да ходи. Но дай малко по-спокойно, за да може спокойно да сподели как се чувства и какво иска. И моето дете е различно от другите, но изобщо не му пука, и точно защото не му пука, на никого не идва на ум да го дразни. Не е задължително децата да са непрекъснато сред деца, да имат безкрайно много приятели, да изпадаме в паника когато нямат приятели в класа. Твоята дъщеря има немално приятели. Какво като не са от класа в който учи?

Ще споделя някои мисли съвсем добронамерено. Касиди, за приятелство ли става дума, или за нормално ежедневно общуване със съученици? Разграничи нещата и добре ги формулирай на детето, защото от теб зависи какви ще са нейните възгледи за приятелството, за контактите, за това как и кога е уместно дадено поведение и т.н. Не мисля, че примера който си дала със себе си е показателен - има различни хора, а и живота е дълъг и разнообразен и човек обикновено има повече от 1 приятел.
Защо се страхуваш да "бръкнеш в раната"? Дискутирайте у дома честно и открито защо не я харесват и конкретно обсъдете случката с рождения ден - нека детето само да предположи защо е размислила съученичката и я е изключила от списъка с гостите. Нали разбираш, че е абсурдно само твоето дете да е мило и добричко, а останалите да са лоши и зли. Проблемът е и в нея и това е повече от ясно. А това, че е приятелка с детето на твоята приятелка не е никакъв показателен факт - твърде малки са на възраст, за да направиш извода 4е са приятелки - просто имат повече контакти. Казвам го от личен опит - моето дете е сега на 16 г. и е в много добри отношения с децата на приятелките ми, с които от бебета си другаруват, но това не означава че са приятели.
В заключение - изясни си проблемните точки в поведението на твоето дете, интегрирането в екип е важно, затова не съм съгласна с по-горе писалите да решаваш нещата с постоянно местене. Показвайте безграничната си майчина и бащина любов и всичко ще се нареди! Убедена съм!  

Не бъди толкова категорична Не познавам детето на Касиди, но от това, което съм виждала в тази възраст съм убедена, че е възможно да е станало пасивна жертва на лидерските амбиции на едно или две деца, съпроводени от стадното чувство на останалите. Ами нали така децата имат кого да унижават (забавление) и одумват (тема за разговор)...

Детето ми наистина е добро и го казвам с ясното съзнание защото знам в какво и на какво съм го възпитала. Не ми се зачеква темата за хорските деца, защото имам безкрайно отвратителни впечатления от това на какво уж учат децата си някои "родители".
 Относно настройката на г-жата към детето ми...не съм се и съмнявала, че се е коментирало дълго в учителската стая. Това беше и основанта причина да разговарям лично с жената. по принцип съм доверчив човек и не рдко бивам заблудена за истинските намерения на хората, он в случая наистина видях с очите си добронамереността и. С две думи нещо като майчинска загриженост долових.
 Естестевно, че поставени на кантар моята ангажираност и ходенето до по далечно уч-ще с това детето ми да е спокойно....тежестта е ясно къде клони. Мисля обаче да попроменя детето си през настоящата дълга ваканция, а ако и после не се получи....пътища и училища много.

Категорична съм, че в клас от 25 деца е абсурдно само 1 да е добричко, 1-2 лидери, а останалите стадо!
В интерес на разрешаване на проблема ти е да си малко по-критична към детето си, Касиди. Сигурно е добро дете, но не е единственото добро дете. А впечатления всеки има и всеки си ги тълкува по своему.

Минала съм по същия път и те разбирам много добре. Имахме абсолютно същите проблеми и с децата и с госпожата.Детето ми беше като твоето,добричко,ученолюбиво и различно от останалите.Не тичаше с тях, учеше си уроците и не им се водеше по акъла. Мислех за преместване,дори той самият много се беше навил, но размислих. Прецених, че може да стане по-зле, и че е по-лесно да се преборя с това което познавам отколкото с нещо ново. Започнахме дискусии,обясненя за приятелството и т.н. Нещата не се промениха.Госпожата го беше нарочила и непрестано се заяждаше с него.Децата за да и се подмазват с държеха зле. Накрая му казах, да попите децата защо се държат така с него, какво им е направил и с какво ги дразни. И както очаквах отговор нямаше. Но отношението им се промени коренно.Сега, 3 год. по-късно е приятел с всички и всички го уважават. Колкото до г-жата, изпратих татккото да разговаря с нея , и ефекта беше поразителен.Сега дори и е от любимците,макар че не и се подмазва.
 Стана дълго, но пък може и да ти помогна с нещо.Все пак хората са казали - питай патило. Дано се оправите, успех!  

