Никой не иска да ми гледа свекето детето.Трябва да съм и благодарна,че в мн.редки случаи ,когато имам наложителна работа я оставям за 1,2 часа и като се прибера...те наистина са се гледали само.Нито памперс сменен,нито нахранено детето,нито приспано.,...Тя не можела,отвикнала. Отвикнала др.път...истината е че едно време нейните деца са ги отгледали бабите ,а те са си щракали с пръсти и живот са си живяли,а и сега живот си живеят. Да не говорим кви мизерии се опита да ми спретне добре,че имам свестен мъж,че.....Моята пък майка работи постоянно на две работи и идва само в неделя за 4 часа и толкова.А като гледам отстрани какви свекърви има........чесно завиждам на снахите им.Но пък снахите и тук ще кажат"да не ти у дома"...е угодия никога нема.Истината е че си гледаме детето с мъж ми..т.е аз ,защото той идва уморен към 19 и отмаря.Аз обаче не се отказвам и искам още едно дете...как ще се оправяме тогава съвсем незнам,но гледам оптимистично на нещата.
- Публикувана: 19 май 2008, 17:48 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 14:34 ч.
"Тъпата ми свекърва"
Първите години, когато се оженихме и синът ми беше малък се ядосвах на свекърва ми, че не ми гледа детето. Тя живее в нашата къща на първия етаж и беше се пенсионирала току-що на 54 г. Тя не е отказвала да го запази като излизаме, но нито го е водела на разходка, нито го е къпала, нито пък е спал при нея, когато имах нужда да се наспя или пък съм била болна. Сега виждам, че винаги има неща ,за които да недоволстваме едни от други. Някога ще стана и аз свекърва. Сигурна съм, че колкото и да гледам да съм добра, няма начин да ме похвалят. Такава ни е народопсихологията. Да намираме само грешките на свекървите. Не се отнася за всички, но за повечето.
А когато говорим за гледане на децата, собствения ми баща един път не се е обадил на внучето си да му честити рожден ден, да го види и дори когато детето го оперираха от херния не се обади да пита как е. От тогава не желая да подържам никакви контакти с него.
А когато говорим за гледане на децата, собствения ми баща един път не се е обадил на внучето си да му честити рожден ден, да го види и дори когато детето го оперираха от херния не се обади да пита как е. От тогава не желая да подържам никакви контакти с него.
Хората са различни, имат своите очаквания, очакванията непрекъснато се разминават... Така че съм съгласна , че никой на никого не е длъжен. Но пък от друга страна в тези напрегнати и тежки времена не може без помощ и без подкрепа. Когато се разведох, ако не беше майка ми да ми помага за малката, аз нямаше да мога да започна работа, и съответно да издържам нас двете. Сега мама взима дъщеря ми за по една вечер у тях, взима я от градина, защото работя до късно и далече от градината. За което съм й безкрайно благодарна!! Свекърва ми никога не ми е помагала, и по-добре.
Явно няма правило по колко и какво да се помага. Но и двете страни - и младите, и възрастните, трябва така да направят, че хем да е добре за децата, хем да имат възможност за свой личен живот и за отдих. А не някой да се жертва за всичко, а другия да нехае.
Но пък от друга страна, всяко зло за добро... Когато губим, не знаем какво печелим
Явно няма правило по колко и какво да се помага. Но и двете страни - и младите, и възрастните, трябва така да направят, че хем да е добре за децата, хем да имат възможност за свой личен живот и за отдих. А не някой да се жертва за всичко, а другия да нехае.
Но пък от друга страна, всяко зло за добро... Когато губим, не знаем какво печелим
Нито искам свеки да ми гледа детето, нито нещо да ми дава! Никога не съм поискала подобно нещо от нея, но и тя никога не спря да ми обяснява как се правели нещата! Тя била изгледала 3 деца и за това винаги се чувства длъжна да ме светне как да гледам моето! Никога не е положила и половин час грижа за него! Казва ми как да готвя, как да чистя, как да простирам... Живеем в собствено жилище, което сами изплащаме. Получавам наравно пари с мъжа ми: т. е. той не може да твърди, че ме издържа, но като си купихме жилището ми обясни как трябвало да си наредя теракота и каква да е фугата!
А живеем мнооооого далече едни от други и въреки това вмешателството е почти непрестанно!
А кажете сега как да имам "топли" чувства към нея?
Просто докато и двете страни не разберат, че е вредно да се месят едни на други и че никой на никого за нищо не е длъжен няма как да вървят отношенията. Но наистина трябва да е двустранно, защото определено проблеми има и в снахите и в свекървите.
А живеем мнооооого далече едни от други и въреки това вмешателството е почти непрестанно!
А кажете сега как да имам "топли" чувства към нея?
Просто докато и двете страни не разберат, че е вредно да се месят едни на други и че никой на никого за нищо не е длъжен няма как да вървят отношенията. Но наистина трябва да е двустранно, защото определено проблеми има и в снахите и в свекървите.