Рицарки на Бялото кантарче 26.05.2008 - 01.06.2008

записвам се и изчезвам.

Съболезновяния на Лори.Прегръдки. И изтрий телефона си от поста.

после ще намина пак.Целувки.

Ванче,все посягам да цъкна на забраненото 

 

тюх, не видях красотата. Птиче, де да го видим? Сигурно е дала самата тя линкче? Аз нито една не съм видяла тази година.

така, водата отива към горна граница ... (около 3 литра дотук) и вече май тръгва да си ходи. Досега не щя гадината. Стои си и не ми дава да си сложа приличен панталон!    Уф, излезе по-голяма проблемация, отколкото я очаквах. Трябва да си мисля доста следващия път, че много лошо така.

А от Айя как нетърпеливо чакам новини и образи        

Скоро денят ми свършва. Един от най-тежките ми дни. Дано да си е струвало, че инак ... Както и да е, от утре заран ще съм нова. И бяла. И както бе рекла чудната поетеса "как искам да съм ... " и т.н. Не е време за поезия.

нищо ново няма.нищичко... не се хаби....... Ванчето няма време,и желание липсва,че много ми се лепи. 

Съни 

Изтрих си телефона.
Ходих до Стамболийски да капарирам резервациите за морето. По пътя в таксито младежа шофьор пускаше някакви майтапчета. Аз се опитах да му се усмихна на едно от тях, но явно се е получило нещо като озъбване, защото той стихна и повече не продума.
Мисля си дали искам да забравя за да ми мине или да помня винаги?
Ако всичко ми напомня за Стели как тогава ще изляза от тази депресия? От друга страна нали спомена е за цял живот- т.е. не мога да забравя (не бива да забравям!).
Някакви такива дълбоко философски мисли ми идват. На моменти махвам с ръка и си казвам- живота продължава (и Стели би ми казала така), но има и такива моменти като сега, когато имам чувството, че няма да се справя, че болката е прекалено силна. Това са 11 години приятелство! Та аз със сестра ми не съм толкова близка колкото бях със Стела! За толкова много години няма нещо, което да не ми напомня за нея- музика, миризми (цаца например- много обичахме цаца с биричка и после мъж ми да плаща сметката  ), гласове, места (почти всяко кътче в София).
Тя си отиде и не остави никого след себе си. Не можа да износи бебетата си. Последния спонтанен аборт беше 6 дни след като аз бях родила Тони. Тя казва, че това си е нейното момченце! Единствено остави една огромна дупка в гърдите ми, но и много обич, много смях, много мъдрост.....
Не знам докога ще ми търпите излиянията, но вие дори и да не ги четете ми помагате, понеже по-рано се "изливах" пред Стела и пред никой друг. Не мога да говоря с друг човек за тези неща. В продължение на 11 години съм търпяла укорителния и поглед или насмешката или обичта, когато съм споделяла и сега не мога да открия душата си пред друг....
Благодаря! 

Lora

Чета те, Лора, с много болка!
Аз не съм имала толкова близка приятелка и не мога да те разбера докрай, но съпреживявам болката ти.
И, знаеш ли, помни, дори и да те боли!Помни я, но без болка.След време.Сега си изживей мъката и когато усетиш, че е време, просто стани и продължи.Спомняй си с усмивка...Сигурна съм, че след време ще стане.Сега просто не е моментът.
"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Пиле, абитуриентката и на мен ми хареса.Семпла, чиста...Малко такива видях.Всички много .ъщяха...То, ламе, то чудо....и брилянтин...тежко чак...

Лора, изливай каквото ти душа иска. И аз чета.

Денят отива към края си съвсем. А бача още си чака. Имам си умора, дано се размине по някое време. И съм гладна.

Чао ви и до утре. Тичам да източвам. То, като тръгна, сега няма спиране

Лора,моите съболезнования!

Днес направих 20 дни режим!Утре ще се претегля и премеря.

Лора  Аз го изживях преди 40 дни  Пилето го казала най-точно .




аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз,аз, аз,аз, аз, аз,аз 

О, милата ми тя и досега дума не си обелила  

Като заговорихме за гостувания, ние ще сме в Ахтопол от 26-ти Юли до 5-ти Август и поне 4-5 пъти ще ходим до Бургас, тъй като там живее един много добър приятел на мъжа ми. Ако някой иска може да се видим и обещавам да не "изливам" нищо депресиращо- само забавление!

Рак пустинник предполагам как си се чувствала и все още как се чувстваш! Аз надух главите на всички с моята болка, а ти си я стаявала в теб....
Съжалявам, че се само вглъбих в собствените си чувства, без да съобразя, че мога да бръкна в нечия друга рана! 

Лора и аз те чета! Ще се справиш! С времето болката утихва, но не изчезва!

Искам да гледам снимки и аз, има ли?