С какво точно ще и помогна критикувайки я. Мисля тя и по настоящем се чувства достатъчно зле та и аз да и търся косури, които да и навирам в очите.
 Аз съм малко по-емоционален човек, тя е същата. Може би и там съм сгрешила.

Според мен последното, от което има нужда детето в момента, е да бъде критикувано. Милото, то ще се депресира съвсем, не стига че не го приемат, някакви псевдо лидерки, ами и майка му да го изкара него виновно.
Касиди, стискам палци да се справите с проблема, според мен, накарй детето ти да разбере, че е ценнен човек, и че, това че някой не го харесва не означава, че то е виновно!
Вдигай и самочувствието, когато и както можеш. Щом е емоционална, тя има нужда да се чувства обичана, срещайте се с повече деца, които наистина я ценят.   

Не е добър подход да търсиш причините само извън собствената си орбита. Просто си в състояние да повлияеш на ситуацията само, променяйки нещо в себе си - за другите хора и обстоятелства не можеш да гарантираш. Взех отношение, защото не видях да анализираш твоята, респективно на детето "вина" за проблема. Повярвай ми, всяка майка обича детето си не по-малко от теб, но не можем да ги обгрижваме и закриляме безкритично! Просто и помогни с обич и съвет да се справи сама със ситуацията!
И аз съм емоционална и затова си позволих да взема отношение  

Мислила съм в насокага за която подсказваш, не го коментирам просто защото така и нищо не измислих. Ние сме много близки по ред обстоятелства, споделя ми много и съм в течение с привичките, навиците и, начина на говорене, на отношение.
Давам пример : Седи на пръвия чин с една от тарторките. В час по български по време на диктовка другото момиче я попитала тихо как било заглавието, че пропуснала да го чуе и напише. Моята и отговорила и другото дете на висок глас отвърнало " Стига си ми зяпала в тетрадката и стига си преписвала !" Дъщеря ми ми го разказа за да и обясня защо онова момиче е постъпило така. Е, не успях. Сега сигурно трябва да поразсъждавам и върху теорията, че е възможно моето дете да е преписвало и по този начин с разказа си да се е презастраховало пред мен...Еми няма как да е така, на въпроснана диктовка моята има 6 а другото момиче 4.
  Съвсем скоро имахме и друг случай. Звъни ми по телефона на работа и плаче, отказва да саже защо. Аз се изшашках и хуквам към уч-щето. Намирам я сама в стаята, плачеща. С триста зора разбирам че си купила вафла от павилиона. Две от отворените както ен са и приетлки се присламчили да ги пчерпи. Тя им отчупила по парче и останалото гжо хапнала. След половин час тия двечките уж били изровили опаковката от вафлата от коше и я обвинили че корема зверски ги болял заради нея, видиш ли според тях вафлата била с изтекъл срок на годност и тя нарочно им била дала. Седеше и ревеше, с вменено чувство на вина ( защото и тя беше яла от същата вафла, но нищо и нямаше ), защото ония се обадили на майките си и ги чакали да дойдат за да я водят при директора.
 Какво да ти кажа. Добро ми е детето, обаче се убедих че много от хорските не биват.
Днес като я оставях на училище и казах изобщо да не ходи да им се вре. Да си седне на пейка на двора и да си слуша музика.

Касиди, исках само да кажа за рожденият ден - няма смисъл да каните деца от новият клас(най-вероятно няма да дойдат и детето ще е по-наранено).
Навремето брат ми беше така - в начален курс всичките му "приятели" го използваха и се оправдаваха с него, а той за да има приятели ги търпеше.
После в среден курс също не го приемаха, защото беше скромно момче, което не говори глупости и се държи възпитано(което за тинейджъри момчета беше страхотен минус).
Брат ми прави рожден ден и кани всички(пак с цел сплотяване) ...дойде едно момче. Никога няма да забравя аз как се почувствах, а за брат ми нямам думи.
 Чак като студент намери среда и приятели, с които поддържа чудесни взаимоотношения.
  Добре, че сме били трима - две сестри и брат, та явно това спасяваше положението.
 

