Има угодия- да ги оставим просто да бъдат естествени, като ограничаваме крайностите в поведението им и онова, което би им попречило на тях самите или на останалите деца. Нали това трябва да правим?
- Публикувана: 22 май 2008, 10:39 ч.
- Последно мнение: 24 май 2008, 23:36 ч.
Учите ли децата си да прегръщат другите деца?
не, съзнателно не, разбира се, но когато ги прегръщаме, косвено ги учим да изразяват по този начин симпатиите си.
Когато на един му се иска близост, а на другия- не и когато тази близост е натрапена аз не я приемам за нещо нормално.
На следващо място- не приемам за нормално физическа близост между непознати или не много близки хора. Ако арабите, да речем, приемат за нормално да се целуват при среща, а хората от други части на света само си стискат ръцете- това не е израз на нежност или други чувства, а по- скоро въпрос на традиции и възпитание /домашно и обществено/. Затова акцентирах вече на факта, че децата често не предприемат такава стъпка от нежност или обич, а просто го приемат за нормално защото по този начин към тях се отнасят близките им, а те не правят такива разлики. поне не и на такава малка възраст. Когато порастнат разбират различията и рядко ще видим ученик да се нахвърля и да целува и прегръща наред.
Поради тази причина лично аз не "уча" децата си да прегръщат и целуват целия свят, но не ги карам и да бяга от това, освен ако на тях им е неприятно, а друг се опитва да им се натрапи. Друг е въпросът, когато става въпрос за близост с приятели и близки. Границата е строго индивидуална.Добрите обноски са едно, нежността и обичта- второ, това поведение- трето.
На следващо място- не приемам за нормално физическа близост между непознати или не много близки хора. Ако арабите, да речем, приемат за нормално да се целуват при среща, а хората от други части на света само си стискат ръцете- това не е израз на нежност или други чувства, а по- скоро въпрос на традиции и възпитание /домашно и обществено/. Затова акцентирах вече на факта, че децата често не предприемат такава стъпка от нежност или обич, а просто го приемат за нормално защото по този начин към тях се отнасят близките им, а те не правят такива разлики. поне не и на такава малка възраст. Когато порастнат разбират различията и рядко ще видим ученик да се нахвърля и да целува и прегръща наред.
Поради тази причина лично аз не "уча" децата си да прегръщат и целуват целия свят, но не ги карам и да бяга от това, освен ако на тях им е неприятно, а друг се опитва да им се натрапи. Друг е въпросът, когато става въпрос за близост с приятели и близки. Границата е строго индивидуална.Добрите обноски са едно, нежността и обичта- второ, това поведение- трето.
Да, учила съм го, не специално, но като го гушне дете, му казвам да го гушне и той. Прегръща се с приятелчетата си, понякога спонтанно в игра. Досега непознати не е пожелавал да прегръща, не съм го и карала, нито пък непознати деца са гушкали него. Сексуално насилие не виждам, те не изпитват сексуални влечения все още, това е приятелско общуване, поощрявам го да е мил с децата, да гушка и милва. Най-често след като се скарат, така ги сдобряваме. Понякога спонтанно се случва да се разпрегръщат, но говоря за деца, с които е от новороден почти всеки ден и се познават, растат заедно и т.н.
Не съм го учила,въпреки това понякога е много любвеобвилен с децата(само с тези които познава обаче) 
.И според мен това е спонтанна реакция,която се копира от родителите или от другите деца.Не е нужно да се учат да прегръщат,достатъчно е че го виждат около себе си и разбират на какво е израз това 
.И според мен това е спонтанна реакция,която се копира от родителите или от другите деца.Не е нужно да се учат да прегръщат,достатъчно е че го виждат около себе си и разбират на какво е израз това 
Не съм го учила целенасочено, но доколкото това е спонтанна човешка реакция, не я ограничавам по никакъв начин. Единствено за бебенцата съм обяснила, че категорично не се гушкат и целуват заради вирусите и защото са много крехки и можем да ги нараним без да искаме.
Напоследък забелязвам, че когато някой се нарани или разплаче, синът ми го гали по главата или по ръчичката и го успокоява
Мисля, че тези неща се променят с времето - до един момент с приятелките ми се прегръщахме и разцелувахме при всяко виждане (тоест - ежедневно), а сега - само след доста дълга раздяла (от порядъка на няколко години). С майка ми си разменяме прегръдки само по Коледа и рождените дни... Не се бях замисляла по темата. А може би трябва...
Напоследък забелязвам, че когато някой се нарани или разплаче, синът ми го гали по главата или по ръчичката и го успокоява
Мисля, че тези неща се променят с времето - до един момент с приятелките ми се прегръщахме и разцелувахме при всяко виждане (тоест - ежедневно), а сега - само след доста дълга раздяла (от порядъка на няколко години). С майка ми си разменяме прегръдки само по Коледа и рождените дни... Не се бях замисляла по темата. А може би трябва...
Ние непрекъснато се гушкаме,разменяме си целувки,казваме си колко се обичаме,не виждам нищо страшно в това ,обаче моя започна да прегръща и децата навън,особено по-мъничките или някоя мома 
,ако срещнем някое бебе в количка му се радва,иска да го пипне,да го гушне,гали го по бузките,абе изобщо голяма картинка сме 
,ако срещнем някое бебе в количка му се радва,иска да го пипне,да го гушне,гали го по бузките,абе изобщо голяма картинка сме