Намерих го след дълго търсене и когато почти бях спряла да вярвам в любовта. Чак на моменти не ми се вярва. Разлика между понятията не правя, Той е всичко за което някога съм мечтала и за което някога душата ми е жадувала.
- Публикувана: 21 май 2008, 16:51 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2008, 10:19 ч.
Любовта на Живота ми --- Мъжа на живота ми
Той освен любовта на жъвота ми е и най-добрия ми приятел,бащата на детето ми,любовник ит.н.Всичко за което някога съм си мечтала съм намерила в него.За това и си свързах живота с неговия.Ако не беше така,мисля че нямаше да съм с него изобщо.Така че разлика между двете понятия правя,но със сигурност мога да кажа че той е и мъжа на живота ми!
За мен явно "любовта" не е такава голяма ценност,защото правя разлика м-у 2те и не съм омъжена за "голямата си любов"....защото беше бурно,шумно,ревливо,с ходене и връщане,с тръшкане на врати,полети до Париж в сряда през изпит и пр-от подобни отношения брак не се прави и деца не се гледат (поне ние не можахме да го израстем). Омъжена съм за чудесен човек,който много обичам,но след "добре направена сметка" че ще съумеем да осигурим спокоен дом за децата ни.
Любовта на живота ми не е мъжа на живота ми! Той освен любовта на жъвота ми е и най-добрия ми приятел,бащата на детето ми,любовник ит.н.Всичко за което някога съм си мечтала съм намерила в него.За това и си свързах живота с неговия.Ако не беше така,мисля че нямаше да съм с него изобщо.Така че разлика между двете понятия правя,но със сигурност мога да кажа че той е и мъжа на живота ми!
Много добре си го казала, няма смисъл да повтарям! 
Той освен любовта на жъвота ми е и най-добрия ми приятел,бащата на детето ми,любовник ит.н.Всичко за което някога съм си мечтала съм намерила в него.За това и си свързах живота с неговия.Ако не беше така,мисля че нямаше да съм с него изобщо.Така че разлика между двете понятия правя,но със сигурност мога да кажа че той е и мъжа на живота ми!
Не бих могла да бъда омъжена за мъж, който не е любовта на живота ми.
Когато една любов свършва при мен, наистина затварям страницата.
И с новата - отварям нова.
Бивша любов може да ми остане приятел, но да си спомням за него с някаква емоция, напомняща любов - не мога.
И се радвам, че е така. Харесва ми когато съм с един мъж, да съм всеотдайна - и в най-малките битови нещица, и в емоциите, идващи от сърцето.
Когато една любов свършва при мен, наистина затварям страницата.
И с новата - отварям нова.
Бивша любов може да ми остане приятел, но да си спомням за него с някаква емоция, напомняща любов - не мога.
И се радвам, че е така. Харесва ми когато съм с един мъж, да съм всеотдайна - и в най-малките битови нещица, и в емоциите, идващи от сърцето.
И аз мисля така и затова ми е трудно да възприема, че много хора правят разлика.
Приемам, че може да си омъжена за един, а да обичаш друг, но не разбирам що пък първия да го наричам мъж на живота ми.
Извинете, но или обичам някого или не. Ако го обичам значи той е мъжът, другият е партньор. Може и да съм максималистка, но латино сериалите пък хич не са ми по вкуса.
Обичала съм няколко пъти в живота си и всеки път съм се впускала в новата си любов така, сякаш ми е за пръв път и ще ми бъде запоследно.Обичала съм и съм давала всичко от себе си във всяка от тези връзки. Само че аз самата съм била различна, всеки от тях е изваждал на показ различни аспекти на моята личност.
В този смисъл ще кажа, че този мъж, когото съм обичала най-силно, най-страстно, най-лудо, този, който свързвам със самата дума любов като стихия и лудост, не е мъжа, който избрах, за да създадем дом и семейство. Обичам мъжа си и съм щастлива, има ги и пеперудите в стопаха (след три години съвместен живот все още се вълнувам при мисълта за него
). Има го кроткото щастие на споделеното ежедневие. Има ги мечтите, плановете, вярата в нас и щастливото ни бъдеще. С една дума - това е мъжа на живота ми.
Онзи, другият, остана в миналото, но и сега си спомням с трепет - не за него като мъж - а за любовта, която ме караше да изпитвам. Много отровна беше тази гъба... дълго се тресох в делириум, но и халюцинациите, които предизвикваше у мен, бяха прекрасни като усещане Не ми е разбил сърцето, знаех, че нищо трайно не може да излезе, но как само го обичах, Господи! Е, не знам дали друга такава любов ще изживея в живота си, пък и надявам се да няма, да ме пази Господ, защото не знам дали ще имам сили!
В този смисъл ще кажа, че този мъж, когото съм обичала най-силно, най-страстно, най-лудо, този, който свързвам със самата дума любов като стихия и лудост, не е мъжа, който избрах, за да създадем дом и семейство. Обичам мъжа си и съм щастлива, има ги и пеперудите в стопаха (след три години съвместен живот все още се вълнувам при мисълта за него
). Има го кроткото щастие на споделеното ежедневие. Има ги мечтите, плановете, вярата в нас и щастливото ни бъдеще. С една дума - това е мъжа на живота ми.Онзи, другият, остана в миналото, но и сега си спомням с трепет - не за него като мъж - а за любовта, която ме караше да изпитвам. Много отровна беше тази гъба... дълго се тресох в делириум, но и халюцинациите, които предизвикваше у мен, бяха прекрасни като усещане
Не ми е разбил сърцето, знаех, че нищо трайно не може да излезе, но как само го обичах, Господи! Е, не знам дали друга такава любов ще изживея в живота си, пък и надявам се да няма, да ме пази Господ, защото не знам дали ще имам сили! 