Дъщеря ми е на 8г. и тази пролет за първи път беше на лагер сама, не с класа си, а с танцовия ансамбъл. Звънеше ми често, често, за да се оплаче от едно определено момиче по-голямо от нея, което я тормозило по подобен начин. Интересното е, че покрай него са се увличали и други деца. Поговорих с дъщеря си като се прибра, мислех си че ще е разочарована от лагера, но се изненадах, когато разбрах, че й е харесало и че ще отиде пак на следващия. Скоро след това бяхме на рожден ден, където присъстваше и онова момиче. Забелязах, че другите деца странят от него. Защо ли?! Сами си отговорете.

Та, съвета който дадох тогава на дъщеря ми беше - "Не и обръщай внимание и не се разстройвай! Измисли си нещо с което да се занимаваш и което би било интересно и за друго дете. Другите сами ще дойдат при вас и ще помолят да се включат. Другарчетата ти са добри деца и на нито едно не му е приятно да бъде лошо и да обижда другите."

Не знам точно какво е направила, но си беше решила проблема.

Kasidy аз мисля,че цялото това негативно отношение идва от преместването на дъщеря ти в друга паралелка.По-добро решение в твоя случай би било да преместиш детето в друго училище,отколкото в съседния клас.
Много вероятно е децата да са подучули нещо от разговори между учители или деца от стария и клас.
А и когато едно дете отиде в сформиран колектив е по-трудно интегрирането му.Особено щом е чувствително и емоционално.
Другото което ги "отблъсква" вероятно е факта,че е отличничка /нали не бъркам/.
Наистина да я местиш непрекъснато не е решение.Но от друга страна,ако детето ти ще се почувства по-добре и ще ходи с желание на училище,може би си заслужава да помислиш...

Според мен проблемът не е точно че е нова в класа. Сигурно я възприемат като 'натрапницата от другия клас', която трябва да си ходи, защото те са решили, че при тях за нея няма място! Нито чужда, нито своя.
За съжаление децата могат да бъдат много гадни, особено момичетата. И то без да се замислят, ей така, само за удоволствието, че всички заедно сте срещу някой. Това увлича. Сигурно преди нея са тормозили друго дете или деца, които сега с въодушевление са се присъединили към групата, доволни, че вече не са 'те'.
И не е необходимо да си виновна с нещо - достатъчно е да си чувствителна и леко наивна, и да видят, че им се връзваш. За тях е нещо като увлекателна игра. Питай ги защо, и ще видиш, че нямат обяснение - просто така!
Всъщност убедена съм, че повечето деца минават през подобни ситуации, може би не чак толкова сериозни, де - но ако по характер си такава, че ги преживяваш и ги приемаш навътре, става страшно.

Случките с преписването и вафлата направо ме потресоха с това колко са изобретателно-гадни! За мен това Е системен тормоз, много по-гаден от това някой да те набие примерно.
Боят минава и заминава, по-лесно се забелязва, виновните се наказват и прочее - а това няма край!
Честно казано, не бих искала моите деца да са в такава среда, дори и да не са тормозени. Върви после им изграждай ценностна система...

Kasidy, след тези описани от теб случки си мисля, че въобще не си заслужава детето ти да се опитва да се впише в тази групичка. Какво би научило от подобни деца. Самата ти казваш, че ги интересуват неща не за възрастта им, а тази злоба и гаднярство съвсем не ги правят добра компания за детето ти.
Детето ти не заслужава да търпи подобно нещо, пък и да се опитва да се сприятели с тези злоби. Все едно те са нещо повече от него и то трябва на всяка цена да спечели благоразположението им. Я ги отсвирете и потърсете друго място, където децата ще са все още деца, а не като излезли от латино сериал злобни женки търсещи с кого да се погаврят 

Съгласна съм с това. Представи си да им беше приятелка и да им се водеше по акъла, дали щеше да е по-добре?

