Ква я мислих, ква стана.

  • 4 626
  • 48
  •   1
Отговори
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
В навечерието на 24.05 ме навяха едни спомениии...ехххх Party
Коолко хвърчах и как си представях бъдещето hahaha

Заричах се, че никога няма да живея на мястото, където сега живея Mr. Green
Съдбата ме опроверга, но въпреки всичко аз харесвам живота, който живея Grinning
При вас как се случи?
Сбъдна ли се това, за което мечтаехте?
Псувате ли живота, или всеки ден благодарите на Господ, за това, което имате?

# 1
  • Мнения: 143
При мен лично живота ми поднесе много изненади,но не се отчайвам гледам напред и това е.Обаче не псувам живота,защото знам че колелото на живота се върти и че някой от нещата който съм си мечтала да станат са станали.
А заглавието на темата е една много вярна поговорка!

# 2
  • Мнения: 107
Харесвам си живота и това, което съм постигнала досега. Благодарна съм за всичко,което имам.
Естествено, има няколко неща,които бих искала да са различни, но не зависи от мен. И ги приемам.

# 3
  • varna
  • Мнения: 676
При мен лично живота ми поднесе много изненади,но не се отчайвам гледам напред и това е.Обаче не псувам живота,защото знам че колелото на живота се върти и че някой от нещата който съм си мечтала да станат са станали.
А заглавието на темата е една много вярна поговорка!
[/quot


Подкрепям напълно!!!

# 4
  • Мнения: 143
Самсара!
На хинди се използва в смисъл, че всеки човек живее в свят, който сам си е направил - самсара.

# 5
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
В личен план нещата стават така, както съм ги искала, може би малко по-бавно(около 5 години и едно дете съм назад, но в правилната посока  Laughing).
В паричен план почти се равнявам на мислите и плановете си  Laughing (щото човек трябва да се усмихва винаги)

В кариерен план съм пълен провал и образованието ми е било хвърляне на пари в морето-целия си живот изкарах на познания от гимназията и от книги.
Това май не е най-лошото, което можех да сторя досега.


ПП. Търсене на връзки за градина ме изпорти като човек в очите на 19годишното ми Аз  Confused

# 6
  • Мнения: 581
 Почти всичките ми мечти  се сбъдват (вече внимавам много какво си пожелавам).Обичам си живота, благодарна съм за всичко, което имам, стремя се (обаче мързела ми пречи) към още по-добро.И въпреки няколкото гадни неща, които преживях, не съм си и помисляла да псувам живота.
 

# 7
  • София
  • Мнения: 2 840
Всеки път на 24 май ме е яд, че не съм абитуриентка. А когато бях, толкова бързах да се хвърля в живота.

# 8
  • Мнения: 2 386
Когато бях в десети клас, учителката ми по литература накара всеки от класа да напише с няколко изречения как се вижда след десет години (в личен, професионален и т.н. план).
Вече минаха седем, не помня какво съм написала, но съм сигурна, че случилите ми се неща не са в листчето..просто защото дори не смеех да мечтая за тях.

# 9
  • Мнения: 984
Като ученичка не съм си правила дългосрочни планове. Така че няма как да съм си мислела нещо, а то да е станало друго. Знаех само, че искам да имам точно определена професия и че искам да имам деца някой ден. Професията я имам, имам и едно прекрасно дете. Всичко останало е стечение на обстоятелствата и поредица от решения - мои и чужди.

# 10
  • Мнения: 274
Аз съм доволен от живота. ТВУто ме научи да се боря и да не ми пука. Баща ми още като дете ме записа на футбол и  в края на година та дойде да ме гледа. Каза ми,  че съм най-добрия и с квото и да се захвана, трябва да се стремя да бъда най-добрият. Иначе няма смисъл. Не го приех буквално, но гледам да е така Simple Smile Ако нещо не ми е ФЪН, не го правя или го зарязвам. Никога не се оплаквам.
А днес си пуша пред офиса и до мен един байчо от охраната. Мъчи се да ме заговори, но точно тогава получавам есемес и това ме спаси от 2те 3те минути оплаквания, които ми беше приготвил. В същият момент, по булеварда пред нас минават няколко луксозни коли със стърчащи от всякъде абитуренти и надути клаксони. Стана ми готино... точно в тази секунда, в която профучаха пред мен, прочетох и есемеса: "копеле, всико е ОК!" . Мисля си - тези млади хора  в колите  са щастливи, моят човек се е оправил, аз си пуша и след малко ще пия едно виски с приятели, а жена ми довечера като се върне от партито на сестра си, ще е в настроение и ще правим страхотен секс.... И точно в този момент, когато профучава последната кола украсена с балони и тийнеджърски цици, и през ушите на всички наоколо преминават жизнерадостни крясъци, байчото до мен  дръпва от цигарата и процежда през зъби : "викайте, викайте...ако знаете къв х.й ви чака...."