Някакси съм чувала това понятие "любовта на живота ми" от хора, които много са обичали даден човек, но по стечение на обстоятелствата са се разделили с него. Имам един приятел, на 34 години е, преди доста среме имаше връзка с момиче, което не можа да забрави и до днес. Много я ревнуваше, просто прекаляваше..и момичето го остави. След нея имаше доста връзки, но някакси с апатия, без нужния ентусиазъм...Един ден ще се ожени, ще си има дете...Убедена съм - много красив мъж е и много жени го харесват. Но Тя ще остане жената , за която винаги ще се сеща. Може би това е чувството, което повечето от нас влагаме в понятието - Любовта на живота ми - човекът, за който ще си спомняме винаги на фона на всичките ни връзки.
Естествено има и такива, които си намират половинката бързо и са с нея цял живот - без перипетии, без раздели, те няма как да знаят за това чувство, ако не са обичали някого адски много преди това.
А мъжът на живота ти - ако случайно не е тази изпепеляваща любов - ще е човекът, с който се чувстваш обичан, сигурен, намерил подкрепа и разбиране. Него също обичаш и то страшно много, просто има нещичко, някакво пламъче, което липсва....Така мисля
Естествено има и такива, които си намират половинката бързо и са с нея цял живот - без перипетии, без раздели, те няма как да знаят за това чувство, ако не са обичали някого адски много преди това.
А мъжът на живота ти - ако случайно не е тази изпепеляваща любов - ще е човекът, с който се чувстваш обичан, сигурен, намерил подкрепа и разбиране. Него също обичаш и то страшно много, просто има нещичко, някакво пламъче, което липсва....Така мисля
Май и аз гледах такава тема някъде Някакси съм чувала това понятие "любовта на живота ми" от хора, които много са обичали даден човек, но по стечение на обстоятелствата са се разделили с него. Имам един приятел, на 34 години е, преди доста среме имаше връзка с момиче, което не можа да забрави и до днес. Много я ревнуваше, просто прекаляваше..и момичето го остави. След нея имаше доста връзки, но някакси с апатия, без нужния ентусиазъм...Един ден ще се ожени, ще си има дете...Убедена съм - много красив мъж е и много жени го харесват. Но Тя ще остане жената , за която винаги ще се сеща. Може би това е чувството, което повечето от нас влагаме в понятието - Любовта на живота ми - човекът, за който ще си спомняме винаги на фона на всичките ни връзки.
Естествено има и такива, които си намират половинката бързо и са с нея цял живот - без перипетии, без раздели, те няма как да знаят за това чувство, ако не са обичали някого адски много преди това.
А мъжът на живота ти - ако случайно не е тази изпепеляваща любов - ще е човекът, с който се чувстваш обичан, сигурен, намерил подкрепа и разбиране. Него също обичаш и то страшно много, просто има нещичко, някакво пламъче, което липсва....Така мисля
Естествено има и такива, които си намират половинката бързо и са с нея цял живот - без перипетии, без раздели, те няма как да знаят за това чувство, ако не са обичали някого адски много преди това.
А мъжът на живота ти - ако случайно не е тази изпепеляваща любов - ще е човекът, с който се чувстваш обичан, сигурен, намерил подкрепа и разбиране. Него също обичаш и то страшно много, просто има нещичко, някакво пламъче, което липсва....Така мисля
За това говоря и аз , много точно казано
Правите ли разлика между двете понятия , и имате ли въобще хора които да наречете с тях 
Аз съм сигурна че съм омъжена за Мъжа на живота си , за любовта ще помисля и като стана на 60 ще ви кажа 
Аз съм сигурна че съм омъжена за Мъжа на живота си
, за любовта ще помисля и като стана на 60 ще ви кажа На 22 и омъжена за мъжът на живота си...
не съм сигурна 
отровните гъби и истинската любов се разбират в последствие Защо пък не
Аз така го чувствам и съм сигурна в това
Няма определена възраст за чувствата в живота на един човек Любовта на живота ти = на най-голямата ти любов.
Мъжът на живота ти = този, с който си избрала да създадеш семейство и да изкараш до старини.
за сега съм открила голямата си любов,а дали е мъжа на живота ми-за сега да....но предпочитам да поживеем заедно поне 10-20 години и тогава да си правя такива заключения,защото нали знаете -всяка следваща любов ни се струва любовта на живота ни и по-силна от предишната иначе и в тази тема да питам,макар да не знам дали от това е произлязла темата -къде мога да открия интервюто с жената на Фатик,където споделя ": "Защото Фатих не е любовта на живота ми, но определено е мъжът на живота ми." Следователно я питат каква е разликата, а тя отговаря:" Ами разликата е, че човек може да се влюби безумно, но тази любов да не е силата, която да поведе живота му в определена посока. Можеш да се влюбиш в слаб човек, в човек, който те наранява. Докато Фатих беше фактор, който определяше живота ми. Не съм срещала друг като него. "
За мен явно "любовта" не е такава голяма ценност,защото правя разлика м-у 2те и не съм омъжена за "голямата си любов"....защото беше бурно,шумно,ревливо,с ходене и връщане,с тръшкане на врати,полети до Париж в сряда през изпит и пр-от подобни отношения брак не се прави и деца не се гледат (поне ние не можахме да го израстем). Омъжена съм за чудесен човек,който много обичам,но след "добре направена сметка" че ще съумеем да осигурим спокоен дом за децата ни.
Това е истината !!
Похвално, че всички горепишещи имат съвпадение на любовите си, но една зряла жена би го казала по този начин! Моля не ме заклеймявайте, радвам се за вас!
При мен е така и не сбърках!!!