Kasidy, много си емоционална наистина. Такива неща винаги е имало и май винаги ще има. Не им придавайте такова значение.
Поработи върху самочувствието на дъщеря си и как да се справя с такива ситуации. Не можеш вечно да я местиш, защото не успява да се впише в колектива.

Детето ти е добро и умно, но трябва да се научи да се оправя.

Касиди,много мъчно ми стана за момиченцето.От отговорите ти разбрах, че не желаеш повече де местиш детето.Мисля си ,че си направила грешка като си преместила детето в съседния клас.Подкрепям идеята за смяна на училището.Мисля ,че преди мен имаше подробно обяснение,което аз подкрепям.
Искам да ти разкажа нещо,с което да те убедя,че не винаги  афишираното благоразположение на учителката е вярно.
В нашия клас имаше момченце,което беше по-буйно.Госпожата не го харесваше,но тъй като беше преподавала на баткото,и се познаваше с родителите на момчето от предишния си випуск,избра друга тактика.Успя да убеди няколко родители,че това момченце едва ли не е заплаха за децата им.И те видиш ли написали писмо до директора в което настояват това дете да бъде преместено в друг клас.И така преместиха детето в съседния клас. Майката имаше възможност да избере един от останалите шест класа.Според нея е това е било най-доброто попадение.
Моя син се разбираше с буйното дете и покрай него се сприятелихме с майката.Два месеца след преместването майката сподели,че искат да махнат детето й и от новия клас.И там децата се оплаквали,че той ги тормози.Жената вече си мислеше ,че наистина проблемът е в сина й.Решението дойде неочаквано.Госпожата се разболя и дойде една баба пенсионерка по заместване.Тя веднага усети настроението в класа ,извикала родителите на нароченото дете и поговорила с тях.Учителката ги убедила да говорят с психолага на училището,след това изпратила част от децата при психоложката.Не знам какво са говорили и правили,но изведнъж побойника стана любимец на децата.Когато старата учителка се върнала след боледуването била много разочарована от промяната която настъпила в класа.След години една от майките беше споделила,че учителката ги помолила за съдействие, за да използват плана на предишната госпожа и да се отърват от натрапника.
За протокола момчето завърши с новия си клас 7 клас,с две от момчетата учи и в новото си училище.

Именно. Сега е времето да се научи да се бори и решава проблемите си!. Местенето от клас в клас и ли в др. училище е бягство от проблема. Представи си колко ще е горда със себе си, ако наистина преодолее това препятствие и намери себе си в този колектив. Няма начин да няма поне едно дете от класа, което да я харесва и с което може да другарува.

Ако сега не намери начина, то винаги ще търси как да избяга.

Абсолютно не съм съгласна с това, че сега й е времето да се научи да се бори и решава проблемите си! Сега й е времето да е безгрижна и щастлива, да расте със самочувствие, а не да бъде карана да се чувства като аутсайдер.
Също така не споделям геройската позиция да не се бяга от проблемите. В някои случаи е по-добре да избягаш от проблема, отколкото да хвърлиш куп енергия в това да го преодоляваш.
Последното изречение показва, че подобна ситуация не ти е позната, а разсъждаваш хипотетично.

Три поста по-нагоре съм описала подобна ситуация с дъщеря ми, в която сама се е справила с малко помощ от мен. 

А кога според теб, човек трябва да се научи да се справя с проблемите си?
Да, сега им е трудно сами да преценят и да намерят верния изход, но нали затова сме ние - да ги насочим. Казвам ние, като включвам и преподавателите. И ако наистина тази учителка несъзнателно (или не) настройва класа, то Касиди, трябва да се заеме с този проблем, защото не е по силите на дъщеря й. Но, да си намери другарче от класа е съвсем във възможностите на малката.