# 11
  • Мнения: 1 008
Всеки път на 24 май ме е яд, че не съм абитуриентка. А когато бях, толкова бързах да се хвърля в живота.
:Мен пък абитуриентите адски ме дразнят. По мое време не излизахме от колите да броим крещейки като ненормални.
В навечерието на 24.05.1999г. не мислех за бъдещето си, а за предстоящото ми официално напиване.
Тогавашните ми представи за бъдещето са много различни от настоящият ми живот.
Но, обичам си го моят живот, в него има и радост, понякога сълзи, нерви, динамика, сигурност, от всичко по малко, ама...Самсара. Ако имам възможност пак бих изживяла същият този живот.

# 12
  • Мнения: 804
И точно в този момент, когато профучава последната кола украсена с балони и тийнеджърски цици, и през ушите на всички наоколо преминават жизнерадостни крясъци, байчото до мен  дръпва от цигарата и процежда през зъби : "викайте, викайте...ако знаете къв х.й ви чака...."
Рядко пиша, но написаното от теб ме впечатли. Е***ти диагнозата на цялото ни общество!  Hug


# 13
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Аз съм доволен от живота. ТВУто ме научи да се боря и да не ми пука. Баща ми още като дете ме записа на футбол и  в края на година та дойде да ме гледа. Каза ми,  че съм най-добрия и с квото и да се захвана, трябва да се стремя да бъда най-добрият. Иначе няма смисъл. Не го приех буквално, но гледам да е така Simple Smile Ако нещо не ми е ФЪН, не го правя или го зарязвам. Никога не се оплаквам.
А днес си пуша пред офиса и до мен един байчо от охраната. Мъчи се да ме заговори, но точно тогава получавам есемес и това ме спаси от 2те 3те минути оплаквания, които ми беше приготвил. В същият момент, по булеварда пред нас минават няколко луксозни коли със стърчащи от всякъде абитуренти и надути клаксони. Стана ми готино... точно в тази секунда, в която профучаха пред мен, прочетох и есемеса: "копеле, всико е ОК!" . Мисля си - тези млади хора  в колите  са щастливи, моят човек се е оправил, аз си пуша и след малко ще пия едно виски с приятели, а жена ми довечера като се върне от партито на сестра си, ще е в настроение и ще правим страхотен секс.... И точно в този момент, когато профучава последната кола украсена с балони и тийнеджърски цици, и през ушите на всички наоколо преминават жизнерадостни крясъци, байчото до мен  дръпва от цигарата и процежда през зъби : "викайте, викайте...ако знаете къв х.й ви чака...."
Сел, много ми допадна как си го написал, дори усетих как припича слънцето, когато си абтуриент или, когато не си, но чат-пат, туй-онуй е добре  Peace

# 14
  • Мнения: 2 792
Ето можеш да бъдеш и не лигав, браво ти казва  г-жа Кифлата.

 Аз все още съм по средата на вероятните ми мисли. Осъзнавам, че мисълта "Когато порасна ще..." започва да звучи прекалено нелепо, но прекалено натрапчиво ми се е натрапила.

# 15
  • Мнения: 212
Хмм, без да съм чела тази тема, писах в една друга. Явно за доста хора дните около 24 май са ден за равносметка. В годините, след кат завърших, осъзнах, че морето не е до колене. Преди 6 години си мислех, че ще съм напреднала в кариерата си, ще имам семейство, може би и дете. 6 години по-късно се оказва, че семейството и децата сигурно ще изчакат ооще поне 6 години. В кариерата напредвам с мноого малки стъпки, но съм много далеч от това, което винаги съм си представяла.

# 16
  • Мнения: 2 161
Единственото,за което си мисля тези дни е-абитуриенти,моля ви,шофирайте внимателно,аз ще се моля за вас да стигнете там,закъдето сте тръгнали.От едното платно рязко в другото преминават с колите си,настръхвам като ги гледам.Иначе нищо друго не чувствам и никакви равносметки не си правя.Не ругая живота си,нито го възхвалявам всеки ден.Той е такъв,какъвто си го направих сама.

