Първите ми спомени са от около 3 годишна-спомените ми са от две врещящи същества 
(новородените ми братята),около които се суетяха постоянно родителите ми 
.
(новородените ми братята),около които се суетяха постоянно родителите ми .ХА! И аз имам братя близнаци, но са по-малки сами с година и 2 месеца, та нямам спомени от врещящи бебета
Иначе имам много откъслечни спомени от около 4-5 г. възраст. Изключително неприятни, свързани с непрекъснатото ми боледуване от сливици. Помня как ми дупчеха всеки ден в поликлиниката краката с инженции. Помня как майка ме заведе да ми пукат нещо си в ушите. Тя седеше на стола, държеше ме в скута си, обгърнала ръчичките ми да не мърдам и плачеше с глас. А две сестри държаха краката ми.. натам няма слисъл да ви разправям
После помня как ми извадиха сливиците с местна упойка и изобщо не ме боля. От 1 клас почти нищо не помня, само една тетрадка учебна по математика с квадратчета. От обстановката не помня нищо. Ама аз сега като се замисля и като по-голяма доста неща съм забравила. Затъпявам май напоследък 
А много ми е странно как дъщеря ми си спомня някои неща. Тя сега е на 5 г. и помни някои неща, случили се когато е била на година и половина. Казва "Мамо, а помниш ли когато в хола бяха влязли мравки и аз се качих на масата, а Мими ги тъпчеше с крака"
Аз се облещих, защото за мравките помня, но изобщо не знаех, че Мими (моя приятелка) ги е тъпкала. После я потах и тя каза, че така било. Напоследък Саша все ме пита помня ли това или онова и го преразказва доста точно. Мисля си, че ако през известно време си казваме с нея "А помниш ли..." това ще й остане в главата и занапред 
) ... 
всъщност до бая дърти години бях убедена, че апендиситът се възпалява само, когато гръмне термус 
