Ха-ха-ха, на канадската земя, слънце пролетно ни сгря! - 26

Здравейте, момичета!
Нашата кака е с много подозрителен обрив, приличащ на варицела, но само по ръцете и краката. Лекарят, на който я заведе баща и, не можал да каже категорично. Много ми е притеснено заради бебето, човек все да има за какво да се притеснява. Днес пак сме на лекар.

Да се оплача и от ванкувърското време, юни месец минава в десет градусови температури, то през Декмеври е пак така при нас. Днес е сигурно към 16-17, но пак няма хубаво слънчице. Бях решила да не давам витамин Д, но сега давам, а като иамме хубави разходки навън ще пропускам дните.

МрсК, мерси, че питаш за нас! Започна ли търсенето на работа?

Вери сигурно вече е в процес

Пекна малко току-що, може да се ориентираме навън

Поздрави!

Няма такова нещо това е от профила и "Последно Активен:  четвъртък, 12 юни 2008, 19:54 " освен ако не са и пуснали малко форум в родилното
Дано обрива ви да не е нищо сериозно и да отшуми бързо.

И аз съм за среща ... стига да сме здрави че ние пак сме болни - пето боледуване откакто тръгнахме на градина (за по-малко от 3 месеца демек).

И аз съм ЗА срещичка, още повече пък в <задния ми двор  >, т.е. парка Ангриньон.
Аз обаче в сряда пътувам за Бг и се връщам на 22 юли, така че, ако е след, съм ТАМ, ако ли не-ще гледам снимки 

Момичета, привет!

Чета ви! Честити първи стъпки на Ирина, Еми. Айде, чакаме бебето, Вери, успех!

Имам нужда от съвет за заверка на документи, че съм пред заминаване за България за лятото.

Писмото от втория родител, че мога да пътувам сама с детето - на български и английски ли трябва да е? Само в консулството ли може да се завери или и всеки нотариус може? Трябва ли и двамата родители да присъстват при заверката? (Така не ми се разкарва пак до консулството, а на гишето ми казаха, че само бащата може да дойде, после по телефона - че и двамата трябва да сме!?)

Писмо от втория родител, че е съгласен в България да вадя паспорт на детето - правили ли сте такова нещо? Жената от консулството каза, че трябва, и пак със заверка от нея.

Благодаря предварително!

Бях на консултация днес, където ме ядосаха. Няма да се впускам в подробности, защото съм нервирана и ефектирана. И затова си го изкарах на улиците, демек прибирам се преди малко. Утре сутринта съм в болницата да ме видят на ехограф и да се уточнят някои работи. Пак ще пиша.

Олеле какви гимнастики се правят да се уредиш с педиатър  .

Но какво се чудя, и аз намерих познати за да се запиша  при добър педиатър в БГ така, че май е същото

Вери, казвай какво ти казаха на прегледа. Наред ли е всичко? Мен искаха да ме чакат 14 дни да пренося и тогава да ми предизвикат раждането, но се падаше точно по Великден, затова решиха да е малко по-рано, че поне да има достатъчно дежурни лекари и сестри. Така ме изчакаха само 9 дни, но и термина ми все пак не беше много правилно изчислен, т.е. според мен преносих с 5, а не с 9 дни, както го писаха навсякъде по документите. Стискам палци да мине бързо и лесно 

Вери,
Стискам палци да мине съвсем скоро всичко!

Еми, честити ти ходеши крачета!

Г-жа Броненосец, разбра ли се от какво естество е обривът на каката?
Най-малкото допълнение е невероятно чаровно.
Тези дни мислех да ти звънна, но не ви знам режима плюс ме завъртя тъпото ежедневие.

Оххх  а аз си чакам лято. И май ще има да си го чакам. Последните дни се бях навлекла толкова, колкото обикновено се навличам посред зима 
Нашият дребосък и градината вървят, но онзи ден направо ми се скъса сърцето от ревът му.
Така плака и се хвана за кракът ми, че направо и аз щах да заплача.
После пък като ходим да го взимаме неще да си ходи. Лудницата е пълна

Тук съм, но отивам да взема Маги.
После ще редактирам поста и ще ви пиша подробно.

