Публикувана: 24 май 2008, 13:57 ч.
Последно мнение: 30 май 2008, 13:54 ч.

семейство?

2 920
30
1

1
2
3
Всички

24 май 2008, 13:57 ч.

Мнения: 3 804

Въпроса ми е най ве4е към тези със смесени бракове,но и останалите ако искат могат да се вклю4ат,защото след като се омъжим попадаме в разли4но семейство с разли4ни разбирания и неминуемо има траги4ни и коми4ни ситации.Та който иска може да сподели Peace

Когато пристигнахме тук първона4ално живеехме у свеки защото първона4ално не бяхме решили дали ще останем тук за постояно,а и мъжа ми имаше работа ,а аз бях с 2 малки деца и не знаех езика и това беше единствения на4ин да го нау4а.
В на4алото беше добре ,но после запо4наха проблемите за които вина носят и 2те страни-аз съм малко особенна натура малко трудно се променям и правя компромиси ,а и като единствено дете не съм свикнала с много хора около мен ,което на моменти е доста дразнещо,останалите пък не искаха да се нагласят според моята ли4ност и така Mr. Green

После се изнесохме самостоятелно и сега аз съм със статут на свободен електрон Laughing

с родата се виждаме веднъж на 10 дена -което задоволява и 2те страни.

# 1 24 май 2008, 15:12 ч.

Мнения: 2 786

Определено има някакво "нагаждане" към новата култура и нейните особености.
По-тежката задача се пада на "чужденеца" в семейството, в случая на мен като чужденка в Норвегия.
Ако живеехме в България, милото щеше да свиква с българските особености.
Макар че в някои отношения Норвегия и България се различават драстично.
Но с общи усилия ще успеем Simple Smile

# 2 24 май 2008, 16:27 ч.

Мнения: 5 710

Ами, аз си дойдох нагодена. Не съм имала никакви проблеми с тукашната рода - хората ме харесват, аз ги харесвам.
Малко са по-дистанцирани от българите, но мисля, че съм О.К с това. Зачитаме си пространствата, не си пречим, помагаме си, 'зор' от свекърва не съм видяла. Мисля, че не бих могла да съм по-доволна.

# 3 24 май 2008, 20:11 ч.

Мнения: 2 379

Чудесно се вписах. Имам ужасно свестни свекъри!
А с друга рода не поддържаме активна връзка.

# 4 24 май 2008, 22:04 ч.

Мнения: 714

Ами вече шеста година в "родата" не съм се вписала, хич не се и натискам де, умряла съм им за родата, да не съм се женила за тях. То те и не пожелаха да ме "впишат" де Crazy

и аз като се притесниииих Whistling

Най-важното е разбирателство да има между съпрузите и всеки да знае докъде свършва "родата" и започва семейството. Да си призная, очаквах малко повече доброжелателност, ама като не я демонстрират няма да ги насилвам я Whistling

А в тукашното общество се "вписах" идеално Sunglasses

Последна редакция: сб, 24 май 2008, 22:16 от violante

# 5 25 май 2008, 07:11 ч.

Мнения: 1 169

Без никакъв проблем. Дори напротив те се опитват да се нагодят с мен, което понякога ме кара да се чувствам неудобно. Невероятно мили и разбрани хора. Винаги готови да помогнат, както и аз на тях.

# 6 25 май 2008, 13:20 ч.

Мнения: 126

Според мен ,понякога е по -трудно да бъдем приети в родната българска рода....Така мисля...защото има много Показност и Превземки-ние кои сме,нашият род .....а ти-коя си?!...която и да си!-нашия род е по-голям и известен от твоя.....
Ако пък не желаеш да промениш бащината си фамилия с тази на новата рода......Катастрофа!

Иначе -за смесените бракове-като че ли се предполага да има различия и по-този начин не се издребнява толкова....дори лесно се обяснява-Ами,тя е чуждинка-при тях е така! Стараят се да те учат и да ти показват техните обичаи ,тяхната кухня....Разбира се,и аз съм на мнение,че По-далеч от Свекърва и рода е най-добре.....Подкрепям седмичните визити

Но,ако съпругът ти си е българин-...ох!Дано наистина да си добре приета от СВЕКЪРВАТА,защото иначе......ще си водиш Трета Световна война докато си с него,дори и да живееш надалече-та чак в чужбина някъде!

