Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
страх ли ви е
От това и аз не се страхувам, друго имах предвид.
Не се страхувам да се върна там, откъдето съм дошла преди да се родя.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Няма да те е страх!
Ако имаш избор.
е ли ще да ми е все едно къде ще остарея.
Е** ти изречението. Единствения начин да се живее дълго е да остарееш. Къде? Кога? С кого? Божа работа. Ще съм щастливка да доживея половин век.
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
KATI_Z, а бой яде ли ти се?
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
Я се стягай, момиче.
Какви са тия черни мисли, ейййй.
Силно се надявам да се бъзикаш, а ако не, всеки има подобни моменти, но жаждата за живот винаги побеждава - рано или късно
Успех и по-весело - Животът е прекрасен!!!
За съжаление, не само че не се шегувам, ами и този "труден" момент за мен продължава от 3 години насам. Тогава родих - най-прекрасния момент в живота ми, но от тогава започна всичко....което на момент става жестоко......едва поносимо:( Абсолютно немога да си го обясня. Започна със страха за детето ми....просто постоянно се страхувам за него...после започна с една дъъълго боледуване на баща ми ( и до този момент), на майка ми , на мен най-различни неща и т.н/......започна страха за близките ми. Сега е страх че живота ще е много кратък....Още докато видя мъжа си и започвам да плача...представям си дори и една минута без него и сърцето ми спира. Наистина знам че имам проблем и понеже немога да си позволя да ходя н психиатър в други градове, се моля на вас за помощ, ако някой може да ми каже дори някоя по-оптимистична дума...просто ми трябва малко доза надежда:(
Страхувам се от това, че може да остана да старея сама...и не само да остарея. Изобщо напоследък се чувствам адски зле. Много подтисната и със страшна тежест в гърдите....постоянно си мисля за смъртта и за ужасни неща, просто ужасни. Чувствам се съсипана сякаш...мисля че полудявам....наистина..и се ужасявам още повече от това.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
В нашия град няма психиатър, а толкова много искам да отида:( Искам някой да ми каже че няма нищо страшно:( Аз съм на 24 и всеки ден като стана се събуждам с мисълта :' Колко малко остава....ами може и да е днес...." И ми се струва че агонизирам:( Имам прекрасно детенце и съпруг, които обожавам, а немога да се насладя на живота:( Наистина немога:( Отчаяна съм и търся помощ:( Ако някой може да ми помогне, да ми пише ЛС. Наистина...незнам какво ми става.
KATI_Z, в Здравния подфорум, пък и в ДиС имаше доста теми за подобни състояния (за страхова невроза, паническо разстройство, нервно-вегетативна дистония...), можеш да потърсиш информация.
Знам че има, чела съм. Но момичетата ходят на лекар, изписват им лекарства...лекуват се с хомеопатия, с иглотерапия с ароматерапия дори....аз нямам възможност. В твърде малък провинциален град живея и нямам физическата и финансова ( най-вече_ възможност да си позволя подобни курсове на лечение. Затова търся някакво съдействие от вас.
Съгласна съм с РЕНИ-чети специализирана литература.Преди време и аз съм изпадала в подобни кризи и ми помогна една книга-колкото и странно да звучи.
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Желая ти успех и не се поддавай на депресията!
Коя е тя?
Препоръчани теми