"Относно случая в градския транспорт – момичето, което не е станало не е причина за чувствата, то е само катализатор на необработени емоции."
В случая говорехме (или поне аз така го разбирам) за чиста проба възпитание, тъй като всеки съди от собствената си камбанария, т.е. аз понеже съм възпитана че от гледна точка сигурност за бъдещата майка и нероденото бебе, е редно да стана и винаги го правя (или правех докато се возех с ГТ), така смятам че и аз след като съм в същото положение е редно да получа същото отношение, което съм давала. Да вярно е, никой не е длъжен да се съобразява с това че съм бременна, затова говоря само и единствено за възпитание и елементарна грижа за ближния. Може и да греша, но така ги разбирам аз нещата.
А катализатори в нашето общество, с лопата да ги ринеш и не е редно да бъдат толерирани, защото сме обществени животни.
Относно себе познанието и себе анализа - ще дам пример : Жена бременна в да речем 5 месец, по цял ден е на работа, има по-голямо дете за което също трябва да се погрижи,минава да го вземе от училище, прибира се, мъжа е гладен и тя заляга над печката, е да ама детето е на тренировка и някой трябва да иде да го вземе и в повечето случаи този някой пак е жената, а в това време мъжа мръхти кога аджеба ще е готова вечерята. Та идеята ми е следната, тя би ли следвало да поиска от мъжа си поне малко помощ и подкрепа, предвид факта че е бременна или това че и е докипяло и писнало, понеже не се случва за първи или втори път (а сега се уморява по-бързо, има нужда от повече почивка) , да го отдаде на хормоните. Случая е съвсем хипотетичен и ако някой се разпознава в него моля да ме извини. Но тук пак опираме до възпитание в семейството. За мен самоанализа и себе познанието човек трябва да осъществява за да види къде бърка в дадени аспекти от съществуването си и да не повтаря грешките си, но това в никой случай не следва да го накара да превие глава и когато са накърнени правата му да търси причината само и единствено в себе си. Човек трябва да има известна доза здравословен егоизъм и да търси правата си.
Естествено всичко трябва да е балансирано. Понякога бременните жени сме мноого надменни и наистина има такива, които се възползват от състоянието си за да манипулират половинките, а и не само. Но това не е от липса на самоанализа, а по-скоро обратното. Подобна манипулация вреди особено много на която и да е връзка. Постоянното оплакване също, аз затова казвам не съм болна, бременна съм.
Ох олях се, съжалявам
Исках и нещо друго да напиша, но забравих какво
Лека вечер на всички!
Сетих се - чухте ли каква поправка в закона е предложена: да задължават татковците да излизат вторите три месеца по майчинство. Та какво мислите в тая връзка ?