# 7 25 май 2008, 13:37 ч.

Мнения: 5 710

Почна се. Българските свекърви най-лоши, българските родове - най-проблемни. Не ви ли писнаха тези вечни, глупави сравнения. Ти италианска свекърва виждала ли си? Че има жени, които могат да ти смелят живота за отрицателно време , точно, защото си друга, чужда и т.н. На моя приятелка иранската свекръва й разказа играта за отрицателно време. От някакъв персийски род, отдавна емигрирал, аристократи. Вече 6та година, едва се издържа и не живеят заедно. Тя просто идва, тя просто говори, като прибавиш и малко религия - нещата стават неспасяеми.

# 8 25 май 2008, 13:46 ч.

Мнения: 3 804

моми4ета хайде да не изместваме темата в сравнения с едните или другите свекърви bowuu

а пропуснах да отбележа аз съм 2рата бг снаха ,големия брат на мъжио също е женен за българка
а това за родовете и тук го има-явно не може да се избегне

# 9 25 май 2008, 14:41 ч.

Мнения: 2 617

Напълно нормално се "вписах",т.е. предвид особеностите на моя характер и този на съответната "рода".
Не мога да ги поставя всички под общ знаменател, така че с някои е било много лесно и приятно, с други - не толкова. Така се случи, че бащата на мъжа ми скоро след сватбата влезе в болница (и след това почина) и дойдоха много роднини от неговата "страна", които живеят далече. Затова и успяхме да се запознаем за кратко време, иначе вероятно щеше да ни отнеме няколко години.
Не съм си го слагала на мисъл да ме приемат всички и безрезервно, важно за мен е и аз как ще ги приема. Не е необходимо също всички да са ми приятни и да изгарям от желание да сме "първи дружки". Достатъчно е уважение и взаимна свобода.

# 10 25 май 2008, 14:49 ч.

Мнения: 289

Успях да се впиша, даже смея да кажа ,че ме обичат ,но много ми костваше, вечно мила, добра никога нищо
не отказвах и до сега се старая, но и те са свестни хора помагат, с родителите ми се
държат добре ,НО още не ми е напълно отпуснато с тях ,сигурно заради езиковата бариера ,кажа нещо те ме поправят ,
има много време още докато се почуствам АЗ

Никъде не е лесно да се нагодиш на чуждо място.

# 11 25 май 2008, 16:06 ч.

Мнения: 126

DTTI-извинения bouquet

,наистина съм поизместила темата без да се усетя

Мисля като kailid
bouquet

# 12 25 май 2008, 16:19 ч.

Германия
Мнения: 8 099

Има един стар български лаф:" Каквото повикало, такова се обадило". На този принцип се "вписах" в родата на половинката. Flutter

# 13 25 май 2008, 16:22 ч.

Мнения: 2 617

Цитат на: pepelyashka в нд, 25 май 2008, 16:19

(с две ръце)

# 14 26 май 2008, 05:23 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Добре, че с мъжа сме далече и от двете семейства, че май нямаше да се впишем никъде. Ние сме специален случай - заедно сме от 7 години и през цялото време сме били самостоятелни и далеч от всички и сме си създали един вид собствена "култура". Иначе свекърите са свестни добри хора, аз съм втората чужбинска снаха за тях, тъй че и не беше новост за тях. Приеха ме много топло в семейството, усещат се различията, но и от двете страни се достатъчно тактични за да не стават дрязги.

# 15 26 май 2008, 10:31 ч.

Мнения: 16

Все още се опитвам да се впиша в картинката..... И то след то след толкова години. За едно нещо съм благодарна - живеем на далече от новата рода и не съм принудена да комуникирам с тях толкова често. Но за мое оправдание - направила съм много опити на добра воля, но нещо не върви, пък и тази моя нова рода е меко казано странна....

# 16 26 май 2008, 10:49 ч.

Мнения: 3 521

Паснахме си с безброй компромиси и от двете страни.
Първите 2 години бяха като втора част на "Войната на семейство Роуз", сега сме ОК.
Вижданията са сведени до 2 пъти месечно, когато няма някаква основателна причина за по-чести сгледи.
Общо бих ги окачествила като свястни свекита...за момента Rolling Eyes

# 17 26 май 2008, 10:51 ч.

Мнения: 945

Ами никак не се вписах. До преди година свекървата все още хранеше надеждата, че ще се раzведем hahaha

ама на, като тя каzва, техния род иzобщо нямат късмет.
Но не мисля, че това има нещо общо с националност или култура, просто маман си е такава...

