седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
страх ли ви е
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен 
И аз така мисля
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
и ме хваща страх.
От какво те хваща страх? От това дали ще ти е все едно къде ще остарееш?
седя си аз, на пъпът на европата почти, и си задавам една питанка.
Аз съм в периферията на Европа (към настоящият момент), но слабо ме интересува къде ще остарея. Повече ме вълнува въпроса дали ще остарея.
Искам да си изживея пълноценно младините, старостта не я мисля сега.
И аз.Щаслива съм сега млада и с бебе.
Невярвам да съм нещастна като остарявам.
И не ме е страх от старостта.
Всяка възраст е красива сама по себе си.
Важното е само да сме здрави.
Не съм се замисляла до сега над този въпрос.
Като гледам в какъв стресов живот живеем ще се радвам да стигна до старини.
Не ме е страх от това къде ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Мен ме е страх изобщо да си помисля за това!
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
И аз така
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Коя е тя?
Мисля и то как,хич не ми е все едно и хич не намирам да има полза от страх и драми-етап от живота е,ако е помислен и подготвен,при липса на непредвидими обстоятелства,от нас си зависи как ще го изиграем. С кого съм не е маловажно,но не е и най-важното,ако си отчуваме децата и не вредим на другите-туй ми трябва
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен
И аз заставам зад това мнение.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)