# 17
  • Мнения: 4 300
Не помня точно каква съм я мислела, но знам каква стана дотук. Всяка стъпка ме отведе до следващата.

# 18
  • Мнения: 1 072
Аз вървях като Рокси, но ми се случваха и леки чудеса и прескоци в паралелни измерения, без особено да ме отклоняват, но ме забавяха и променяха, и направиха такава каквато съм.

# 19
  • Майничка
  • Мнения: 12 584
... Осъзнавам, че мисълта "Когато порасна ще..." започва да звучи прекалено нелепо, но прекалено натрапчиво ми се е натрапила.

Познато усещане. Подозирам, че май от "когато порасна" ще мина направо на "когато се пенсионирам".
Иначе постигнатото дотук ми харесва, въпреки че по никакъв начин не се е вмествало в абитуриентските ми представи (не казвам "планове", защото такива тотално отсъстваха) за бъдещето.
Най-хубавото е, че в реалността ми някак си се материализираха присъствия като съпруг и деца, дето хич ги нямаше в конспекта, а любимите ми занимания си останаха като хоби, без да изпадат до тривиалния ранг на професия.

Не съм склонна да пренебрегвам усилията, които съм положила дотук, но понякога се чувствам като в онази поговорка "На серсем пиле и Господ гнездо му вие".

# 20
  • Мнения: 1 447
Когато завършвах училище и през ум не ми е минало,че ще имам този живот който водя сега.
Не мога да се оплача от живота си,за сега си го харесвам ее........имам още какво да желая,
но времето е пред мен.

# 21
  • София
  • Мнения: 3 099
На този ден, преди 16 години, когато аз бях на 17, в стилна черна рокля и черен лак на ноктите (за тогава - дръзко и недопустимо), хванах подръка "мъжът на живота си" и отидохме на бала. Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.

Днес, след страхотна кариера, обикаляне на света, мъже, пиене и семинарстване, съм една жена на 33 с едно бебе на 1.5 г и мъж, с който го отглеждаме без да съм обличала лелеяната рокля тип "обърната мелба"...

# 22
  • Майничка
  • Мнения: 12 584
...Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.

Въх! Пред подобна перспектива на 28 се чудех откъде ми е дошло това на главата... Joy

# 23
  • София
  • Мнения: 3 099
...Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.

Въх! Пред подобна перспектива на 28 се чудех откъде ми е дошло това на главата... Joy

Никой не можеше да ми отнеме правото да се самопрецакам! Добре, че винаги ми идва "правилният акъл" и късмета наднича през рамото ми...

# 24
  • Мнения: 984
Винаги съм почитала роклите тип "сладоледена торта". Мечтаех си за такава един ден! Mr. Green Обаче не станА - роклята ми си беше най-обикновено обърнато лале - бяла на сребърни пръснати цветя. Но пак си бЕхме 'убава, щом мъжО не избегА... Laughing

# 25
  • Мнения: 1 404
За нищо възвишено не си мечтаех в навечерието на бала,бях самата проза-не ми излизаха дните за четене(за кандидатстудентските изпити) и се чудех дали на другия ден ще мога да мина два въпроса LaughingБях сигурна в едно-никога няма да се върна и да живея отново в тоя противно еснафски град.Десет години по-късно изтеглихме кредит,за да си купим малка еснафска къщичка в в същия противен град Mr. Green

# 26
  • Мнения: 2 152
Стана точно така, каквато си я представях
Даже и по-хубаво
Доволна съм и съм щастлива Simple Smile


п.с. Сели много точно и образно си го описал - все повече те харесвам Simple Smile
Важното е ,човек да бъде оптимист до край и да се радва на малките неща
Всичко е такова, каквото си го направиш!

# 27
  • Мнения: X
Явно не съм я мислила моята много задълбочено. Никога не съм знаела какво точно очаквам да ми се случи, не съм си градила кули от слонова кост а и явно съм била обградена с умерено амбициозни хора, умеещи да ме критикуват.... Доста подхлъзвания съм имала, доста често съм бягала (страхливка съм,какво да се прави newsm78)...Мисля,че не съм се лъгала много в себе си. Единственото нещо,което сега ми изплува от миналото като моя мечта беше да постигна голяма известност. Е, оказа се,че дори една нищожна,мъничка,микроскопична известност не мога да понеса- така да се каже смених розовите очила с такива с диоптър. Та в крайна сметка осъзнах,че понякога това,че мечтите не се сбъдват може да бъде  една голяма услуга за невежият мечтател.

