Темпераментните деца - тема 5

Привет на дружките ми по неволя! 
Не бях писала отдавна, щото щеше да е само оплаквалня 
Моите разбойници се бяха страшно изнервили покрай чакането на бебето, че бяха станали повече от невъзможни и не можех да ги трая. Да не споменавам, че преносих 10 дена и това допълнително влоши нещата. Бях буквално пред влизане в лудницата - по цял ден скандали, дърпане на коси, хапане, дране, сръдни и др. под.
Вече всичко е зад гърба ни. Откакто си имат бебе се успокоиха и намаляха дразгите, няма вече дърпане на коси и останалите екстри.
Влюбени са в малкия и отдават цялото си внимание на него. Няма никакви признаци на ревност, което много ме радва. Искат за всичко да помагат и се включват активно.
Това е засега от мен.

Вечернице, честито бебе! Да сте здрави и спокойни всички в къщи!
Аз да дам отчет след завръщането си в София "Белият" ни период продължава Няма да навлизам в подробности, само ще ви кажа, че освен че си свърших всичката работа тези 2 дни, даже и вечеряхме на ресторант снощи Двамата с малкия ми кавалер Е, гледахме да не се замотваме много, но все пак си прекарахме 2 1/2 часа на закрито, а това всички вие знаете, че не е лесна работа Изобщо едни странни неща се случват при нас, като например нещо се изнерви в колата и ми кресна (и аз не си спомням точно за какво). Аз не реагирах, защото беше натоварено движението, пък бях и уморена, и изведнъж отзад се чу: "Извинявай", аз - "за какво ми се извиняваш", той - "че изкрещях и бях груб" Направо не знам какво да мисля - може би пък шестата година е решаващата - нали ни наближава 6 рожден ден.

Вечернице, нямам никакво време за форум напоследък и толкова се радвам, че се появи тук, за да ти честитя за бебока. Да сте живи и здрави и мноооого щастливи и колкото се може по-спокойни всички! Много поздрави и прегръдки от нас!

Здравейте, мами героини!

Аз малко се загубих от хоризонта, обаче не смогвам вече с нищо.

Първо да поздраве Вечерница със щастливото събитие!Да са ти живички и здравички всички бонбончета!  Да слушкат много!

Габи, искренно ти завидях!Ние все още с голямата нямаме такъв напредък-ако и се откаже нещо се започва едно хвърляне, тръшкане и прочие.Оправия няма.Говоря, говоря и нищо.Обяснявам по половин час и след 5 мин пак същото.2

wildgirl, познато, защо ли?  Имам си едно такова чудо в къщи на година и четири месеца.Само, че тя освен че се опитва да пропуска дневния си сън, не спи и нощем.Събират и се всичко на всичко 5 часа сън с прекъсвания.Ужасно е-така е от бебе.Водила съм я на доктор и той след като ми каза, че това било нормално за дете на нейната възраст, като че ли малко се успокойх.Е, да ама не!Тя все още продължава да не спи.Днес отидох да аптеката за едни лекарства на татко им и момичето след като я видя-беснееща и крещяща в количката ме заговори.От дума на думча споделих за проблемите и тя извика лекаря, който е дежурен там.
Човека я видя, прегледа-каза нищо му няма на детето и ми предписа Валериан на капки за бебета.Каза, да и осигуряваме спокойствие доколкото е възможно и вечер преди лягане 3 капки валериан в шишето.Надявам се до седмица-две да се похваля, че сме по спокойни и спим поне през ноща.

Момичета да ви питам-малката много започна да хапе и да щипе-и то не само нас.  Говорих, обяснявах, обаче имам чевството, че си е запушила ушите и не чува...
И друго-сега манията е да се катери по дивана и да скача долу.Ужасно е, не мога да я оставя без надзор дори за 5 секунди.Принудих се да влизам в банята с нея...Не помага отвличане на вниманието...
Страх, ме е, че ще си разбие главата...
Помощ, моля...

Тази тема съм я пропуснала. Добре, че беше Lennyh да ме светне.
Записвам се заради голямата ми дъщеря- на 7 год. Още от бебе ми се качва на главата. Добре, че поне малката е спокойно дете, иначе вече да съм откачила.

Честито ново попълнение в голямото семейство на Вечерница!

РЕНИ, радвам се да те видя при нас 

Millena
Може би сте коментирали вече... но кое е най-ефикасното наказание, има ли въобще такова? Боят го изключвам (не че не сме стигали до шамари), стоенето до стената не върши работа, лишаването от десерт не впечатлява злоядите деца... За сега Александра се стряска само когато баща й каже, че ще изтрие някое от филмчетата, които е качил на нейния компютър. Тогава пък започва да реве като бебе. В такъв момент е готова да обещае всичко, но само след 5 мин. вече е забравила. И аз отново започвам да се карам... става цирк

Рени, дъщеричката ти е разбрала, че с рев може да постигне повечето неща.Моята голямата е също такова детенце.Докато малкото-не му пука, дали му се караш или го поступваш.
За това постигане с рев съм стигнала до следното решение, оставям я да се нареве на спокойствие-повече от час и половина не е плакала-просто не издържат-ляга и заспива.Може да ви се струва жестоко, но вече друг метод не действа-всичко е за 5 мин. и после с двойна сила.
Та пробвай да я оставиш да се наплаче на спокойствие и в никакъв случай не отменяй наказанието или , ако пък толкова не се трогва-запишете някое от любимите и филмчета на диск и при следващо непослушание найстина го изстриите от компа.Гаранция, че ще го запомни за по дълго време.Успех.
Ние продължаваме да се борим с моментните си неразположения относно послушанието...

