ще се върне, няма да се върне, ще се върне ...

  • 3 191
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 752
Момичетата вече са написали всичко, което и аз си мисля. Убедила съм се, че разбираш един човек какъв е, точно когато се сблъска с подобни изпитания. Защото по принцип  е лесно да сме добри и свестни, когато всичко ни е наред. Истинските воля, доброта, себеотрцание, обич се проявяват, когато животът иска да пожертваме себе си, щастието си, его-то си, удобството си, мечтите си в името или за да помогнем на някого, обикновено любим човек. И това не всички го могат. Или не всички решават да направят. Мнозина избират себе си. В този смисъл, колкото и банално да звучи, нямаш нужда от човек, избрал себе си (ако това остане окончателното му решение, ама след три години явно не е способен на друго  Thinking). Макар и по съвсем друг повод, и на мен ми трябваха месеци, за да повярвам, че човекът, когото безрезервно съм обичала съвсем не е такъв, за какъвто съм го мислила години наред. И като класическа ГБП (голяма бяла птица) месеци не вдявах, че щом умишлено ме тормози и измъчва, не ме обича, не е за мен и насила няма да сме семейство.

Пожелавам ти болката по-бързо да утихне и отстъпи на ПОРЕДНАТА стъпила на краката си мама (независимо с или без онова с куфарите), щастлива с децата си, близките и живота, който има!   bouquet ... и ПОРЕДНАТА, на която новодошлите в нашия подфорум се кефят на оптимизма, вярата и чувството за хумор, с което пишат.

# 16
  • Мнения: 93
Момичетата са написали много истини.Какво ново мога да ти кажапросто предадената освен кураж и не се предаваи.

# 17
  • Мнения: 2 863
 Добре дошла и от мен.. просто след момичетата няма какво да добавя.... Освен да ти пожелая много сила от тук нататък Hug

# 18
  • Мнения: 4 458
 Hug Иска ми се да ти пожелая много сила и здрави нерви.

Малко на шега, но с капка истина: аз бих изчакала завръщането му и бих си събрала също багажа оставайки го сам с децата за извесно време. Той да почувства какво е да си света за тях, а ти да имаш време само за себе си в което да обмислиш нещата.

Няма да е лошо да се консултираш с професионалист. Дори и той да не желае, ти имаш нужда от помощ и напътствия как да продължиш на пред сама или с мъжа до себе си.

# 19
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Hug Иска ми се да ти пожелая много сила и здрави нерви.

Малко на шега, но с капка истина: аз бих изчакала завръщането му и бих си събрала също багажа оставайки го сам с децата за извесно време. Той да почувства какво е да си света за тях, а ти да имаш време само за себе си в което да обмислиш нещата.

Няма да е лошо да се консултираш с професионалист. Дори и той да не желае, ти имаш нужда от помощ и напътствия как да продължиш на пред сама или с мъжа до себе си.

и аз мисля така
бремето на дете с проблеми е тежко, а това да си сам и изоставен /защото ти си всъщност изоставена/ и при това набеждавана че в теб е вината за увреждането на детето...трябав ти помощ да не затънеш наистина в тези тежки мисли - чедсто майките на деца с проблеми се чувстват виновни и отговорни, въпреки осъзнаването че това е божа работа и далеч по-висши и могъщи сили решават съдбата на децата им....
та намери психолог да те изсулша и да ти помогне да си стъпиш на краката по-бързо

а ние ще сме тук за теб! винаги когато искаш и трябва

# 20
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
Боже мили, голяма работа, че си тръгнал..................... просто мястото му не било при теб. Дете с увреждане..........Ами той е избягал от най-голямото изпитание в живота.
И по-добре. Ще се справиш, и то по-добре, и по-отговорно, отколкото в случай, че трябва да понасяш и безотговорно присъствие. Човек се калява в големите трудностти, и то как се калява.
И какво значи дете с увреждане за един родител? Нима то не е дете за самия баща?!
Презирам такива бащи, наистина ги презирам, и не си мисли, че и бащата на моето дете е избягъл от това ми презрение.  Леко и спокойно се нанасят в чуждо гнездо и си създават ново удобство, нов и чист живот. Трудно се преудолява такава тежест, много трудно, но не е вечна, като всяка болка и тя отминава. А детето ти има нужда оттеб, само майката няма да предаде детето си, само тя.
Аз съм майка на такова дете, бащата е на 3000 км, и ако спомена, че в днешният ден и за минута даже не съм си спомнила за него. А има ли и за какво?!
Обаче преди час се върнах от работа и първо нея я погледнах как спи, а той какво ще прави?!
Въобще не ме интересува. Дръж се смело и не мисли за неща, които са загубена карта.
Кураж и смелост!

Общи условия

Активация на акаунт