# 18 26 май 2008, 12:10 ч.

Мнения: 1 550

Приеха ме много добре в началото, но това може би се дължи на факта, че не съм единствената чужденка във фамилията. Свекърва ми почина преди 3 години, но с нея не съм имала никакви проблеми. Дори ми липсва, беше прекрасна жена. А с останалите роднини не поддържаме активна връзка. Повечето живеят в чужбина, което си има своите преимущества. Но по време на празници ми липсва семейството, както моето така и на половинката.

# 19 26 май 2008, 12:26 ч.

Мнения: 1 049

Така добре се вписах, че тази Коледа отидох на планина, за да не им търпя капризите. Peace

Шегата на страна, със свеки и сестрата на мъжо се разбираме , правим компромиси в името на мира. Peace

Със свекъра не изявявам желание да намеря общ език. Peace

Всички останали роднини поддържаме контакти , но може и да минат 10 години и да не се видим. Peace

# 20 26 май 2008, 12:40 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Аз все още съм в процес на "вписване", макар че това вече се случва пета поредна година - толкова продължава познанството ми с настоящия ми годеник, а той пък ме представи доста бързо на семейството си (което за мен в първия момент беше шок).

Има някои междукултурни различия, но не много. Повечето разлики са чисто човешки, които бихме ги имали дори и да имахме общ произход - те са артистично семейство, хора на изкуството и си имат своите странности. Но свикнаха с мен и уважават избора на сина си Peace

Виждаме се между 2 и 4 пъти месечно - всеки петък се прави празнична семейна вечеря, но понякога не ходя Peace

Живеят на 10 минути път пеша от дома ни Blush

# 21 26 май 2008, 16:19 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Цитат на: kailid в нд, 25 май 2008, 14:49

АбсолЮтно съЩия слу4ай. Peace

Аз съм единственото 4уждоземско присъствие във фамилията та им бях порядъ4но интересна като субект през първите месеци . Свкърва ми се държеШе доста инвазивно в на4алото,но с те4ение на времето неЩата улегнаха.Свекър ми и едната ми зълва са дуШи4ки хора,много си ги оби4ам. За другата ми зълва не бих могла да кажа съЩото,но като цяло отноШенията ни са цивилизовани. По празници и по разни поводи се събираме винаги цялото фемили и джамбурето винаги е голямо. Simple Smile

Последна редакция: пн, 26 май 2008, 17:11 от mcdirock

# 22 26 май 2008, 16:45 ч.

Мнения: 1 062

Ами добре се вписах, благодаря Laughing

Хората са отворени повече или по малко към света, така че след един определен период на въпроси за Бг, нещата се уталожиха. Не живеем в един град, вижда ме се горе-долу един път месечно, зависи от ангажименти и поводи Laughing

Има разлика в културите, но не е чак толкова голяма. Е, свеки и едната етърва ( или е зълва?, на мъжа ми сестрата), хапват постно на Коледа ( по-точно на 23.12), когато празнуваме заедно Laughing

Ама им харесва.

# 23 26 май 2008, 17:01 ч.

Мнения: 846

На мен ми предстои вписване, не живеят много близко до нас, така че не знам дали е за хубаво или лошо. От разказите на мъжо виждам някой странности, но ще видим.

# 24 26 май 2008, 18:04 ч.

Мнения: 3 423

Вписах се хладнокръвно. Нямам оплаквания.

# 25 26 май 2008, 18:07 ч.

Мнения: 1 761

Интересна тема:)

Аз май още се вписвам.мъжът ми е единствено дете,без братя и сестри,братовчедите му живеят доста далече.В началото свекитата всяка събота или неделя ни канеха на гости.Откакто имаме бебе имам чудесно извинение да не стоим много,защото много се изморявам.А и те остаряха за няколко месеца сякаш с по десетина години.
Не се оплаквам-не ни досаждат,а и да се опитват аз или се правя,че не разбирам или имам някаква друга работа.Не са лоши хора,но все пак са с по 50 години по-стари от мен и е нормално да нямаме кой знае какви общи приказки да си кажем.Иначе мъжа ми казва,че много ме харесвали.То,сигурно,защото рядко ме виждат и обикновено е за малко:))))
Веднъж седмично,ако времето е хубаво мъжа ми им ходи на гости с хлапето,аз си почивам.
За сметка на това обаче свекито има сестра,която е любимата леля на мъжа ми и с нея винаги с много голямо удоволствие се виждаме.Редовно и се обаждаме и скоро даже ще и ходим на гости.Тя има три деца, но и трите са далече от нас.Братовчедките на мъжа ми са много мили и приятни.За съжаление нямат деца.
Понякога ми липсва голямото семейство по празниците,особено,ако не сме си в Бг.Тази Коледа посрещнахме със свекитата.И аз останах изненадана,че вместо да е скучно като на партийно събрание пред телевизра,беше весело,правихме си снимки,разменяхме си подаръци.По-скоро ми липсват роднини,които са на нашта възраст.