# 28
  • Мнения: 673
 Боже , сега като се връщам назад и чак ми става смешно. Такъв наивитет едва ли е имало някъде. Беше през далечната 1991 г. Зората на демокрацията. С други думи глад и мизерия, купони в магазините. Бензина за моя абитуриентски Москвич-Алеко  hahaha, трябваше да го търсим на черно и с връзки #Crazy. Добре ,че тогава затвориха Корекомите , та можше свободно да идеш да си купиш нещо "луксозно" hahaha. Как си преправях един костюм купен от" Валентините" на"Графа", щото нямаше моя размер / този купения беше два номера по-голям/ hahaha hahaha hahaha Но ....пак бех убава Sick Sick Sick...и мечтаех...и се надявах, че нещата скоро ще се оправят.Че ще мога да си купя дънки от ЦУМ, без да съм чейнджила на Магурата долари. Че ще си направя собствена фирма и ще имам собствен бизнес /без да знам за какво става въпрос/.
 Но...колко житейски шамари изядох. Попаднах във водовъртеж, който сякаш ме теглеше надолу , към дъното. Пфууу...е, успях да изплувам. Дънки мога да си купя отвсякъде...е, тия в ЦУМ са ми малко скъпички, но...важното ,че има откъде да си ги купиш. Фирма не направих, но ...никога не е късно. Май даскалуването е моето призвание Rolling Eyes.
  Гледам децата си и съпруга си и... Да! Благодаря ти, Господи, че ги имам. Живи и здрави да са , друго не искам...
   Сега си мечтая да попътувам по света. Искам да видя!

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Някои неща ги мислих и снатаха, други станаха без да ги мисля, а трети колкото и да ги мислих нищо не се получи.
Първата си мечта я постигнах - живея там, където исках. (а ми казваха, че нямало как да стане)
Втората беше "свободата, Санчо..." и също я постигнах. Цената беше височка, но така беше в зората на демокрацията, когато намирането на някаква работа беше постижение.
Третата, онази, дето я написах на листчето (кариерната) при завършване на гимназията започвам да я сбъдвам едва сега. Само, че в компанията и грижите за 2 деца и съпруг. Мислех, че съм закъсняла, но май сега му е дошло времето.

Другите мечти си останаха несбъднати, но явно не са били толкова важни. Кой знае, като пораснат децата може и това да се случи.

# 30
  • Мнения: 4 965
Представях си живота си след време по определен начин. Сега живея точно този живот от представите си и дори по-добър. Е, животът се оказа доста шарен, а не само в черно, бяло и розово, но определено стана точно това, което го мислих. Сега имам нови мечти и дерзая...
В момента: живея там, където исках; имам семейството, за което мечтаех; имам работата, която обожавам; имам доста от нещата, които свързвам с "добър начин на живот";...
Какво повече мога да желая?
Да, имам и непостижими мечти /все още/, ама те са възпрепятствани по-скоро от някакви непреодолими външни пречки, с които се боря.
Сега мечтите ми вече са свързани единствено с "вървеж нагоре".

# 31
  • Мнения: 654
мисли какво си пожелаваш,защото мечтите се сбъдват.
лошо е само че има хора с които няма да можеш да ги споделиш.

# 32
Танцувах от 4 годишна и си мислех,че така ще бъде до пенсия. Да,ама не... Завърших и се върнах в България с идеята,че ще на си направя спортен център за всякакъв вид танци- от балет,та до брейк. Наивно,нали? Е върнах се,омъжих се,много бързо народих децата и до там с мечтата ми. Не че не съм щастлива,напротив. И все пак си остава малката частица неудовлетвореност.
Обичам съпруга си и обожавам децата. Нямам финансови проблеми и мога да кажа,че живея повече от доволно:)

# 33
  • София
  • Мнения: 1 783
Каквато я мислех, такава стана.
Когато получавам цветя от някого, на когото съм помогнала,
когато сутринт прозорците се отразяват в очите на децата ми,
когато, пиеки си кафето получавам оплезеното човече от мъжа си по СКАЙП-а,
когато някой приятел прави салата в кухнята ни,
когато клюкарствам с мама....
Пуснала съм си фиша.
Вярно е, че имам късмет. Но го заслужавам.