Смяната на място, което определено не е за теб не е бягство, а е именно начин за разрешаване на проблема. Важно е обаче да се определи дали е налице такава ситуация или не. Аз мога да определям това само за себе си и близките си, не и за хора, които не познавам.
Когато дадена работа, място, група и т.н. не ми харесват, аз не се опитвам да ги нагодя- тях или колективът, към себе си, а си търся и намирам нови, такива, които са подходящи за мен и които ще ме развиват, а не оставам там, където се стопира развитието ми и получавам предимно негативи. Нали се сещате- човек следва да знае коя ситуация може да промени и коя- не и да не хвърля напразни усилия при втория тип.
Блъскането на стената с рогата определено не е най- добрият начин да преминеш оттатък. Търсенето на брод, а не прещапването през където падне е по- разумният начин да отидеш там, където искаш.
Какво значи "бягане от проблема"- примиряването със ситуация, която е абсолютно неприемлива и очакване "нещо да се промени" е точно такова бягство, а не решаване на същия.
Пак пиша това с резерва, че не съм в нещата, проблемът не е мой и аз не знам цялата истина за него. Пиша как аз бих постъпила ако нещата са така с моите деца и ако са точно такива, каквито ги чувствам от настоящата тема. Примери всякакви всеки може да даде, което обаче не значи, че който и да е от нас е наясно с настоящия случай изцяло.

Затова всеки пост тук е едно хипотетично мение. Касиди сама ще намери решението за себе си.

Не съм казала, че винаги и навсякъде трябва да се подхожда с рогата напред. Разбира се, че решението на всеки проблем изцяло се определя от самия проблем. И Касиди веднъж е намерила приемливо решение за себе си, преценяйки ситуацията. Но ... проблема не е бил решен. Освен това много голямо значение има самият характер на детенцето. Затова решения на даден проблем в училище може да има хиляди, колкото са децата там. И колкото да си пишем тук, никой няма да даде верния съвет, защото той е у тях самите. Единствената помощ може да дойде от психолог, който да прецени характера на детето и да препоръча метод на действие.
Почти съм сигурна, че няма да е смяна на училището.

Но, това си е мое мнение. Без лоши чувства ... 

Именно със спецификите на самото дете и на конкретната ситуация започнах и аз по тази тема.
Не бих си оставила детето да бъде тормозено обаче, каквито и да са тези специфики.
Когато моят син започна да излиза сам навън да играе беше на 6 години и беше най- малкият играещ сам. Докато се нагоди беше чудо. Имали сме тормоз, откраднати топки, взет насила скейборд, обиди, какво ли не. Не мисля, че той можеше сам да се справи със ситуацията.
С баща му обсъдихме и решихме, че е най- добре да покажем и на нашето дете и на останалите, че има гръб. След всяка ситуация лично аз или таккото отиваше при родителите на другото дете за изясняване на същата. След всяка ситуация. След около месец "ситуации" просто нямаше. Това е друг начин за разрешение на въпроса. Квартала няма като как да сменим. Не се и каним.

касиди, съ4увствам ти и те разбирам! мъ4но ми е за детето и за тебе, знам какво е, имах подобен проблем с баткото, много драмати4ен момент за вси4ки! единственото за да се опази детето ми беше, 4е имаше цялата ми подкрепа и справедливост към ситуацията! не допуснах да го ма4кат, както и ти! на него му трябваше доста време за да мине  периода на отхвърляне!но можеш ли да говориш с психолога на у4илището да проведе един 4ас с децата, може, ако е кадърен да оправи нещата или да помогне?! един 4ас по приятелство и взаимопомощ!не го оставяй детето да се затвори и моят отказваше да споделя, казваше и какво ще промениш, какво ще направиш, ако ти кажа, остави ги такива!

Малкият човек също има отговорности и задачи и това не означава, че не може да е щастлив и безгрижен. Не е добре да възпитаваш едно дете, колкото и да е малко в абдикиране от всякакви отговорности и проблемите, които водят със себе си. Междуличностните отношения са сложни и никой "отвън" тях не може да се справи, било то и родител. Като не те харесват голяма група хора се налага извода, че и в теб има проблем. Ако търсиш постоянно  "подходящия" екип все ще си останеш аутсайдер. Адаптивността е важно качество, капризите биха могли да се прикриват под "крехка чувствителност", но общо взето има етикет в отношенията, дори и между децата. Родителите могат успешно да забележат и коригират "проблемните зони" в поведението с много обич и добронамереност. Всички познаваме хора, на които все другите са им виновни   и нямаме много добро мнение за тях, нали?  