# 26 27 май 2008, 03:26 ч.

Мнения: 2 093

Интересна тема, като чета отговорите си мисля че май няма голяма разлика дали си женен в Бьлгария или навьн, зависи си от хората и конкретната среда. Дори в някои градове по света хората са свикнали да живеят и да са заобиколени с хора от цял свят и приемат по лесно разликата в културите. Преди доста години имах приятел от мальк град в Южна Бьлгария. Доста време бяхме заедно и познавах семейството му. Спомням си майка му поне на няколко пьти направо си ми го каза как софиянки са прекалено важни за да са се свьржат с някой от провинцията. Никога не ми е било ясно защо така ме е виждала, след като аз никога не сьм била превзета. Мисля че тези хора си живееха в техния мальк свят с окончателно изградени представи за живота. Представям си ако се бях омьжила за вьпросния, майка му щеше всеки пьт, когато има проблем, да му повтаря: аз те предопредих за софиянките, ама ти не слушаш.
Да си призная на мен страшно ми липсва помоща и подкрепата на семейството, дори и неговото. Двамата сьс сьпруга ми се оправяме сьвсем сами и сега си мисля че ако бяха на близо до нас и имахме редовни контакти, бих правила много повече компромиси в името на разбирателството.

# 27 27 май 2008, 11:14 ч.

Torino,IT
Мнения: 1 833

Аз не знам какво да кажа, не съм свикнала с техните порядки и отношения, много неща не мога да ги разбера, но когато се виждаме гледам да кажа две три думи да не си помислят,че съм темерут. Mr. Green

Но пък ако ми покажат че държат на мен и че ме приемат, ще съм най- общителната Peace

От тях зависи дали ще реша да се впиша във фамилията.

# 28 27 май 2008, 18:03 ч.

Мнения: 5 710

Сигурно е, че ако аз сама не бях направила опит да се впиша, никога нямаше да се впиша в тукашното ми семейство.
Наистина, важно е да те предразположат хората, но това я го има, я не, а и всеки си има някакви мисли в главата, трудно се угажда на всички. Затова аз от първия ден съм такава, каквото съм ( възпитана, усмихната, отзивчива и много услужлива, не конфликтна, хихихи, най-вече скромна tooth

), и те поддадоха доста лесно. При мен с пълна сила важеше и " Мълчанието е злато" - известно време просто мигах умно и ги изучавах.

Всмисъл, искам да кажа на тези, които смятат, че някой ще ги покани с бъклица и дрян в мъжовата им рода безрезервно без усиля от тяхна страна, че много се лъжат.

Последна редакция: вт, 27 май 2008, 18:11 от 10¢'s cafè&lounge

# 29 29 май 2008, 23:50 ч.

Мнения: 139

На мен това чудо ми предстои Crazy

За сега контактите са ни само онлайн един път в седмицата- с майка му и сестра му на мъжа ми, а като пристигнем там, ще живеем заедно в началото и дано да е за по-по-кратко Praynig

. Те са много мили и любезни хора, ама аз съм дръпната и чешит Laughing

Хареса ми как Лиска се е приспособила, ще се опитам да последвам примера й.

Ще гледам да науча тоя английски покрай тях по-бързо, щтото моят мъж български си знае, ама те-не Joy

# 30 30 май 2008, 13:54 ч.

Мнения: 264

Вписах се добре с едни и много зле с други, то като цяло семейството се е разделило на два лагера. Със свеки още на първата среща се разбрахме, много си паснахме от тогава много се разбираме. Малко й е трудно да ми говори на английски но свикна. С едната му сестра се заобичахме веднага и сега ми се обажда повече на мен отколкото на половинката, голяма е сладорана. Но с другата и една дума не си обелваме, първо питаше дали съм вкъщи (когато живеехме при свеки) и тогава идваше. Тя просто беше решила че всяка жена която е с брат й е по-лоша дори от него, та така и не се престраши да ме заговори. Имах една много кратка среща с нея и то защото свеки я направи умишлено, но така и мищо не се получи. Но аз нали съм си темерут и нямам никакво намерение да се вписвам в тази част от родата.

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: