Все още се опитвам да се впиша в картинката..... И то след то след толкова години. За едно нещо съм благодарна - живеем на далече от новата рода и не съм принудена да комуникирам с тях толкова често. Но за мое оправдание - направила съм много опити на добра воля, но нещо не върви, пък и тази моя нова рода е меко казано странна....
- Публикувана: 24 май 2008, 13:57 ч.
- Последно мнение: 30 май 2008, 13:54 ч.
как се вписахте в новото си/4уждестранно /семейство?
Паснахме си с безброй компромиси и от двете страни.
Първите 2 години бяха като втора част на "Войната на семейство Роуз", сега сме ОК.
Вижданията са сведени до 2 пъти месечно, когато няма някаква основателна причина за по-чести сгледи.
Общо бих ги окачествила като свястни свекита...за момента
.
Първите 2 години бяха като втора част на "Войната на семейство Роуз", сега сме ОК.
Вижданията са сведени до 2 пъти месечно, когато няма някаква основателна причина за по-чести сгледи.
Общо бих ги окачествила като свястни свекита...за момента
. 
ама на, като тя каzва, техния род иzобщо нямат късмет.
Приеха ме много добре в началото, но това може би се дължи на факта, че не съм единствената чужденка във фамилията. Свекърва ми почина преди 3 години, но с нея не съм имала никакви проблеми. Дори ми липсва, беше прекрасна жена. А с останалите роднини не поддържаме активна връзка. Повечето живеят в чужбина, което си има своите преимущества. Но по време на празници ми липсва семейството, както моето така и на половинката.
Така добре се вписах, че тази Коледа отидох на планина, за да не им търпя капризите. 
Шегата на страна, със свеки и сестрата на мъжо се разбираме , правим компромиси в името на мира. Със свекъра не изявявам желание да намеря общ език. Всички останали роднини поддържаме контакти , но може и да минат 10 години и да не се видим.
Шегата на страна, със свеки и сестрата на мъжо се разбираме , правим компромиси в името на мира.
Със свекъра не изявявам желание да намеря общ език. Всички останали роднини поддържаме контакти , но може и да минат 10 години и да не се видим. 
Аз все още съм в процес на "вписване", макар че това вече се случва пета поредна година - толкова продължава познанството ми с настоящия ми годеник, а той пък ме представи доста бързо на семейството си (което за мен в първия момент беше шок).
Има някои междукултурни различия, но не много. Повечето разлики са чисто човешки, които бихме ги имали дори и да имахме общ произход - те са артистично семейство, хора на изкуството и си имат своите странности. Но свикнаха с мен и уважават избора на сина си
Виждаме се между 2 и 4 пъти месечно - всеки петък се прави празнична семейна вечеря, но понякога не ходя Живеят на 10 минути път пеша от дома ни 
Има някои междукултурни различия, но не много. Повечето разлики са чисто човешки, които бихме ги имали дори и да имахме общ произход - те са артистично семейство, хора на изкуството и си имат своите странности. Но свикнаха с мен и уважават избора на сина си
Виждаме се между 2 и 4 пъти месечно - всеки петък се прави празнична семейна вечеря, но понякога не ходя
Живеят на 10 минути път пеша от дома ни 
Успях да се впиша, даже смея да кажа ,че ме обичат ,но много ми костваше, вечно мила, добра никога нищо
не отказвах и до сега се старая, но и те са свестни хора помагат, с родителите ми се
държат добре ....
не отказвах и до сега се старая, но и те са свестни хора помагат, с родителите ми се
държат добре ....
АбсолЮтно съЩия слу4ай.
Аз съм единственото 4уждоземско присъствие във фамилията та им бях порядъ4но интересна като субект през първите месеци . Свкърва ми се държеШе доста инвазивно в на4алото,но с те4ение на времето неЩата улегнаха.Свекър ми и едната ми зълва са дуШи4ки хора,много си ги оби4ам. За другата ми зълва не бих могла да кажа съЩото,но като цяло отноШенията ни са цивилизовани. По празници и по разни поводи се събираме винаги цялото фемили и джамбурето винаги е голямо.
