Хмм, без да съм чела тази тема, писах в една друга. Явно за доста хора дните около 24 май са ден за равносметка. В годините, след кат завърших, осъзнах, че морето не е до колене. Преди 6 години си мислех, че ще съм напреднала в кариерата си, ще имам семейство, може би и дете. 6 години по-късно се оказва, че семейството и децата сигурно ще изчакат ооще поне 6 години. В кариерата напредвам с мноого малки стъпки, но съм много далеч от това, което винаги съм си представяла.
- Публикувана: 23 май 2008, 21:39 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2008, 17:40 ч.
Ква я мислих, ква стана.
Единственото,за което си мисля тези дни е-абитуриенти,моля ви,шофирайте внимателно,аз ще се моля за вас да стигнете там,закъдето сте тръгнали.От едното платно рязко в другото преминават с колите си,настръхвам като ги гледам.Иначе нищо друго не чувствам и никакви равносметки не си правя.Не ругая живота си,нито го възхвалявам всеки ден.Той е такъв,какъвто си го направих сама.
... Осъзнавам, че мисълта "Когато порасна ще..." започва да звучи прекалено нелепо, но прекалено натрапчиво ми се е натрапила.
Познато усещане. Подозирам, че май от "когато порасна" ще мина направо на "когато се пенсионирам".
Иначе постигнатото дотук ми харесва, въпреки че по никакъв начин не се е вмествало в абитуриентските ми представи (не казвам "планове", защото такива тотално отсъстваха) за бъдещето.
Най-хубавото е, че в реалността ми някак си се материализираха присъствия като съпруг и деца, дето хич ги нямаше в конспекта, а любимите ми занимания си останаха като хоби, без да изпадат до тривиалния ранг на професия.
Не съм склонна да пренебрегвам усилията, които съм положила дотук, но понякога се чувствам като в онази поговорка "На серсем пиле и Господ гнездо му вие".
На този ден, преди 16 години, когато аз бях на 17, в стилна черна рокля и черен лак на ноктите (за тогава - дръзко и недопустимо), хванах подръка "мъжът на живота си" и отидохме на бала. Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.
Днес, след страхотна кариера, обикаляне на света, мъже, пиене и семинарстване, съм една жена на 33 с едно бебе на 1.5 г и мъж, с който го отглеждаме без да съм обличала лелеяната рокля тип "обърната мелба"...
Днес, след страхотна кариера, обикаляне на света, мъже, пиене и семинарстване, съм една жена на 33 с едно бебе на 1.5 г и мъж, с който го отглеждаме без да съм обличала лелеяната рокля тип "обърната мелба"...
...Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.
Въх! Пред подобна перспектива на 28 се чудех откъде ми е дошло това на главата...
...Около месец по-късно щях да надявам бяла рокля и малко след това - да започна да въдя челяд.
Въх! Пред подобна перспектива на 28 се чудех откъде ми е дошло това на главата...
Никой не можеше да ми отнеме правото да се самопрецакам! Добре, че винаги ми идва "правилният акъл" и късмета наднича през рамото ми...
За нищо възвишено не си мечтаех в навечерието на бала,бях самата проза-не ми излизаха дните за четене(за кандидатстудентските изпити) и се чудех дали на другия ден ще мога да мина два въпроса 
Бях сигурна в едно-никога няма да се върна и да живея отново в тоя противно еснафски град.Десет години по-късно изтеглихме кредит,за да си купим малка еснафска къщичка в в същия противен град 
Бях сигурна в едно-никога няма да се върна и да живея отново в тоя противно еснафски град.Десет години по-късно изтеглихме кредит,за да си купим малка еснафска къщичка в в същия противен град 
Явно не съм я мислила моята много задълбочено. Никога не съм знаела какво точно очаквам да ми се случи, не съм си градила кули от слонова кост а и явно съм била обградена с умерено амбициозни хора, умеещи да ме критикуват.... Доста подхлъзвания съм имала, доста често съм бягала (страхливка съм,какво да се прави 
)...Мисля,че не съм се лъгала много в себе си. Единственото нещо,което сега ми изплува от миналото като моя мечта беше да постигна голяма известност. Е, оказа се,че дори една нищожна,мъничка,микроскопична известност не мога да понеса- така да се каже смених розовите очила с такива с диоптър. Та в крайна сметка осъзнах,че понякога това,че мечтите не се сбъдват може да бъде една голяма услуга за невежият мечтател.