Здравей Пате Яки,
На теб ти трябват два различни документа за това че другият родител е съгласен детето ти да напуска границите съответно на Канада и България, всеки един изготвен по законите на съответната страна. За документа че таткото е съгласен детето да излиза от Канада можеш да прочетеш на сайта http://www.ppt.gc.ca/index.aspx?lang=eng
Мъжът ми се е занимавал с това и сега ми го каза устно, така че по-конкретен линк не мога да ти дам. Там трябва да намериш модел на този letter of consent, ако е започнил правилно как се казва и да се завери от commissioner of oath.
За България - не знам ако мъжът ти не е бг гражданин дали трябва да си дава разрешението. Но по принцип трябва само в консулството. Друг е въпросът че най-вероятно такъв документ не ти трябва, по силата на това:

КАК МОГАТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ И МАЛОЛЕТНИ ДА ПЪТУВАТ САМИ В ЧУЖБИНА

Напускане на страната от деца не може да бъде разрешено без писмено и нотариално заверено съгласие на двамата родители. (Когато детето пътува с единия от родителите е необходим документ със съгласието на другия родител). За родители, които са в чужбина, заверката се извършва от компетентно длъжностно лице в съответното българско посолство или консулство.

Децата - български граждани, постоянно пребиваващи в чужбина или с двойно гражданство, чиито родители живеят постоянно или дългосрочно в друга държава - не са задължени да представят декларация от родителите.

Тези мерки са предприети, за да се предотврати незаконното извеждане на деца от България, за защита на техните права и интереси.
http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm

Обаче този документ е озаглавен "Пътуване в шенгенското пространство". В саийта на Гранична полиция има възможност за въпроси и зададох въпрос, описвайки нашата ситуация (семейство с двойно канадско и бг гражданство, бебето ъсщо с канадско гражданство)- дали ни е необходим такъв документ. Отговори ми един майор с някакви локуми, но посланието беше - трябва, само че не цитираше нашата ситуация, която му бях описала, а някакви общи положения. Ние веднъж вече бяхме ходили в Отава да уреждаме гражданството на бебето и тогава след като бяхме прочели текста в сайта на Гранична полиция, стигнахме до извода че няма нужда от такова пълномощно на таткото. Да обаче майорът като ни изпрати отговора си, аз директно му лепнах текста който дадох и тук и го питах дали това което важи за шенгенското пространство важи и за извъншенгенското пространство и къде мога да получа официална информация касаещи страни като Канада. На този въпрос вече не получих отговор Честно, в това отношение просто не сме цивилизована страна. Не може официална информация, касаеща толкова хора, да не е дадена публично. В крайна сметка за да сме спокойни, мъжът ми пътува за втори път от Монреал до Отава специално за това пълномощно Но пък никой не ми го поиска.

Дензъл, режимът ни е,ч е нямаме режим, бебето спи доста с няколко паузи по максимум час. Вчера и пуснахме кръвни изследвания, но според моята лекарка, това е варицела, бебето било защитено от кърмата- надявам се силно да няма проблем
Мелиса и тя така плаче за мен вечер- понеже я приспива баща и в началото и на мен ми се дореваваше, дори в болницата си поплаках първата вечер. И понеже е по-голяма и разбира повече, ми казва някои силни думи- съвсем ми къса сърцето Но ...така е.

Вери, накрая вярно човек се поизнервя, особено като мине повечко време, но давай го изи. Сестрата на гинеколога, като бях там последно, ми вика- вземи измий подовете- викам си как пък улучи любимото ми занимание.

Айде и от мен въпросче по горната тема: ако майката, бащата и детето са с три различни гражданства - тоест всеки е от различна държава - тогава трябва ли изобщо такова разрешително? Аз не виждам смисъл, понеже примерно ако пътувам аз сама с Тарик, той не е гражданин нито на България, нито на Канада - та по тяхната логика никъде няма да ми искат такъв документ 

Айде няма да редактирам по- горе, че сте пописали.

Вчера на консултацията ме ядосаха с това:
Първо, че чаках 100 часа / за пръв път ми се случва /, защото моята гинеколожка излезна в майчинство и половината й пациенти отидоха към друга; второ- докато висях в чакалнята, лекарката дойде да си събира нещата и ме видя: оооо ама ти още ли не си родила; трябва да отидеш в болницата да насрочиш дата за секцио. Ей така го изръси без да се замисля. Дойде ми като гръм от ясно небе. Цяла бременност си говорим за нормално раждане и как за мен е важно и т.н. и т.н. Мъжът ми и той се ядоса. Питахме не може ли все пак да се пробва първоначално по нормален начин, ако вече се наложи, дори да се предизвика. За мен било рисковано, защото съм вече с едно секцио. Ама другата щяла по- подробно да ми обясни. Какво ми обясни, нищо. Същото и тя изприказва. Прати ме за днес в болницата да ми видят околоплодните води и да се говори там сериозно с гинеколог.  Питам се в понеделник като бях в болницата, що тия работи не ги видяха- нито води, нито плацента, нито пъпна връв. По едно време тогава акушерката докара един ехограф да види бебето как е разположено. Викам си ей сега ще я питам за плацентата. Тя ми се изцепи, че доктор трябвало да види и каже. Да, ама доктор не дойде. И така. Не трябвало да прескачам 42-ра седмица, било опасно / това опасно се повтори 100 пъти /, така отрицателно ми подействаха на психиката, че...а трябваше да е обратното. На първия ехограф излезна термин 7-ми, на втория 9-ти. В най- лошия случай  преносвам 6-ти ден. Нали уж чакали 2 седмици. Много ме депресираха.
Иначе всичко друго е наред, даже ме измери с 1кг по-малко. Но това не ме интересува точно в тоя момент. И разкритието ми е 2см, не е помръднало от миналата семдица. Докато ме преглежда, каза, че имам контракции, но аз не ги усетих. Болката ниско долу в корема продължавам да я имам. Казах й, че я имам, тя само се усмихна. Казах й, че тапата ми е паднала, мълчание.

Днес ми идваше да ги убия, защото:
Уж бях пратена за водите и среща с гинеколог. Да, но не. Всички заети, щото било 13-ти. Какво общо има, не разбрах. И ми дадоха час със специалист в сряда сутрин. Даже върнаха една родилка с все багажа у тях си, защото нямало свободни стаи. Следобед да се обади и да им каже какво е положението.   
С мен се занимаваха акушерки. Слушаха пак тоновете, които са добре: 130, а когато се движи 150. Зададоха ми куп въпроси. Най- сетне ме попитаха и за цикъла ми: през колко дена, продължителност и т.н. После трябваше да чакам да се освободи лекар, но дойде друга сестра да ми каже, че това няма как да стане. Всичко било наред, нямало място за безпокойство, да си ходя и в сряда пак, ако не съм родила. Тоновете са добре, сърцето добре, аз съм ок, значи плода не се мъчи. Казвам й, че съм в болницата и за да се обсъди варианта секцио и евентуално за дата. Ми не мога нищо да направя, сряда. Ходете и говорете с наблюдаващия ви. Хванахме се ние с мъжа ми и при наблюдаващата. Изкарах я от преглед, мъжът ми й вдигна лек скандал, че не е било нужно вчера така да ме плашат. Тя се подхилква. Общо взето нищо не каза, само се оправдава и ми вика спокойно. Щом в болницата са казали, че всичко е наред, значи чакаме. А пък за евентуално секцио и в сряда можело да се говори. Абе глупости. Прехвърлят ме като топка само. И така да се защитават един друг, не е истина просто.
А ние с таткото работим сериозно по въпроса.  Не съм ги оставила нещата така. Даже през нощта усещах леки контракции. И ананас купих, нагъвам. Също така само се чудя какво да хвана и да изчистя. Ходих до фитнеса ни- малко пътечка, колело. Няма да им се дам. 
Сега съм по- спокойна и укротих топката след като говорих с една приятелка и лекарката ми хомеопат в БГ.
Чакам.

Вери, разсмя ме с тоя ананас Аз по принцип обичам ананас и през цялата бременност си ядях доста, накрая също, но това не помогна с нищо, въпреки, че и аз бях чувала, че уж действало  Няма да се ядосваш, по-спокойно го давай и всичко ще мине по-леко и неусетно Ние сме с теб Вчера четох една статия, в която пишеше, че няма бременна, която да не е родила (не че това е нова информация де ), ама да знаеш за всеки случай, че няма вечно да си останеш бременна Айде леко и ненатоварващо чакане ти пожелавам и скоро да гушкаш малко сладко бебе

Аз до вчера не се ядосвах, нито притеснявах. Давах го спокойно и си чаках всичко да тръгне нормално. Цялата работа стана заради всятата паника на консултацията. Пък аз взех, че им се вързах. В болницата хич не бяха обезпокоени за състоянието ми.