Ами добре се вписах, благодаря 
Хората са отворени повече или по малко към света, така че след един определен период на въпроси за Бг, нещата се уталожиха. Не живеем в един град, вижда ме се горе-долу един път месечно, зависи от ангажименти и поводи Има разлика в културите, но не е чак толкова голяма. Е, свеки и едната етърва ( или е зълва?, на мъжа ми сестрата), хапват постно на Коледа ( по-точно на 23.12), когато празнуваме заедно Ама им харесва.
Хората са отворени повече или по малко към света, така че след един определен период на въпроси за Бг, нещата се уталожиха. Не живеем в един град, вижда ме се горе-долу един път месечно, зависи от ангажименти и поводи Има разлика в културите, но не е чак толкова голяма. Е, свеки и едната етърва ( или е зълва?, на мъжа ми сестрата), хапват постно на Коледа ( по-точно на 23.12), когато празнуваме заедно Ама им харесва. 
Интересна тема:)
Аз май още се вписвам.мъжът ми е единствено дете,без братя и сестри,братовчедите му живеят доста далече.В началото свекитата всяка събота или неделя ни канеха на гости.Откакто имаме бебе имам чудесно извинение да не стоим много,защото много се изморявам.А и те остаряха за няколко месеца сякаш с по десетина години.
Не се оплаквам-не ни досаждат,а и да се опитват аз или се правя,че не разбирам или имам някаква друга работа.Не са лоши хора,но все пак са с по 50 години по-стари от мен и е нормално да нямаме кой знае какви общи приказки да си кажем.Иначе мъжа ми казва,че много ме харесвали.То,сигурно,защото рядко ме виждат и обикновено е за малко:))))
Веднъж седмично,ако времето е хубаво мъжа ми им ходи на гости с хлапето,аз си почивам.
За сметка на това обаче свекито има сестра,която е любимата леля на мъжа ми и с нея винаги с много голямо удоволствие се виждаме.Редовно и се обаждаме и скоро даже ще и ходим на гости.Тя има три деца, но и трите са далече от нас.Братовчедките на мъжа ми са много мили и приятни.За съжаление нямат деца.
Понякога ми липсва голямото семейство по празниците,особено,ако не сме си в Бг.Тази Коледа посрещнахме със свекитата.И аз останах изненадана,че вместо да е скучно като на партийно събрание пред телевизра,беше весело,правихме си снимки,разменяхме си подаръци.По-скоро ми липсват роднини,които са на нашта възраст.
Аз май още се вписвам.мъжът ми е единствено дете,без братя и сестри,братовчедите му живеят доста далече.В началото свекитата всяка събота или неделя ни канеха на гости.Откакто имаме бебе имам чудесно извинение да не стоим много,защото много се изморявам.А и те остаряха за няколко месеца сякаш с по десетина години.
Не се оплаквам-не ни досаждат,а и да се опитват аз или се правя,че не разбирам или имам някаква друга работа.Не са лоши хора,но все пак са с по 50 години по-стари от мен и е нормално да нямаме кой знае какви общи приказки да си кажем.Иначе мъжа ми казва,че много ме харесвали.То,сигурно,защото рядко ме виждат и обикновено е за малко:))))
Веднъж седмично,ако времето е хубаво мъжа ми им ходи на гости с хлапето,аз си почивам.
За сметка на това обаче свекито има сестра,която е любимата леля на мъжа ми и с нея винаги с много голямо удоволствие се виждаме.Редовно и се обаждаме и скоро даже ще и ходим на гости.Тя има три деца, но и трите са далече от нас.Братовчедките на мъжа ми са много мили и приятни.За съжаление нямат деца.
Понякога ми липсва голямото семейство по празниците,особено,ако не сме си в Бг.Тази Коледа посрещнахме със свекитата.И аз останах изненадана,че вместо да е скучно като на партийно събрание пред телевизра,беше весело,правихме си снимки,разменяхме си подаръци.По-скоро ми липсват роднини,които са на нашта възраст.