)...Мисля,че не съм се лъгала много в себе си. Единственото нещо,което сега ми изплува от миналото като моя мечта беше да постигна голяма известност. Е, оказа се,че дори една нищожна,мъничка,микроскопична известност не мога да понеса- така да се каже смених розовите очила с такива с диоптър. Та в крайна сметка осъзнах,че понякога това,че мечтите не се сбъдват може да бъде една голяма услуга за невежият мечтател.
Боже , сега като се връщам назад и чак ми става смешно. Такъв наивитет едва ли е имало някъде. Беше през далечната 1991 г. Зората на демокрацията. С други думи глад и мизерия, купони в магазините. Бензина за моя абитуриентски Москвич-Алеко 
, трябваше да го търсим на черно и с връзки 
. Добре ,че тогава затвориха Корекомите , та можше свободно да идеш да си купиш нещо "луксозно" . Как си преправях един костюм купен от" Валентините" на"Графа", щото нямаше моя размер / този купения беше два номера по-голям/ Но ....пак бех убава 
...и мечтаех...и се надявах, че нещата скоро ще се оправят.Че ще мога да си купя дънки от ЦУМ, без да съм чейнджила на Магурата долари. Че ще си направя собствена фирма и ще имам собствен бизнес /без да знам за какво става въпрос/.
Но...колко житейски шамари изядох. Попаднах във водовъртеж, който сякаш ме теглеше надолу , към дъното. Пфууу...е, успях да изплувам. Дънки мога да си купя отвсякъде...е, тия в ЦУМ са ми малко скъпички, но...важното ,че има откъде да си ги купиш. Фирма не направих, но ...никога не е късно. Май даскалуването е моето призвание
.
Гледам децата си и съпруга си и... Да! Благодаря ти, Господи, че ги имам. Живи и здрави да са , друго не искам...
Сега си мечтая да попътувам по света. Искам да видя!
, трябваше да го търсим на черно и с връзки . Добре ,че тогава затвориха Корекомите , та можше свободно да идеш да си купиш нещо "луксозно" . Как си преправях един костюм купен от" Валентините" на"Графа", щото нямаше моя размер / този купения беше два номера по-голям/ Но ....пак бех убава ...и мечтаех...и се надявах, че нещата скоро ще се оправят.Че ще мога да си купя дънки от ЦУМ, без да съм чейнджила на Магурата долари. Че ще си направя собствена фирма и ще имам собствен бизнес /без да знам за какво става въпрос/.Но...колко житейски шамари изядох. Попаднах във водовъртеж, който сякаш ме теглеше надолу , към дъното. Пфууу...е, успях да изплувам. Дънки мога да си купя отвсякъде...е, тия в ЦУМ са ми малко скъпички, но...важното ,че има откъде да си ги купиш. Фирма не направих, но ...никога не е късно. Май даскалуването е моето призвание
.Гледам децата си и съпруга си и... Да! Благодаря ти, Господи, че ги имам. Живи и здрави да са , друго не искам...
Сега си мечтая да попътувам по света. Искам да видя!
Някои неща ги мислих и снатаха, други станаха без да ги мисля, а трети колкото и да ги мислих нищо не се получи.
Първата си мечта я постигнах - живея там, където исках. (а ми казваха, че нямало как да стане)
Втората беше "свободата, Санчо..." и също я постигнах. Цената беше височка, но така беше в зората на демокрацията, когато намирането на някаква работа беше постижение.
Третата, онази, дето я написах на листчето (кариерната) при завършване на гимназията започвам да я сбъдвам едва сега. Само, че в компанията и грижите за 2 деца и съпруг. Мислех, че съм закъсняла, но май сега му е дошло времето.
Другите мечти си останаха несбъднати, но явно не са били толкова важни. Кой знае, като пораснат децата може и това да се случи.
Първата си мечта я постигнах - живея там, където исках. (а ми казваха, че нямало как да стане)
Втората беше "свободата, Санчо..." и също я постигнах. Цената беше височка, но така беше в зората на демокрацията, когато намирането на някаква работа беше постижение.
Третата, онази, дето я написах на листчето (кариерната) при завършване на гимназията започвам да я сбъдвам едва сега. Само, че в компанията и грижите за 2 деца и съпруг. Мислех, че съм закъсняла, но май сега му е дошло времето.
Другите мечти си останаха несбъднати, но явно не са били толкова важни. Кой знае, като пораснат децата може и това да се случи.
Препоръчани теми