Касиди тази тема съм я пропуснала, но съм чела предишната ти за ужаса с госпожата. Радвам се, че поне единия проблем е решен.
Сега за втория, който е много важен. За жалост децата понякога могат да са доста жестоки  , но ние трябва да помагаме в такива моменти и да намерим начина да преодолеем съпротивата ми.
Донякъде е нормално да приемат новия човек сдържано и да не го допускат в своя вече подреден мъничък свят.
Предлагам ти няколко идейки за разчупване на леда.
Защо дъщеря ти не покани у вас няколко дечица - на пролетен купон, на маскен бал или просто така да пийнат по сок и да хапнат пуканки. Можеш да поканиш и мамите на кафе и клюки в кухнята в това време.
Ако на близо има кафенце или МакДоналдс / колкото и да ги мразя/ бихте могли да поканите няколко дечица след училище, да пийнете по сокче и да си поиграят.
Дъщеря ти да занесе някаква интересна играчка - кукла, пони, .... нещо / не съм в час с момичешките модни играчки/ и да се опита да се включи в играта на децата.
Включването на дете в сформирана вече група си е цяло изкуство и не е лесно. Малкия ми син има странен характер и поради тази причина също трудно се аклиматизира при нас помогнаха играчките от яйца - той подари на всяко дете по една дребосъчна играчка от яйце по негов избор и постепенно се сдоби с приятелчета, но болката ти ми е позната 
В това отношение в класа на големия ми син просто не зная как стана, но децата / в по-голямата си част си станаха много близки и родителите също си поддържаме контакти/.

Според мен човек се научава да решава проблемите си постепенно чрез примера на по-големите от него. Тоест, в случая това сме ние, родителите.  Ако родителят не реагира и остави детето да се оправя само, за "да се научи и да го очука животът", детето може да намери решение на проблема в агресия например. Въпросът е дали това искаме. Лично аз за себе си съм взела решението да подкрепям децата си в трудни ситуации, да им показвам как реагира интелигентният човек и смятам, че по този начин те постепенно ще се научат какво е приемливо и какво не. Не съм привърженик на идеята "да го хвърлиш в дълбокото и да се оправя само".

Това да има отговорности и това да е щастлив и безгрижен са две независими неща. Човек може да е щастлив и безгрижен и въпреки това, да си има задачи и да си ги изпълнява добре - точно защото щастието окрилява. И с нас, големите, е така, нали?
Напълно съм съгласна с Judy - и с двата й последни мнения. Убедена съм, че детето израства като човек със самочувствие точно тогава, когато усеща обичта и подкрепата на родителите си.
И на тези, които смятат, че не е възможно малката да не може да си намери нито едно приятелче - смятам, че е възможно. Говорим за трайно приятелство, а не за това един ден така, на другия - иначе. При децата "стадното чувство" работи доста силно и ако едно дете е нарочено за "аутсайдер" от основната група, всички се пазят да играят с него, да не би този етикет да се пренесе и върху тях.  Вариантът е детето да се приспособи (както беше предложил някой по-нагоре) и да влезе в тона на масата. Аз лично за моето дете не съм убедена, че искам да се адаптира по този начин Възпитавала съм я в някои ценности, които мисля за важни и не ми се иска да ги загърбва, за да бъде "приета".

Мнението ми е, че истината е някъде по-средата.
Едно дете не би могло да се справи само в буквалния смисъл. Въпросът е в какво точно да се изразява помощта на родителя при различни случаи.
Като казвам да се научи детето да се справя имам предвид усилията на родителя да са насочени към това как да му помогне със съвети то да реагира в дадена ситуация.
Защо детето се чувства зле, какво иска да се промени в отношението на другите и как това би могло да стане и би ли могло да стане, а ако не стане и т.н.. Кое е важно и заслужава внимание и други такива.
Всички ние всеки ден се срещаме с тези неща и по един или друг начин отреагираме на тях.

Лени, не мисля, че ще проработи това, което предлагаш. При момченцата като че ли нещата са по-директни и открити; момичетата (дори на тази възраст) са доста по-прикрити и изобретателни. Боя се, че ще се появи елементът "използване", а на практика ситуацията няма да се промени.
абсолютно подкрепям!

Аз пък мисля, че ще проработи. Няколко страници по-рано бях предложила същото и бях цитирала пример със съученичка на дъщеря ми.