# 34
  • Мнения: 11 747
Живота ми е много различен от това, което си го представях на 19г и слава богу!  Simple Smile  Тогавашните ми мечти бяха някак скучни, лишени от фантазия. Сега съм се развихрила значително повече!  Grinning

# 35
  • Мнения: 5 103
Балът ми беше сравнително скоро - преди 5 год.
Като видя колите с балони и клаксоните ми изникват прекрасни спомени, един не забравим ден за мене.
Живота ни с по-голямата част от съучениците ми тръгнаха в коренно различни посоки, виждаме се рядко, няма какво да си кажем.
Живота ми се тръгна почти по начина по който си го представях, в онзи прекрасен ден.

# 36
  • Мнения: 1 212
Псувате ли живота, или всеки ден благодарите на Господ, за това, което имате?

Следвам принципа : каквото повикало - това се обадило !
Да не говорим, че изобщо избягвам да псувам  Wink

В духа на днешния ден :

" ......С живота под вежди се гледаме строго 
   и боря се с него - доколкото мога.
   С живота сме в разпра ,
   Но ти не разбирай, че мразя живота ...
   Напротив, напротив ! .................................."

Вапцаров го е казал прекрасно !  Hug


   

# 37
  • MUC
  • Мнения: 297
Балът ми беше точно на този ден, преди 7 години. Беше невероятно.
Всички подробни план-разчети за това, какво и докога искам да съм постигнала, се объркваха - винаги (затова и по някое време престанах да ги правя  Laughing ). Но това, което имам сега, не е малко и съм благодарна на себе си и на късмета, който съм имала. Както каза Имелда - имам късмет, но го заслужавам.  Laughing
Имам още много път пред себе си, много цели за постигане и много мечти за реализиране. Имам и време да го направя. Пък... каквото стане. Simple Smile

# 38
  • Мнения: 1 029
доволна съм от живота си до тук.Знам ,че най- доброто за мен тепърва предстои...

# 39
  • Мнения: 7 474
Всичко стана както си го представях, та и по-хубаво даже  Praynig

# 40
  • Мнения: 199
за момента всичко което съм искал ми се случи,имаме собствено жилище,страхотно дете,обичаме се вече 9г.,много се порихме,мн. ни бутаха ама все успявахме да се изправим.Щастлива съм от това което имам!!!! smile3521 smile3521

# 41
  • Мнения: 2 407
сбъдна се ,горе долу.
Доволна съм,но винаги има още нещо.......

# 42
  • Мнения: 1 479
Не си псувам живота,но много пьти сьм била карьк WhistlingБих искала да сьм на онези 20 години,но сьс сегашния акьл Wink

# 43
  • Мнения: 281
Сбъдна ли се това, за което мечтаехте?

Не всичко,но не е късно  да се сбъднат мечтите ми,които не са недостижими! Mr. Green

# 44
  • Мнения: 139
Аз като завърших, исках само по-бързо да се махна от тъпия град!
Затова кандидатствах Embarassed
Но това, което много силно съм искала, се е сбъдвало досега Simple Smile
Проблема ми е, че искам много неща Rolling Eyes

# 45
  • Мнения: 123
винаги съм искала за себе си човек,който да ме обича и да се интересува за мен.господ ме дари с нето и дано цял живот държи ръка ми.исках обич и уважение от него и това имам.дали ще го опазя зависи само от мен

# 46
  • Мнения: 3 268
Май каквото исках,това и стана.
Исках да остана с Него цял живот-20 години сме заедно.
Исках да имам син и дъщеря-той на 18,тя на 5 Flutter
Исках хубав дом в полите на Витоша-с цената на ипотека,но го имаме.
Исках да видя Париж,Монако и Рим-видях ги,та и още много други места.
Исках да бъда обичана-все още ме целува,когато се събужда сутрин.
Искам да сме здрави,това сега най-много го искам! Praynig

# 47
  • Мнения: 274
Искам да съм като Генади!

# 48
  • Мнения: 197
Мислих я една такава, висяща в облаците. Сгромолясвах се 2 години и повече, с чужда помощ. Сега ще ми е в пъти по-трудно. Определено не вярвам вече на никого и на нищо. Дано  не ми се случва вече да се превъзнасям така, а винаги да преценявам реално ситуацията.

Общи условия

Активация на акаунт