Наказанията трябва да са свързани с провинението, за да разбере детето смисъла от наказанието. Един вид - каквото повикало, такова се обадило.
Моите искат да ги водим на плувен басейн. Поставям условие стаята им да бъде подредена откъм играчки. Ако не подредят - няма басейн. Така ги уча и на взаимна работа, защото ги оставям да си разпределят задачите, докато работят заедно. Веднъж се стигна до тази крайност, защото не можаха да се разберат кой какво да прави и седяха в "кочината", вместо да се хванат за ръце. След този случай не се е налагало да повтарям повече.
Преди да използвам това "наказание", ми се е налагало да изчистя всички играчки от стаята им. Направих го веднъж за 2 седмици и след това нямаше проблеми доста време.
Рени, дай примери за какво провинение какво наказание да търсиш.

Съгласна с Вечерница 
За "каквото повикало - такова се обадило". Трябва да се знае какво е провинението. А и не на всяко дете влияят еднакви наказания, така че не можем да ти кажем универсално такова. За сина ми най-голямото е да му се отнеме игра на компа за 1-2-3 дни. Отнемам вечерната приказка (в много краен случай, ако мноооооого се бавят на лягане) или я скъсяваме спрямо колко са се мотали с подреждане и приготвяне за сън. Отнемам отиване някъде, ако не се приготвят на време. Такива неща явно са ни най-проблемни напоследък, затова тях помня. Като цяло аз най-вече прилагам отнемане на привилегия, моите това най-го разбират. За неприемливо поведение - вдигане на шум, крясъци, тръшкане и т.н. пращам в стаята им "да си помислят", защото това не е приятно за останалата част от семейството. Не давам да се случи нещо приятно преди да са си свършили задължението (няма да играем на карти или да закусим преди да си оправиш леглото, това за уикенда, през седмицата в бързането допускам някои изключения, защото приоритетите са други).

beloslav, Аз все си мисля, че дете под три години е трудно да се каже какво точно е. Но когато мен ме критикуват обикновено се стремя да преценя дали няма нещо вярно в думите им. Не може по презумпция да казваме, ама детето ми е различно, хората не ме разбират... Децата на възрастта на твоето трябва да разберат кой командва парада. Децата винаги опитват дали могат да прескочат границите. Защо се държи различно с теб ли, ами защото винаги иска да става на неговата... не само, защото търси внимание. Но между втората е третата година се формира голяма част от характера на детето, не го изпускай това време. Желая ти сили и дълго търпение.   

Здравейте, да се присъединим към вашата групичка.
Моето момиченце е на 1 година и 2 месеца и според тук прочетеното още е рано да я оприлича, като темпераментна, но според мен проявява доста своенравен характер, също като мен, но в младежките си години.
От известно време щом прави нещо, което аз не желая и не трябва, я бия.Може би не е правилно, но изпаднах в последните месеци в някаква криза.....
Знае, че не трябва, разбира, че не е правилно, но го прави, само за да разбере, аз как ще реагирам.
Според майка ми не е правилно да я шамаря, но с приказки не се вразумява.
Спрях да я пляскам по лицето и ръцете по съвет на други майки, но сега си прави каквото иска без задръжки.
Надавам се да получа ценни съвети от по-опитни майки минали по този път.
 

сладкишче, много е мънинко бебето ти, за да разбере нещо, включително от боя... Какво толкова прави? Опита ли да я разсееш, да я извадиш от нежелания процес и т.н., писали сме много в темата за идеи. На тази възраст не разбира НИЩО от обяснения, още е бебе.. Единственото, което помага е да си наоколо, да го пазиш, обрижваш. Знам, че е много трудно, помня всички поразии от онова време. Но боя категорично не помага, особено през лицето
Бих те посъветвала да почетеш темата и после да дадеш малко по-конкретни ситуации. И все пак, както казах, каквито и да са те, разсейването и откъсването е едно от малкото неща, които работят в тази възраст.
Можеш ли да я дадеш на майка ти за 1-2 вечери? Да направиш нещо само за себе си - кино, дъъъъълга вана, вечеря навън или въобще нещо, което ще ти помогне да заредиш батериите?

Хайде да пуса нова тема. След 2 дни ще съм на семинар на авторката на книгата, ако някй има конкретни въпроси, извън техническите като тези за издаване на книгата, да си каже.

Ето и новата тема 

Аз имам друго обяснение - защото при мама се чувства най-сигурно. Напълно нормално е с нея да има повече волности, пред нея да излизат насъбраните емоции и т.н.