Интересна тема, като чета отговорите си мисля че май няма голяма разлика дали си женен в Бьлгария или навьн, зависи си от хората и конкретната среда. Дори в някои градове по света хората са свикнали да живеят и да са заобиколени с хора от цял свят и приемат по лесно разликата в културите. Преди доста години имах приятел от мальк град в Южна Бьлгария. Доста време бяхме заедно и познавах семейството му. Спомням си майка му поне на няколко пьти направо си ми го каза как софиянки са прекалено важни за да са се свьржат с някой от провинцията. Никога не ми е било ясно защо така ме е виждала, след като аз никога не сьм била превзета. Мисля че тези хора си живееха в техния мальк свят с окончателно изградени представи за живота. Представям си ако се бях омьжила за вьпросния, майка му щеше всеки пьт, когато има проблем, да му повтаря: аз те предопредих за софиянките, ама ти не слушаш.
Да си призная на мен страшно ми липсва помоща и подкрепата на семейството, дори и неговото. Двамата сьс сьпруга ми се оправяме сьвсем сами и сега си мисля че ако бяха на близо до нас и имахме редовни контакти, бих правила много повече компромиси в името на разбирателството.
Да си призная на мен страшно ми липсва помоща и подкрепата на семейството, дори и неговото. Двамата сьс сьпруга ми се оправяме сьвсем сами и сега си мисля че ако бяха на близо до нас и имахме редовни контакти, бих правила много повече компромиси в името на разбирателството.
Аз не знам какво да кажа, не съм свикнала с техните порядки и отношения, много неща не мога да ги разбера, но когато се виждаме гледам да кажа две три думи да не си помислят,че съм темерут. 
Но пък ако ми покажат че държат на мен и че ме приемат, ще съм най- общителнатаОт тях зависи дали ще реша да се впиша във фамилията.
Но пък ако ми покажат че държат на мен и че ме приемат, ще съм най- общителната
От тях зависи дали ще реша да се впиша във фамилията.
Сигурно е, че ако аз сама не бях направила опит да се впиша, никога нямаше да се впиша в тукашното ми семейство.
Наистина, важно е да те предразположат хората, но това я го има, я не, а и всеки си има някакви мисли в главата, трудно се угажда на всички. Затова аз от първия ден съм такава, каквото съм ( възпитана, усмихната, отзивчива и много услужлива, не конфликтна, хихихи, най-вече скромна
), и те поддадоха доста лесно. При мен с пълна сила важеше и " Мълчанието е злато" - известно време просто мигах умно и ги изучавах.
Всмисъл, искам да кажа на тези, които смятат, че някой ще ги покани с бъклица и дрян в мъжовата им рода безрезервно без усиля от тяхна страна, че много се лъжат.
Наистина, важно е да те предразположат хората, но това я го има, я не, а и всеки си има някакви мисли в главата, трудно се угажда на всички. Затова аз от първия ден съм такава, каквото съм ( възпитана, усмихната, отзивчива и много услужлива, не конфликтна, хихихи, най-вече скромна
), и те поддадоха доста лесно. При мен с пълна сила важеше и " Мълчанието е злато" - известно време просто мигах умно и ги изучавах. Всмисъл, искам да кажа на тези, които смятат, че някой ще ги покани с бъклица и дрян в мъжовата им рода безрезервно без усиля от тяхна страна, че много се лъжат.
На мен това чудо ми предстои 
За сега контактите са ни само онлайн един път в седмицата- с майка му и сестра му на мъжа ми, а като пристигнем там, ще живеем заедно в началото и дано да е за по-по-кратко
. Те са много мили и любезни хора, ама аз съм дръпната и чешит
Хареса ми как Лиска се е приспособила, ще се опитам да последвам примера й.
Ще гледам да науча тоя английски покрай тях по-бързо, щтото моят мъж български си знае, ама те-не
За сега контактите са ни само онлайн един път в седмицата- с майка му и сестра му на мъжа ми, а като пристигнем там, ще живеем заедно в началото и дано да е за по-по-кратко
. Те са много мили и любезни хора, ама аз съм дръпната и чешит Хареса ми как Лиска се е приспособила, ще се опитам да последвам примера й.
Ще гледам да науча тоя английски покрай тях по-бързо, щтото моят мъж български си знае, ама те-не